Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .02.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН П.
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията П.
въззивно търговско дело № 2130 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх. № 92111/10.12.2019г.
на ВРС, подадена от И.С.М., ЕГН ********** ***, чрез назначения й особен
представител адв. К.К. от
ВАК, срещу решение № 5220/25.11.2019 г. по гр. дело № 18306/2018г. по описа на
ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И.С.М.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
В.Д.В., сумите, присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 8898/2018 г. на ВРС, както следва: сумата 274.48 лева (двеста
седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща 1/2 /една втора/ част от
главница от 548.96 лeвa за ползвани, но незаплатени В
и К услуги, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 19.12.2017 г. по партида с
абонатен №1142968, за обект - имот находящ се в *****,
за което има издадени фактури за периода 17.10.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 274.48 лeвa,
считано от подаване на заявлението в съда – 06.06.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 26.88 лева (двадесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща ½ /една втора/ част от лихва за забава
от 53.76 лева, за периода от 17.11.2016
г. до 04.06.2018 г., на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се
излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че направените от ВРС изводи не кореспондират на
представените доказателства. Видно от справката от имотния регистър е, че от
10.07.2017г. ответницата не е собственик на процесния
имот. Също така, в карнета за абонат фигурират имената на три други лица – Х.А.,
М.С.М.и Л., но не и името на ответницата. В графата „подпис на абоната“ на
повечето места липсват подписи. По делото не са представени фактури, издадени
на името на ответницата. ССчЕ е формална изготвена.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да може да се
направи обоснован извод за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответницата. ВРС не е обсъдил доводите
и възраженията на ответницата. Моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, чрез ю.к. Е.Р., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на
производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане
на ю.к. възнаграждение.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява назначения особен представител адв. К.К. от ВАК, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК ********* не се представлява. С молба с вх.№ 1968/21.01.2020 г. се оспорва въззивната
жалба и се поддържа отговора по същата. Изразява
се становище по същество на спора.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя В.Д.В. за приемане на установено, че И.С.М., ЕГН **********
***, дължи следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №4443/07.06.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8898/2018г. на ВРС,
43 състав, както следва: сумата 274.48 лева, представляваща ½ /една
втора/ част от главница от 548.96 лева за ползвани, но незаплатени ВиК услуги, дължима за периода от 14.09.2016 г. до
19.12.2017 г. по партида с абонатен №1142968, за обект - имот находящ се в *****, за което има издадени фактури за
периода 17.10.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 274.48 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 26.88 лева, представляваща
½ /една втора/ част от лихва за забава от 53.76 лева, за периода
от 17.11.2016 г. до 04.06.2018 г. Ищецът
твърди, че в качеството си на ВиК оператор е предоставил
ВиК услуги на Николай Илиев Киров и на И.С.М. на
обект на потребление гр.Варна, ул.Царевец, бл.55, вх.А, ап.120, като ползването
на услугите се отчита по партида абонатен номер 1142968. Ответницата в
качеството на потребител ги е получил и ползвала на същия адрес на потребление,
но не ги е заплатила. На 06.06.2018 г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу Николай Илиев Киров и И.С.М., въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № 8898/2018 г. по описа на ВРС, ГК, 43-ти
състав. На 07.06.2018г. съдът издал заповед № 4443 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил всеки от двамата длъжници да заплати
суми, конкретизирани по основание и по размер. Заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на ответницата и заповедният съд е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок,
като при непредставяне на доказателства за предявен иск заповедта ще бъде
обезсилена.
Ответницата И.С.М. е подала отговор на исковата молба чрез назначения
й особен представител адв. К.К.
от ВАК. Възразява срещу иска като твърди, че не е абонат и не е ползвател на
услугите. Няма качеството на потребител на посочените услуги с доставчик ищцовото дружество. От представената справка за недобора се
установява, че такъв е М.С.М.и не са представени доказателства за родствена
връзка на ответницата с това лице. Липсват доказателства за наличието на
облигационна връзка между страните по делото. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представено е
извлечение от карнет по партидата на абонат с № 1142968 (л.85 – дело ВРС), за
обект – имот, находящ се в *****. Като абонат е
вписана Х.А., а като платец е вписана И.М., ЕГН **********. Вписан е и М.С.М.,
без да е уточнено качеството му. В този карнет са отчетени показанията на
водомера от 14.07.2014г. до 13.04.2016г.
