О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
03.08.2020 г.
Хасковският окръжен съд, в закрито заседание на трети август, две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
при секретаря ……………………и в
присъствието на прокурора …..……………………, като разгледа докладваното т.д. № 122 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 6316/03.07.2018 г.,
подадена от Е.К.Р. против „Кристал” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление град Хасково, ул. Отец Паисий № 26, ет. 1.
Ищецът
сочи в исковата молба, че ответното дружество било регистрирано с решение от
28.06.1991 г. по ф.д. № 5000/1991 г. на Окръжен съд – Хасково, впоследствие
пререгистрирано в Търговския регистър с вписване № 20101008103638. Дружеството
била вписано със съдружници: едноличен търговец с фирма ЕТ Монита – Е.Р., ЕИК
********* и Юго – западен център на международна асоциация „21 – ВЕК – ИНФОРМ“
– Молдова, с деноминиран капитал от 70 лв., от които 51 % за първия съдружник и
49 % за втория съдружник. Посочва се, че след създаването си дружеството
осъществило няколко търговски сделки и малко след това преустановило всякаква
търговска дейност. Едноличният търговец в качеството си на съдружник бил
заличен като търговец през 2010 г., отделно от това ищецът повече от 15 години
нямал какъвто и да било контакт с останалите управители на дружеството и не му
било известно дали другият съдружник изобщо съществува в правния мир. Повече от
27 – 28 години дружеството не осъществявало дейност, не били провеждани общи
събрания, загубена е изцяло връзката между съдружниците и управителите, офисът
е напуснат. В дружеството никога нямало назначен персонал. През 2012 г. и 2013
г. от Е.Р. като управител били направени опити за обявяване на ГФО, но
последвал отказ поради непровеждането на общо събрание на съдружниците. Тези
обстоятелства водели до извода, че дружеството фактически не функционирало като
участник в търговския оборот и неговото съществуване било безсмислено. Към
настоящия момент общото събрание на съдружниците не можело да приема каквито и
да решения, а самите съдружници не проявявали какъвто и да е интерес към
работите на дружеството. Така описаните обстоятелства съставлявали „важни
причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ като основание за прекратяване на
дружеството. Ето защо то трябвало да бъде прекратено и да се открие
производство по ликвидация.
Исковата
молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности – представяне на
доказателства, установяващи качеството на ищеца като съдружник в ответното
дружество; посочване на важните причини, налагащи прекратяването на
дружеството; представяне на удостоверение за актуално състояние на другия
съдружник.
Подадена
е уточняваща молба вх. № 6851 от 17.07.2020 г. за отстраняване на
нередовностите. В нея е посочено, че едноличният търговец с фирма ЕТ Монита –
Еридинч Р. е заличен, но при заличаването правата и задълженията преминавали
върху физическото лице и от това следвало, че правата на едноличния търговец в
дружеството се считали за такива на самото физическо лице, което в момента
участвало в дружеството като съдружник. Тъй като качеството на съдружник не
било изгубено, това мотивирало правния интерес на ищеца от водене на иска.
Поддържа първоначално посочените „важни причини“ за прекратяване на
дружеството. Заявява, че при тяхната преценка следвало да се изхожда от
интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Относно
представянето на удостоверение за актуално състояние на дружеството – съдружник
от Молдова, смята, че това изискване било на практика неизпълнимо и същото не
било необходимо, тъй като искът се водел против самото дружество, а не против
съдружниците и същите не били страна в производството.
Съдът
като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се
запозна с доводите и твърденията на страните, изложени в исковата молба и
уточняващата молба, приема от правна страна следното:
Основно
процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатият
пред него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които
обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата
на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното
упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт. Една
от основните процесуални предпоставки е съществуването на правосубектни страни,
които са процесуално правоспособни и легитимирани да търсят защита на своите
права. След като съобрази всички доводи и съображения на страните, съдът
намира, че в настоящия случай ищецът не е активно легитимиран да предяви
исковата претенция. Съгласно чл. 155, т. 1 ТЗ искът за прекратяване на
дружеството в разглежданата хипотеза може да бъде предявен само от лице (или
лица), което имат качеството на съдружник (респ. съдружници). В настоящия
случай като съдружник е вписан едноличният търговец ЕТ Монита – Е.Р.. Това
означава, че членственото правоотношение е възникнало именно с правния субект в
неговото търговско качество, което той е притежавал към момента на учредяване
на ответното дружество. Членственото правоотношение е строго лично и то възниква
с конкретно определено лице, като останалите съдружници имат предвид
притежаваните от него качества и създадените с него отношения. Очевидно, в
настоящия случай при учредяване на ответното дружество търговското качество на
едноличния търговец е пряко свързано с приемането му за съдружник. Впоследствие,
обаче, едноличният търговец е заличен по предвидения за това ред. Със
заличаването му не може да се приеме, че върху физическото лице са преминали и
всички права, притежавани от едноличния търговец, включително и членствените му
права. Вярно е, че при учредяването на едноличния търговец не възниква нов
правен субект и при неговото заличаване върху физическото лице преминават
определени права и задължения, но съдът намира, че сред тях не спадат и
членствените права. Върху физическото лице преминават онези права и задължения,
които имат имуществен характер и са насочени в отношенията с трети лица през
времето, през което е съществувало търговското качество на едноличния търговец.
Както е известно от правната теория и
съдебната практика, правата на съдружниците в ООД се делят на две групи:
имуществени (дивидент и ликвидационен дял) и неимуществени (управителни,
контролни и защитни права на съдружниците). Тези права са специфични и могат да
бъдат упражнявани само докато съществува валидно членствено правоотношение. От
момента на заличаване на едноличния търговец не може да се приеме, че правата,
включително и правото да се предяви иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, са преминали върху
физическото лице. Правото на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ е специфично процесуално
право, което е предоставено на лице, имащо качеството на съдружник, а в случая
то е свързано с качеството на едноличен търговец такова, каквото е съществувало
към момента на учредяване на дружеството. Впоследствие, обаче, то вече не съществува
към момента на предявяване на иска, което изключва възможността за възникване
на валидно процесуално правоотношение поради липсата на първоначална
процесуална легитимация. Ето защо физическото лице Е.Р. не се явява активно
легитимиран да предяви настоящата искова претенция.
С оглед на така изложените съображения производството по делото следва
да се прекрати, а исковата молба – да се върне на ищеца.
Водим
от горното и на основание чл. 130 във вр. чл. 374, ал. 1, изр. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 122/2020
г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 6316/03.07.2020
г., ведно с приложенията към нея, на ищеца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: