Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261519                            20.05.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 19487 по описа за 2019 година.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.31, ал.2 от ЗС.

Ищците поддържат, че М.К. е собственик, а З.С. ползувател на една втора идеална част от недвижим имот – апартамент находящ се в гр. К.********* подробно описан в исковата молба. Твърди се, че имотът е бил собственост на наследодателите на З.С. и неговия б. С.С. – К.С. и З.С., като на 14.07.1993г. е бил прехвърлен с договор за гледане и издръжка на С.С.. Впоследствие З.К.С. образувал дело с предмет иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, като с решение № 522 от 12.08.2009г. по гр.д. № 564/2007г. на Районен съд Казанлък, договорът за издръжка и гледане бил развален поради неизпълнение. Решението било постановено по отношение на наследниците на С.С. – Н.С.С., К.С.С. и Р.Н.С.. Твърди се, че по време на висящността на горното дело К.С. чрез покупко-продажба бил прехвърлил на ответника В.Б.Ч., по време на брака му с ответницата С.Г. – Ч., правото на собственост върху процесния апартамент. Това прехвърляне било осъществено преди вписването на исковата молба на С. по чл.87, ал.3 ЗЗД, но след депозирането й в съда и след провеждане на първото съдебно заседание. От своя страна, след влизане в сила на решението на КРС относно разваляне на алеаторния договор ищецът З.С. сключил със с. си М.К. /втория ищец/ договор за дарение, обективиран в нот. акт № *************, чрез който му прехвърлил собствената си една втора идеална част от процесния апартамент. При това З.С. си запазил пожизнено правото на ползване върху гореописаната част от имота. Твърди се, че сделката с която К.С. е прехвърлил на ответниците В.Ч. собствеността е недействителна тъй като е предназначена за увреди ищеца З.С., който поради развалянето си следва да си възвърна собственоста върху ½ ид.ч. от имота. Поради това се излага следните искания: 1. да бъде призната за относително недействителна по отношение на З.С. сделката за продажба, сключена между ответниците К.С., В.Ч. и С.Г. – Ч., поради това, че уврежда интересите му препятствувайки възможността на упражни правата във връзка с развалянето на договора за издръжка и гледане; 2. да бъдат признати, както следва: ищецът З.С. за ползувател, а ищецът М.К. за собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като бъдат осъдени ответниците да предадат на З.С. и М.К. владението върху въпросната част; да бъдат осъдени ответниците да заплатят на З.К.С. обезщетение за лишаване от ползване на ½ от имота в размер на 8400 лева, за периода от 02.12.2010г. до 30.06.2016г.

Ответникът В.Б.Ч., счита че предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Поддържа, че ищците нямат никакви правни основания да претендират права върху процесния имот.

Ответникът К.С. излага доводи за недопустимост на делото, като твърди, че по спорът относно собствеността на ½ ид.ч. от имота има формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. №596/2011г. на Старозагорския районен съд. Твърди също, че претенциите са неоснователни тъй като З.С. бил получил сума равностойна на ½ от процесния недвижим имот, тъй като тази идеална част не можела да бъде върната от наследниците на приобретателя по разваления договор за издръжка и гледане, поради прехвърлянето на имота на трето лице. Освен това оспорва, че ищецът М.С. е придобил права върху имота, като твърди, че е придобил от несобственик – З.С..

Ответницата С.Г. поддържа, че искът за собственост е неоснователен, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност /неправилно именувайки я „погасителна“/. Твърди, че владяла добросъвестно процесния имот. Позовава се също така и на придобивната сделка от която черпи права. Счита претенциите за неоснователни.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищецът З.К.С. е с. на К.А.С. и З.А.С., починали съответно на 15.04.2002 г. и 09.11.2006г. / лист 6 и  7 от приложеното гр.д. №564/2007г. на КРС/. Наследодателите са притежавали придобит по време на брака и съставляващ в съпружеска имуществена общност апартамент, находящ се в гр. К.***********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена. С договор от 14.07.1993 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № ************** по описа на н. при *********, наследодателите на ищеца прехвърлили на другия си с. – С.К.С., имота описан по-горе срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите / лист 12 от прил. гр.д. №564/2007г. на КРС/. Приобретателят С.С. починал преди прехвърлителите – на 21.11.2001 г., и за наследници оставил с. си – Р.Н.С., както и д. К.С.С. и Н.С.С.. С договор за дарение от 31.07.2003 г., обективиран в н.а. № *********** по описа на н. ************ по списъка на Нотариалната камара, Р.Н.С. и Н.С.С. дарили на К.С.С. собствените си 3/4 ид.ч. от описания по-горе апартамент  / лист 13 от прил. гр.д. №564/2007г. на КРС/. С договор за покупко-продажба от 07.04.2008г., обективиран в н.а. № *************** по описа на н. ********** на Нотариалната камара, К.С.С. продал апартамента на ответника В.Б.Ч. / лист 67 от прил. гр.д. №579/2016г. на КРС и лист 7 от гр.д.78117/2015г. на СРС/.

 

 След смъртта на родителите си ищецът З.К.С. подал искова молба, с която предявил иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане. По този иск било образувано приложеното гр.д. №564/2007г. на КРС. Исковата молба била приета в съда на 27.03.2007г. и поради неясноти оставена на няколко пъти без движение. След уточняване на искането била дадена правна квалификация по чл.87, ал.3 ЗЗД и предприети действия по разглеждане на делото в открито заседания, но не са последвали указания на съда относно вписване. Поради това исковата молба, която е с вх. № 3888 от 27.03.2007 г. е била вписана в Службата по вписванията едва на 12.02.2009г. Образуваното дело №564/2007г. на КРС приключило с решение №522 от 12.08.2009г., с което посоченият по-горе договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане бил развален до ½ ид.ч. Решението е потвърдено с решение № 480 от 14.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 592/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1128 от 01.11.2010 г. по к.гр.д. № 754/2010 г. на ВКС.

            Анализът на описаната по-горе хронология води до фактическия извод, че атакуваната по настоящото дело покупко-продажба изповядана на 07.04.2008г. с нот. акт №********** на н.*********** е сключена след подаване на исковата молба за разваляне на договора, но преди нейното вписване. Сделката същевременно е осъществена, след като ответникът е получил призовка и след провеждане, на 05.03.2008г., на първо съдебно заседание. В него ответникът К.С.С. е присъствувал лично е бил представляван от адв. Д.Г., която е пълномощник и на втората ответница Н.С. /лист 34 от дело 564/2007г./. По настоящото дело не се оспорва, че адв. Д.Г. е м. на ответницата С.Г. – Ч., която от своя страна е с. на приобретателя по продажбата от 07.04.2008г. – В.Ч.. Последното обстоятелство съдът намира за установено от признанието на двамата ответници, формулирано в становищата им по настоящия иск, които са постъпили на 15.06.2017г. и 13.08.2019г. /лист 87 и 165 на прил. дело 220/2017г. на СтРС /. Това признание е потвърдено в съдебно заседание на 22.10.2019г. / лист 185 на прил. дело 220/2017г. на СтРС/.

            Освен тези факти по делото е установено още, че с договор от 07.12.2010 г., обективиран в н.а. № ***************** по описа на н. *********** по списъка на Нотариалната камара, ищецът З.К.С. дарил ½ ид.ч. от процесния апартамент на с. си – втория ищец М.З.С., но запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху имота /лист 6 на прил. гр.д. № 78117/2015г. на СРС/ .

Установява се, че позовавайки се на развалянето на договора ищецът З.С. е изпратил до ответника В.Ч. покана да му бъде предоставено ползването върху ½ ид.ч. от процесния имот. Молбата е отправена на 02.12.2010г. чрез кмета на населено място – с. К.***********, но не съдържа удостоверено от длъжностното лице изявление за извършено връчване, доколкото поставената върху нея бележка не е подписана / лист 8 на прил. дело 78117/2015г. на СРС/.  

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

 

По иска с осн. чл.135 ЗЗД:

            Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаел за увреждането.

