Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260013
гр. Ботевград, 09.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-
Ботевград, V граждански състав в публично заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия **** гражданско
дело No 1418 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен e иск с правна
квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - “****” ЕООД, гр. София твърди, че по
подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 874/2020
г. по описа на РС- Ботевград, като длъжникът по него е подал възражение в срок,
поради което ищецът предявява иск за установяване на вземането си. Поддържа, че
на 03.08.2015 г. между “****” ЕАД и ответника В.Н.И.
е сключен договор за телекомуникационни услуги, като са предоставени мобилни услуги за телефонен
номер ********** с абонаментен план “VIBA Free”, със срок на договора 24
месеца, считано от деня на подписването му. Издадена е фактура No
**********/08.07.2017 г. за отчетен период от 08.06.2017 г. до 07.07.2017 г.,
включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент
за мобилни разговори/ в размер на 39.36 лв., от която сумата от 25.58 лв. не е
заплатена от ответника.
Поддържа се от ищеца, че по
силата на 16.10.2018 г. “****” ЕАД е сключил договор за прехвърляне на вземания
със “****” ООД, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията
по процесната фактура, за което е изпратено уведомление до ответника. На
26.08.2019 г. “****” ООД е прехвърлило всички свои вземания по договора на
ищеца, като е изпратило уведомление за цесията на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено между страните, че ответникът му дължи сумата в размер на 25.58 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за телекомуникационни услуги, въз основа на който е
издадена фактура No
**********/08.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът- В.Н.И. *** в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва
иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111в от ЗЗД по отношение на претендираната сума, която е по
фактура с падеж 08.07.2017 г. Твърди, че не е задължена към ищцовото дружество.
Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Заявява, че не е
уведомявана за периодичните прехвърляния на претендираното вземане.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
От
заверено копие на Договор No 830223725503082015-34377331 от 03.08.2015 г. се
установява, че между “****” EАД и ответника В.Н.И. е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги при прилагане на Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между БТК EАД и абонатите и потребителите на
далекосъобщителни услуги, и които ответницата е приела за приложими,
подписвайки договора. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 03.08.2015
г. за номер *********, клиентски номер 14531737001, с абонаментен план VIVA
Free и три включени пакети, при заплащане на месечна абонамента цена за трите
допълнителни пакети, с включени минути за разговори, и посочени цени за
тарифиране след включените минути.
Представено
е заверено копие на Месечна сметка No ********** от 08.07.2017 г. за период на
отчитане от 08.06.2017 г. до 07.07.2017 г. със сума за плащане 39.36 лв.,
включваща стойност на мобилните услуги в размер на 32.80 лв. и ДДС в размер на
6.56 лв., като е посочен срок за плащане 25.07.2017 г.
Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., между “****” ЕАД и “****” ООД, гр. Монтана е
сключен договор, по силата на който “****” ЕАД, в качеството му на цедент, е
прехвърлило възмездно на “****” ООД, гр. Монтана, в качеството му на цесионер,
вземанията си, произтичащи от договори, описани в Приложение No 1 към него,
срещу цена, която ще бъде определена в Приложение No 1, и дължима от цесионера
при сключване на договора в сроковете по точка 2.1. от същия.
Видно от заверено копие на “Потвърждение” за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, със същото “****” EАД като цедент е
потвърдило извършената цесия по договора от 16.10.2018 г. на 21 653 броя
вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв. съгласно този договор, и
който вземания за индивидуализирани в Приложение No 1 към уведомление по т.
1.1.1 от Договора.
Представено е и заверено копие на Пълномощно (без дата),
видно от което със същото БТК ЕАД е упълномощило “****” ООД с правата да го
представлява по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по
сключения между двете дружества Договор за цесия от 16.10.2018 г.
От заверено копие на Уведомление за цесия се установява,
че със същото “****” ООД, в качеството му на пълномощник от “БТК” ЕАД,
уведомява ответника за сключения договор за цесия от 16.10.2018 г. между “БТК” ЕАД
и “****” ООД, по силата на който задължението на ответника към “БТК” ЕАД в
размер на 25.58 лв. по договор/и за далекосъобщителни услуги от 03.08.2015 г., въз
основа на който е издаде фактура No **********/08.07.2017 г. е прехвърлено на “****”
ООД.
Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 26.08.2019 г., между “****” ООД, гр. Варна и “****” ЕООД,
гр. Варна е сключен договор, по силата на който “****” ООД, в качеството му на
цедент, е прехвърлило на “****” ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания от
трети физически и юридически лица, описани в Приложение No 1 – “Списък на
вземания”, неразделна част от договора, и които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в това приложение.
Видно от заверено
копие на Приложение No 1 към Договор за прехвърляне на вземане/ от 26.08.2019
г., същото е сключено между страните по този договор за цесия, като в него е
посочено и процесното вземане към ответника.
Представено е заверено копие на Пълномощно (без дата),
видно от което със същото “****” ООД е упълномощило “****” ЕООД с правата да го
представлява по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по
сключения между двете дружества Договор за прехвърляне на вземания от
26.08.2019 г.
От заверено копие на Уведомление за цесия се установява,
че със същото “****” ООД уведомява ответника за сключения договор за цесия от 26.08.2019
г. между “****” ООД и “****” ЕООД, по силата на който задължението на ответника
в размер на 25.58 лв. по договор за далекосъобщителни услуги от 03.08.2015 г.,
въз основа на който е издаде фактура No **********/08.07.2017 г., е прехвърлено
на “****” ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, за установяване на вземане на ищеца към ответника, за което е издадена
заповед No 3043/15.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 874/2020
г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че
ответникът В.Н.И. е била страна по сключен с “****” ЕАД договор No
830223725503082015-34377331 от 03.08.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги,
както и че от страна на дружеството са й предоставени далекосъобщителни услуги
на стойност 25.58 лв. за които е
издадено фактура No **********/08.07.2017 г., и за които от страна на “БТК” АД
е издадена Месечна сметка No **********/08.07.2017 г.
Категорично
се установява и обстоятелството, че на 01.12.2016 г. между “****” ЕАД и “****”
ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., по
силата на който “БТК” ЕАД е прехвърлило възмездно на “****” ООД вземанията си,
произтичащи от договори, описани в Приложение No 1 към договора за цесия.
Посоченото Приложение 1 към договора, в което са определени вземанията, предмет
на цесията, не е представено по делото. Липсват и други представени от ищеца
доказателства, установяващи обстоятелството, че процесното вземане е част от вземанията, предмет на
договора за цесия.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор. В случая договорът е с предмет прехвърляне на
вземания на цедента, произтоичащи от догвори, описани в Приложение No 1 към
този договор, без тези вземания да са индивидуализирани в договора. Същевремeнно, липсва представено по делото
Приложение 1 към договора за цесия, в което да са посочени конкретни вземания,
предмет на цесията. При това съдът намира за недоказано в настоящото
производство прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от първоначалния
кредитор - цедента “БТК” ЕАД на “****” ООД - праводател на ищцовото дружество. При
липса на доказателства за придобиване на процесното вземане към ответника от
страна на “****” ООД, то не може да се приеме за доказано, че последното е
прехвърлило надлежно вземанията в полза на ищеца по силата на сключения между
тях Договор за прехвърляне на вземания от 26.08.2019 г. и Приложение No 1 към
него, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава. При това
съдът намира за недоказано в настоящото производство прехвърлянето на
процесните вземания срещу ответника, респективно преминаването на тези вземания
в патримониума на ищеца, и следователно придобиването от ищеца на качеството
кредитор спрямо ответника за последните. Последното обуславя извод за недоказаност
на исковата претенция, която на това основание следва да бъде отхвърлена.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на ответника за
погасяване на задължението по давност е неоснователно. Вземането за
телекумуникационни услуги е такова за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна давност, като
съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в съда на 14.07.2020 г. Видно от процесната фактура, задължението по
същата е със срок за плащане 25.07.2017 г., когато е настъпила и нейната
изискуемост. При това към момента на подаване на заявлението тригодишният срок
за погасяване на задължението по давност не е бил изтекъл, поради което и
възражението се явява неоснователно.
При тези съображения съдът намира иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника за
неоснователен и като такъв същият следва да бъде изцяло отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****,
срещу В.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането,
за което е издадена Заповед No 3043 от 15.07.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 874/2020 г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 25.58 лв. /двадесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатени телекомуникационни услуги за периода от 08.06.2017 г. до 07.07.2017 г. по Договор
за телекомуникационни
услуги от 03.08.2015 г., за което е издадена фактура No **********/08.07.2017 г.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :