ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
гр. Велико Търново, 20.02.2019 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти адм.състав,
в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 795/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 176 от АПК/ред. ДВ бр.77 от 2018г./, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба вх. № 500/25.01.2019 г.,
подадена от името на оспорващия Г.С., чрез упълномощения адвокат.
Същата съдържа искане за допълване
на Определение № 4/04.01.2019г.г., постановено по адм. д. № 795/2017 г. на
АСВТ.
В молбата се излагат доводи, че съдът с визираното
определение като изменил Решение № 388/14.12.2018г. по адм. дело № 795/2017г.
на АСВТ в частта за разноските, е осъдил ответника да заплати на доверителя му
сумата от 12 650,00лв., но не съобразил че молбата за изменение съдържа и
претенция за сумата от 6 000,00лв., представляваща платено АВ по делото
при повторното му разглеждане пред АСВТ. Поради това, макар да изложил
съображения защо уважил молбата само частично, АСВТ пропуснал да се произнесе в
диспозитива си, че оставя без уважение искането за
изменение в частта му за присъждане на
посочената сума от 6 хиляди лева за АВ.
След размяна на книжата от ответната страна е постъпил
Отговор с вх. № 685/04.02.2018г., с който се изразява становище, че молбата е
недопустима, т.к. законодателят нито в АПК, нито в ГПК е предвидил този вид
процесуално действие. На допълване подлежи само съдебното решение и то при
условие, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, което в случая не е така.
Определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на
обжалване по реда на чл.248, ал.3 от ГПК. Алтернативно е ангажирано мнение за неоснователност
на молбата за допълване и се иска от
съда да я остави без уважение.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия
закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
по делото е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във вр. с чл.226 от АПК и §2 от ДР
на ДОПК. Ново разглеждане от първа инстанция на жалбата срещу Ревизионен акт №
Р-15-1401359-091-001/05.03.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП
Велико Търново. С Решение № 388 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 795/2017 г., настоящият състав на АСВТ
отмени РА, изцяло в обжалваната и потвърдена от ДОДОП част, и осъди ответната
Дирекция да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 4 150,00лв., от
които 1 650,00лв. за ДТ и СЕ, а за АВ-2 500,00лв.
С Определение № 4/04.01.2019г.г.,
постановено по адм. д. № 795/2017 г., АСВТ в производство по чл.248 от ГПК
измени посоченото Решение, в частта за разноските, като осъди Дирекция "ОДОП"
- гр. Велико Търново да плати на Г.С. сумата от 12 650,00лв., вместо
претендираната сума от 18 650,00лв. В съдебния акт са изложени конкретни мотиви, че молбата се приема за
частично основателна, защото за новото разглеждане на делото пред АСВТ няма представени
годни и достоверни доказателства за извършено плащане в брой на сумата от 6
000лв. за АВ. Действително в диспозитива
на визираното Определение няма отхвърлителна част за исканите разноски за АВ в
размер на 6 000,00лв., представляващи разликата между поисканите
18 650,00лв. и присъдените с Определението 12 650,00лв.
Съдът намира, че Молбата за допълване на Определение № 4/04.01.2019г.,
постановено по настоящото дело е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане. Аргументите са следните:
На първо място съдът не приема виждането на ответника,
че съдебен акт по вид определение не
може да бъде допълван, за разлика от решенията. Определението като
правораздавателен акт по принцип се подчинява на общите правила за изправяне
пороците - в случай на непроизнасяне по
цялото искане на страната да се допълни. Макар в процесуалните закони ГПК и АПК,
в частност чл.176 от АПК да не е предвидено изрично допълване на съдебни
определения, това е принципно допустимо и логически необходимо. Разрешение,
което е видно от съдебната практика на ВАС и ВКС. Тази разпоредба относно решенията се прилага и относно определенията по аналогия,
съгласно чл. 46, ал.2, изр.1 от ЗНА. След
като липсва изрична разпоредба на закона съдът е длъжен да извърши съответната
логическа дейност по тълкуване и правоприлагане. Подобните случаи трябва да се уреждат по сходен начин.
Независимо от горното обаче, съдът сподели становището
на ПП на ответника, че молбата за допълване на конкретното определение е недопустима.
Този извод произтича от обстоятелството, че определението е постановено в
производство по чл.248 от ГПК, а посочената норма е специална спрямо тази на чл.176 от АПК. Производството по чл.248 от ГПК представлява изключение от общия
принцип, че съдът постановил крайния съдебен акт по принцип няма право сам да
го измени или отмени. Доколкото сме изправени пред изключение, то
следва да се тълкува и прилага стриктно. В този ред на мисли, съгласно
чл.248, ал.3 от ГПК постановеното определение по исканото изменение на
решението в частта за разноските подлежи на обжалване.
Законодателят не е предвидил възможност този конкретен вид определение да бъде допълвано. Съществува друг процесуален
ред да бъде подложено на проверка и съответно корекция.
Непълен е съдебният акт (решение или определение), в
който липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от
предметите на иска, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен
предмет. Ако хипотетично бъде допуснато, че този вид определения по чл.248 от ГПК подлежат на допълване, то искането за такова е неоснователно. Защото
противно на приетото от ПП на жалбоподателя диспозитивът на определението не е непълен, защото е ясно изразена волята на
съда, че искането на жалбоподателя е уважено частично до посочения размер от 12 650,00лв. Поради това в
диспозитива на определението присъства само осъдителната част. Отговорността за разноски е субсидиарна и обусловена
от изхода на материалния спор. Доколкото не се касае за самостоятелен иск, то
съдът не дължи отхвърлителен диспозитив при произнасянето си по разноските.
Видно от нормата на чл.78 от ГПК, която е озаглавена „присъждане на разноски“,
съдът е длъжен само да присъди
дължимите разноски, т.е. да осъди
загубилата по спора страна да заплати опр. сума пари. Това обстоятелство не
препятства касационния контрол в случая, т.к. въпросът за дължимите разноски в
неговата цялост ще бъде представена на вниманието на ВАС, ако съответното
определение бъде обжалвано в предвидения срок.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 176 от АПК,
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът, в посочения състав:
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. № 500/25.01.2019 г.
в АСВТ, подадена от името на оспорващия Г.С., съдържаща искане за допълване на
Определение № 4/04.01.2019г.г., постановено по адм. д. № 795/2017 г. на АСВТ,
като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: