№ 9999
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110111147 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.ВН, ул.“ВЛВ“ № 309, вх.7, ет.2, подадена чрез адв.ПР, със съдебен адрес гр.РС, бул.“СК“
№ 52, вх.3, ет.4, ап.12, с която са предявени установителни искове срещу УИЕР.,
извършващо дейност на територията на Р.България чрез УИЕР. – клон България, ЕИК 22,
със седалище и адрес на управление: гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, че
ответникът й дължи сумата от 782.33 лева /равностойността на 400.00 евро/, представляваща
обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за отказан достъп до борда на полет №
W65758 от 24.06.2022 г. по направление Лондон-ВН, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК - 31.03.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
Съгласно решение на СЕС по дело С-319/2023 г., съдът на държава членка, пред
който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да прецени
както международната, така и териториалната си компетентност с оглед на тази разпоредба,
независимо от евентуалното наличие в националното законодателство на алтернативни
основания за компетентност в полза на потребителите.
В цитираното решение на СЕС се приема, че съгласно член 7, точка 1, буква а) от
Регламент № 1215/2012 по дела, свързани с договор, срещу лице, което има местоживеене в
държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка в съдилищата
по мястото на изпълнение на въпросното задължение. За целите на прилагането на тази
разпоредба член 7, точка 1, буква б), второ тире от този регламент уточнява, че освен ако не
е договорено друго, в случая на предоставяне на услуги, това е мястото в държава членка,
където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат
предоставени. Така установеното в член 7, точка 1 от посочения регламент правило за
специална компетентност по дела, свързани с договор, е мотивирано от съществуването на
тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по него съд. В този смисъл, в
приложение на споменатото правило ответникът може да бъде призован пред съда по
1
мястото, където задължението, стоящо в основата на иска, е изпълнено или трябва да бъде
изпълнено, тъй като се предполага, че между този съд и договора съществува тясна връзка
(вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и др., C‑213/18, EU:C:2019:927,
т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика). В специфичната област на въздушните превози
съгласно практиката на Съда, от една страна, специалното правило относно
компетентността в материята на предоставянето на услуги, предвидено в член 7, точка 1,
буква б), второ тире от същия регламент, определя като компетентен да разгледа иск за
обезщетение, основан на договор за въздушен превоз на лица, съда, по избор на ищеца, в
чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така
както тези места са упоменати в посочения договор (решение от 7 ноември 2019 г., Guaitoli и
др., C‑213/18, EU:C:2019:927, т. 42 и цитираната съдебна практика).
Ето защо и доколкото полетът, за който се претендира обезщетение е пристигнал със
закъснение в гр.ВН, настоящият състав намира, че не е местно компетентен да разгледа и да
се произнесе по предявения иск. В същото време, доколкото спорът е потребителски, то
приложение намира разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК, която вменява задължение на съда
служебно да следи за спазване на местната подсъдност и възможността му да повдига този
въпрос до приключване на първото по делото заседание.
По така изложените съображения, настощият състав намира, че делото пред СРС
следва да бъде прекратено и изпратено за произнасяне на РС-ВН.
Водим от горното и на основание чл.118 вр. чл.119, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11147/2024 г. по описа на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА настоящето дело за разглеждане по компетентност на РС-гр.ВН.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2