Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 07.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. №2430 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу Е.И.К. и Л.Т.К. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2924,99 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен номер 195692, находящ се в гр. София, г.к. „Зона Б-5“, бл.2 вх. Г, ет.7, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 331,19 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., сумата от 32,99 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2017 г., както и сумата от 3,94 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.03.2018 г. по гр.д. № 1190/2018 г. по описа на РС-Враца, първи граждански състав, като претендира разделна отговорност на ответниците по отношение на претендираната сума, като всеки от тях отговаря, както следва за сумата от 1462,49 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен номер 195692, находящ се в гр. София, г.к. „Зона Б-5“, бл.2, вх. Г, ет.7, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 171 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., сумата от 16,49 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2017 г., както и сумата от 1,97 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, в качеството им на собственици на на топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че видно от представените извлечения, ответиците са потребили начислената топлинна енергия. Също така излага, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва по системата за дялово разпределение.
Ответницата Е.И.К. е починала в хода на производството и с определение от 20.09.2018г. на нейно място са конституирани Л.Т.К., Е.Л.К., Е.И.Л. и М.И.Л.. По делото са постъпили доказателства за вписан отказ от наслеството на Е.К. от ответниците Е.И.Л. и М.И.Л., като ищецът е заявил, че не поддържа иска си срещу тях. С оглед това производството по делото по отношение на тези двама ответници е било прекратено, определението е влязло в сила.
С отговора на исковата молба ответниците Е.Л.К. и Л. Т. К. оспорват исковете при твърдението, че имотът е съсобствен не само между двамата първоначални ответници Е. и Л. К., но съсобственици на имота са и лицата Г.Г.Г. и Е.С. Г. тъй като с НА № 185, том III, рег. № 4713, нот. дело №373 от 06.12.2011г. на нотариус П.Ц., рег. №583 при НК, те са придобили само ½ от процесния имот. Твърдят, че Е. и Л. не са били въведени във владение в имота в уговорения в договора срок, като въпреки отправената нотариална покана до останалите съсобственици, и към настоящия момент не са въведени във владение на имота. Твърдят, че начинът на отчитане и начисляване на претендираните суми не е ясен, като същите не са посочени по отделните пера – сградна инсталация, мощност за общи части, отопление и топла вода, както и как е изчислено количеството за всяко от тях. Твърдят, че липсвал договор за доставяне на топлинна енергия в сградата. Не били представени ежемесечни отчети за общия топломер за абонатната станция. Твърдят, че е декларирано от съсобственика Г.Г., че жилището се ползва само от един човек. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода 01.04.2014г. до 21.12.2014г.
С молба от 09.07.2019г. процесуалния представител на третото лице помагач Е.Г. е изразил становище по основателността на иска, като е заявил, че ответниците и третите лица помагачи Е. и Г.Г. нямат качеството клиенти на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Не била налице идентичност между имота, както е индивидуализиран в заповедното производство и в исковото производство. Липсвал подпис на Г.Г. на приложената по делото декларация. Липсвал и подпис на С. Г. на протокола от проведено общо събрание на етажната собственост. Не било доказано, че общите условия са публикувани, съобразно изискванията на закона. Изложени са и доводи за негодност на общия топломер в абонатната станция, не било установено, че е продължен срокът на действие на договора с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Били представени само едностранно съставени от ищеца документи за установяване на вземането. Счита, че е изтекла погасителната давност по отношение на част от вземанията. Намира, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като клаузата от общите условия, с която е определен падеж за плащане на задълженията в 30 дневен срок от публикуването им на страницата на доставчика, била неравроправна, защото изисквала притежание на специално техническо средство. Оспорва вземането за дялово разпределение, тъй като намира, че ищецът не е негов титуляр.
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1190/2018г. на РС-Враца, първи граждански състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответниците са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 2а ДР ЗЕ, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, абонатен №195692, като собственици общо на ½ от процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ********** /видно от НА за замяна на недвижим имот №185, том ІII, рег. №4713, дело №373/2011г. по описа на нотариус П.Ц. с район на действие РС-Враца, рег. №583 при НК на РБ/. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, ответниците или техния праводател да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08-2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е потребил топлинна енергия в определено количество, съдът приема, че исковете са установени в своето основание. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал доказателства в тази насока.