Представено е
извлечение от карнет по партидата на абонат с № 1142968 (л.84 – дело ВРС), за
обект – имот, находящ се в *****. Като абонат е
вписана Х.А., а като платец е вписан Л.Ж. Л.. Вписан е и М.С.М., без да е
уточнено качеството му. Направена е добавка „от правен отдел И.М.“. В този
карнет са отчетени показанията на водомера от 12.05.2016г. до 19.12.2017г. На
дата 14.09.2016г. е записано показание на водомера 48, консумирана вода 13
куб.м., като в графата подпис на абоната има положен подпис. Непосредствено под
това отбелязване – на долния ред са вписани имената М.С.М., като в графата
подпис на абоната има положен подпис. Срещу
показанието от дата 15.11.2016 г. също има положен подпис.
От справка за
недобора на частен абонат за периода от 17.10.2016 г. до 04.06.2018 г. се
установява, че абонат М.С.М.има задължение в размер на 548.96 лева за ползвани,
но незаплатени ВиК услуги за периода от 14.09.2016 г.
до 19.12.2017 г. по партида с абонатен №1142968, за обект - имот находящ се в *****, за което има издадени фактури за периода
17.10.2016 г. до 19.12.2017 г.
От заключението
по изслушаната пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено се установява, че начислената сума за
ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода от
17.10.2016 г. до 19.12.2017 г. е общо в размер на 548.96 лева и лихвата за забава е 53.90 лева. По партида с абонатен № 1142968 няма плащания
към 29.08.2019 г. по процесните фактури.
От справка по
лице на Служба по вписвания Варна се установява, че на 10.07.2017 г. е вписано
постановление за възлагане, с което собствената на И.С.М. ½ ид.част от ап.120 в гр.Варна, ***** е възложена на „ДС Инвест Варна“ ООД. Предходното отбелязване е от
05.03.2010г. за влязло сила на 09.02.2010г. решение за изнасяне на ап.120 в гр.Варна, ***** на публична продан, като е посочено, че
Николай Киров притежава ½ ид. част и И.М. –
½ ид. част.
От приложената
по делото на ВРС справка от НБД Население е видно, че М.С.М.е съпруг на И.С.М.
от 22.07.2000г.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. В разглеждания случай
оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите
на първоинстанционния съд за наличие на облигационна
връзка между страните.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по
предявения положителен установителен иск, в тежест на
ищцовото дружество – въззиваема
страна в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна облигационна
връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната
установеност на тези факти за ответника – въззивник в
настоящото производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват
вземането.
Ответницата е
била собственик на ½ ид. част от апартамента
до 10.07.2017г., като по делото не са налице доказателства кога апартаментът е
предаден на новия собственик. Ответницата е вписана като платец в карнета на
л.85 от делото ВРС, като и в двата карнета е вписано името на съпруга й И.М..
Също така, срещу името на И.М. в карнета на л.84 от делото на ВРС е положен
подпис. В справка за недобора на частен абонат за периода като абонат е вписан съпруга
на ответницата М.С.М.. Изложените обстоятелства обуславят извода, че до
10.07.2017г. ответницата е била абонат на ищеца. С присъединяване на процесния имот към водопреносната
и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
стават част от договорните отношения между страните „ex
lege” в едномесечен срок от публикуването им. Общите
условия са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо въззивника.
С оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от
правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част от договорните им
отношения.
Съгласно чл.23,
ал.4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В случая последното отчитане на водомера преди
10.07.2017г. в присъствие на представител на потребителя е извършено на 15.11.2016г.
При липсата на конкретни твърдения на ищеца за начислена служебна консумация,
то претенцията на ищеца следва да се съобрази с реално консумираните от
ответника – сега въззивник количества вода. Доколкото
последния подпис в карнета преди прехвърлянето на собствеността е на 15.11.2016г.,
то с него се потвърждават реално начислените количества вода до тази дата. Поради
това за периода от 14.09.2016г. до 14.11.2016г. се дължи сумата от 76.32 лева.
Искът е основателен за ½ от сумата от 76.32 лева – 38.16 лева,
представляваща ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 14.09.2016г. до 14.11.2016г. За горницата над 38.16 лева до 274.48 лeвa, претендирана като ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.11.2016г.
до 19.12.2017г., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обезщетението
за забава върху главница 38.16 лева за периода от 17.11.2016 г. до 04.06.2018 г. възлиза на 5.83
лева. Искът е основателен за 5.83 лева, като за горницата над 5.83 лева до 53.76
лева и за периода от 15.12.2016 г. до 04.06.2018 г. следва да бъде отхвърлен.
Ето защо
обжалваното решение на районния съд се цени като частично неправилно, поради
което и следва да бъде частично отменено.
В съответствие с
този резултат решението следва да бъде частично ревизирано и по отношение на
присъдените разноски.
Видно от представения
списък по чл.80 ГПК (л.87, дело ВРС) за първоинстанционното
производство ищецът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД е претендирал
репарирането на разноски в общ размер на 515 лева, включваща платените държавни
такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт (чл.78, ал.8 от ГПК), които районният съд е присъдил изцяло.
Отчитайки основателните размери на исковите претенции, установени от въззивния съд, разноските, които се следват на ищеца за първоинстанционното производство са в общ размер на 75.18
лева.
В съответствие с
разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в исковото производство следва да се разреши и
въпроса за разноските, сторени от ищеца – кредитор в рамките на заповедното
производство. Както за исковото, така и за заповедното производство
отговорността за разноските следва да се разпредели именно съобразно изхода от
спора. Претендираните от кредитора разноски за
заповедното производство са в общ размер на 37.50 лева (1/2 от 75 лева, в т.ч. 25
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсулско
възнаграждение). От тях районният съд е присъдил сума в размер на 37.50 лева. Отчитайки
основателните размери на исковите претенции, установени от въззивния
съд, разноските, които се следват на ищеца за заповедното производство против И.М.
са в общ размер на 5.47 лева.
За въззивното производство ищецът – въззиваем
претендира юрисконсулско възнаграждение в минималния
размер, съгласно Наредба №1 от 2004г. Размерът на юрисконсулско
възнаграждение, определен съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, възлиза на 100 лева.
Съразмерно с неоснователната част от въззивната
жалба, на въззиваемата страна се следва юрисконсулско възнаграждение в размер на 14.60 лева.
Или общият
размер на сторените разноски за производство по делото - заповедно и исково (в
т.ч. първоинстанционно и въззивно),
които ответникът следва да следва да бъде осъден да репарира на ищеца по
съразмерност с уважената част от исковете е 95.25 лева.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД следва да бъде осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 42.75 лева, представляваща
дължимата държавна такса по основателната
част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 5220/25.11.2019 г. по гр. дело № 18306/2018г. по описа на ВРС,
в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че И.С.М.,
ЕГН **********, с адрес *****, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
управителя В.Д.В., сума над 38.16 лева до 274.48 лева, представляваща 1/2 /една втора/ част от
главница от 548.96 лeвa за ползвани, но незаплатени В
и К услуги, дължима за периода от 14.11.2016 г. до 19.12.2017 г. по партида с
абонатен №1142968, за обект - имот находящ се в *****,
за което има издадени фактури за периода 15.12.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху горницата над 38.16 лева до 274.48 лeвa, считано от подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за сумата
над 5.83 лева до 26.88 лева, представляваща
½ /една втора/ част от лихва за забава от 53.76 лева, за периода
от 17.11.2016 г. до 04.06.2018 г., на
основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8898/2018
г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя В.Д.В.
срещу ответника И.С.М., ЕГН ********** от гр.Варна иск с правно основание
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за
установяване в отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца
– кредитор по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение №4443/07.06.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8898/2018г. на ВРС,
43 състав, за горницата над 38.16 лева до 274.48 лева, представляваща 1/2 /една втора/ част от
главница от 548.96 лeвa за ползвани, но незаплатени В
и К услуги, дължима за периода от 14.11.2016 г. до 19.12.2017 г. по партида с
абонатен №1142968, за обект - имот находящ се в *****,
за което има издадени фактури за периода 15.12.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху горницата над 38.16 лева до 274.48 лeвa, считано от подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
сумата над 5.83 лева до 26.88 лева, представляваща ½ /една втора/ част от лихва за забава
от 53.76 лева, за периода от 17.11.2016
г. до 04.06.2018 г., на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 8898/2018 г. на ВРС,
ОТМЕНЯ решение № 5220/25.11.2019 г. по гр. дело № 18306/2018г. по описа на ВРС,
в частта, в която И.С.М., ЕГН ********** от гр.Варна е осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от управителя В.Д.В., сумата от 552.50
лева, представляваща извършени в първоинстанционното
производство и в заповедното производство разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, постоянен адрес гр.Варна, ***** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от управителя В.Д.В., сумата 95.25 лева, представляваща общия размер
на сторените разноски за производство по делото - заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), по
съразмерност с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *****, представлявано от управителя В.Д.В., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 42.75 лева, представляваща
дължимата държавна такса върху основателната част от въззивната
жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5220/25.11.2019 г. по гр. дело № 18306/2018г. по описа на ВРС в
останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: