Решение по КНАХД №453/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура” против Решение № 202 от 29.04.2025 г., постановено по АНД № 140/2025 г. по описа на РС - Русе, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът - „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

РС - Русе в решението, предмет на касационната проверка, правилно е установил релевантни факти за правния спор, предмет на делото, за които страните не спорят.

Решението на въззивната инстанция е правилно, но по съображения, различни от изложените в оспореното решение.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложеното административно наказание е незаконосъобразно, поради което оспореният ЕФ следва да се отмени.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд като резултат е правилно и законосъобразно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК във вр.чл. 228 от АПК основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 550 лева, съгласно представения на л. 39 от делото договор за правна защита и съдействие.

Основателно се явява възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност на спора, съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева за осъществените правна защита и процесуално представителство пред касационната инстанция. На съда е служебно известно, че се водят множество еднотипни съдебни производства по оспорване на издадени санкционни актове – наказателни постановления и електронни фишове, с които се санкционират както физически, така и юридически лица на основание разпоредбите на чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, при които правните и фактическите съображения, изложени в жалбите, са изключително сходни. На следващо място, постановяването на решението на СЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, решава от правна страна изхода на спора и води до липса на правна сложност на същия.

По тази причина, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че в полза на ответника по касацията следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред АдмС - Русе.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 29.04.2025 г., постановено по АНД № 140/2025 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „УКЕВ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [жк], [улица], вх. Б, ет. 3, представлявано от В. У. – управител, сумата от 300 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.