РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 19.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16164/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 155586/14.12.2015 г., предявена от Е.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
против „ДЗИ-О.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът Е.С.Г. твърди, че на 04.05.2013 г.,
около 12.35 ч., на ПП-1 Е-79, при 383+600 км., М.Б.В., с ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от ищеца.
По случая било образувано НОХД № 1886/2017 г.
по описа на Районен съд - Благоевград, по което дело присъда № 9308/02.11.2017
г., М.Б.В. бил признат за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В резултат на описаното ПТП, ищецът получил
следните увреждания: счупване на вътрешния (тибиалния)
глезен на лявата голямопищялна кост. Раздробено многофрагментно счупване на лакътния
израстък на лявата лакътна кост. Контузия на поясната област. Контузия на главата и корема.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в
„МБАЛ-Благоевград“ АД. На 07.05.2014 г., ищецът бил опериран под обща
анестезия, като било извършено кръвно наместване на двете фрактури и
стабилизирането им с метална остеосинтеза на Вебер (Киршнерови игли и телени бримки), включена била инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия, а оперираните крайници
били обездвижени в пластични имобилизационни
превръзки. На 10.05.2014 г., ищецът бил изписан, като лечението му продължи
амбулаторно. На 22.07.2014 г., ищецът бил приет за лечение в „МБАЛ - Доверие“ АД - гр. София, където му
била направена остеоклазия на тибията
- експириран бил остеосинтезния
материал и била направена остеопластика на тибията.
Ищецът твърди, че вследствие на получените
увреждания е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, за
срок от пет месеца, като болките били интензивни през първите два месеца, а
пред първия месец усещал „въртящи болки“ в зоните на фрактурите, които се
усилвали при промяна на времето и при движение, което налагало употребата на седативни и обезболяващи средства. Ищецът изпитвал и
значителни затруднения при придвижването си и при своето обслужване в
ежедневието, особено през първите два месеца, когато се придвижвал с инвалидна
количка. Ищецът не можел да ползва други помощни средства, поради увреждането
на левите крайници и се обслужвал с чужда помощ до сваляне на имобилизационните превръзки.
Вследствие на получените увреждания, ищецът претърпял
и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия,
консумативи, лекарства и потребителска такса.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, включително и на
водача М.Б.В., по силата на застрахователна полица № 06113000270013, със срок
на действие от 07.01.2013 г. до 06.01.2014 г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД да бъде осъден да му
заплати: сумата от 100
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.05.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 847.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (съобразно уточнението, направено в
о.с.з. на 07.11.2016 г.). Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на М.Б.В. при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********
– М.Б.В. и излага съображения, че по делото няма категорични данни в тази
връзка. Твърди, че вина за настъпване на пътния инцидент е имал единствено
ищецът, който движейки се с превишена и несъобразена скорост, не е съобразил
скоростта и дистанцията си с конкретните пътни условия, поради което не е успял
да спре или заобиколи и по този начин да предотврати
ПТП.
Ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП, както и приложения констативен протокол, в
частта относно обстоятелствата и причините за ПТП, като поддържа, че в тази си
част оспорения документ представлявал частен свидетелстващ документ. Оспорва
механизма на получаване на описаните от ищеца увреждания, причинно-следствената им връзка с ПТП, както
и твърдените неимуществени вреди, като
счита същите за недоказани.
Евентуално, ответникът поддържа, че искът за обезщетяване на
неимуществени вреди е твърде завишен по размер и не кореспондира с действително
претърпените такива от ищеца, доколкото процеса на възстановяване е протекъл
сравнително бързо и е с добър резултат, а болките, понесени от ищеца били
интензивни през първите месеци на лечението, след което постепенно затихнали и
отшумели. Размерът на предявения иск не бил съобразен и с принципа на
справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, със съдебната практика, както и с
твърдените увреждания.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, като твърди, че същият се е движел с превишена и несъобразена
с конкретните условия скорост, не е контролирал и управлявал превозното
средство по начин и със скорост, че да
може да спре пред всяка възникнала на пътя опасност (нарушение на чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП), поради което допуснал ПТП. Отделно от това твърди, че ищецът е управлявал лекия автомобил без поставен или с
неправилно поставен предпазен колан, с което допринесъл за увеличаване на
интензивността на уврежданията.
Ответникът моли, исковете да бъдат
отхвърлени, евентуално, размерът на обезщетението да бъде намален със съответен
процент съпричиняване. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим
съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 04.05.2013 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № 06113000270013, валидна от 07.01.2013 г. до
06.01.2014 г., „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег. № ********, включително и на водача М.Б.В.. Този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 01.08.2016 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
04.05.2013 г., около 12.35 ч., на ПП-1 Е-79, при 383+600 км., М.Б.В.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.С.Г., който бил водач
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********.
Тези факти се установяват от присъда № 9308/02.11.2017 г. по НОХД №
1886/2017 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с която М.Б.В., с ЕГН: **********,
е признат за виновен в това, че на 04.05.2013 г., около 12:36 часа, на ПП-1 Е-79,
при 383+600 км., на мост преди „малкия тунел“ в Кресненското
дефиле, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф 3“, с рег. № ********, с посока на движение от гр. Сандански, към гр.
Благоевград, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.
2 от ЗДвП – като водач на ППС не е изпълнил задължението си да се съобрази с
конкретните условия на видимост и в случай на необходимост, при възникнала
опасност да спре, като не е забелязал своевременното спиране на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ********, управляван от св. Ю.К.Г.-Г., пред него и е
предприел маневра заобикаляне на същия, действайки закъснително при задействане
на спирачната система, при което се ударил в управлявания от св. Голчева автомобил, а след това и в насрещно движещия се (с
посока на движение от гр. Благоевград към гр. Сандански) лек автомобил
„Фолксваген голф 3“, с рег. № ****, управляван от Е.С.Г., в резултат на което
причинил по непредпазливост телесни повреди на повече от едно лица, а именно на
М.С.К.– средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кондила
на лява раменна кост и хематом лява подбедрица, което й е причинило трайно
затруднение в движението на горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни и на Е.С.Г.
– средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътния
израстък на лява лакътна кост, което му е причинило
трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от 30
дни и в счупване на глезена на големия пищял в ляво, което му е причинило
трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за срок по-голям от 30
дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, б. „а”, пр. 1, алт.2, вр.чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
Присъдата на Районен съд - Благоевград е влязла в сила на 18.11.2017 г. (за което
страните не спорят – видно от изявленията им в о.с.з. на 14.05.2018 г.).
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от Районен
съд - Благоевград присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че М.Б.В.
е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е
причинена вреда, изразяваща се в описаното в присъдата увреждане – счупване на лакътния
израстък на лява лакътна кост.
Доколкото това увреждане е елемент от
престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено
нещо на постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011
г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по
делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, на 04.05.2013 г., на
ищеца е причинено описаното в травматично увреждане (счупване на лакътния израстък на лява лакътна
кост).
В
исковата молба са описани още увреждания, настъпили в резултат на процесното
ПТП, а именно – счупване на вътрешния (тибиалния) глезен на лявата голямопищялна
кост. Контузия на поясната област. Контузия на
главата и корема.
Наличието
на тези увреждания се установява от представените по делото епикризи
и от заключението по извършената от вещото лице д-р В.С.В. и приета по делото съдебно-медицинската
експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът кредитира като
обективно и кампетентно. Вещото лице, след като се е
запознало с представената по делото медицинска документация, е приело, че в
резултат на процесното ПТП Е.С.Г. е получил следните
увреждания:
Счупване на вътрешния глезен на лявата голямопищялна
кост. Раздробено многофрагментно счупване на лакътния израстък на лявата лакътна
кост. Контузия на поясната област. Контузия на
главата и корема. В СМЕ е посочено, че
възстановителният период за счупване на глезена става е около 3 до 4 месец, за лакътна става е около 2 месеца, като общо и за двете
счупвания е било необходимо провеждане на рехабилитация, която продължава 5-6
месеца. Ищецът е претърпял болки и страдания около 5-6 месеца, като през
първите 30 дни болките са били с интензивен характер. Затруднявал се е при
движение, като през първите два месеца е бил с инвалидна количка, тъй като не е
могъл да ползва патерица, поради увредената лява ръка. При приемането по
спешност в „МБАЛ-Благоевград“ АД, ищецът е бил в съзнание. Опериран е на
07.05.2013 г., като фрактурата на лявата лакътна
става е фиксирана с Киршерови игли и тел. Поставена е
гипсова имобилизация. След това е опериран и вътрешния малеол
на левия глезен, като фрактурата е фиксирана с Киршерови
игли и тел. Поставена е гипсова имобилизация. На 23.07.2014 г. в „МБАЛ-Доверие“
– гр. София са извадени металната остеосинтеза от
лява лакътна става и глезен.
