№ 206
гр. Плевен, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500267 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 16/07.02.2024 г., постановено по гр. дело № 861/2023 г. по
описа на Районен съд – гр. К. е отхвърлен предявеният от К. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „Ч. Х.“ №*, чрез адв. Н. Н. от Пл.АК против
Институт по царевицата – гр. Кнежа, ЕИК *** иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ за отмяна на Заповед № РД 04-43/31.10.2023 год. на
ръководителя на ИЦ – Кнежа, с която считано от 01.11.2023 год. е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.
71 ал.1 от КТ, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. П. К., ЕГН
**********, гр. К.,чрез адв. Н. Н. от Пл.АК против Институт по царевицата –
гр. К., ЕИК ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Младши специалист“ с код по НКПД 33593021 в отдел „Агро. и икон. на
царев. производство“, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение КРС е отхвърлил предявеният от К. П. К., ЕГН
1
********** против Институт по царевицата – гр. К., ЕИК *** ,иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение
за оставането без работа на ищцата за периода от 01.11.2023 год. до
01.05.2024 год. в размер на 6 702,00 лв., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК К. П. К., ЕГН **********, гр.
К., ул. „Ч. Х.“ №*, да заплати на Институт по царевицата – гр. Кнежа, ЕИК
***, представляван от директора доц. д-р Н. П., сумата от 1750.00 лв.,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното от КРС решение е постъпила въззивна жалба от
К. П. К. чрез пълномощника й адв. Н. Н. от ПлАК, в която се твърди, че от
представените по делото писмени доказателства е установено, че на
01.08.2023 г. въззивницата е подписала две допълни споразумения към трудов
договор, без посочване на номера и с изписана дата - 23.07.2019 г. Твърди, че
не е оспорила двете допълнителни споразумения, тъй като предварително й е
заявено, че ако не ги подпише ще й бъде прекратено трудовото
правоотношение, като заявява, че целта на работодателя е била да формира
правна възможност за прекратяване на договора по облекчения ред по чл.71
ал.1 от КТ. Според въззивницата това обстоятелство се установява от
подаденото искане за изменение на трудовия договор от 24.07.2023 г. за
преназначаване на длъжност „Специалист производство на полски опити",
което не е уважено, а й е предложено за подпис допълнително споразумение
за длъжност „Младши специалист". Въззивницата твърди, че след като е
работила четири години при същия работодател на много по-висока позиция,
като асистент, с подписването на допълнителното споразумение не се
преследва позволената от закона цел да бъде проверена годността на
служителя за изпълнение на възложената работа, а с включената клауза за
изпитване е постигната непозволената от закона цел - прекратяване на
трудовото правоотношение по облекчения ред на чл.71 ал.1 от КТ.
Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд е приел друг анализ
на събраните по делото писмени доказателства, като е счел, че подписаните
две допълнителни споразумения са законосъобразни и не е налице твърдяната
от К. П. К. недействителност. Счита, че е налице недействителен трудов
договор, който е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.74 ал.1 предл.1
от КТ, като същият противоречи на чл.66 ал.1 т.3 от КТ, тъй като посочената
2
дата на основния трудов договор е 23.07.2019 г., а не 22.07.2019г., без
посочване на неговия номер. Според въззивницата, изводът на
първоинстанционния съд, че евентуалният недостатък при подписване на
допълнителното споразумение от 01.08.2023 г. към Трудов договор от
23.07.2019 г., допуснат от работодателя може да бъде отстранен по всяко
време, например чрез поправка на очевидна фактическа грешка е неправилен,
тъй като между страните, подписали допълнителното споразумение не е
сключван трудов договор с дата 23.07.2019 г., поради което и не е възможно
да бъде подписано допълнително споразумение към този трудов договор.
Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение, като неправилно и необосновано, ведно със законните последици от
това. Претендира направените деловодни разноски в двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Институт по царевицата – гр. Кнежа чрез пълномощника – адв. А. Д. от
Пл.АК, в който се изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно,
законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Твърди, че с оглед
законовите изисквания и установената фактическа обстановка, работодателят
стриктно е спазил законовата процедура при прекратяване на трудовото
правоотношение на въззивницата.
Въззиваемият посочва, че съгласно чл.54 от Закона за висшето
образование, академичните длъжности, с изключение на длъжността
„Асистент“ се заемат по трудов договор за неопределено време, като срокът
на договора за асистент може да бъде не по-дълъг от четири години и
нормата е императивна. Посочва, също така, че в законоустановения
четиригодишен срок, въззивницата не е придобила образователна и научна
степен „Доктор“, изискуема да участва в конкурс и евентуално да бъде
назначена на длъжност „Главен асистент“. Въззиваемият твърди, че след като
К. П. К. не е защитила доктурантура, по отношение на нея е приложима
разпоредбата на чл.44 ал.2 от ППЗРАСРБ, съгласно която максималната
продължителност на трудовият й договор е до четири години – еднократно и
работодателят е следвало да прекрати трудовото й правоотношение на
основание чл.44 ал.4 от ППЗРАСРБ.
Въззиваемият твърди, че тъй като въззивницата е била наясно с тези
3
законови изисквания, както и с факта, че не ги е изпълнила, с цел да избегне
оставането си без работа, същата е подала молба да бъде преназначена на
длъжност „Специалист", която е била уважена от работодателя и с
Допълнително споразумение от 01.08.2023 г., подписано и от двете страни, К.
П. К. е била преназначена на безсрочен трудов договор на длъжност „Младши
специалист", като изрично е посочено, че е уговорен срок на изпитване,
съгласно чл.70 ал.1 от КТ, който е шест месеца.Счита за изцяло невярно,
несъстоятелно и недоказано твърдението във въззивната жалба за
недействителност на Допълнителното споразумение от 01.08.2023 г. към
трудовия договор. Твърди, че разпоредбата на чл.74 от КТ посочва като
основания за недействителност на трудов договор такъв, който противоречи
на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, но в случая,
такива твърдения няма, тъй като е видно, че не е налице нито едно от
посочените основания, а освен това, нищожността на отделна клауза не води
до нищожност на целия договор. Посочената техническа грешка
категорично не е основание за недействителност, най-малкото, защото друг
трудов договор между въззивницата и въззиваемия няма.
На следващо място въззиваемият твърди, че правилно и
законосъобразно работодателят е въвел срок за изпитване на новата
длъжност, тъй като на 01.08.2023 г. е променена трудовата функция на
въззивницата. Посочва, че по делото са представени писмени доказателства,
от които се установява законосъобразността на извършената от работодателя
промяна на трудовото правоотношение. Въззиваемият твърди, че са спазени
изискванията на чл.71 ал.1 от КТ за законосъобразно прекратяване на
трудовия договор. Посочва, че законът допуска страните да изменят
трудовото правоотношение, като работодателят възложи, а работникът се
съгласи да изпълнява друга длъжност, вместо първоначално заеманата и
когато трудовите функции на тази длъжност са различни от тези за
длъжността, заемана първоначално по трудовия договор, страните могат да
уговорят срок за изпитване и за нея, а клаузата за нов срок за изпитване не
противоречи на императивната разпоредба по чл. 70, ал. 5 КТ, тъй като в
случая се цели проверка на годността на работника или служителя да
изпълнява работата на друга, нова длъжност, различна от първоначалната. В
случая, безспорно се касае за нова длъжност, на която въззивницата е била
преназначена, считано от 01.08.2023 г., поради което право на работодателя е
4
да уговори срок за изпитване и тази уговорка е надлежно отразена в
допълнителното споразумение, с което К. П. К. е преназначена на новата
длъжност и което тя е подписала без възражение. Въззиваемият посочва, че
право на работодателя е да формира своя преценка за начина на изпълнение
на новата длъжност от страна на въззивницата и когато мнението му е
отрицателно, да прекрати трудовото правоотношение с нея в срока за
изпитване.
Въззиваемият счита, че предявените от К. П. К. искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ са изцяло неоснователни и моли
окръжния съд да потвърди изцяло решението на КРС, като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира направените разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата К. П. К. се явява лично и с
пълномощника си адв. Н. Н. от Пл.АК, който поддържа въззивната жалба по
изложените в нея оплаквания и моли, да бъде отменено първоинстанционното
решение, като бъдат уважени предявените искове. Претендира направените
разноски за първата и настоящата инстанции.
В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемия
Институт по царевицата – гр. Кнежа – адв. А. Д. от Пл.АК, моли съда, да
потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира направените разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС – гр. Кнежа е правилно и законосъобразно.
Пред КРС са предявени искове от К. П. К. от гр. К. против Институт по
царевицата – гр. Кнежа с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ – за отмяна
на Заповед № РД 04-43/31.10.2023 год. на ръководителя на Институт по
царевицата – Кнежа, с която считано от 01.11.2023 г. е прекратено трудовото
правоотношение с К. П. К. на основание чл.71 ал.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от
КТ – за възстановяване на предишната длъжност „Младши специалист“, с код
по НКПД 33593021 в отдел „Агро. и икон. на царев. производство“ и чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за периода от
5
01.11.2023 г. до 01.05.2024 г. в размер на 6702,00 лв.
От представените пред КРС писмени доказателства безспорно се
установява, че на 22.07.2019 г. между въззивницата К. П. К. и въззиваемия
Институт по царевицата – гр. Кнежа е сключен Трудов договор №
12/22.07.2019 г., който е безсрочен и съгласно който К. П. К. е била назначена
на длъжност „Асистент“, с код по НКПД 24227081, с място на работа:
Специализирана администрация, Агро. и икон. на царев. произв. – гр. Кнежа,
обл. Плевен. В договора е било уговорено работно време - 8 часа на ден, при
основно месечно възнаграждение в размер на 672.00 лв., като въззивницата е
постъпила на работното си място за изпълнение на трудовите си задължения
на 23.07.2019 г. С Допълнително споразумение № 99 към Трудов договор от
23.07.2019 год., сключено на 01.01.2020 год., страните се споразумели за
изменение на трудовия договор в частта, касаеща трудовото възнаграждение
на въззивницата. С Допълнително споразумение № 71 към Трудов договор от
23.07.2019 год., подписано от страните, едностранно от работодателя е било
увеличено възнаграждението на въззивницата. С Допълнително споразумение
№ 121 от 01.07.2022 год. към Трудов договор от 23.07.2019 год., връчено на
въззивницата на 20.07.2022 год., е последвало ново едностранно увеличение
на възнаграждението на работника от работодателя. С допълнително
споразумение № 147 от 06.12.2022 год. към Трудов договор от 23.07.2019
год., по взаимно съгласие на страните отново е било увеличено основното
месечно трудово възнаграждение на въззивницата. С допълнително
споразумение № 127/01.08.2023 год. към Трудов договор от 23.07.2023 год.,
подписано от страните, е увеличено основното трудово възнаграждение на
въззивницата на 950,00 лв., екземпляр от което е бил връчен на същата на
21.08.2023 год.
С молба вх. № 93-53/26.07.2023 год. до директора на Институт по
царевицата – гр. Кнежа, въззивницата К. П. К. е поискала да бъде
преназначена на длъжност „Специалист, производство на полски опити“. С
допълнително споразумение № 47/01.08.2023 год. към Трудов договор на
основание подадената молба № 93-53/26.07.2023 год. въззивницата е била
назначена, считано от 01.08.2023 год. на длъжност „Младши специалист“, с
код по НКПД 33593021, на пълно работно време – 8 часа, с основно трудово
възнаграждение в размер на 820,00 лв. Със същото Допълнително
споразумение е било изменено трудовото правоотношение, като е бил
6
уговорен срок за изпитване, съгласно чл.70 ал.1 от КТ в полза на двете
страни. Екземпляр от допълнителното споразумение е бил връчен на
въззивницата на 01.08.2023 год.
При това положение, съдът намира, че безспорно е установено по
делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените
писмени доказателства, че със Заповед № РД 04-43/31.10.2023 год. е
прекратено трудовото правоотношение на К. П. К., считано от 01.11.2023 год.
на основание чл.71 ал.1 от КТ, в срока за изпитване, като съгласно заповедта
на въззивницата следва да се изплати обезщетение, съгласно чл.224 ал.1 от
КТ – за неизползвания платен годишен отпуск от 8 работни дни в размер на
365.63 лв. Екземпляр от заповедта е бил връчен на въззивницата на 31.10.2023
год., при отказ да я подпише, удостоверено с подписите на двама свидетели –
С. А. А. и И. А. С..
При така установеното от фактическа страна, Окръжният съд намира
следното:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало въз основа на
сключен на 22.07.2019 год. Трудов договор, по силата на който К. П. К. е
изпълнявала длъжността „Асистент“, с код по НКПД 24227081 в Институт по
царевицата – гр. Кнежа, като договорът е сключен за неопределен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.2 от ППЗРАСРБ максималната
продължителност на трудовия договор за длъжността „Асистент“ е до 4
години, като на тази длъжност може да бъде назначено и лице, което не е
докторант. В ал.3 на чл.44 от ППЗРАСРБ е предвидено, че в четиригодишния
срок на договора, лицето, което заема длъжността „Асистент“ предприема
действия за придобиване на образователна и научна степен „Доктор“. В
настоящия случай въззивницата К. П. К. не е придобила образователна и
научна степен „доктор“ в срока на договора, за да може да участва в конкурс
за заемане на академична длъжност. При това положение, съгласно чл.44 ал.4
от ППЗРАСРБ работодателят е следвало да прекрати трудовото
правоотношение с въззивницата.
След изтичане на 4-годишния срок, с молба вх.№ 93-53/26.07.2023 г.
въззивницата е поискала да бъде преназначена на друга длъжност – „Младши
специалист“. С допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г. към Трудов
7
договор от 23.07.2019 год. К. П. К. е била назначена на длъжност „Младши
специалист“, с код по НКПД 33593021, като в Допълнителното споразумение
по взаимно съгласие е бил уговорен срок за изпитване в полза на двете страни
при условията на чл.70 ал.1 от КТ.
Основният спорен между страните въпрос касае действителността на
Допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г. и уговорената в него клауза
за изпитване.
Разпоредбата на чл.70 ал.1 от КТ предвижда сключване на договор със
срок за изпитване, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, както и когато работникът или
служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, като чл.71
ал.1 от КТ дава възможност до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, да може да прекрати договора без предизвестие.
Целта на такава клауза е работодателят да провери годността на работника
или служителя да изпълнява възложената работа, а последният да се убеди, че
работата е подходяща за него. Тази цел обяснява и императивната разпоредба
на чл.70 ал.5 от КТ, която предвижда възможност само веднъж да се сключи
трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа с един и същ
работник в едно и също предприятие. След като, обаче, в допълнителното
споразумение към трудовия договор е постигнато съгласие между страните за
заемане на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов
договор, няма пречка страните да договорят срок за изпитване за тази нова
длъжност, което не е нарушение на чл.70 ал.5 от КТ./Решение
№208/01.02.2019г. на ВКС по гр.д.№4983/2017г.,ГК,III ГО/.
Идентичността на трудовите функции се преценява, с оглед естеството
на възложената от работодателя работа. От значение е трудовата функция в
съществените права и задължения. Извод за идентичност не може да се
направи само от наименованието на длъжността или от сравнение измежду
трудовите задължения, записани в длъжностна характеристика. Когато
първоначално изпълняваната от работника или служителя длъжност не
включва трудовите функции на новата длъжност, на която е преназначен,
категорично става въпрос за нова длъжност, защото е налице съществено
изменение на трудовите задължения.
За изясняване на това обстоятелство пред въззивната инстанция са
8
приети като писмени доказателства Длъжностна характеристика на
длъжността „Асистент“, код по НКПД 24227081 и Длъжностна
характеристика на длъжността „Младши специалист“, код по НКПД
33593021. От представените длъжностни характеристики се установява, че
двете длъжности, на първо място, имат съвсем различно място в структурата
на Институт по царевицата – гр. Кнежа, както и съвсем различни са целите на
длъжността, като за длъжността „асистент“ е посочено, че отговаря за
научната дейност в съответното направление и специализация, а за
длъжността „младши специалист“ – да следи състоянието на семепроизводни
царевични посеви, да събира информация за толерантността на отделните
царевични генотипове към използваните препарати. Различни са и правата,
задълженията и отговорностите, посочени в длъжностните характеристики за
двете длъжности. Освен това, съществена разлика има и в изискванията за
образование, като за длъжността „асистент“ изискването е за висше
селскостопанско образование, агроном, добро владеене на английски език и
над пет години трудов стаж по специалността, а за длъжността „младши
специалист“ изискването е за минимум средно-специално образование, като
са различни и изискуемите специални умения. Съвсем различни са условията
на труд и производствена среда, специфичните условия на труд и режимът на
труд и почивка за двете длъжности, регламентирани от работодателя в
длъжностните характеристики. В този смисъл, безспорно се установява, че
новата длъжност, на която е била назначена въззивницата е различна по
своите функции от първоначалната, която е изпълнявала.
Съгласно съдебната практика, при уговорен в полза на двете страни
срок за изпитване, всяка от тях може да прекрати сключения трудов договор
без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. С
оглед разпоредбата на чл.71 ал.1 от КТ, страната, по чиято инициатива се
прекратява трудовото правоотношение не е длъжна да мотивира
прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята
си. Преценката за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за
изпитване е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от
страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните,
съгласили се да сключат този вид трудов договор.
С оглед гореизложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че
клаузата за изпитване в полза на двете страни, уговорена в Допълнително
9
споразумение от 01.08.2023 г. към Трудов договор от 23.07.2019 г. е
действителна, поради което и Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с въззивницата К. П. К. от работодателя, с която е
упражнено правото му по чл.71 ал.1 от КТ е законосъобразна.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за нищожност на
Допълнителното споразумение, като въззивницата твърди, че същото е
сключено към Трудов договор от 23.07.2019 г., какъвто тя не е подписвала.
Видно от представените писмени доказателства, между страните е
подписано Допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г. към Трудов
договор от 23.07.2019 год. От представените по делото общо 6 бр.
Допълнителни споразумения към Трудовия договор се установява, че всички
са били сключени именно към Трудов договор от 23.07.2019 г. Действително,
Трудовият договор с въззивницата е бил подписан от страните на 22.07.2019
г., но фактически трудовото правоотношение е възникнало на 23.07.2019 г.,
когато същата е постъпила на работа при работодателя.
Практиката на ВКС приема, че недействителността на трудовия договор
не се обявява, ако недостатъкът на договора отпадне или може да бъде
отстранен. В случая, безспорно е установено, че Трудовият договор е
сключен на дата 22.07.2019 г. и е подписан от страните. Посочването на дата
23.07.2019 г., като дата на Трудовия договор при подписване на
Допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г. е недостатък, допуснат от
работодателя, но той може да бъде отстранен по всяко време, напр. чрез
поправка на очевидна фактическа грешка. Следва да се отбележи, че всички
представени и приети по делото Допълнителни споразумения са именно към
Трудов договор от 23.07.2019 г. и всичките са били подписани от
въззивницата. По силата на Трудовия договор и Допълнителните
споразумения към него К. П. К. е полагала труд и е получавала съответно
възнаграждение. Освен това, единственият трудов договор, сключен между К.
П. К. и Институт по царевицата – гр. Кнежа е този от 22.07.2019 г.
Основанията за обявяване на недействителност на трудов договор са
уредени в чл.74 ал.1 от КТ, а именно противоречие със закона или с
колективния трудов договор и заобикаляне на закона или на колективния
трудов договор. В настоящия случай, нито едно от посочените основания за
недействителност на трудовия договор не е налице, поради което съдът счита,
10
че между страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение. В
настоящия случай, въззивницата предявява искове по чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ
за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на предишната
работа и същевременно, прави възражение за недействителност на
допълнителното споразумение, с което е променен действащия трудов
договор. Допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г. е сключено между
страните, след подадена молба от К. П. К. за преназначаването й на друга
длъжност. Следва да се има предвид, че тъй като въззивницата не е придобила
образователна и научна степен „доктор“, изискуема, за да участва в конкурс и
евентуално, да бъде назначена на длъжност „главен асистент“ и тъй като
трудовият й договор е бил за срок не повече от четири години, то е следвало
същият да бъде прекратен на основание чл.44 ал.4 от ППЗРАСРБ, т.е.
трудовото правоотношение между страните е продължило въз основа на
подписаното Допълнително споразумение № 47/01.08.2023 г., с което
въззивницата е назначена на нова длъжност, при други условия и с оглед
сключването му, не е прекратен трудовият договор на К. П. К.. Важно е да се
отбележи, че при основателност на възражението за недействителност на
допълнителното споразумение, съдът не би могъл да уважи иск за
възстановяване на работа, какъвто в случая е предявен, поради отпадането
занапред на спорното потестативно право, тъй като при наличието на
произнасяне, с което е обявена недействителността на допълнителното
споразумение, с което в случая, се назначава въззивницата на нова длъжност,
при други условия, облигационната връзка между страните не може да бъде
възстановена. Освен това, ако според К. П. К. Допълнително споразумение №
47/01.08.2023 г. е недействително, то тя е могла да предяви иск за
обявяването му за недействително, което същата не е направила, а е
продължила да престира труд и да получава трудово възнаграждение по
силата на същото допълнително споразумение. В случая, недостатъкът се
изразява в допусната техническа грешка при изписване на датата на трудовия
договор в допълнителното споразумение, която би могло да бъде отстранена.
С оглед изложеното Пл.ОС намира, че Решение № 16/07.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 861/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззивницата К. П. К. следва да бъде осъдена
да заплати на въззивамия Институт по царевицата – гр. Кнежа направените
11
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв.,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 Решение № 16/07.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 861/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК К. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „Ч. Х.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на ИНСТИТУТ ПО
ЦАРЕВИЦАТА – ГР. КНЕЖА, ЕИК *** направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000,00 лв., съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.3 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12