Решение по дело №421/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 345
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20211700500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Перник, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500421 по описа за 2021 година
С решение № 260501 от 19. 04. 2021г. по гр. д. № 07946 / 2019г. по
описа на Пернишкия районен съд, е признато по предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. С., иск, с правно основание чл. 415, ал.1, т.2,
вр. с чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 415 ГПК и чл. 86 от ЗЗД, против С. М. Й. от ***, че
същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С., следните
суми : от 3400,20лв. – неизплатена главница от непогасени месечни вноски с
падежни дати от 20. 09. 2017г. до 29. 08. 2019г., по отношение на които на
основание т.12,1 от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост,
преди подаването на за заявлението по чл.410 от ГПК в съда; 761,98лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20. 09. 2017г. до
24. 04. 2018г. /датата на прехвърляне на задължението/; 243,89лв. – лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20. 09. 2017г. до датата на
подаване на заявлението в сада – 01. 07. 2019г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.
1
07. 2019г. до окончателното погасяване на дълга.
С решението е осъдена С. М. Й. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД 875,88лв., от които – 737,76лв. разноски за исковото
производство и 138,12лв. разноски в заповедното производство.
Недоволен от така постановеното е останал особения представител на
С. М. Й. – адвокат Н.Т., която го е обжалвала изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Моли решението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С., чрез
юрисконсулт И. С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Основните доводи са свързани с това, че
уведомлението за извършената цесия може да се връчи на ответницата и чрез
нейния особен представител заедно с исковата молба, като се е позовала на
съдебна практика. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание на 28.
09. 2021г., чрез мписмена молба – становище, депозирана от юрисконсулт С..
С нея моли ако съдът присъди някакви суми на въззиваемана ответница то
слежубно да направи прихващане със сумите, дължими на дружеството.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
2
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти.За процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. д. №
04045 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд, по което заповедта за
изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл. 46, ал.7 от ГПК, а
дружеството заявител в срок е предявило установителния си иск. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Единственият довод във въззивната жалба е, че не са
изпълнени изискванията на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, тъй като връчването на
договора за цесия на длъжницата е станало с връчване на препис от исковата
молба. Пернишкият окръжен съд намира, че това оплакване във въззивната
жалба е неоснователно :
На ***г. е бил сключен договор за стоков кредит между „Банка ДСК“
ЕАД в качеството й на кредитор и С. М. Й., в качеството й на
кредитополучател /л.7 и 8 от първоинстанционното производство/. По силата
на този договор кредиторът е отпуснал на кредитополучателката сумата
3400,20лв. за закупуване/заплащане на стоки – 2 броя климатици на обща
цена 2998лв. и сключване на застраховка с „Групама живот“ ЕАД с
еднократна застрахователна премия в размер на 420,20лв. Срокът на
изплащане на кредита е 24 месеца, като същият се погасява на месечни вноски
съгласно погасителен план /л.9 от от първоинстанционното дело/.
Видно от заключението на вещото лице Н. И. по приетата съдебно –
икономическа експертиза, на ***г. е преведена по сметка на „Технополис
България“ ЕАД цената на стоката, предмет на договора за кредит – сумата
2998лв., както и е прехвърлена по сметка на застрахователя ЗК „Групама“
цената на застрахователната премия – 402,20лв. /л.110 от
първоинстанционното дело/. От същото заключение е видно, че няма
извършени плащания по договора за кредит от страна на
кредитополучателката. Пак от него е видно, че :
3
Размерът на непогасената главница е 3400,20лв.,
Размерът на непогасената договорна лихва за периода от 30. 08. 2018г.
до 24. 2018г. /датата на цесията/ е 761,98лв.
Размерът на лихвата за забава /възнаградителната лихва/ до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /01. 07. 2019г./
е 287,22, а до датата на подаване на исковата молба 06. 12. 2019г. е 396,68лв.
В т.16 от общите условия към договора е регламентирано, че
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за
кредит /л.14 от първоинстанционното дело/.
На ***г. е сключен рамков договор за покупко – продажба на вземания
/цесия/, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране
на вземания“ портфолио от вземания от физически лица по стокови кредити
към банката, които са със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и
не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и със законните лихви /л.35 от
първоинстанционното производство/.
Впоследствие с допълнително споразумение за цедиране на вземания
към рамков договор за покупко – продажба на вземание /цесия/ от *** е
допълнено, че вземанията, включват и такива по които вече е започнал процес
по уведомяване за предсрочна изискуемост, но не са предприемани действия
по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
/л.38 от първоинстанционното дело/.
Видно от приложената извадка от портфолиото по рамковия договор
под № *** попада и вземането към С. М. Й. /л. 41 от първоинстанционното
дело/.
С пълномощно „Банка ДСК“, чрез двамата си представители –
изпълнителни директори, е упълномощила „Агенциа за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Банка ДСК“ всички длъжници
/кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземанията по кредити,
които банката е цедирала /прехвърлила/ на дружеството с договора от ***г. и
4
допълнителното споразумение от ***г., като пълномощникът има право да
подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.42 от
първоинстанционното дело/.
Такова уведомително писмо с изх. № *** е било изпратено от „Банка
ДСК“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, до С. М. Й. на
адреса й в ***. С писмото тя е уведомена, че към онзи момент – ***г., тя
дължи на „АСВ“ ЕАД общо 4 196,27лв. и й е даден 5 дневен срок да погаси
задължението си на посочената банкова сметка, в противен случай ще се
пристъпи към съдебно ред за събиране на сумата, но писмото се е завърнало в
цялост като на обратната разписка е отбелязано, че няма такъв адрес, с
отбелязване, че това е установено от връчителя на ЧСИ А. М. /л.43 – 44 и
гърба на л. 44 от първоинстанционното дело/.
Ново писмо със същото съдържание, с изходящ № ***, в което е
отбелязано и че към онзи момент – ***г. дългът е в размер на 4406,07лв., е
изпратено повторно до С. М. Й. на адреса й в ***, за връчване чрез ЧСИ А. В..
Връчителят на същата е отбелязал, че „Лицето не беше намерено. По данни на
съседи от години не живее на адреса. В имота има разрушена къща като
необитаема“ /л. 45 – 48 от първоинстанционнното дело/.
Договорът за цесия, допълнителното споразумение, заедно с тези две
писма, са били връчени на ответницата, чрез особения й представител заедно
с исковата молба, при извършване на размяната книжата.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
5
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В него също се приема, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В същата насока е и решение № 78
от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.
Следователно налице е редовно връчване по смисъла на цитираната по –
горе съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, още повече че
дружеството е положило всички усилия на два пъти са извърши връчване на
длъжницата, но същата не е открита на адреса , за който има данни по делото,
че е неин настоящ адрес.
Въз основа на гореизложеното може да се направи извод, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение, чиито мотиви изцяло се възприемат от Пернишкия
окръжен съд по реда на чл. 272 от ГПК, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемото ответно дружество е направило по делото разноски пред
Пернишкия окръжен съд в размер на 300лв. възнаграждение за особен
представител, поради което с оглед изхода по делото С.Й. следва да бъде
осъдена да заплати тази сума на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
С оглед изхода по делото, с оглед размерът на обжалваемия интерес и
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр.
с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателката Й. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото
ответно дружество и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.3, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
6
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260501 от 19. 04. 2021г. по гр. д. № 07946 /
2019г. по описа на Пернишкия районен съд
Осъжда С. М. Й., с ЕГН **********, с последен известен адрес - ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. С.,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 300лв.
разноски пред Пернишкия окръжен съд – възнаграждение за особения й
представител и сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7