Вещото лице е посочило, че към изготвяне на заключението по СМЕ
(представено в СГС на 28.10.2016 г.), състоянието на ищеца е стабилизирано, но
ищецът ще има болки в лявата глезена става и лявата лакътна
става при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за
цял живот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.С.К.. Свидетелката заявява, че
при настъпване на процесното ПТП, е пътувала в лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от ищеца. Свидетелката сочи,
че в резултат на инцидента, ищецът получил счупвания на крака и ръката. Били му
направени операции с пирони и пластини. След това отново му били направени
операции, за да се извадят пластините. Свидетелката заявява, че „до ден днешен“
(разпитът е проведен в о.с.з. на 07.11.2016 г.), ищецът не може да си свива
ръката. Психическото състояние на ищеца било много по-различно от преди. Ищецът
станал по-тревожен, притеснявал се как ще се грижи за семейството си. След ПТП,
ищецът отсъствал осем месеца от работа. Около три месеца, свидетелката
обслужвала ищеца, къпела го, водела го до тоалетната. Четири месеца, ищецът бил
в количка, постепенно след това започнал да се възстановява. Свидетелката и
ищецът живеели в София, но се преместили в гр. Петрич, за да може и майката на
ищеца да му помага. И към датата на разпита, ищецът не издържал на по-голямо
физическо натоварване.
Съдът прецени със засилена критичност показанията
на свидетелката К.(същата е заявила, че живее на фактически съпружески начала с
ищеца). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват на
непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка, с изключение на частта,
в която се сочи, че „четири месеца, ищецът е бил в
количка“. В тази част, свидетелските показания противоречат на заключението по
СМЕ (а и на твърденията в исковата молба), поради което и съдът не кредитира
показанията в тази им част.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" „ДЗИ-О.З.“
ЕАД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява Е.С.Г. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по
гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО,
решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение
№ 682 от 5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО и др.), и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпял пострадалия, възрастта на ищеца
към датата на ПТП – 33 години, отражението, което е дало процесното ПТП върху
живота на ищеца, както и че при промяна
на времето и по-голямо натоварване, ищецът ще продължи да изпитва болки, както
и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане
и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Е.С.Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № 355/16.05.2013 г., издадена от „ИПСМП Д-р С.“ –
гр. Благоевград, като доставчик на
описаната стока „пластмасови гипсове – 5 бр.“, с
получател Е.С.Г., за сумата от 175 лева.
Видно от касова бележка, сумата по фактурата е била заплатена.
Видно
от касова бележка № 1513, издадена от „МБАЛ-Благоевград“ АД, ищецът е заплатил
сумата от 75 лева за 6 бр. к. игли, 6 к. игли и 3 бр. тел.
Видно
от касова бележка № 2302, издадена от „МБАЛ-Благоевград“ АД, ищецът е заплатил
сумата от 34.80 лева за медицински
консумативи.
Видно
от фискален бон от 22.07.2014 г., ищецът е заплатил сумата от 434.80 лева
– за потребителска такса и избор на екип.
Видно
от фискален бон от 17.07.2014 г. и фискален бон от 25.07.2014 г., ищецът е
заплатил общо сумата от 127.50 лева – за лекарства.
Общият
размер на направените разходи е 847.10 лева.
Видно
от СМЕ, извършена от д-р В.С., тези разходи са в причинна-връзка с процесното
ПТП и са били необходими за лечението, проведено на ищеца..
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен за предявения размер от 847.00 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т.
д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г.
на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т.
д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д.
№ 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както
в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е управлявал МПС с превишена и несъобразена с
конкретните условия скорост, не е контролирал и управлявал превозното средство
по начин и със скорост, че да може да
спре пред всяка възникнала на пътя опасност (нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП), поради което допуснал ПТП. Отделно от това твърди, че ищецът е управлявал лекия автомобил без поставен или с
неправилно поставен предпазен колан, с което допринесъл за увеличаване на
интензивността на уврежданията.
Съдът
приема, че ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване.
При
настъпване на процесното ПТП, Е.С.Г. е бил водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, в който се е ударил лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, управляван от М.Б.В..
Водачът
М.Б.В. разпитан като свидетел по делото заявява, че на 04.05.2013 г. се е
прибирал със семейството си от гр. Сандански. По пътя през Кресненското
дефиле, се движели в колона и преди един тунел, свидетеля изгубил концентрация
и когато погледнал напред, видял спрял автомобил. За да избегне удара, свидетелят заобиколил спрялата кола и в този момент отсреща се появила
кола и настъпило ПТП.
В приетото по настоящото дело заключение по
комплексната медико-автотехническа експертиза е
посочен следния механизъм на ПТП: на 04.05.2013 г., около 12:35 часа, на ПП-1
Е-79, в „Кресненското дефиле, в посока от гр. Кресна
към гр. Благоевград, се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф 3“, с рег. № ********, управляван от М.Б.В., със скорост от около 55
км./ч., който застигнал колона от спрени на моста няколко автомобила,
последният от който бил лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ********. Водачът В., в дефицит на
време, предприел маневра заобикаляне на л.а. „Мицубиши“,
като задействал и спирачките. Поради късната си реакция той не успял да се
размине със спрения л.а. „Мицубиши“, поради която и
дясната страна на л.а. „Фолксваген Голф 3“ леко се протрила в задния ляв калник
на л.а. „Мицубиши“. Към момента в който започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение видял насрещно движещия се, в обратна
посока, лек автомобил „Фолксваген голф
3“, с рег. № ******, управляван от Е.С.Г., със скорост около 90 км./ч.
Разстоянието между тях било 55 метра, което било по-малко от сумарната им
опасна зона от 109 метра, поради което и настъпил челен удар между предните
леви части на двата автомобила. Вещото лице е посочило, че позволената скорост
на движение в участъка на процесното ПТП е била 90 км/ч. Скоростта на лек
автомобил „Фолксваген голф 3“, с рег. № *** преди и при удара е била 90 км/ч.,
тъй като водачът не е имал време на задейства спирачките. Следователно, за
водача на лек автомобил „Фолксваген голф 3“, с рег. № ***, е липсвала
техническа възможност да предприеме каквито и да било действия, за да
предотврати ПТП, при управление на автомобила с разрешената за града скорост на
движение от 90 км/ч. Водачът е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и
непосредствена опасност за движението му, която ситуация той не е могъл да
предвиди и да предотврати по начините, посочени в чл. 20 ЗДвП
- чрез намаляване на скоростта или спиране поради възникване на опасността за
движението му в опасната зона за спиране на превозното средство.
Ответникът твърди и че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан
(или с неправилно поставен такъв).
Възражението на ответника
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин, а по делото няма данни, дали по време на процесното ПТП, ищецът
е бил без поставен предпазен колан. Така или иначе, след като е анализирало
характера на уврежданията на ищеца от процесното ПТП и механизма на
получаването им, вещото лице по
комплексната медико-автотехническа експертиза е
приело, травмите
на ищеца могат да се получат както с поставен предпазен колан, така и без
такъв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че с поведението си пострадалият не е
допринесал за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен за сумата от 38 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да
се отхвърли, като неоснователен. Искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен изцяло за предявения размер от 847.00 лева.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 04.05.2013г.
Относно
разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са
направили своевременно искане за присъждането им и са представили доказателства
за извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 117 лева от общо направените разноски в
размер на 300 лева (300 лв. х 0.39), вкл. платена ДТ (100 лв.), и депозит за
СМЕ (200 лв.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
320.25 лева от общо направените
разноски в размер на 525 лева (525 лв. х 0.61), вкл. депозит за КМАТЕ (450
лв.), депозит за свидетел (70 лв.) и ДТ за съдебно удостоверение (5 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 122 лева (200 х 0.61) за
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр.
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. К.А.Д., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 1386.61 лева (3555.41 лв. х
0.39).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1514.88 лева, включваща
държавна такса (1553.88 лв. – 39 лв.), от внасянето на която, ищецът е бил освободен частично.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 38 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 04.05.2013 г., на ПП-1 Е-79, при 383+600 км., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2013
г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 847.00 лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди – разходи по фактура №
355/16.05.2013 г., касова бележка № 1513, касова бележка № 2302, фискален бон
от 22.07.2014 г., фискален бон от 17.07.2014 г. и фискален бон от 25.07.2014
г., и
-
на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 117
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен: иска по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 38 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА Е.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 320.25
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 122 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“
ЕАД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.А.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1386.61 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1514.88 лева
–държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: