РЕШЕНИЕ
Гр. София, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ състав, в закрито заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: МАРИЯ РАЙКИНСКА
членове: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 2793 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 28992/05.03.2020 г. по
описа на СГС, депозирана от „О.б.б.“ АД срещу Постановление, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20198380406618 на ЧСИ М.Б..
Жалбоподателят е посочил, че имал срещу С.Ц.насрещно вземане, като и двете
насрещни вземания били безспорни, тъй като били присъдени на всяка страна с
влязло в сила решение. „ОББ“ АД направила изявление за прихващане, като С.Ц.била
уведомена за това с Нотариална покана, връчена от нотариус Б. К. на 26.07.2016
г. и нейното вземане било погасено три години по-рано от цесията, сключена
между С.Ц.и настоящия взискател по изпълнителното дело Н.Н.Ю., като банката
била уведомена за цесията на 18.11.2019 г. Намира, че ЧСИ можел и следвало да
вземе предвид извършеното прихващане и да приеме, че вземането на взискателя е
погасено. ЧСИ следвало д констатира, че е настъпил един от фактите по чл. 433,
ал. 1 ГПК. В случая „ОББ“ АД била представила на ЧСИ надлежен документ,
доказващ погасяване на вземането преди образуване на изпълнителното производство.
Сочи още, че С.Ц.била образувала по-рано през 2016 г. друго изпълнително дело
за събиране на същото вземане, но след като узнала за извършеното от „ОББ“ АД
прихващате е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното дело. Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказа на ЧСИ М.Б. за
прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят Н.Н.Ю. е депозирала възражение, с което
изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Доводите й са
свързано основно с липса на правораздавателна компетентност у ЧСИ и липса на
компетентност да прави или да зачита последиците на вече направено прихващане.
По делото се намират мотиви на ЧСИ М.Б. по чл. 436,
ал. 3 ГПК. В тях се излагат доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата
на „ОББ“ АД, тъй като ЧСИ не може да извършва прихващане на насрещни вземания,
нито да преценява последиците на направено от длъжника изявление за прихващане.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, възраженията и мотивите на ЧСИ, и
представените доказателства, намира следното:
Изп.д. № 20198380406618 на
ЧСИ М.Б. е образувано на 20.11.2019 г. по молба на Н.Н.Ю. въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на С.Б.Цочева, като е посочила, че с Договор
за продажба на вземане от 14.11.2019 г.
на взискателя е прехвърлено вземането по изпълнителния лист, като
длъжникът „ОББ“ АД е уведомена за това на 18.11.2019 г. Представени са
изпълнителния лист и Договора за продажба на вземане в размер на 6 711.51
лева – деловодни разноски по гр.д. № 441/2012 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ПДИ е връчена на длъжника
„ОББ“ АД на 26.11.2019 г.
На 29.11.2019 г. „ОББ“ АД
е депозирала молба, в която сочи, че събираното вземане е погасено чрез
прихващане, извършено преди образуване на изпълнителното дело с вземане срещу
цедента С.Ц., присъдено с влязло в сила съдебно решение. Направено е искане за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
На 03.12.2019 г.
взискателят е депозирал становище, в което е изразила мнение за невъзможност
ЧСИ да прави преценка относно настъпване на погасителен ефект от направено
изявление за прихващане.
Със съобщение от
09.12.2019 г., връчено на „ОББ“ АД на 10.12.2019 г., ЧСИ е уведомил длъжника,
че отказва да прекрати изпълнителното дело. На 13.12.2019 г. длъжникът е
депозирал жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжника
по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и
е редовна, поради което е допустима.
Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване
на изпълнителното производство. Основание за прекратяване на изпълнителното
производство може да бъде само погасяване на паричното задължение преди
образуване на изпълнителното дело. В тази връзка, логическото тълкуване на
посочената норма обосновава извод, че за да бъде прекратено изпълнителното
производство в посочените хипотези е необходимо представената от длъжника
разписка да установява: а) че сумата е платена на взискателя лично и той е
издал разписка за плащането; б) че сумата е платена на взискателя чрез пощенски
превод и е налице разписка, удостоверяваща получаването на превода от
взискателя или в) че сумата е внесена в банка за взискателя. Плащане има само
когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в
банка на негово разположение. Посоченото разрешение съответства на общото
правило, че изпълнение на парично задължение е налице тогава, когато дължимата
сума бъде предадена на кредитора, а когато плащането се извършва чрез
задължаване и заверяване на банкови сметки – задължението се смята погасено със
заверяване банковата сметка на длъжника (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). Изводът от
посочените разпоредби е, че законът предвижда като основание за прекратяване на
изпълнителното производство само погасяване на вземането чрез плащане или чрез
депозиране на дължимата сума на разположение на кредитор, преди образуване на
изпълнителното производство. Извън тези хипотези, не е налице предвидена
процесуална възможност на съдебния изпълнител да зачете друг начин на
погасяване на задължението, включително чрез извършено прихващане в рамките на изпълнителното производство. Съгласно
Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т.д. № 1689/14 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
Определение № 175 от 28.03.2016 г. по ч.т.д. № 447/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.,
съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират
компенсация. Подобно на всички възражения за погасяване на изпълняемото право,
произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от съдебния
изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел отрицателен установителен иск
по чл.
439 от ГПК. Правопогасяващи възражения, като прихващане,
давност, опрощаване, сливане, новация, делегация, плащане, могат да бъдат
релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни
правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в
изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва преценка
дали наистина са настъпили факти с погасителен ефект. Настоящият състав обаче
намира, че в индивидуалното изпълнителното производство, развиващо се по
правилата на ГПК, не е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е
образувано изпълнителното дело, да извърши прихващане,
и на това основание да се намали дългът по делото и евентуално да се стигне до
прекратяване или приключване на последното. В изпълнителното производство е
невъзможно позоваването на каквито и да било правопогасяващи възражения, освен
ако изрично законодателят не е предоставил такава възможност при извършването
на конкретно действие, както е направил с нормата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК – на основание възражение на длъжника, че е платил
преди образуване на изпълнителното производство, и като е регламентирал и
начина на релевирането му – като плащането бъде удостоверено с разписка от
взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка.
Ето защо направеното от
длъжника „ОББ“ АД изявление за прихващане срещу праводателя на взискателя не
може да бъде основание за прекратяване на изпълнителното дело. Постановлението
за отказ за прекратяване е поради изложеното законосъобразно, а жалбата срещу
него е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното
Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 28992/05.03.2020 г. по описа на СГС, депозирана от „О.б.б.“ АД
срещу Постановление, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по изп.д. № 20198380406618 на ЧСИ М.Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ М.Б. по изп.д. № 20198380406618
на ЧСИ М.Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.