Направено е възражение, че ответниците са собственици само на ½ от имотът, за който са начислени процесните суми, като третите лица помагачи – Е. и Г.Г. са собственици на другата ½ от имота. Изложено е, че отговорността на съсобствениците не е солидарна, а е разделна спрямо притежаваният от тях дял. Съдът намира това възражение за основателно. С оглед представения документ за собственост на ответника Л.К. и неговата съпруга Е.К. е прехвърлена собствеността върху ½ от имота, поради което те отговарят за задълженията за имота съразмерно своя дял от съсобствеността. В хода на процеса ответника Е.К. е починала, поради което нейният дял от ½ от ½ от имота, или ¼ е наследена от конституираните страни Л.К., Е.К., Е.Л. и М.Л.. Е.Л. и М.Л. са представили удостоверение за вписани откази от наследството, останало от Е.К., с което се е увеличил делът на останалите двама наследници. Л.К. е наследил ½ от ¼ , с което е станал собственик на още 1/8 от имота, същият дял е получил и Е.К.. С оглед изложеното Л.К. е собственик на 3/8 от процесния имот, а Е.К. е собственик на 1/8 от него. Същите отговарят съобразно посочения дял за задълженията за имота с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, поради което до този размер исковата претенция срещу тях е основателна.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Съответно от 01.09.2014г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.07.2009г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (арг. от чл.422, ал.1 от ГПК) – 21.12.2017г., са изтекли 3 години, поради което и с оглед липсата на твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че главните вземания на ищеца за периода от м.07.2014г. до м.10.2014г. са погасени по давност. От 01.01.2015г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за м.11.2014г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не са изтекли 3 години, поради което съдът приема, че главните вземания на ищеца за останалата част от исковия период не са погасени по давност.
От приетите по делото писмени доказателства и от кредитираното заключение на комплексната експертиза се установява, че размерът на вземанията на ищеца за доставената топлинна енергия за апартамент, намиращ се в гр. София, **********, за периода от м.11.2014г. до м.04.2017г. възлиза на 2624,19 лева. Ответникът Л.К. отговаря за 3/8 от тази сума или 984,07 лева, а ответникът Е.К. отговаря за 1/8 от тази сума или 328,02 лева. До този размер исковете са основателни и доказани, като същите следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност и недължими от ответниците в останалата част до пълния им предявен размер от 2924,99 лева и за периода от м.07.2014г. до м.10.2014г. и за ½ от претендираните суми, които не се дължат от ответниците с оглед дела, който притежават от имота.
Основателни са и предявените от ищеца претенции за обезщетение за забавено плащане на главниците. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответниците са изпаднали в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, поради което претенциите на ищеца за обезщетение за забавено плащане на главниците за периода м.07.2014г. до м.10.2014г. също се явяват погасени по давност, но същите не са и претендирани от ищеца. В исковата молба е посочен период, за който е начислена лихва – от 15.09.2015г. до 01.12.2017г., поради което същите не се явяват погасени. Вземането за първата непогасена главница е станало изискумено на 01.01.2015г., като претенцията за лихви е считано от 15.09.2015г. Вещото лице е изчислило, че лихвата за претендирания период 15.09.2015г. до 01.12.2017г. е 251,60 лева. Както бе изложено Л.К. отговаря за 3/8 от сумата или за 94,35 лева. Е.К. отговаря за 1/8 от сумата или за 31,45 лева. До този размер исковете срещу тях са основателни.
Съдът намира за неснователни възраженията от третото лице помагач и ответниците относно начисляването на дължимите суми. Вещото лице е констатирало, че сумите са начислявани съобразно нормативната уредба, от представените доказателства е установено за всеки период каква сума е била начислена за енергия за отопление, енергия за БГВ. Неоснователно е и възражението за неизправност на измервателното устройство в абонатната станция. Вещото лице изрично е посочило, че топломерът на абонатната станция е преминал на задължителни проверки на всеки две години, като през процесния период е било налице валидно свидетелство, в което е отразено, че устройството съответства на изискванията.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на клаузите, с които е уговорена лихвата за забава. Не са подадени възражения срещу общите условия на ищцовото дружество, като е предвидено, че законна лихва за забава се начислява в определен срок от изтичане на периода, за който се отнасят сумите за потребление, за което се издава и фактура, като не е поставено условие същата да е получана от абоната, поради което съдът намира, че не може да се приеме за неравноправна клаузата поради начинът, по който е предвидено фактурата да достигне до абоната, тъй като задължението е срочно с определяем падеж.
Съдът намира, че са дължими и претендираните суми за такса дялово разпределение. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Такъв договор е сключен с третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, а в общите условия на ищеца е предвидено, че той заплаща дължимите суми към топлинния счетоводител, след което ги събира от потребителите. Вещото лице е изчислило, че за претендирания период м. 11.2015г. до м. 04.2017г. дължимата сума за имота е 32,99 лева. От нея дължими от Л.К. са 12,37 лева, а от Е.К. – 4,12 лева, съобразно притежаваните от тях дялове от имота.
Претендира се и лихва за забава върху тази сума в размер на 3,94 лева за периода от м.11.2015г. до м. 04.2017г. Съдът намира този иск за неоснователен. Не е уговорен падеж за това вземане аналогичен с падежът на задълженията за начислена топлинна енергия, поради което е следвало ответниците да бъдат поканени да заплатят сумите. Такива твръдения няма, не са представени и доказателства, които да установяват това обстоятелство. Този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете спрямо тях, в общ размер на 293,21 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 29,09 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 100,00 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът също дължи разноски на ответника Л.К., съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 251,91 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец” 23Б, против Л.Т.К., ЕГН **********,***, че Л.Т.К. лично и като наследник на Е.К. *** ЕАД следните суми, съответстващи на 3/8 от задълженията за имота, съобразно притежавания от него дял: 984,07 лева/деветстотин осемдесет и четири лева и 7 ст./, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.11.2014г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, **********, абонатен №195692, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2017г. до окончателното й изплащане, 94,35 лева /деветдесет и четири лева и 35 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 984,07 лева за периода от 15.09.2015г. до 01.12.2017г., сумата от 12,37 лева /дванадесет лева и 37 ст./, представляваща такса дялово разпределение за периода м. 11.2015г. до м. 04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.03.2018г. по ч.гр.д. №1190/2018г. на РС-Враца, първи граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 984,07 лева до пълния му предявен размер от 1462,49 и за периода от м.07.2014г. до м.10.2014г., и предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за такса дялово разпределение за разликата над сумата от 12,37 лева до пълния му предявен размер от 16,49 лева и иска по чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 94,35 лева до пълния предявен размер от 171 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец” 23Б, против Е.Л.К., ЕГН **********, с адрес ***, че Е.Л.К. като наследник на Е.К.,*** ЕАД следните суми, съответстващи на 3/8 от задълженията за имота, съобразно притежавания от него дял: 328,02 лева /триста двадесет и осем лева и 2 ст./, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.11.2014г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, **********, абонатен №195692, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2017г. до окончателното й изплащане, 31,45 лева /тридесет и един лева и 45 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 328,02 лева за периода от 15.09.2015г. до 01.12.2017г., сумата от 4,12 лева /четири лева и 12 ст./, представляваща такса дялово разпределение за периода м. 11.2015г. до м. 04.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.03.2018г. по ч.гр.д. №1190/2018г. на РС-Враца, първи граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 328,02 лева до пълния му предявен размер от 1462,49 и за периода от м.07.2014г. до м.10.2014г., и предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за такса дялово разпределение за разликата над сумата от 4,12 лева до пълния му предявен размер от 16,49 лева и иска по чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 31,45 лева до пълния предявен размер от 171 лева..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* искове по чл.422, вр. чл.86 ЗЗД за законна лихва върху дължимите такси за дялово разпределение срещу Л.Т.К., ЕГН ********** и Е.Л.К., ЕГН ********** за сумата от 3,94 лева за периода от м.11.2015г. до м.04.2017г. върху главницата от 32,99 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК Л.Т.К., ЕГН **********, и Е.Л.К., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 293,21 лева /двеста деветдесет и три лева и 21 ст./, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 29,09 лева /двадесет и девет лева и 9 ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Л.Т.К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 251,91 лева /двеста петдесет и един лева и 91 ст./.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, **********и привлечени от ответниците трети лица – помагачи Г.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес *** и Е.С.Г., ЕГН **********, адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: