Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І тричленен състав,
в публично
заседание на десети март през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 369 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от
Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение №
1079/13.12.2021 г. по АНД № 3784/2021 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХХХVІІ състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/№
23-0000959/25.06.2021 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Влайнаси България“ ООД,
ЕИК ****, на основание чл. 93г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на Министъра на транспорта. Оспорват се правните изводи на
първостепенния съд, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а така също и до
невъзможност да се осъществи качествен съдебен контрол за законосъобразност на
процесното НП. Настоява за отмяна на въззивното решение и за постановяване на
друго по съществото на спора, с което процесното НП да се потвърди. Претендира се
присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство,
съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, а в случай, че касационната
инстанция намери жалбата на дружеството
за основателна, се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна и се изразява становище за присъждане на
същото при условията на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. В съдебно заседание касаторът не
се представлява.
Ответникът по касация - „Влайнаси България“ ООД,
редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище по съществото на
касационния спор с представения от процесуалния му представител отговор на
касационната жалба. Намира я за неоснователна и пледира за оставяне в сила на решението на Районен
съд-Варна. Претендира присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция
съдебно-деловодни разноски, за които представя списък. Алтернативно, в случай,
че съдът уважи касационната жалба на РД „Автомобилна администрация“ – Варна,
прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско
възнаграждение и моли такова да се присъди в размера на определения по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ минимум при съобразяване на правната и фактическа сложност на
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно постановено, поради което пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради е допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Районен съд Варна е сезиран с редовна жалба от „Влайнаси
България“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „****“
№ 15, ет.4, офис 2, срещу НП № 23-0000959/25.06.2021 г., издадено от директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Варна. С него на оспорващото дружество на
основание чл. 93г, ал. 4 от ЗАвтПр е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на Министъра на транспорта.
Административнонаказателната отговорност на ответника
по касация е ангажирана за това, че при извършена проверка през месец март 2021
г. инспектори в РД „Автомобилна администрация“ - Варна извършили проверка за
периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.
на въззивното дружество по спазване изискванията на законовите и подзаконовите
нормативни актове, касаещи компетенциите на РД “АА“, при което било
констатирано, че превозвачът „Влайнаси България“ ООД,
ЕИК ****, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен
автомобилен превоз на товари № ***, на 02.12.2020
год. не е спазил законово установения срок, изтичащ на 01.12.2020 г. за
извличане на данни от паметта на монтирания в МПС марка „ДАФ“, кат. N с peг. №
В **** ВВ дигитален тахограф , попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006
г., на всеки деветдесет дни съгласно чл.38, ал.1, т. 1
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Съгласно периода на комплексната
проверка - 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., е следвало да бъде извършено
извличане на данни от паметта на тахографа най-малко един път на 90 дни. Такова
извличане е било направено на 23.03.2021 година.
Проверката приключила на 31.03.2021 г. в присъствието
на Р Д Р /упълномощено
лице/ и на същата дата срещу дружеството-превозвач е съставен АУАН, Серия А-
2020, № 289540/31.03.2021 год., подписан от пълномощника без възражения. Такива
не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН
на 25.06.2021 год. административнонаказващият орган издал оспореното НП №
23-0000959/25.06.2021 година. В него изцяло са възприети както фактическите
констатации, така и правната квалификация на деянието, дадени в акта –
нарушение на чл.38, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на Министъра на транспорта.
За да отмени обжалваното наказателно постановление,
първоинстанционният съд, след като обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел, че при издаване на процесното наказателно постановление
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила –
без да са установени факти, които са от съществено значение за съставомерността
на деянието: не е установено в кой период е извършено деянието – в периода от
01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., както е посочено в АУАН, или в периода от
01.09.2021 г. до 30.09.2021 година; нито в АУАН, нито в издаденото въз основа
на него НП не е посочено за кой водач се
отнася тахографът като не е посочен и
неговият номер. Посочено е, че установените пропуски при издаване на процесното
НП, освен че ограничават правото на защита на санкционираното лице, препятстват
и осъществяването на качествен съдебен контрол за законосъобразност на акта.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
проведеното санкционно производство до степен, налагаща отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно. Липсата на конкретни факти, които са от съществено
значение за изясняване на случая, както в съдържанието на съставения АУАН, така
и в издаденото НП винаги е съществено нарушение на чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 и на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на процесуалните правила – касационно
основание за отмяна на НП по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 от НПК. С още по-голяма сила това се отнася когато се констатира разминаване във
фактите, описани в АУАН, и тези, съдържащи се в процесното НП, както е в
настоящия случай досежно периода на извършване на нарушението. Следователно
правилни са изводите на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не подлежат на саниране в хода на съдебното
оспорване на наказателното постановление и са основание за отмяната му. Изложените в жалбата доводи не опровергават
този извод на съда.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
намира, че въззивното решение не страда от поддържаните с касационната жалба
основания за отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, включително
решението е мотивирано, като напълно обосновано и в съответствие с наличните по
делото доказателства, постановено при съблюдаване на процесуалните права на
страните. Районният съд е достигнал до верен извод за законосъобразността на
издаденото НП, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, претенцията на ответника „Влайнаси
България“ ООД за присъждане на разноски се явява основателна. С настоящото
решение следва съдът да осъди РД „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати в полза на дружеството
съдебноделоводни разноски за настоящата инстанция в размер на 330,00 (триста и
тридесет) лева, от които 300,00 лв. адвокатски хонорар и 30,00 лв. авансово
удържан ДДС по аргумент от Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 /Диспозитив 3/.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1079/13.12.2021 г.,
постановено по НАХД № 3784/2021 година по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
– Варна да заплати на „Влайнаси България“ ООД, ЕИК ****, със седалище в гр.
Варна, сума в размер на 330,00 /триста и тридесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.