Вземането на кредитора в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД може да е както парично така и непарично – например правото да се иска обратно даденото по развален с обратно действие договор, уредено в чл.88, ал.1 ЗЗД. Законът не въвежда изискване вземането да бъде ликвидно и изискуемо, но в случая е безспорно установено, че в полза на ищеца С. е уважен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане. Потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД възниква при наличието на неизпълнение на задължението за престиране на издръжка и гледане. Предвид това от момента на изпадане на длъжника по договора за гледане и издръжка в забава за кредиторите е възникнало право да искат разваляне. Именно тяхното право е упражнил ищецът З.С. в качеството си на наследник по цитираното по горе гр.д. № 564/2007г. Извършеното в периода преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.1 ЗЗД разпореждане възпрепятствува възможността на С. да претендира връщане на владението върху идеалната част от имота за която постановено разваляне на сделката. Това от своя страна обуславя възможността да претендира обявяване на продажбата за относително недействителна по смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като качеството му на кредитор по вземането за връщане на даденото по разваления договор е било налице към момента извършването ѝ, независимо че претендираното с предявената от него искова молба право все още не е било установено с влязло в сила решение. Всъщност следва да се има предвид, че именно предотвратяване на последиците на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане е целта на извършеното след завеждане на делото по чл.87, ал.1 ЗЗД разпореждане от страна на ответника К.С.. Същият е знаел, че действията му са увреждащи, защото, като бе отбелязано по-горе, договорът за продажба е сключен на 07.04.2008г., след като е било проведено първото открито заседание по делото за разваляне. Знание обстоятелствата свързани с увреждането е съществувало и у лицето с което длъжникът е договарял. Този извод се налага от установеното по делото обстоятелство, че ответниците В.Ч. и С.Г. – Ч., са съответно з. и д. на а. на длъжника в производството за разваляне на договора. Нещо повече, видно от публичните вписвания в регистъра на адвокатските съдружия към АК Х. /лист 38 на прил. гр.д. №579/2016г. на КРС/,  а. Д.К.Г. е съдружник с а. Н.Х.Н. – лицето представлявало длъжника К.С. при изповядване на процесната покупко-продажба. Съвкупната преценка на горните факти води до несъмнен извод за това, че както длържникът, така и съдоговорителят са знаели за увреждането.

От изложеното дотук следва, че сделката относно прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, обективирана в нот. акт  № ********** по описа на н. **************** е относително недействителна по отношение на ищеца З.С. досежно ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. Недействителността следва да бъде прогласена и по отношение на ответницата С.Г. – Ч., доколкото тя е придобила права по силата на закона – чл. 19, ал.1 СК 1985г. /отм./.

Поради горното отменителният иск е основателен и следва да се уважи.  

 

По исковете с основание чл.108 ЗС:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Това правило е приложимо и по отношение на ограничените вещни права по аргумент от чл.111 ЗС. В случая ищецът З.С. претендира правото на ползване, като твърди, че преди да дари процесния имот на с. си – втория ищец М.К., е бил собственик поради развалянето на договора за гледане и издръжка. Претенцията на първия ищец се основана на обратното действие на развалянето и учреденото от него вещно право, а на втория ищец  - на извършеното дарението.

Според чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето има обратно действие, т.е. всяка от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е получила. На това основание З.С. по силата на развалянето е придобил правото да претендира връщане на владението върху една втора идеална част от имота. Сключената от него договор за дарение прехвърля собствеността върху процесната ½ ид.ч. в полза на втория ищец М.К., като същевременно учредява в полза на С. ограничено вещно право на ползване по чл.56 от ЗС. Последното е противопоставимо на всички собственици на процесния имот и носителят му може възоснова на него да претендира възстановяване на владението по силата на чл.108 ЗС. Собственикът на ½ ид.ч. М.К. също има право да претендира възстановяване на владението върху имота, тогава когато той се държи от трети лица без основание.

Ответниците не са доказали наличие на правно основание да осъществяват фактическа власт върху процесната част от недвижимия имот. Направеното от ответницата С.Г. – Ч. възражение за придобИ.е на правото на собстевеност по силата на давностно владение продължило в период повече от десет години е неоснователно. Това е така, защото от датата на сделката от която тя черпи права - 07.04.2008 г. до дата на предявяване на иска по който е образувано настоящото дело – 15.12.2015г. не са изтекли десет години. Следва да се отбележи в тази връзка, че ответницата Ч. е придобила имота в режим на семейна имуществена общност и притежава съвместна процесуална легитимация със съпруга си В.Ч.. Следователно предявяването на иск срещу него прекъсва давността и срещу нея, независимо че тя е била конституирана по делото по-късно. Това е така поради бездяловия характер на съсобствеността в режим на СИО. Освен това, с оглед направените по-горе изводи относно наличието на знание у ответниците относно увреждащата сделка, която е предмет на иска по чл.135 ЗЗД, не може да се приеме, че те са добросъвестни владелци имащи право да придобият собствеността при изтичане на петгодишен давностен срок.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за ревандикация са основателни като следва да се уважат, съобразно формулираните искания, както следва: като бъде признат ищецът М.З.К. за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот и бъдат осъдено ответниците да му предадат владението; бъде признат ищеца З.С. за титуляр на право на ползване върху ½ ид.ч. от същия имот и бъдат осъдени ответците В.Ч. и С.Г. – Ч. да предадат владението върху нея.

 

             По иска с правно осн. чл.31, ал.2 ЗС:

            Предявената от З.К.С. претенция е за заплащане на обезщетение в размер на 8400 лева, за това, че в периода от 02.12.2010г. до 30.06.2016г. само ответниците Ч. са ползвали неговата част от процесния апартамент.

            Това искане намира основание в чл. 31, ал.2 ЗС, а не в чл.59, ал.1 ЗЗД, защото след уважаването на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане имотът е станал съсобствен между страните. От това следва, че целият имот е бил ползван лично само от ответниците, а ищецът С. е бил лишен от ползването. Наличието на това основание изключва приложимостта на общия състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД. Последният би бил приложим при липса на каквито и да е права у ответниците.

            Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

            За да бъде дължимо обезщетение за претендирания период следва да се установи, че до останалите съсобственици е била отправена писмената покана, както и че тя е стигнала до знанието им. В настоящия случай липсват доказателства за последното обстоятелство. Както бе отбелязано оправеното от ищеца С. искане, което е било изпратено до к. на с. К., от една страна не съдържа изрично искане за заплащане на обезщетение, а от друга – липсват доказателства, че е било връчено на някой от двамата ответници.

            С оглед това съдът счита, че искът относно обезщетението е неоснователен и следва да се отхвърли.

Разноски не се присъждат, тъй като никоя от страните не е поискала изрично такива до приключване на устните състезания в настоящата инстанция.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВЯВА, на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на З.К.С. ЕГН ********** с адрес ***, за размера до ½ ид.ч. от прехвърленото право на собственост, договора от 07.04.2008г. за покупко-продажба на апартамент, находящ се в гр. К.**************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор ************* и идентификатори на съседните обекти: *******************, сключен между К.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, *****, като продавач/ и купувачите В.Б.Ч. ЕГН ********** с адрес *** и С.Г.Г. – Ч. ЕГН ********** с адрес *** *******, който е обективиран в нот. акт № *************** по описа на н. ************* на Нотариалната камара.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на В.Б.Ч. ЕГН ********** с адрес *** и С.Г.Г. – Ч. ЕГН ********** с адрес *** *********, че ищецът М.З.К. ЕГН ********** с адрес *** е собственик на 1/2 /една втора/ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К.***************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор **************** и идентификатори на съседните обекти: ************, придобита по силата договор за дарение от 07.12.2010г., обективиран в нот. акт. № *************на н. **********, КАТО ОСЪЖДА ответниците В.Б.Ч. и С.Г.Г. – Ч. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на М.З.К. владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на В.Б.Ч. ЕГН ********** с адрес *** и С.Г.Г. – Ч. ЕГН ********** с адрес *** *********, че ищецът З.К.С. ЕГН ********** с адрес *** е титуляр на пожизнено право на ползване по чл.56 ЗС върху 1/2 /една втора/ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К.************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор *********** и идентификатори на съседните обекти: **************, придобито по силата договор за дарение от 07.12.2010г. обективиран в нот. акт. № ************* на н. ************, КАТО ОСЪЖДА ответниците В.Б.Ч. и С.Г.Г. – Ч. да предадат, на осн. чл.108 ЗС, на З.К.С. владението върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на З.К.С. ЕГН ********** с адрес *** против В.Б.Ч. ЕГН ********** с адрес *** и С.Г.Г. – Ч. ЕГН ********** с адрес *** *********** за заплащане, на осн. чл.31, ал.2 ЗС, на сумата 8400 лева, представляваща обезщетение за това, че в периода от 02.12.2010г. до 30.06.2016г. са лишили ищеца от ползването на 1/2 /една втора/ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. К.*************, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59,95 кв.м, в жилищна сграда - блок построен върху държавна земя, при съседи на апартамента, от юг - улица, от изток - коридор, заедно с изба № 3, с квадратура 9,37 кв.м, при съседи от север - външен зид, от изток - коридор и с 4,490 ид.ч. от общите части на цялата сграда и съответната част от правото на строеж върху терена, с идентификатор ********* и идентификатори на съседните обекти: ***************, като неоснователен.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД