№ 120
гр. Търговище, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора М. К. А.
като разгледа докладваното от А. Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233500600176 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по ЖАЛБА на подсъдимия по НОХД № 42/2023 г. по описа на РС Омуртаг –
А. С. А., подадена от упълномощения му защитник– адв.С. А. от АК-Търговище, против
присъда от 31.03.2023г., постановена по посоченото първоинстанционно дело, с която
същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, и чл. 54 от НК и му
е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при
първоначален режим на изтърпяване на наказанието „СТРОГ”, определен съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
С въззивната жалба се отправя искане за цялостната проверка на атакуваната присъда –
на законността, обосноваността и справедливостта на същата, като се настоява за нейната
отмяна и постановяване от въззивния съд на нова присъда, с която подсъдимия да бъде
изцяло оправдан. Алтернативно се предлага изменение на присъдата с приложение на чл.55
от НК.
Конкретните оплаквания и доводите, с които същите се аргументират се развиват устно
пред въззивния съд и засягат основно аналитичната дейност на първата инстанция в няколко
насоки. Твърди се, че: фактите са неправилно установени, грешни логически съждения на
съда, че с оглед размера на обвинението присъдата е явно несправедлива.
В съдебно заседание, възз.А. редовно призован се явява лично и поддържа въззивната
жалба, с молба да бъде уважена, респективно въззивният съд да го оправдае. В същият
смисъл е изявлението и при предоставеното право на последна дума.
Защитника на осъдения- адв.А., подържа жалбата, моли за оправдателна присъда, на
основания посочени в същата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита въззивната жалба за неоснователна и като
1
такава счита, че следва да бъде оставена без уважение .
Съдът, след преценка на развитите оплаквания за неправилност на атакуваната с
въззивната жалба присъда на РС Омуртаг и като я провери изцяло, по реда на чл. 313, ал. 1
от НПК, установи следното:
Основното оплакване е насочено към приетата от РС фактическа обстановка, като
възраженията са свързани както с достатъчността на ползваните доказателствени източници
за разкриване на обективната истина, така и с правилността на техния анализ и оценка.
Въззивната инстанция намира така развитото оплакване за неоснователно.
Видно от делото, в проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил
релевантните обстоятелства с допустими и законно предвидени доказателствени средства,
обемът на които правилно е ценил като достатъчен за разкриване на обективната истина.
Провел е разпитите с нужното внимание, задълбоченост и целенасоченост към разкриване
на обективната истина. В оценъчната си дейност не се е отклонил от изискванията на
чл.107,ал.5 от НПК, а изложените в мотивите съображения напълно позволяват да се
проследи и констатира осъщественото придържане към критериите за оценка
достоверността на гласните доказателствени средства.
Чрез подробен разпит на пострадалия и свидетел по делото И.Н., свид. Й.М. и свид.
М.М. се установява по безспорен начин вида и размера на отнетото имущество. Показанията
и на тримата свидетели не са противоречиви или алогични, а както правилно е установил
РС, са последователни и са подкрепени от другите гласни и писмени доказателства –
показанията на И.И. и П.И. както и от протоколите за доброволно предаване - л.16 от Д.П №
97/2023 г. по описа на РУ -Омуртаг.
Следва да се посочи, че в аналитичната си дейност първостепенния съд правилно и
обосновано е възприел следната фактическа обстановка : Свидетелката И.Н. живеела сама в
с. И. на ул. „Велико Търново" № 26 в къща с прилежащ двор. След влизане от входната
врата в двора била закачила да висят, посредством синджири, четири броя бакъри,
обособени като саксии. В двора имало оставена и една тръбна рамка от походно легло. На
05.3.2023 г. й се наложило да отиде в гр. Омуртаг, за да гледа правнуците си, където
останала до 10.3.2023 г. Докато отсъствала, и в къщата нямало никого подсъдимия взел
решение да влезе в дворното място, собственост на свид. Н., и да отнеме движими вещи от
там. За целта в периода от 05.3.2023 г. до 10.3.2023 г. подс. А. влязъл в двора находящ се на
ул. „Велико Търново“ № 26, откачил четири броя бакъри, от синджирите, с които били
закачени, след което взел и един брой тръбна рамка от походно легло намираща се също в
двора. Обвиняемият А. поставил бакърите в чувал, а рамката носил отделно и напуснал
двора. В хранителен магазин в с. Кьосевци работили свид. Й.М. и свид. М.М.. На 08.03.2023
г. в магазина била само свид. М., когато при нея отишъл подс. А., носещ със себе си
отнетите вещи. Свидетелката М. го попитала какво иска и кого търси, като от своя страна
подс. А. отговорил, че търси свид. М., за да му продаде вещи, които бил намерил. Тогава
свид. М. му обяснила, че съпругът й в момента отсъства и би било добре в по-късен момент
да донесе вещите. Подсъдимият оставил чувала с бакърите и рамката от походното легло и
тръгнал. В следобедните часове свид. М. отишъл до магазина, при което съпругата му
разказала, че един човек е идвал и оставил някакви вещи. Малко по-късно при свид. М.
отишъл подс. А., който му обяснил, че бакърите и рамката от походно легло е намерил на
боклука. Свидетелят М. ги огледал и, тъй като били покрити с пръст и замърсени му
повярвал, че ги е намерил. Свидетелят М. решил, че може да ползва бакърите за саксии или
аранжировка и за всички вещи дал 50 лева на подс. А..
На 10.3.2023 г. около 10.00 часа свид. Н. се върнала до дома си в с. И., за да нахрани
котките. До там я закарал Аспарух А.. При влизането в двора не установила липсващите
вещи, но не след дълго й направило впечатление, че в градината има изсипана пръст. В този
момент видяла, че бакърите ги няма и казала на А.. Двамата огледали наоколо, но не
2
установили други липси. В този момент А. се обадил, за да подаде сигнал. Полицейските
органи установили липсващите бакъри в горепосочения хранителен магазин, но установили
и рамка от походно легло, при което се свързали със свид. Н., която от своя страна
проверила и разбрала, че и тя липсвала.
С протокол за доброволно предаване от 10.3.2023 г. свид. М. предала четири броя
бакъри и един брой метална рамка от походно легло. От заключението на изготвената
съдебнооценителна експертиза се установило, че общата пазарната стойност на отнетите
вещи била следната: два броя медни котлета с вместимост 10 л., всяко с тегло 2.5 кг. били
оценени на 53.40 лева; медно котле с вместимост 10 л., с тегло 2.7 кг. за сумата от 28.84
лева; медно котле с вместимост от 5 л., с тегло от 1.6 кг. за сумата от 17.09 лева; метална
рамка от походно легло с тегло 6 кг. за 2.22 лева. Общата стойност на отнетите вещи била
101.55 лева.
Правилно РС-Омуртаг е пиел за безспорно доказана изложената фактическа обстановка,
която се доказва от показанията на свидетелите И.Н., Й.М., М.М., И.И. и П.И., дадени в
хода на съдебното следствие, частично от обясненията дадени от подсъдимия в хода на
съдебното следствие, заключението на вещото лице по изготвената в досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие съдебнооценителната експертиза,
както и от писмените доказателства приобщени към делото - протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване и др.
Възражението в жалбата, че фактическата обстановка е неправилно установена, а от там
са направени и неправилни правни изводи, е недоказано, тъй като безспорно по делото се
установява вторият елемент от деянието, а именно установяването на владението спрямо
процесните вещи от подсъдимия. Същото не се отрича и от самия подсъдим в дадените пред
РС-Омуртаг обяснения. От показанията на св. М. и М. се потвърждават обстоятелствата, че
подсъдимият продал на св. М. четири медни съда и рамка от походно легло.
Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че той не е извършител на
кражбата. Според подсъдимия медните съдове ги намерил изхвърлени в края на с. И.. По
отношение на рамката от походно легло, подсъдимият сочи, че същата я е взел от къщата, в
която живее и я е продал на св. М.М. заедно с намерените медни съдове.
Правилно и обосновано РС-Омуртаг е установил, че тези обяснения се опровергават от
събраните косвени доказателства, действително, липсват преки доказателства, от които да
се установи, че именно подсъдимият е отнел процесните вещи от владението на св. И.Н., но
по делото са налице достатъчно преки и косвени, първични и производни доказателства,
които обсъдени в тяхната взаимовръзка налагат като единствено възможен, несъмнен и
категоричен изводът, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
Правилно съдът е извършил анализ на защитната версия на подсъдимия, че медните котли
ги е намерил изхвърлени в тръни, които се намирали накрая на село И., а рамката от походно
легло е взел от своя дом, и мотивирано е стигнал до единствено правилния извод, че тази
версия не се потвърждава от нито едно доказателство по делото. При положение, че е
безспорно установено обстоятелството, че именно А. е предал владението върху тези вещи
на св. М., обяснимо е защо подс. А. излага своя защитна версия за друг произход на тези
вещи, а именно намирането на медните котли в края на с. И. и взимането от дома си на
рамката от походното легло. Тази защитна версия се опровергава и от състоянието на
медните котли, за които св. М. в показанията си заяви, че са били покрити с пръст, което
потвърждава, че това са именно котлите, които са висели от асмата в двора на св. Н., в
близост до които имало изсипана на земята пръст, видно от сн. 6 към албума от протокола за
оглед на местопроизшествие (л. 12 от ДП)..
В заключение, при извършената проверка, както в аспекта на конкретно отправените
оплаквания, така и самостоятелно, по реда на чл.313,ал.1 от НПК, въззивният съд не
3
установи пороци в доказателствената и аналитична дейност на РС. Напротив. Същата е
процесуално изрядна, поради което и възприетата от РС фактическа обстановка, изложена
подробно на стр 1 - 4 от мотивите(л.34-л.36,НОХД) е обоснована и законосъобразна.
При законосъобразно осъществена дейност по събирането и проверката на
доказателствата, изведените фактически изводи са получили и вярна правна оценка.
Деянието, противно на твърденията в жалбата за несъставомерност, е съставомерно и
от обективна, и субективна страна.
При правилно установена фактическа обстановка, РС-Омуртаг правилно е квалифицирал
поведението на подсъдимия, като го е признал за виновен за извършено престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
и чл. 54 от НК – че за времето от 06.03.2023 г. до 12.00 часа на 10.03.2023 г. от жилищна
сграда - къща с двор, находяща се в с. И., общ. Антоново, на ул. „Велико Търново“ № 26,
отнел чужди движими вещи - два броя медни котлета с вместимост 10 л., всяко с тегло 2.5
кг., на стойност от 53.40 лева; един брой медно котле с вместимост 10 л., с тегло 2.7 кг. на
стойност от 28.84 лева; един брой медно котле с вместимост от 5 л., с тегло от 1.6 кг. на
стойност от 17.09 лева и метална рамка от походно легло с тегло 6 кг. на стойност от 2.22
лева, всичко на стойност от 101.55 лева, от владението на Иванка Захариева Н. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив, след като А. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на поне едно от тях не е отложено
по реда на чл. 66 от НК, а именно:
- по НОХД № 76/2018 г. на PC гр. Омуртаг със споразумение № 33/03.05.2018 г. в сила от
03.5.2018 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 , вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“
от НК, като му е наложено наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор (изтърпяно на 02.8.2018 г.);
- по НОХД № 147/2019 г. на PC гр. Омуртаг с присъда № 112/09.10.2019 г., влязла в сила на
10.3.2020 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание в размер на една година и осем
месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор
(изтърпяно на 28.1.2022 г.)., поради което му е наложил наказание “лишаване от свобода“ за
срок от две години, при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „СТРОГ”,
определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Възражението в жалбата, че срокът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
завишен, и следва да бъде намален след приложението на чл.55 от НК е неоснователно. За да
определи вида и размера на наказанието, РС-Омуртаг правилно е отчел, че от субективна
страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл - подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял настъпването им., че е налице извършено престъпление при
условията на „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК се определя от следните
осъждания по /НОХД № 76/2018 г. на PC гр. Омуртаг със споразумение № 33/03.05.2018 г. в
сила от 03.5.2018 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 , вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ от НК, като му е наложено наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“
при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор (изтърпяно на 02.8.2018 г.), и по
НОХД № 147/2019 г. на PC гр. Омуртаг с присъда № 112/09.10.2019 г., влязла в сила на
10.3.2020 г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и
б. „Б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание в размер на една година и осем
месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор
(изтърпяно на 28.1.2022 г.).
4
При определяне размера на наказанието, съдът е отчел като смекчаващо отговорността
му обстоятелство ниската стойност на откраднатите вещи, която е значително под размера
на МРЗ за страната към датата на деянието - 101.55 лева, като отегчаващо обстоятелство,
съдът отчел наличието на други осъждания, извън тези обосноваващи квалификацията на
деянието като опасен рецидив, проявената престъпна упоритост от подсъдимия, факта, че
почти всички осъждания на подсъдимия са за престъпления против собствеността, както и,
че деецът е изтърпял последното си ефективно наказание „лишаване от свобода“ едва преди
малко повече от една година. Правилно, с оглед на горното съдът не е отчел наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства или наличието на изключително такова, което да
обоснове приложението на чл. 55 НК. Не е налице и другата предпоставка на чл. 55 НК, а
именно най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко.
В рамките на извършената по чл.314,ал.1 от НПК проверка и по гореизложените
съображения, въззивният съд не установи основателност на депозираната въззивна жалба,
нито други основания, извън посочените в нея, които да обуславят необходимост от отмяна
или изменение на проверяваната присъда. Ето защо и същата като правилна и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Търговищкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА № 4 от 31.03.2023 г. постановена по НОХД №
42 по описа за 2023 г. от Омуртагски районен съд .
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.346
от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5