Р Е Ш
Е Н И Е
№ 738
гр.Бургас, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1353 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 47, бл. 3, чрез управителя *,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр.
с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С
жалбата и депозираното писмено становище се иска отмяна на обжалвания фиш, като
се посочва, че в случая не е следвало да се издава ЕФ, а е следвало да се
издаде наказателно постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Постъпило
е писмено становище от адв. *от АК-Бургас, надлежно
упълномощен, който доразвива изложените в жалбата доводи и моли за присъждане
на адвокатско възнаграждение.
За
Административно - наказващият орган не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване,
доколкото липсват доказателства за датата на връчване на обжалвания фиш.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 04.09.2019г. в 13:16 часа в
гр. Созопол, ул. „Индустриална“, посока стар град, техническо средство –
мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet
2D”, засякла и заснела автомобил „Опел Комбо Ц Ван“ с
рег. № *. От направената справка се установило, че към датата и часа на
управление за товарния автомобил не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на „*“
ООД.
Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ била наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са
налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в
така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин, като е налице
противоречие между словесното му описание и посочената правна квалификация по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Съгласно последната разпоредба се налага
имуществена санкция на лице, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Видно е, че се касае за санкция за нарушение, което е осъществено чрез
бездействие- несключване на застраховка в съответния срок. В словесното
описание на ЕФ обаче е посочено, че се „управлява МПС, без сключена
застраховка“, което обаче е отделно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която
разпоредба не е посочена в ЕФ. В случаите на установено управление на МПС на
собственика би могло да се наложи санкция, но това става на основание чл. 638,
ал. 4 от КЗ- разпоредба, която обаче също не е посочена в обжалвания фиш. При
това положение остава неясно какво е вмененото с фиша нарушение и на кое
основание е наложена имуществената санкция.
Отделно от това, дори и да се
приеме, че правилната квалификация е посочената от АНО по чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ, то съставът счита, че в конкретния случай не е следвало да бъде издаван
фиш. Съобразно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, налагането на санкция с
електронен фиш се отнася до хипотезата, при която с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В този случай само се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата. Собственикът на автомобил, когато
е физическо лице може да бъде субект на административно нарушение - управление
на МПС, без застраховка "ГО", но може и да бъде субект и при
неизпълнение на задължението за сключване на застраховка гражданска
отговорност. Посочените хипотези обаче, както бе посочено, са две различни
такива/отделни хипотези на административно нарушение, като само първата подлежи
на санкциониране с електронен фиш.
Всички тези пороци водят до извод
за незаконосъобразност на издадения фиш. В този смисъл е и Решение от
03.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 10213 / 2019 г. на
Административен съд - Велико Търново.
Извън горепосоченото,
въпреки указанията на съда, не са били представени доказателства за годността
на техническото средство.
С оглед всичко гореописано,
настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 19) и фактура (л. 20), в които е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 360 лв. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, на „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 47, бл. 3, е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „*“ ООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ №
47, бл. 3, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
(триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.