РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, -ІІІ състав в публичното заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1060 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Д.Г.Г. с ЕГН ********** от гр. Радомир, кв. „Мечта“, бл.10, ет.8,
ап.22 чрез неговата майка и законен представител В.Н.М. *** със съдебен адрес:***,
СИБАНК, 16 стая – адв. Д.Д. е предявил иск против И.М.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е единствен законен наследник на Г. М.С., б.ж. на гр. Радомир, починал
на 09.05.2017 г., който приживе с договор за прехвърляне право на собственост
срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № ., том .І,
рег. № ., дело № 462/2015 г. е прехвърлил собствеността на 6/8 ид.ч. от
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /застроен/, находящ се в населената и старозастроена
част на гр. Радомир, с площ на имота от 339 кв.м., който съгласно одобрения със
заповед № 367/28.12.2001 г. дворищно-регулационен план на града, съставлява
парцел Х-1197, в квартал 106, при граници: улица, УПИ ХІ-1195 в кв.106, УПИ
VІІІ-1442 в кв.106 и УПИ ІХ-1198 в кв.106, ведно
с 6/8 ид.ч. от построената в имота масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и 6/8 ид.ч. от
масивен гараж, със застроена площ от 18 кв.м. срещу задължение за издръжка и
гледане. Сочи че по действащите сега кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на ИД на АГКК,
имота е идентичен с имот с идентификатор 61577.505.1197 с адрес на поземления
имот: гр. Радомир, ул. „И. В.“ № . с площ от 381 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10 м.), при съседи: 61577.505.9645, 61577.505.1198, 61577.505.1442,
61577.505.1195, 61577.505.1196, като сградите, които попадат в имота са с
идентификатори: сграда 61577.505.1197.1-застроена площ 84 кв.м., брой етаж 2,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда 61577.505.1197.2 –
застроена площ 25 кв.м., брой етаж 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Твърди, че ответницата не е
изпълнявала задълженията си по процесния договор да поеме гледането и издръжката
на наследодателя на ищец, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил до момента на сключване на сделката, до края на живота му, като не е
полагала грижа за прехвърлителя нито лично, нито чрез трето лице. Сочи, че
ответницата не е заплащала и ежемесечна издръжка, като твърди, че страните по
договора са живели на различни населени места – наследодателя на ищеца в гр.
Радомир, а ответницата в гр. Перник, която през време на действие на договора
продължително време е пребивавала в Гърция. Излага доводи, че поради напреднала
възраст и влошено здравословно състояние, Георги Стоянчов е имал нужда от
ежедневни, непрестанни – особено през последните месеци от живота му грижи, тъй
като е бил трудно подвижен, сам, болен, свързани с осигуряване на храна,
топлина в къщата, закупуване на лекарства, поддържане на лична хигиена и
хигиена в дома му, като е имал нужда от парични средства, с оглед поддържане на
нормален битов статус. Твърди, че състоянието на наследодателя налагало съседи
да му полагат в битовото обслужване, като храната му била доставяна от
„Социален патронаж“ към Община Радомир. Твърди, че неизпълнението на
ответницата по процесния договор е пълно и съществено, през целия период от
време.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да развали сключения с нотариален акт № 129, том ІІІ, рег. №
2748, дело № 462/2015 г. договор, по силата на който Г. М. С., б.ж. на гр.
Радомир, починал на 09.05.2017 г. е прехвърлил на И.М.М. процесния недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради неизпълнение, като му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока
за отговор,
ответницата И.М.М. е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявения иск, като твърди, че изложеното в исковата
молба не отговаря на истината, тъй като прехвърлителят е брат на ответницата и
за него освен тя, друг не се е грижил и не му е помагал, поради което желанието
на същия било единствено на ответницата да прехвърли процесния недвижим имот. Излага
доводи, че много преди прехвърлянето цялата издръжка и гледане на прехвърлителя
е извършвана от ответницата. Оспорва твърденията в исковата молба, че
ответницата е работила в Гърция, като твърди, че е пребивавала само по няколко
месеца в Гърция, а през останалото време, само тя го е гледала и никой друг не
се е интересувал от този човек. Твърди, че времето, през което е била в чужбина
е наемала жена, на която е плащала и осигурявала всичко необходимо за неговия
нормален живот. Сочи, че единственото желание на прехвърлителя е било да
прехвърли имота на сестра си, защото само в нея е намирал опора и истинска
грижа и помощ.
С протоколно определение
постановено в съдебно заседание от 23.04.2018 г. на основание чл.228, ал.3 от ГПК на страната на ответника е конституиран Б.В.М..
В срока за отговор ответника Б.В.М.
не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание и с
депозирани по делото писмени бележки ищецът чрез процесуалния си представител
адв. Д. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
В съдебно заседание и в писмени
бележки ответниците чрез пълномощника си адв. А. оспорват предявения иск и
молят съда да го отхвърли.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От
приетия по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № ., том ., рег. № ., дело № ./2015 г. от
13.08.2015 г. се установява, че приживе Г. М. С. е прехвърлил на първата
ответница своя собствен недвижим имот, а именно: 6/8 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот (застроен), находящ се в населената част на гр. Радомир, с площ
от 339 кв.м., който поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № 367 от
28.12.2001 г. регулационен план на гр. Радомир съставлява парцел Х-1197, в
квартал 106, при граници по скица: улица, парцел ХІ-1196, парцел ХІІ-1195,
парцел VІІ-1442 и парцел ІХ-1198, ведно с 6/8 ид.ч. от масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., както и 6/8 ид.ч. от масивен
гараж със застроена площ от 18 кв.м., построени в описания урегулиран недвижим
имот срещу задължението на И.М.М. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до
сега, докато е жив, като прехвърлителят си запазва правото на ползване върху
описания недвижим имот, безвъзмездно до края на живота си.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници № 426/15.09.2017 г. на Община
Радомир се установява, че след смъртта си Г. М. С. е оставил за свой законен
наследник ищеца, който е негов пра внук.
По
делото е прието и приложено удостоверение за семейно положение, съпруг и деца
изх. № 17/ГРС-6769 от 08.12.2017 г., от което се установява, че ответника Б.В.М.
е съпруг на ответницата И.М.М..
По
искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите: С. Ф. Д., Ц. Г. З.
и Н.М.Н., а по искане на ответната страна са разпитани свидетелите: М. Д. К.,
Ка.П. П. и А.П.А..
В
показанията си Ф. сочи, че е съседка на С., като една ограда ги дели. Твърди,
че след смъртта на бащата на ищеца, който също се казвал Г.и е живял заедно с
дядото, през последните 1-2 години дядото е живял сам, като е бил в недобро
здравословно състояние. Бил е трудно подвижен, придвижвал се е трудно на малки
разстояния с бастун и не е можел сам да ходи редовно да си пазарува. Сочи, че
храната му е доставяна от социалния патронаж. Твърди, че не е виждала човек,
който да се грижи за дядото ежедневно и не познава ответниците. Според
свидетелката хигиената на Г. С. е била много лоша, от години не било чистено
при него, като в последните 1-2 години не е виждала някой да почиства къщата
или да се прави нещо, свързано с хигиената на къщата. Сочи, че в къщата е имало
външна баня, но била разрушена. Твърди, че Георги не е живял на друго място
през последните си години и не е виждала човек, който да обслужва Г. М.постоянно или
някой да го изкарва или докарва в някаква посока с кола, да му взимат
лекарства. Не е виждала и никой да нощува при него, като твърди, че до смъртта
си Г.е живял сам.
В
показанията си З. сочи, че е живяла на семейни начала с внука на дядото, който
починал през 2015 г. Твърди, че след смъртта на внука си дядо Георги останал да
живее сам, и идвала жена да му чисти, защото дядото не можел сам да се
поддържа. Според показанията на свидетелката дядото не е могъл да се обслужва,
като социалния патронаж са му носели храна. Сочи, че е виждала сестрата на
дядото (първата ответница) два пъти след като е починал внука, като тя заявила,
че ще се грижи за дядото. Твърди, че след смъртта на внука дома на дядото бил в
лошо състояние - дядото не е чистел, не е поддържал хигиена, яденето е било разхвърляно
по масата, ходел на тоалетна по малка нужда в корито в коридора, къпал се е в
леген, като си е топлил вода на котлона, не е могъл да си пазарува сам. Сочи,
че чистотата в къщата на дядото се е поддържала от друга жена, на която дядото
е давал пари да и пазарува и никой друг не го е поддържал. Твърди, че дядото не
е живял на друго място, а тя е посещавала дядото всеки ден, тъй като била
привързана към внука, от чиято смърт и било тежко, и за това редовно ходела при
възрастния човек всеки ден.
В показанията
си свидетелят Н. - дядо по майчина линия на ищеца, сочи че когато починал
таткото на ищеца (внук на дядото), той често ходел при възрастния човек, за да
може той да преодолее стреса от загубата, като водел и ищеца, след което
настъпил период на отчуждаване. Твърди, че свидетеля и съпругата му решили да
се грижат за дядото, но той им казал, че е взел решение сестра му да се грижи
за него. Сочи, че след смъртта на внука е посещавал дядото и му е носил храна.
Разказва за случай, година преди дядото да почине, когато Г. С. се е влошил и
не е могъл да отиде в училището, за да види пра внука си (ищеца по делото),
като помолил съсед, който да предаде на свидетеля да го заведе. Сочи, че сам
отишъл да види дядото и заварил къщата в лошо състояние –разхвърляна, от едната
страна на масата бил леген, в който дядото ходил по нужда, а от другата страна
била храна, поради което свидетеля казал на дядото, че за да доведе детето да
го види, трябва да е чисто. Сочи, че завел детето при дядото, като при срещата
той се разплакал, и казал на ищеца, че има голям грях пред него, тъй като е
сбъркал, защото не искали да го гледат. Твърди, че дядото не е могъл да пере и
чисти, трудно се е движил.
В показанията си свидетелката К., съседка на ответниците,
сочи, че от както починала съпругата на дядото, първата ответница се грижела за
него, перяла, чистела, носела му храна. Твърди, че Георги в последните 2-3
години е бил във влошено здравословно състояние, като последните два месеца бил
на едно място, а през това време ответниците се грижели за него, И. му готвела,
перяла и носела храна всеки ден, а Б. го подстригвал. Сочи, че ответниците
погребали дядото, и след като изнесли 40 дни, ответницата заминала за Гърция.
Сочи, че ответниците често са карали дядото в болница в гр. Перник, тъй като
имал здравословни проблеми – камъни в пикочния мехур, които лекарите вадели.
Твърди, че след изписване от болницата, дядото стоял ден – два при ответниците,
след което го връщали в Радомир.
В показанията си П., сочи че дядото идвал при сестра си в гр. Перник след смъртта на съпругата му за няколко дни, като ответницата се грижела за него – перяла пердета, пътеки, готвела, а когато дядото бил болен ответницата всеки ден перяла. Твърди, че дядото нямал оплаквания от ответницата, само нея търсел и никой не е ходил при дядото. Само ответницата се е грижила за него.
В показанията си
свидетелят А. сочи, че не познава дядото, но ответницата се е грижела за него.
Твърди, че ответницата е ходила при свидетеля с молба да и помогне да настани
дядото в старчески дом, защото тя е трябвало да замине за Гърция да помага на
дъщеря си, тъй като тя е чакала дете, а за дядото не е имало кой друг да се
грижи.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
По
своята правна характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и
с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на
собственост на имота или вещта преминава от прехвърлителя върху преобретателя,
а преобретателя ще трябва да изпълнява алеаторното задължение за в бъдеще за
доставяне на грижи и издръжка. В случай, че преобретателя не изпълнява поетото
алеаторно задължение, договорът може да бъде развален.
Ищеца е
надлежно легитимиран да води този иск, тъй като е наследник на лице, което е
прехвърлило имот срещу задължение за гледане и издръжка. В неговото
наследството се включва и правото на иск за разваляне на договора поради
неизпълнение по отношение на неизправния длъжник в обем на притежаваните от
наследника права, при което развалянето на договора поради неизпълнение ще се осъществи
частично, съобразно дела на наследника (тълкувателно решение № 30/81 г. ОСГК на
ВС).
Правата на
прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане се основават на прехвърленото право на собственост,
а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията
за издръжка и гледане, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е
изпълнил по договора.
Относно
предоставянето на престацията за гледане и издръжка:
Настоящият
съдебен състав намира, че ответниците - приобретатели по процесния
договор не доказаха при условията на пълно и главно доказване
изпълнениетна задълженията за предоставяне на издръжка и гледане на наследодателя
на ищеца Г. М. С.-прехвърлител.
Константната
съдебна практика приема, че съдържанието на насрещните права и задължения по
алеаторен договор се определят по съгласие на страните, които съгласно чл.9 от ЗЗД могат
свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието
на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед
конкретиката на всеки отделен случай, и с оглед жизнените и битови
нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е
уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
След като в
договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то
издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите
на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото
и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. В този
смисъл са решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009
г., IV г. о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.,
решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др.
За да е налице
точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на
поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем, в
който смисъл е решение № 284/01.10.2014 г., по гр. д. № 1892 по
описа за 2014 г. на IV г. о. на ВКС.
В обобщение, при
всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според
уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита
за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем,
определен с оглед времето на неизпълнението, в който скмисъл е решение № 327 от
25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Не се спори по
делото, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 129, том ІІІ, рег. № 2748, дело № 462/2015 г., с който е
прехвърлен процесния недвижим имот на И.М.М. е сключен по време на брака
и с ответника Б.В.М., което се установява и от приетото и приложено по
делото удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца от 08.12.2017 г., поради което и
недвижимият имот е придобит е режим на съпружеска имуществена общност.
Константната
съдебна практика приема, че дори и в договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане да липсва клауза, с която приобретателят се
задължава да осигури помощта на домашните си при престиране на дължимия
облигационен резултат, той отговаря за тяхното поведение, когато същото не
хармонира със задължението му да осигури на прехвърлителя спокоен и удобен
живот съобразно неговите нужди (р. 631-65-I на ВС), т.е. домашните, в
случая съпругът Б.М. също следва да осигури на прехвърлителя спокоен и
удобен живот.
Съгласно ТР №
6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК, ако недвижимият имот е прехвърлен на две,
или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само
от единия длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен
обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на
договора. Analogia legis разрешението е напълно приложимо и при прехвърляне на
едно лице на недвижим имот, което се намира в брак с друго лице.
По делото не се
доказва осигуряване на необходимите грижи и издръжка на наследодателя на ищеца
от нито един от двамата ответници - съпрузи-приобретатели. Показанията на
разпитаните свидетели са разнопосочни относно полагането от ответниците на ежедневните
необходими грижи и помощ за Г. М. С. лично или чрез друго лице в обема и
качеството, съобразно нуждите му, или да са го подпомагали финансово.
Свидетелката
Ф. сочи, че през последните 1-2 години от живота си С. е живял сам, бил е
трудно подвижен, движел се е трудно на малки разстояния с бастун и не е можел
сам да ходи редовно да си пазарува. Заявява, че не е виждала човек, който да се
грижи за дядото ежедневно, а хигиената на Г. С. е била много лоша, от години не
било чистено в къщата.
Свидетелката
З. в показанията си също сочи, че след смъртта на внука си Г. С. останал да
живее сам, но идвала жена да му чисти, защото дядото не можел сам да се поддържа.
Заявява, че дома на дядото бил в лошо състояние - дядото не е чистел, не е
поддържал хигиена, яденето е било разхвърляно по масата, ходел на тоалетна по
малка нужда в корито в коридора, къпал се е в леген, като си е топлил вода на
котлона, не е могъл да си пазарува сам. Показанията на двете свидетелки съдът
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, тъй като същите са
логични последователни и взаимно допълващи се. Свидетелката Ф.е съседка на
починалия С.и има лични е непосредствени впечатления от същия и неговия начин
на живот. Свидетелката Зарева също има лични и непосредствени впечатления от
живота на С., който редовно е посещавала преди неговата смърт.
За
лошата хигиена в къщата на С., сочи и свидетеля Н., които показания съдът цени
по реда на чл.172 от ГПК. Показанията на свидетеля преценени по отделно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, също сочат за
невъзможност на дядото да се грижи сам за себе си и хигиената на къщата.
При постановяване на настоящето решение съдът не
кредитира показанията на К. и П.в частта им, в която сочат че ответницата се е
грижела ежедневно за Г.С., като му е готвила, чистила и го е къпала. Напротив
от показанията на тези две свидетелки, следва извод за епизодично и спорадично
изпълнение на поетите от М. задължения за издръка и гледане на С., тъй като
нито една от двете няма лични и непосредствени впечатления от живота на С. в
Радомир. Техните възприятия са изградени въз основа споделеното от ответницата
с тях, а показанията на П. са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна
твърди, че два пъти е ходила с ответницата при дядото, влизала е вътре, като
същевременно твърди и че не е влизала вътре в къщата и няма лични и
непосредствени впечатления от нея. Ето защо съдът не кредитира показанията на
двете свидетелки в посочените им части.
Показанията на свидетеля А.допълват извода на съда за
епизодично и спорадично изпълнение на поетите от ответницата задължения по
договора за издръжка и гледане, тъй като същият сочи, че поне веднъж месечно е
виждал ответницата да идва в Радомир, като неговите възприятия също са из
градени на база споделеното с него от ответницата и нейният син.
С оглед
горното настоящият съдебен състав приема, че гласните доказателства
налагат извода, че ответниците приобретатели са установили по делото
полагани от тях частични, непълни и непостоянни грижи, които не са
от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на покойния
Г. С.,
като прехвърлител и същевременно трето ползващо се лице. Характерът на
сключения договор, напреднала възраст на прехвърлителя - 81 години и това, че е живял сам - дори
преценени единствено и само от неговата възраст, като обективен критерий, несъмнено
изисква грижите да се полагани ежедневно и непрекъснато. Показанията на
свидетелите М. К., К. П. и А. А. не могат
да се приемат като източник на данни за полагани пълноценни и постоянни грижи от ответниците - лично или чрез
другиго, които са от характер да осигурят спокойното и нормално съществуване на
покойния Г. С., тъй като свидетелстват за факти и обстоятелства, които са възприети
твърде общо и епизодично, и не могат да бъдат кредитирани в подкрепа на
твърденията на приобретателя, че е изпълнявала ежедневно и
непрекъснато насрещните си задължения, съобразно нуждите му, а така също и с
едно нормално и етично поведение, което безспорно също е част от задължението,
поето с договора. При възложената на ответниците доказателствена тежест за пълно
и главно доказване, от ангажираните от тях гласни доказателства не
се налага несъмненият и категоричен извод за доставяне на дължимата от
ответника престация - в договорения вид, обем и качество.
С оглед
цитираната по-горе практика задължението по договора за издръжка и гледане е
единно, неделимо и продължително. Ирелевантно в случая е че храна
на С. е доставяна от социалния патронаж. Необходимите грижи и
издръжка са дължими ежедневно, като липсват твърдения и доказателства на ответниците да са осигурявали каквато и да е
издръжка в пари на Стоянчов. Задължението на
приобретателите при договор за гледане и издръжка е неделимо-не е допустимо да
се дели на периоди. То трябва да се извършва цялостно и да бъде изпълнявано
точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на
задължението не търпи забава, в който смисъл е решение № 95 от 12.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о.
Категорично се
установява, че алеаторният договор не е бил изпълнен в уговорения обем, тъй
като на прехвърлителя не са били осигурени грижи и издръжка, съобразно
нуждите му. В този аспект и показанията на свидетелите С. Ф. Д.,
Ц. Г.З. и Н. М. Н., които от една страна сочат за нуждите от грижи, внимание и средства на С., а от друга –
обстоятелството, че такива не са му предоставяни от
ответниците, доколкото именно тези свидетели имат лични е
непосредствени впечатления от живота на прехвърлителя в последните му години.
Поради естеството
на задължението за предоставяне на издръжка и гледане, всяка форма на
неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно
неизпълнение и е достатъчна за развалянето му, в който смисъл е решение № 622/25.10.2010 г. по гр. д. № 212/2010
г. на III гр. о. на ВКС.
С оглед изложеното предявеният иск
по чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да се уважи, като договорът за издръжка и
гледане се развали изцяло, тъй като видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници 15.09.2017 г. ищецът е едниствен законен наследник
на прехвърлителя Георги Миланов Стоянчов
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в размер на 520 лева, от които
500 лева – адвокатско възнаграждение и 20 лева съдебни разноски.
Воден от горното
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ по предявения от Д.Г.Г. с ЕГН
********** от гр. Радомир, кв. „Мечта“, бл.10, ет.8, ап.22 чрез неговата
майка и законен представител В.Н.М. *** срещу И.М.М. с ЕГН **********
*** и Б.В.М. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № . том ., рег. № ., дело № ./2015 г. от
13.08.2015 г. на нотариус Боян Каленков с район на действие района на Районен
съд гр. Радомир, сключен между Георги Миланов Стоянчов с ЕГН **********, б.ж. на гр.
Радомир, починал на 09.05.2017 г., за което е съставен акт за смърт №
0068/09.05.2017 г. в гр. Радомир (като прехвърлител-от една страна) и И.М.М.
(като приобретател-от друга страна), с който Г. М.С. е прехвърлил на И.М.М. в
режим на СИО по време на брака й със Б.В.М. собствеността на 6/8 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /застроен/, находящ се в населената и старозастроена част на
гр. Радомир, с площ на имота от 339 кв.м., който съгласно одобрения със заповед
№ 367/28.12.2001 г. дворищно-регулационен план на града, съставлява парцел ., в
квартал 106, при граници: улица, УПИ ХІ-1195 в кв.106, УПИ VІІІ-1442 в кв.106 и
УПИ ІХ-1198 в кв.106, ведно с 6/8
ид.ч. от построената в имота масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м. и 6/8 ид.ч. от
масивен гараж, със застроена площ от 18 кв.м. срещу задължение за издръжка
и гледане.
ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН ********** *** и Б.В.М.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Г.Г. с ЕГН ********** от гр. Радомир, кв. „Мечта“, бл.10, ет.8,
ап.22 чрез неговата майка и законен представител В.Н.М. *** сумата в
размер на 520 (петстотин и двадесет) лева, представляваща съдебно деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.
/Т.Пацова/