Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр.Бургас 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Иван Воденичаров
при секретаря Пенка Шивачева и в присъствието на прокурора Йордан Дичев, като разгледа докладваното от съдията Р. Манкова в.гр.д. № 141 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 76 от 07.03.2019 г. по гр. д. №759/2018 г. на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част. Присъденото на ищеца В. Н. Т. от гр. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение от 18 000 лв. за неимуществени вреди от неоснователно обвинение се сочи за завишено, като се претендира неговото намаляване, съобразно съдебната практика и залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, с последиците досежно законната лихва и съдебни разноски. Изтъкнато е, че наказателното производство е осъществено в разумен срок. Наведени са доводи за несъобразяване от страна на решаващия съд на социално-икономическите условия в страната, тежестта на обвинението, срокът на изпълняваната по-тежка мярка за неотклонение, непрекъснатата трудова ангажираност на Т. и наличие на условията по чл. 5 ЗОДОВ.
В депозиран отговор на въззивната жалба, ищецът оспорва същата като неоснователна. Намира решението в уважителната му част за правилно, обосновано и законосъобразно. Преценените от първоинстанционния съд обстоятелства по критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди се сочат като обосноваващи присъдения размер обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Изложени са съображения за вида и степента на търпените от ищеца душевни болки и страдания, предвид качеството му на служител на МВР, продължилото три години наказателно производство, воденото всестранно разследване чрез събиране на данни за телефонни разговори, пътувания, задължения и парични сметки, търпяната ограничителна мярка «забрана за напускане пределите на страната», влошено здравословно състояние. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, съдът предвид становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение в уважителната му част Бургаският окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Н. Т. сумата от 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато и поддържано от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК – през м. 02.2012 г. в Р. К. противозаконно присвоил чужда движима вещ- автомобил, който владеел, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила на 25.10.2017 г. оправдателна присъда по НОХД № 3989/2016 г. на Районен съд - Бургас, в едно със законната лихва от посочената дата до изплащането на сумата, като в тежест на прокуратурата са възложени и съдебни разноски на ищеца в размер на 674,41 лв.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл. 269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се съдебно производство по допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение на неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на престъпление по образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда и има правното си основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
От фактическа страна е безспорно установено, че с прокурорско постановление от 26.07.2013 г. по досъдебно производство № 131/2012 г. на ОСО на ОП – Бургас, В. Т. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 206, ал. 1 НК – противозаконно присвояване на чужда движима вещ – автомобил, която владеел, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години. Спрямо Т. е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като с постановление на РП-Бургас от същата дата е наложена и забрана да напуска страната. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3989/2016 г. на Бургаския районен съд, потвърдена от въззивната инстанция и влязла в сила на 25.10.2017 г.
Въззиваемият Т. е работил от 2000 г. до 16.07.2014 г. в системата на МВР, като към момента на повдигане на обвинението е заемал длъжността „старши полицай“ при РД ГП А. Б. Бил е многократно награждаван за отлично изпълнение на работата си, като е участвал и в международни мисии в К., където също е отличаван.
За установяване претърпените от въззиваемия ищец неимуществени вреди, представляващи душевни болки и страдания от неоснователното обвинение, пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите С. Т. и Н. З., бивши колеги на Т. в органите на МВР. Първият заявява, че въззиваемият към края на 2013 г. бил разстроен, разочарован и му било болно от водено срещу него дело, като на св. Т. не е известно за какво е бил обвиняем. Ташев се притеснявал, че може да бъде уволнен дисциплинарно, наложило се да напусне системата на МВР. Като колега бил уважаван, винаги във форма, на него можело да се разчита. Споделял, че колегите му се отдръпнали и имали негативно отношение, но свидетелят не знае кои точно колеги. След като Т. напуснал системата на МВР, свидетелят няма впечатления. Вторият свидетел З. заявява, че въззиваемият се справял много добре с работата си като граничен полицай на летището, където са работили заедно през 2013-2014 г. От колеги разбрал, че Т. има проблеми с правосъдието. Впоследствие въззиваемият му споделил, че има повдигнато обвинение и се притеснява да не го уволнят от работа. Започнал по-рядко да комуникира с колегите си. Станало ясно, че може да му се отнеме допуска до класифицирана информация, поради което няма да може да изпълнява заеманата длъжност. По-късно свидетелят разбрал от колеги, че в тази връзка ръководството му е предложило друга длъжност – водач на служебно куче, но той отказал, защото му било унизително. Свидетелят няма контакти с Т. след като той напуснал работа. По-късно колега споделил, че В. е оправдан и Зафиров много се зарадвал за това.
При така установените фактически обстоятелства, съдът счита предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание, като в тази насока липсват изложени възражения във въззивната жалба.
В случая постановената от съда оправдателна присъда обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на В. Т. вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите законови условия на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите.
Въззиваемият ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от висящото обвинение, страх от осъждане, тревога за евентуално уволнение, злепоставяне сред колегите и в обществото. Несъмнено, неоснователното обвинение е довело до засягане честта и достойнството, доброто име и професионалната репутация на Т., предвид извършваните правки от местоработата му във връзка с разследването, разпит на негови колеги, взети разпечатки от телефонни разговори.
С оглед посочените по-горе неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесното неоснователно обвинение, за въззиваемия е налице право на обезвреда при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Досежно размера на обезщетението следва да се съобрази от една страна характерът на обвинението, което е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК /при предвидено наказание над пет години лишаване от свобода/, но към най-ниската му степен, като се има предвид максимума на наказанието по чл. 206, ал. 1 НК - до шест години лишаване от свобода. Освен това, периодът от 4 години и 3 месеца, през който е било висящо наказателното производство е с голяма продължителност, но в рамките на разумния срок, като се има предвид, че разследването е с международен елемент. Наложената и търпяна от Т. мярка за неотклонение е най-леката „подписка“, която предполага минимално ограничение. Следва да се отчете и ограничителната мярка „забрана за напускане пределите на Р България“. Степента и характерът на преживените от въззиваемия ищец душевни болки и страдания сочат на обичайните, без изключителни такива по вид и интензитет. Още повече, че свидетелите установяват търпени от Т. душевни болки и страдания само в периода 2013-2014 г. до момента на напускането му на работа в МВР, като за останалия период от три години на висящност на обвинението липсват доказателства. Изброените обстоятелства са аргументи за много по-нисък от претендирания размер на обезщетение.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетение от 10 000 лв. за претърпените от В. Т. неимуществени вреди от процесното неоснователно обвинение. При определяне на посочения размер, с оглед избягване на неоснователно обогатяване, въззивният съд отчита и общото ниво на икономическото благосъстояние в страната, с оглед ръста на минималната месечна работна заплата, която за 2017 г. е на стойност 460 лв., като определената за присъждане сума съставлява приблизително двегодишния размер на минималното трудово възнаграждение за страната.
Като е определил обезщетение в по-висок размер, окръжният съд е постановил неправилно решение, в частта над 10 000 лв. В тази част съдебният акт е необоснован от събраните по делото доказателства и несъобразен със закона в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поради това, решението следва да бъде отменено за сумата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв., като в тази отменена част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид горния резултат, съдебните разноски, присъдени в полза на Т. за първоинстанционното производство в размер на 674,41 лв., следва да бъдат намалени на 374,67 лв.
Пред настоящата инстанция въззиваемият е представил списък с разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна помощ, договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой. Представителят на прокуратурата е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения хонорар, предвид само изготвения отговор и неявяване на адвоката в съдебно заседание. По направеното възражение следва да се съобрази обжалваемия интерес от 18 000 лв. по въззивната жалба, както и минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 – 1070 лв. Предвид обстоятелството, че процесуалното представителство, защитата и съдействието на упълномощения във въззивното производство адвокат се изразява в изготвен в обема на 4 страници отговор на въззивната жалба, която съдържа оплаквания, изложени само на страница и половина по приложението на чл. 52 ЗЗД, като липсва явяване на адвоката в съдебно заседание, а представените писмени бележки са повторение на отговора на жалбата, настоящата инстанция намира, че в случая са налице основанията на чл. 78, ал. 5 ЗЗД и при присъждане на разноските следва да се съобрази по-нисък размер за адвокатско възнаграждение, а именно минималното от 1070 лв. по цитираната наредба. Във въззивното производство няма спор по фактите, а само по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне справедлив размер на търсеното обезщетение. Разглежданият спор е с ниска фактическа и правна сложност, като осъществената от съответния адвокат дейност е с малък обем, без явяване в съдебно заседание. На база адв. възнаграждение от 1070 лв., съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, на въззиваемия Т. следва да се присъдят съдебни разноски за въззивната инстанция - 594 лв.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 76 от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 759/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Н. Т. от гр. Б. сумата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Н. Т. от гр. Б., ул. „Е. П.“ № **, ет. * против Прокуратурата на Република България в отменената по-горе част за сумата над 10 000 лв. до присъдените 18 000 лв., неимуществени вреди от неоснователно обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, в едно със законната лихва, считано от 25.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Н. Т. сумата от 374,76 лв., съдебни разноски пред първата инстанция, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 594 лв., съдебни разноски за настоящата инстанция, съразмерно с неуважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: