ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18641
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20241110109960 по описа за 2024 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.05.2024 г. от 14.00 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния доклад по делото:
1. Ищцата Р. С. М. е предявила срещу ответника САС – гр. София
осъдителен иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от
1 296.00 лева, представляваща незаплатена разлика за дължимо трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Излага твърдения, че била служител на ВКС от 2001 г. по силата на
трудов договор, като заемала длъжността „чистач“. Поддържа, че от
15.07.2020 г. всички служители по трудови договор в отдел „Стопанисване
сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били прехвърлени към САС
по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол 10/30.04.2020 г., което
1
подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с решенията на ВСС
председателят на САС бил издал Заповеди № А-1102/01.12.2020 г. и Заповед
№ А-437/01.06.2021 г., като сочи, че не нито тя, нито някои от другите
служители били сключвали нови трудови договори, поради което правата и
задълженията по договорите сключени с ВКС се запазвали, в това число и
правата свързани със запазване и индексиране на трудовите възнаграждения.
Излага съображения, че тъй като ответника й бил работодател, последният
следвало да прилага закона еднакво спрямо всички, като сочи, че правилото
на чл. 123 КТ не изисквало съгласие на служителя, но това не означавало, че
работодателят е следвало да прилага закона по различен начин накърняващ
правата на работника или служителя – в частност досежно трудовото
възнаграждение и неговото индексиране. Твърди, че е лишена от правата,
които е имала преди това, като изменението на управлението на сградата на
съдебната плата било без значение по отношение на трудовите
правоотношения. Сочи, че ВСС нямал правомощия да прекратява трудовите
правоотношения с действащия работодател и да я преназначава при друг,
което да водело до вредоносни последици. Поддържа, че трима от колегите й
с длъжност „експерт“ били прехвърлите в САС, но възнагражденията им били
индексирани по графи 5 и 6 от класификатора. Инвокира доводи, че
председателят на САС е поканен да разпореди заплащане на разликите в
трудовото възнаграждение, но искането било счетено за неоснователно.
Аргументира, че в апелативните съдилища длъжността била по-ниско
заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора, като
сочи, че в отговора от САС било посочено, че председателят нямал
правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на
съдебните служители, като освен това било посочено, че не били запазили
статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от
класификатора. Освен това й били посочили, че размера на възнаграждението
не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на ВСС. Навежда
съображения от правна страна, като сочи, че единствено е сключен трудов
договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото възнаграждение било
изменяно, като същото с последния анекс от 13.02.2020 г. било определено за
сумата от 585.75 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г.
възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки,
че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало
2
по силата на чл. 123 КТ. Излага подробно съображения за това как е следвало
да се индексира трудовото възнаграждение според твърдени приложими
правила на класификатора.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускане изслушването на ССчЕ, което
да отговори на задачи поставени в исковата молба, както и по реда на чл. 190
ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени
средства.
2. Ответникът САС – гр. София, в законоустановения едномесечен срок,
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като
неоснователни. Твърди, че от 15.07.2020 г. е работодател на ищцата, което
обосновава с Решение на ПВСС и СК на ВСС и приложението на чл. 123 КТ.
Поддържа, че съобразно правилата на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането
на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата,
възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им на сходни или същите длъжности за съответната група
съгласно класификатора. Навежда доводи, че възнагражденията на
служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с
тези длъжности, но за съответното ниво. Развива подробни съображения, че е
индексирал надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, като прави извод
за неоснователност на претенцията. Твърди, че съответно начислените
трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Сочи, че ако се приеме,
че се дължи разлика в трудовото възнаграждение трябвало да се вземе
предвид, че класификаторът приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от
01.04.2023 г., а не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г.
Претендира разноски.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да се задължи трето
неучастващо лице да представи писмени доказателствени средства.
По исковете:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника
(служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено
3
възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално
уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, за което не сочи доказателства,
а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ПРИЕМА представените от страните документи като доказателства по
делото.
По отношение на останалите доказателствени искания, съдът намира, че
следва да се произнесе след като изслуша становището на страните и отдели
спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, които в едноседмичен срок
от връчването му могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, съответно да предприемат необходимите процесуални
действия.
Указва на страните, че ако в установения по-горе срок не изпълнят
указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5