РЕШЕНИЕ № 82

 

гр. Кнежа, 29.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

        при секретаря Ивета Ружоава,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 82 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 18-0285-000771 от 05.12.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Пл., РУ КН., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т.4; чл. 183, ал.1, т.1, пр.1; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2; чл. 183, ал.1, т.1, пр.3; чл. 174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Р.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени пет административни наказания ГЛОБА общо в размер на 2 230 лева, лишаване от право да управлява МПС за 30 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки – за нарушения по чл. 103, чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Р.Ц., който моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон с подробно изложени доводи.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание не се явява. Представлява се от адв. Н.Ц. от ВрАК. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП, като излага доводи, идентични с тези в жалбата, за незаконосъобразност на издаденото НП.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в о.с.з. Не е взел становище по жалбата.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административнонаказващия орган, който е издал атакуваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.11.2018 год. полицейски служители при РУ Кн. – свидетелите Р.Л.А. и П.С.П., изпълнявали служебните си задължения в рамките на специализирана полицейска операция на територията на гр. Кн.. Около 22:15 часа на с. дата се движили със служебен автомобил, управляван от св. А.,***. Срещу тях приближил лек автомобил. Със светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил и със стоп-палка св. Р.А. подал на водача сигнал за спиране. Същият не се подчинил и продължил движението си в посока ул. „К. и М.“. Св. А. успял да види и да разпознае водача на автомобила, а именно жалб. Р.Ц., както и спътника му – св. П.В.Д., когото също познавал. Със служебния автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал, полицейските служители последвали автомобила на жалбоподателя. Последният спрял превозното средство на ул. „К. и М.“, пред дома на св. П.Д.. Излязъл от автомобила и бягайки влязъл в двора на Д.. Зад автомобила му спрял и патрулния полицейски автомобил. Св. П.П. слязъл и побягнал след него, като малко след това го извел на улицата. Отвел го до служебния автомобил, където св. А. му поискал документите за проверка. Водачът отрекъл да е управлявал автомобила и отказал да предостави каквито и да било документи. Междувременно, спътникът му – св. П. Д. останал да седи на предната дясна седалка в автомобила на жалбоподателя. Тъй като и жалб. Ц. и св. Д. видимо били употребили алкохол, водачът Р.Ц. бил поканен да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Той отказал да даде проба, като отново отрекъл да е управлявал автомобила. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил водач на автомобила било потвърдено от св. Д. пред контролните органи както устно, така и писмено в снетото от него в момента на проверката писмено сведение.

На място св. Р.А., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Кн., в присъствието на св. П.П., съставил на жалб. Р.Ц. акт за установяване на административно нарушение с бл. № 135253 от 08.11.2018 год. по чл. 103, чл. 100, ал.1, т.1, т.2, чл. 173, ал.3 от ЗДвП – не спира на подаден сигнал със стоп-палка и синя лампа и се отправя по ул. „К. М.“ № **, където се крие в дома; отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство; не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, не представя св-во за регистрация на МПС.

Актът бил предявен на жалбоподателя Ц., но той отказал да го подпише и да получи препис от него, като заявил, че не е карал автомобила. Отказът му бил удостоверен с подписа на св. П.В.Д..

Като доказателства с акта били иззети 2 бр. рег. табели ********.

На жалб. Р.Ц. бил издаден в 22:45 ч. талон за медицинско изследване с № 00363354, но същият е отказал да получи и него, което било удостоверено с подписа на св. П.П..

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.  

Въз основа на така съставения АУАН от Началника на РУ Кн. било издадено процесното НП, с което на Р.П.Ц. е наложена Глоба общо в размер на 2 230 лева – за нарушение по чл. 103 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца; по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП - две глоби в размер на по 10 лв., по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. и по чл. 174, ал.3 ЗДвП - глоба в размер на 2 000 и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки, за това, че:

На 08.11.2018 год. около 22:15 часа в гр. Кн. на кръстовището на ул. „П. Х.“ и ул. „Ст. Ц.“, като водач на лек автомобил – Нисан Алмера с рег.№ ********, управлява по ул. П. към ул. К. и М. л.а. Нисан Алмера /жълт/ ******** като не спира на подаден сигнал със стоп палка и синя лампа и се отправя по ул. К. и М. № **, където спира и се крие в дома. Отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство дрегер 7410 с фабр.№ ARSM 0009. Не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към нето. Не представя свидетелство за регистрация на МПС, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган; чл. 100, ал.1, т.1 – не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория; чл. 100, ал.1, т.1 – не носи контролния талон от свидетелството за управление; чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява; чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяв. концентрацията на алкохол в кръвта му.

Видно от приложената към делото Заповед № 8121з -952/ 20.07.2017 год. на министъра на МВР, атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – гласни и писмени.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, от разпита на свидетелите Р.А., П.П. и П.Д. се установи, че на дата 08.11.2018 год. в гр. Кн. на жалб. Р.Ц. е бил съставен акт за установяване на административни нарушения по чл. 103 ЗДвП – не спира на подаден сигнал със стоп-палка и синя лампа, по чл. 174, ал.3 ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП – не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него и по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДвП – не представя свидетелство за регистрация на МПС, който акт същият е отказал да подпише. Видно от разпита на св. П., той е бил свидетел както при съставянето на акта, така и очевидец на установените на 08.11.2018 год. административни нарушения, а св. Д. – свидетел на отказа на нарушителя да подпише и получи препис от акта.

Съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, показания на разпитаните по делото свидетели. И актосъставителят А. и свидетелят по акта П. са категорични, че на процесната дата в хода на извършената проверка по ЗДвП на водача на л.а. Нисан „Алмера“ с рег.№ ******** – жалбоподателят Р.Ц. е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство - дрегер, като повод за извършване на проверката е било и допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно не е спрял на подаден му сигнал за спиране (със стоп-палка и синя лампа, и звуков сигнал).

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на актосъставителя А. и свидетелите П. и Д.. Последният, макар и с известно колебание досежно отказа на жалбоподателя да получи препис от акта, потвърждава описаната по-горе и възприето от съда фактическа обстановка. Като цяло, показанията на свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с направените констатации. В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства по категоричен начин се установява, че като водач на МПС жалб. Р.Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно не е спрял на подаден му от контролен орган сигнал за спиране и при извършената му проверка по ЗДвП е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Освен това същият не е представил СУМПС и КТ към него, както и свидетелство за регистрация на МПС. Актът за установяване на административните нарушения е съставен непосредствено след констатирането им. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, но същият е отказал да го получи.

Въз основа на очертаната по-горе и възприета фактическа обстановка, съдът от правна страна намира, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административни нарушения, визирани в разпоредбите на чл.чл. 103, 100, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 174, ал.3 от ЗДвП, тъй като по безспорен и категоричен начин се установи, че на 08.11.2018 год. в гр. Кн. жалбоподателят Р.Ц. при управление на л.а. Нисан „Алмера“ с рег.№ ******** не е спрял на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган и при извършената проверка по ЗДвП е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не е представил СУМПС и КТ към него и свидетелство за регистрация на МПС.

Жалбоподателят е направил устно възражение при установяването на тези административни нарушения, вписано в акта, а именно „не съм карал автомобила“. Това негово изявление не се доказа по никакъв начин, дори напротив, всички разпитани по делото свидетели са категорични, че именно той е управлявал автомобила на посочените в НП дата и място.  

При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административните нарушения.

Съгласно санкционната разпоредба на  чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

При определяне вида и размера на наложеното административно наказание глоба и срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС, наказващият орган е съобразил предвидените от законодателя граници, като е отчел сравнително високата тежест на извършеното нарушение, поведението на жалбоподателя при осъществяване на изпълнителното деяние, което се характеризира с проявено от нарушителя грубо не съобразяване на поведението си с императивна административно-наказателна разпоредба. Наложените на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца са в максимален размер и изцяло съответстват на тежестта на извършеното деяние, поради което ще способстват в максимална степен за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.

Наложената на жалб. Р.Ц. санкция за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП е глоба с фиксиран размер от 2000 лева, ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.  За нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП глобата е също с фиксиран размер – 10 лв. Така наложените санкции са законосъобразни по вид и размер. 

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на наказания – жалбоподател в настоящото производство.

Изложените в жалбата и в хода по същество доводи за нарушена процедура при извършване на проверката, настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и място (08.11.2018 год. в гр. Кн.), именно жалбоподателят Р.Ц. е управлявал л.а. Нисан „Алмера“ с рег.№ ********. Недоказани останаха твърденията на същия, че по време на проверката е бил на гости в дома на св. П.Д.,*** и не е имал качеството на водач на МПС.

В случая е ирелевантен повода за подаване на сигнала за спиране (със стоп-палка, синя лампа, звуков сигнал) на жалбоподателя, като водач на процесния автомобил. Полицейските служители са изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт в рамките на СПО и при обход по маршрута си в гр. Кн., на ул. „П. Х.“ са подали ясно видими и разпознаваеми сигнали за спиране на водача на автомобила.

Безспорно установено по делото е, че водачът на автомобила не се е подчинил на подадените му от контролните органи ясни сигнали за спиране и е продължил движението си в посока ул. „К. и М.“. Това негово поведение е наложило да бъде последван от полицейските служители с патрулния автомобил, а след спирането му пред № ** на същата улица и догонен от св. П. в двора на дома. С това си деяние жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. При подадения му сигнал за спиране – със стоп палка, светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил, същият не е изпълнил полицейското нареждане и не спрял управляваното от него превозно средство нито на посоченото място, нито в най-дясната част на платното за движение, продължил е движението си, като впоследствие се е опитал да се укрие в дома на св. Д..

Безспорно се установи по делото, че проверката не е била извършена в частен дом (същата е била извършена на улицата пред дома на св. Д., непосредствено след установяването на водача – жалб. Ц.), и че в хода  на проверката жалбоподателят е отказал да представи на СУМПС и КТ към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, с което е осъществил състава и на административни нарушения по чл. 100, ал.1, пр.1 и пр.2 и по чл. 100, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят не отрича, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол с доводи, че не е бил водач на превозното средство.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство е бил надлежно удостоверен в съставения АУАН с подписа на един свидетел, а именно св. П.Д.. Едновременно с това, с подписа си последният е удостоверил и отказа на жалбоподателя да получи препис от акта. С отказите си жалб. Ц. сам се е лишил от възможността да получи екземпляр от акта и да прави своевременно възражения пред наказващия орган. Независимо от това същият е упражнил в срок правото си да обжалва издаденото наказателно постановление, с оглед на което не може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено.

В момента на проверката на жалбоподателя е бил издаден (в 22 ч. и 45 мин. на 08.11.2018 год.) и талон за изследване с бл.№ 0036354, който той е отказал да подпише и получи, обстоятелство удостоверено с подписа на св. П.П.. С този си отказ отново сам се е лишил и от възможността да даде кръв за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.

Изписването в НП на всички хипотези на отказ на проверка за употреба на алкохол, визирани в  чл. 174, ал.3 ЗДвП не опорочава съдържанието на постановлението. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение, тъй като не става ясно за кое нарушение е бил наказан. Санкционната норма на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на  чл. 174, ал.3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско изследване и даване на проби за химическо лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно, ако водачът не окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал.3 ЗДвП методи, той на практика не е изпълнил задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал.3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност в настоящия случай да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от броя на методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство „дрегер“ за употреба на алкохол. Отказал е да получи талон за изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на  чл. 174, ал.3 ЗДвП, като както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение. От показанията на свидетелите се установява, че на процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС, като при извършване на проверка от полицейски служители е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. От издадения талон за изследване е видно, че жалбоподателят е отказал да го получи, респ. да даде кръвна проба за извършване на медицинско изследване.

С оглед изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение по  чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДвП, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че не е оказал дължимото съдействие за извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол, в качеството му на водач на МПС. Така вмененият на жалбоподателя фактически състав на нарушение правилно е бил подведен от АНО под нормата на  чл. 174, ал.3 ЗДвП.

При проверката на цялото административно-наказателно производство, която извърши съдът, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до незаконосъобразност на НП. Не е налице разминаване в посочените правни квалификации в АУАН и НП. В съставения акт и издаденото НП ясно и обосновано са описани извършените нарушения. Мястото на нарушенията и обстоятелствата, при които са констатирани са описани недвусмислено и изчерпателно. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно е установен факта на нарушенията. Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0285-000771 от 05.12.2018 год. на Началник РУП към ОДМВР Пл., РУ КН., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Р.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени пет административни наказания ГЛОБА общо в размер на 2 230 лева, лишаване от право да управлява МПС за 30 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки – за нарушения по чл. 103 ЗДвП, по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП и по чл. 174, ал.3 ЗДвП, извършени на 08.11.2018 год. в гр. Кн..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: