Решение по дело №1910/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК /и е образувано по жалба на „Конструмакс 1“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. З. З., срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004944-091-1/24.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта в която са установени задължения за корпоративен данък /КД/ за данъчни периоди 2019 и 2020г. в общ размер на 16 120 лв. и лихва за забава в общ размер на 4 202.41 лв.

Жалбоподателят релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствие на пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства . Твърди се ,че направените фактически констатации почиват на предположения. Погрешен е подхода на рев. екип по кредитиране на изготвената експертна оценка от вещо лице за пазарна цена на процесните имоти, тъй като не не е отчетен факта ,че се касае за идеални части от недвижими имоти , чиято цена обичайно е по-ниска от тази , която може да се постигне при продажба на цял имот. Използваните имоти като аналози не са съсобствени . Не са взети предвид регулационните характеристики на продаемите идеални части . Същите не могат да бъдат обект на подробен устройствен . Не може да се изготвя пазарна оценка ,без да се съобрази дали оценяваният имот има параметри за бъдещо застрояване. В тази връзка се твърди и допуснато нарушение на материалния закон. Отправеното към съда искане е за отмяна на рев. акт в оспорената му част.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. Ж. , който поддържа жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.Депозират се писмени бележки в подкрепа на изложената от пълномощника на страната правна теза.

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП , се представлява от гл. юриск. В. И. , която излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с нарочно определение / л. 15 от делото/, а при проверката за нейна основателност съдът установи следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на издадена заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322004944-020-001/29.09.2022 г.. изменена с последваща ЗИЗВР, изходящи от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна , овластен по реда на чл. 112 от ДОПК със заповед № Д-150-01.02.2022г. на териториалния директор /л. 2-4от преписката /. Ревизията е с обхват задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС по ЗДДС за периода 14.10.2020 г. - 31.10.2021 г. За ръководител на ревизията е определен гл. инспектор по приходите . ЗВР е връчена на РЛ на 10.01.2023г./л.1/

На 24.02.2023г. е съставен ревизионен доклад /л. 211-221/, срещу който е подадено възражение в срока по чл. 117. ал. 5 от ДОПК /л. 222-266/. С атакувания РА са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. в общ размер 17 491.00 лв. главница и 4 202.41 лв. лихва и по ЗДДС за д.п.м. 10/2020 г. 36 240.00 лв. главница и 9 112.76 лв. лихва.

„Конструмакс 1“ ЕООД е подал жалабл по админисативен ред и на 24.07.20203г. Ответникът е постановил решение, с което е потвърдил издадения РА в частта на ЗКПО и е отменил акта в частта на ЗДДС.

Събраната информация от проведената ревизия сочи ,че основната дейност на РЛ е управление на инвестиционни проекти, покупка и продажба на собствени недвижими имоти" . Това дружество няма регистрация по ЗДДС.

Съгласно нотариален акт №15, том X, per. № 11755, дело 1546 от 14.10.2020 г. „.Конструмакс 1" ЕООД продава на „Конструмакс 3“ ЕООД ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1957 с плош 369 кв.м. и 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1958 с плош 208 кв.м. за сумата от 20 000.00 лв. Имотите са с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на ползване - ниско застрояване до 10 м. От „Конструмакс 1" ЕООД е издадена фактура № **********/14.10.2020 г./л. 196-198/.

Другата половина от горепосочените поземлени имоти е продадена от „Наскар“ ЕООД на „Конструмакс 3"‘ ЕООД /несвързано лице/ с НА № 14. том XII, per. № 15546 от 10.12.2019г. за цената 127 128.95 лв. без ДДС /65 000 Евро/ или 152 554.74 лв. с ДДС. /л. 13-15/ За продажбата, от продавача е издадена фактура № **********/10.12.2019 г. с начислен 20% ДДС.

Горепосочените имоти са придобити от „Конструмакс 1“ ЕООД и „Наскар“ ЕООД при равни квоти по 1/2 от правото на собственост върху тях с НА № 27, том I, рег.№ 1263, дело № 23 от 22.04.2019г. /л. 37-40/. В нотариалния акт е посочена продажна цена за процесните имоти /ПИ с идентификатор 10135.3513.1957 и 10135.3513.1958/ в размер на 152 554.74 лв. (78 000 Евро) дължима от жалбоподателя, като в счетоводството на дружеството имотите са отразени с отчетна стойност в размер на 88 990.26 лв.

„Конструмакс 1 “ ЕООД и „Конструмакс 3“ ЕООД са свързани лица. по см. на §1, т.3, б. „г“. „д“, „ж“ и „з“ от ДР на ДОПК, понеже едноличен собственик на капитала и на двете търговски дружества е „Конструмакс“ ООД, а за управители са назначени В. Ф., Д. З. и С. П..

Според изготвена в хода на ревизията експертна оценка пазарната цена на процесните идеални части от имоти е в размер на 217 440 лв. с ДДС/ л.162-166/. Вписано е, че е ползван метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на МФ. Оценката е изготвена при ползвани два аналога - продаден на 16.10.2018 г. имот- частна общинска собственост с площ от 205 кв.м. и продажна цена от 152 350 лв. ; продаден на 22.12.2020г. имот – частна общинска собственост с площ от 314 кв.м. и продажна цена от 360 800 /л. 42-47 от делото/

Рев екип е присъединил доказателства от извършена предходна проверка на ..Конструмакс 1" ЕООД, приключила с протокол № П-03000321178850-073-001/15.04.2022 г./л. 24-161/ .

Органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1 , т.2 от ДОПК - укрити приходи.

На РЛ е връчено уведомление по чл.124 ДОПК /л. 184-185/, в което е посочено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., и данък добавена стойност за периода от 14.10.2020 г. до 31.10.2021 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Връчено е и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-03000322004944-040- 002/10.01.2023 г. /л. 173-174/, с което от дружеството е изискано да представи декларация по чл.124, ал.З от ДОПК относно данни за имуществото, вида и размера на направените разходи и източниците на доходи за 2019 г„ 2020 г. и 2021 г.

Дружеството е представено становище /л. 177-179/, съгласно което „Конструмакс 1“ ЕООД възразява против прилагането на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Счита, че пазарната цена не отразява обективните условия, при които са сключени сделките.

За д.п. 2019 г. „Конструмакс 1" ЕООД е отчело разходи за балансова стойност на продадени активи в размер на 448 862.98 лв.. в т.ч. 88 990.26 лв. , които касаят продажба на недвижими имоти , извършена през 2020 г. Органите по приходи са увеличили СФР на дружеството със сумата на тези разходи, преценявайки че същите следва да се признаят през 2020г., когато имотите са продадени. В тази връзка рев. екип е определил КД за 2010г. в размер на 8 899.03 лв. и лихва за забава от 2 581.34 лв.

За д.п. 2020г. органите по приходи са извършили корекция на счетоводния финансов резултат на „Конструмакс 1“ ЕООД , като същия е увеличен със сумата от 161 200.00 лв. /образувана като разлика между определената пазарна цена в размер на 181 200 лв. без ДДС и продажната цена по нотариален акт в размер на 20 000.00 лв./В тази връзка са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 8 591.97 лв. главница и 1 621.07 лв. -лихва за забава.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза , като според изготвено заключение от вещото лице пазарната цена към 14.10.2020г. на процесните идеални части , продадени от РЛ е 41 800 лв. /л.80-96/. Вещото лице е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени и е използвало общо 5 аналога- чл. 95-96.

Според изготвено заключение на назначена ССчЕ при пазарна цена на процесните идеални части от 41 800 лв. корпоративният данък за 2019 г. е 8 899.03 лв. , а лихвата за забава – 2 581.34 лв. . За д.п. 2020г. финансовият резултат е загуба в размер на 53 480.26 лв. /л. 110-113/.

При извършена проверка по реда на чл. 184 ГПК във вр. с §2 ДОПК на представен от ответника електронен носител се установи , че същият съдържа 4 файла в компресиран формат - zip и 4 файла, формат AdobeAcrobat. Всеки от компресираните файлове съдържа файл във формат – pdf, подписан с електронен подпис, както следва :

1. Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322004944-020-001 / 29.09.2022 г. е подписана от О. Й. Г. на 29.09.2022 г. в 10:22:58 часа, като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на О. Й. Г. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

2. Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № № Р-03000322004944-020-002 / 05.01.2023 г. е подписана от О. Й. Г. на 05.01.2023 г. в 17:50:36 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на О. Й. Г. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

3. Ревизионен акт № Р-03000322004944-091-001 / 24.04.2023 г. е подписан от О. Й. Г. на 24.04.2023 г. в 16:21:58 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на О. Й. Г. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

Ревизионният акт е подписан и от Н. К. И. на 24.04.2023 г. в 16:25:29 часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на Н. К. И. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

4. Ревизионен доклад № Р-03000322004944-092-001 / 24.02.2023 г. е подписан от Н. К. И. на 24.02.2023 г. в 15:03:08часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на Н. К. И. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

Ревизионният доклад е подписан и от М. А. А. на 24.02.2023г. в 15:20:21часа. като датата и часът на подписване са удостоверени с TimeStamp. Сертификатът за електронен подпис на М. А. А. е издаден от „StampIT Global Qualified CA” и е валиден от 09.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Според правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. В конкретния случай с оглед посочените по-горе факти това нормативно изискване е спазено , поради което съдът извежда съждение , че авторите на оспорения рев. акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен . Налице е и териториална компетентност на издателите на акта , част от териториалната дирекция на НАП [населено място], която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8 от ДОПК.

Атакуваният ревизионен акт , чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както фактическите основания на органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за неговото издаване . Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер , периоди и субект . Посочени са данни за авторите на РА. Доказателствените източници сочат, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА са подписани с квалифициран електронен подпис . Според новелата на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната разпоредба „електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Електронният подпис е приравнен на саморъчен / арг. чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/ .

Според решение от 20.02.2024г. на СЕС по дело С-466/2022г. „ ако и доколкото националното право предвижда възможност за оспорване на доказателствена сила на саморъчен подпис, такава възможност трябва да е налице и по отношение на квалифицирания електронен подпис“. Дадената трактовка от Съда на Европейския съюз сочи на извод , че няма забрана за обявяване невалидност на КЕП, приравнен на саморъчен такъв , при уредба в националното законодателство по оспорване доказателствената сила на саморъчен подпис. Подобна възможност съществува в българската правна уредба , но в конкретния случай няма оспорване валидността на КЕП от страна в настоящия съдебен процес. Освен това ответната страна представя в хода на съдебното производство доказателства за валидност на същите . В тази връзка и при действието на фикцията по чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ по „приравняване“ на КЕП със саморъчен подпис съдът приема, че обжалваният рев. акт е издаден в съответствие с изискванията за форма, разписани в чл. 120 , ал.1 от ДОПК, включително и за положен подпис от издателите по т.8 на посочената правна норма.

В подадената до съда жалба се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила поради непълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, както и тяхното избирателно кредитиране. Бланкетното възражение за непълно обсъждане на доказателствения материал , без конкретика точно кои събрани доказателства в хода на ревизията не са обсъдени от данъчните органи , няма убеждаващо въздействие. Обстоятелството ,че органите по приходи са дали вяра на някои от тях – изготвената експертна оценка на вещо лице, вместо на нотариалния акт за продажба на процесните идеални части между свързани лица, рефлектира върху обосноваността на фактическите констатации на рев. екип, но не представлява нарушение на разписаната административна процедура. Приходната администрация е проявила нужната процесуална активност да събере възможните допустими и относими доказателства и същите са били обект на задълбочен анализ .

В рамките на определения срок по ЗВР и последващите заповеди по нейното изменение , надлежно връчени на РЛ, е реализирано рев. производство. Спазено е предписанието на чл.124 ДОПК по уведомяване РЛ за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК. РД е издаден при спазване на срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК и в съответствие с правилото на чл. 119, ал.2 е последвало издаването на РА. Установените данъчни задължения попадат в рамките на обхвата на ревизията по ЗВР. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура , рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.

При проверката за материална законосъобразност съдът отчете спор между страните относно пазарна цена на продадените от РЛ през 2020 г. идеални части от поземлени имоти на свързано лице и в тази връзка съществуването на основания за преобразуване на финансовия резултат на „ Конструмакс 1 „ ЕООД в посока увеличение за процесните данъчни периоди.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.

Според предписанието на чл. 15 от ЗКПО когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

В настоящия случай органите по приходите са обосновали приложението на чл. 15 ЗКПО с обстоятелството, че оспорващото дружество е фактурирало извършени продажби на недвижими имоти на свързано лице при цени, които се отклоняват от пазарните. Сам по себе си фактът, че сделката е сключена между свързани лица не е основание за преобразуване на финансовия резултат на база приход, съответен на пазарната цена за тази сделка, а само в случаите, в които се установи, че тази сделка е сключена в отклонение от типичните пазарни условия.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно: сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК „методи за определяне на пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

В тежест на органите по приходите е установяване основанието за преобразуване на финансовия резултат - в случая, че продажбата на недвижими имоти е по цени, които се отклоняват от пазарните цени, определени по методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. За да се приеме, че е налице основанието по чл. 15 пазарната цена следва да е определена по методиката на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване на разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 година. Предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9/2006 г. за целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

В хода на ревизионното производство е назначена експертиза за определяне на пазарните цени на процесните идеални части от имоти, чието заключение е изготвено на база продажби на общински имоти , като е използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Правната регламентация на този метод е развита в разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 18 – чл. 20 от Наредба № Н-9/2006 година. Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-9/2006 г. методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата – предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, а съгласно чл. 18, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

Според чл. 5 от Наредба № Н-9/2006 г. методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Доколкото методите за оценка са нормативно установени, приложението им подлежи на съдебен контрол за целите на ЗКПО. При метода на сравнимите неконтролирани цени се съпоставя цената, като този метод задължително изисква наличието на съпоставими сделки /неконтролирани/ и то само такива, при които различията между сделките не влияят съществено върху съпоставяните показатели в пазарни условия или е възможно да се извършат корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9/2006 година. От съдържанието на изготвената в хода на ревизионното производство експертна оценка е видно, че информацията за пазарни аналози се базира единствено на регистъра на Община Варна за разпоредителни сделки с общински имоти. Настоящият съдебен състав намира, че това заключение за пазарна оценка не дава обективна информация за пазарна стойност на процесните идеални части от поземлени имоти, тъй като чл. 18, ал.1 от Наредбата изисква контролираната и сравнимите неконтролирани сделки да са осъществени при съпоставими условия. В случая страна по всички неконтролирани сделки е Община Варна , а не различни търговски дружества , както е по контролираната сделка .

Достоверността на изготвената експерта оценка за пазарна цена допълнително се разколебава и от факта , че са използвани като източници на информация само две сделки по продажба на общински имоти. Позоваване само на две неконтролирани сделки не дава нужната пълнота за пазара на имоти към датата на процесната продажба, както и за пазарни цени при обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица.

В контекста на изложеното съдът не кредитира експертната оценка от ревизията, а цени събраната информация за пазарни цени от заключението на назначената оценителна експертиза в съдебната фаза на процеса. Вещото лице по тази експертиза е използвало общо пет сделки, като с цел пълната на информацията за пазарни цени на сделки между различни правни субекти / както частноправи субекти, така и публични институции/ е включило в обхвата на своя анализ не само данните от двете продажби на общински имоти по експертната оценка , но съща така още три разпоредителни сделки , които отговарят на критерия по чл. 14,ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., тъй като всяка от тези сделки е осъществена през годината ,в която е реализирана контролираната сделка – 2020 г. Този подход гаранцитира събиране на сведение за сделки, които са осъществени при еднакви икономически условия. За пълнота следва да се посочи, че решението на вещото лице да включи в своето изследване информация за осъществени сделки между търговци, каквато е контролирана сделка, между физически лица и сделки със субект на публичното право дава всеобхватна и обективна информация за пазара на недвижими имоти към момента на процесната продажба .

На следващо място, и допълнителните три неконтролирани сделки имат идентичен предмет с процесната сделка - разпореждане с идеални части от недвижими имоти , което е гарантира съпоставимост на аналозите.

Освен това неконтролираната сделка - покупко-продажба на идеални части от имот , находящ се на [улица] / нот. акт № 125/13.08.2020г./ има за предмет идентична продажба на идеални части на същата улица, на която се намира и единия от имотите по контролираната сделка и в този смисъл е налице максимално сходство на ползвания аналог. Останалите две сделки / по нот.акт 3/13.11.2020г. и по договор за доброволна делба от 15.12.2020 / касаят имоти, находящи се в кв. „Победа на [населено място] „ , който е съседен на район „Младост“ . Имотите по тези три неконтролирани сделки са и с идентични устройствени показатели с контролираната сделка, тъй като касаят урбанизирана територия и имат идентичен начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м.

По гореизложените съображения съдът счита, че пазарната цена на процесните идеални части от имоти , обективирани в нот. акт № 15/ 14.10.2020г. е 41 800 лв. , базирайки се заключението на СОЕ. Тази цена е различна е договорената между свързаните лица по цитирания нотариален акт- 20 000 лв. , което обстоятелство обосновава приложимостта на разпоредбата на чл.122 ДОПК и по-специално съществуването на укрити приходи от РЛ. Събраните по делото доказателства и най-вече заключението на СОЕ сочат достоверност на твърдяното от приходната администрация основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК , поради което в производството по съдебно обжалване на РА тези констатации се смятат за верни до доказване на противното/ арг. чл. 124, ал.2 ДОПК/ . Процесуалната активност на дружеството-жалбоподател не постигна ефекта на обратното доказване , поради което правилно е решението на данъчните органи по облагане на „Конструмакс 1 „ ЕООД с КД за 2019 г. , както е посочено в обжалвания РА, но не и относно облагането за данъчен период 2020 г. , тъй като при пазарна цена на процесните идеални части от имоти от 41 800 лв. според неоспореното от страните заключение на ССчЕ финансовият резултат на жалбоподателя е загуба от 53 480.26 лв. Според чл. 19 ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба , но не и данъчната загуба. В тази връзка издадения РА в обжалваната му част по ЗКПО за д.п. 2020г. следва да се отмени поради неговата незаконосъобразност.

С оглед изхода на правния спор съдът дължи произнасяне по допустимите искания и на двете страни за присъждане на разноски . При частично уважаване на жалбата и частична отмяна на обжалвания акт , разноски се присъдят съобразно правилото на чл.161 от ДОПК , което пък от своя страна препраща към Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.".

В определение № 4082/ 04.04.2024 г. по адм. дело № 5871/2023г. ВАС посочва, че задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита / .

В тази връзка съдът съобрази сложността на делото- предмет на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност е издаден ревизионен акт с установени задължения за повече от един данъчни периода, като произнасянето на адм. орган се отнася не само за данъчни задължения, но и за акцесорни такива. Освен тона разглеждането на жалбата пред съда е реализирано в пет открити съдебни заседания. В обобщение съдът счита ,че следва при определяне дължимия размер на юриск. възнаграждение да ползва като аналог методиката на чл. 8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., чието правоприлагане означава дължим р-р на юриск. възнаграждение от 2229.02 лв. По представения от ж-ля списък заплатените от него разноски по водене на делото са в размер на 6950 лв. , поради което съобразно уважената част от жалбата на същия следва да бъдат възстановени такива в размер на 3058 лв. След прихващане ответната страна дължи на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на 828.98 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000322004944-091-1/24.04.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта в която на „Конструмакс 1“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2020 г. в 7 220.97 лв. и лихва за забава от 1 621.07 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място] да заплати на „Конструмакс 1“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 828.98 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.