Решение по дело №1175/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1002
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20241520101175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1002
гр. Кюстендил, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20241520101175 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №5808/15.05.2024 г.
от „ИВАНОВ И Д. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“
№77, ет. 2 представлявана от адв. Ж. Д. Д., чрез адв. Капитанова против В. Г.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. "*********" №*.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 479/2024 г. на КРС / изпратено по подсъдност от СРС/, в хода на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в
срок постъпило възражение от ответника. В резултат на това се предявявали
установителните искове, предмет на настоящото дело.
Сочи се, че на 06.11.2023 г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД и
настоящия ищец, по силата на който било прехвърлено на цесионера
задължението, което ответникът имал към предишния си кредитор, по силата
на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 22.02.2018 г. Ответникът усвоил кредита, но не извършвал
погасявания, размерът на дължимата главница бил 4 586, 63 лв. Длъжникът
бил надлежно уведомен, че е променен неговият кредитор по силата на
цесията. Макар уведомлението до ответника да било с отбелязване
„непотърсено“, то с връчване на препис от исковата молба, следвало да се
счита, че е извършено надлежно уведомяване за станалата цесия.
Предвид гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията между
1
страните, че В. Г. С., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, ул. "*********"
№*, дължи и следва да заплати на „Иванов и Д. - адвокатско дружество“ със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“
№77, ет. 2, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв. Ж. Д. сума в размер
на 4 586, 63 лв. – главница и 1480, 87 лв. – лихва за периода 15.12.2020 г. до
08.12.2023 г., представляваща неизплатена сума по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 22.02.2018 г.,
ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирано е становище от ищцовото дружество, с което се
поддържа исковата претенция и се иска при наличие на предпоставките за
неприсъствено решение, такова да бъде постановено.
Ответникът е депозирал молба с вх. №11912/17.10.2024 г., с която
заявява, че изцяло признава предявения иск и желае постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките
на чл. 237, ал. 1 от ГПК, след като: ответниците изцяло признаха предявения
иск и е налице искане по чл. 237, ал. 1 ГПК от страна на ищеца.
Съдът счита, че искът е вероятно основателен поради следното:
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
По допустимостта на исковете:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са
предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са
допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 415 от С.К. с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 342 ТЗ, чл. 99 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД. Претецията се признава от ответника. В теорията се поддържа
становище, че направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита
срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на
ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
2
право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на
страните. Признанието вече обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след
като е направено (чл. 237, ал. 4 от ГПК). Ето защо и с оглед заявеното
признание на иска съдът прекрати съдебното дирене и преустанови
извършването на по[1]нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да
постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът
следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в
мотивите, че решението се основава на признание на иска – спр. чл. 237, ал. 2
ГПК. В т. см. и е съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.
В случая предявеният иск е допустим, а признанието не попада в някоя
от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страните
може да се разпореждат, като изявлението за това изхожда лично от нея,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск
не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание,
уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, поради
което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, с оглед и
приложения списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 55/, своевременното им
претендиране и представяне на доказателства, че такива са заплатени, то на
ищеца се следват разноски. Същият претендира разноските в исковото
производство – 721, 35 лв., както и 721, 35 лв., разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №479/2024 г. по описа на КРС, и двете суми
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми ще
бъде осъден ответникът да плати на ищцовото дружество.
По обжалваемостта:
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му чрез
Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул. "*********" №* дължи и
следва да заплати на „ИВАНОВ И Д. – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар
Иван Шишман“ №77, ет. 2, сумата от 6 067, 50 лева /шест хиляди шестдесет и
3
седем лева и петдесет стотинки/, от които: 4 586, 63 лева /четири хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ - главница, и 1
480, 87 лева /хиляда четиристотин и осемдесет лева и осемдесет и седем
стотинки/, лихва за забава, по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 22.02.2018 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 15.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 479/2024 г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ул.
"*********" №* ДА ПЛАТИ на „ИВАНОВ И Д. – АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ №77, ет. 2 сума в размер 721, 35 лв.
/седемстотин двадесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски в
настоящото исково производство, и 721, 35 лв. /седемстотин двадесет и един
лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 479/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на
чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му чрез
пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4