Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тринадесети май, две хиляди
двадесет и втора година, в състав
Съдия: Евгени Г.
и
секретар Евдокия-Мария Панайотова разгледа гр. д. № 12 581 по описа на 2020
година, докладвано от съдия Г., и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.
108 от Закона за собствеността (ЗС) спрямо „Г.С.И.“ ООД, че Р.Ц.Й., Б.И.А., Е.И.А.,
Д.Г. Ф., М. Ш.М. и С.Д.М. са собственици на следните части от имоти, оцветени в
зелено в комбинираната скица на вещото лице П., л. 137 от делото:
1. Р.Ц.Й. - на 1/2 идеална част от частта от имот
68134.303.223, като цялата част е от 36,77 кв. метра;
2. Б.И.А. - на 18% идеални части от частта от имот 68134.303.222,
като цялата част е от 43,89 кв. метра;
3. Е.И.А. - на 25% идеални части от частта от имот 68134.303.222,
като цялата част е от 43,89 кв. метра;
4. Д.Г. Ф. е собственик на частта от имот 68134.303.221,
която е от 35,60 кв. метра;
5. М. Ш.М. и С.Д.М. - на 35% идеални части от частта от
имот 68134.303.220, като цялата част е от 54,00 кв. метра. ОСЪЖДА „Г.С.И.“ ООД
да предаде на Р.Ц.Й., Б.И.А., Е.И.А., Д.Г. Ф., М. Ш.М. и С.Д.М. владението на
описаните части от имоти. Комбинираната скица на вещото лице П. на л. 137 от
делото е част от настоящото решение. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Р.-К.,***.
„Г.С.И.“ ООД е със съдебен адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове срещу „Г.С.И.“
ООД:
1.
иска по чл. 108 от ЗС:
- на
Б.И.А. за разликата над 18% до 25% от частта от имота по пар. 1, т. 2;
- на
М. Ш.М. и С.Д.М. за разликата над 35% до 100% от частта от имота по пар. 1, т.
5;
2.
иска по чл. 109 от ЗС на Р.Ц.Й., Б.И.А., Е.И.А., Д.Г. Ф., М. Ш.М. и С.Д.М. за
преустановяване на действията, ограничаващи достъпа им до двора зад сградата на
бул. „********като им предостави технически средства за управление на
бариерата, или я премахне.
[3] ОСЪЖДА „Г.С.И.“ ООД да заплати на Р.Ц.Й., Б.И.А., Е.И.А., Д.Г. Ф., М. Ш.М. и С.Д.М.
1 502,08 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[4] ОСЪЖДА Р.Ц.Й., Б.И.А., Е.И.А., Д.Г. Ф.,
М. Ш.М. и С.Д.М. да заплатят на „Г.С.И.“ ООД 1 088,72 лева на основание чл
78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.
[5]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищците
[6] Р.Й.,
Б.А., Е.А., Д. Ф., М. М. и С.М. са заявили в искова молба от 17.11.2020 г., че
са собственици на недвижим имот. Този имот е бил УПИ IV – 6, 7, 8, 9 от кв. 172 по
регулационния план на гр. София, местността „Три кладенци – западно
направление“ и е бил с адрес в гр. София, бул. „********[7] През 2008 г. ищците
са учредили на ответника „Г.С.“ ООД (ГАМА) право на строеж върху описания
поземлен имот. ГАМА го е реализирал, като е построил сграда в предната част на имота.
Зад сградата и встрани от нея е останало свободно пространство, което не е било
застроено и е собственост на ищците.
[8] ГАМА
не е притежавал собственост от поземления имот. Въпреки това ГАМА е ограничил
достъпа на ищците до свободната част от поземления имот, като е изградил
паркоместа и бариера. Затова ищците молят съда да установи правото им на
собственост върху свободната част от поземления имот, извън площта, необходима
за обслужване на сградата, и да осъди ГАМА да им предаде владението на тази
част от имота. Те също молят съда да осъди ГАМА да преустанови действията си, с
които ограничава достъпа им до двора зад сградата, като или им предостави
технически средства за управление на бариерата, или я премахне (искова молба,
л. 2-6).
2.
На ответника
[9]
ГАМА е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1.
не ищците, а ГАМА е собственик на паркоместата, защото за тях му е било
учредено право на строеж;
2.
свободната част на дворното място е 290,08 кв. метра и нейното предназначение е
било за маневриране на паркираните автомобили и достъп на автомобилите от
улицата, т. е. да се ползва от всички собственици на гаражи и паркоместа;
3.
като собственици на паркомясто, ищците не са имали вещно право, което да е било
защитимо. Ищците са имали техническо средство за управление на бариерата, както
и достъп до дворното място. Затова ГАМА моли съда да отхвърли първия иск, а да
прекрати производството по втория. ГАМА моли съда в случай, че разгледа втория
иск, също да го отхвърли (писмен отговор, л. 60-62).
3.
Насрещни твърдения на ищците
[10]
Ищците са заявили, че с договора за учредяване на право на строеж на ГАМА не е
било учредено такова за паркоместата, а с техническите записки или други
таблици това не би могло да стане. Те са заявили още, че с действията си ГАМА
ограничава достъпа им не само до техните паркоместа, но и до свободната част от
поземления имот, чиито собственици са (становище, л. 101).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11]
Не се спори, че Р.Й., Б. и Е.А., Г.М.Г., и М. и С. М.ви са били собственици на
имоти от кв. 172 по регулационния план на София, местността „Центъра“. Тези
имоти са били: Р.Й. на 1/2 идеална част от имот 9; Б. и Е.А. общо на 1/2
идеална част от имот 8; Г.Г. на имот 7. М. и С. М.ви в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО) са били собственици на 35 %
идеални части от имот 6 (вж. и следните доказателства: за Р.Й. - нотариалния
акт, л 21, скицата, л. 22; за Б. и Е.А. - нотариалния акт, л. 30, съдебната
спогодба, л 32, удостоверенията за наследници, л. 31, 33; за Г.Г. - нотариалния акт, л. 39, скицата, л. 36; за М. и С. М.ви
- нотариалния акт, л. 45, скицата, л. 46).
[12]
На 08.09.2008 г. те заедно с другите съсобственици на описаните четири имота са
учредили в полза на ГАМА право на строеж. Собствениците на поземлените имоти са
запазили за себе си и взаимно са си учредили право на строеж върху конкретни
обекти от девететажната сграда, която ГАМА е следвало да построи, включително и
за паркоместа, които е следвало да бъдат обособени в сутерена на сградата. ГАМА
е получила правото на строеж за всички останали обекти от сградата (нотариалния
акт, л. 10-15).
[13]
Не се спори, че впоследствие от четирите имота е бил образуван УПИ IV-6, 7, 8, 9 от
кв. 172 „Западно направление“ по регулационния план на София, като
административният му адрес е бил бул. „********. На 14.05.2013 г. е получила
разрешение за ползване сградата, която ГАМА е следвало да изгради по договора
от 08.09.2008 г. (разрешението, л. 15-16).
[14] Вследствие на извършеното строителство в двора на
сградата на бул. „********в източната част на УПИ IV-6, 7, 8, 9, са били обособени външни
паркоместа. Те са заемали общо 170,26 кв. метра и са защриховани в зелено на
комбинираната скица, която е изготвил вещото лице П. (стр. 3 от заключението на
вещото лице П., л. 135; комбинираната скица, л. 137). Това е и частта от
дворното място, която не е предвидена за друго обслужване на сградата (пак
там).
[15] На 10.07.2013 г. Б.А. е продал на В.П.апартамент 4 и
1,98% идеални части от общите части на сградата, която е била изградена на бул.
*******. Б.А. също така е продал на В.П.и 1,98% идеални части от УПИ 4-6, 7, 8,
9 (нотариалния акт, л. 138-140).
[16] На 01.04.2016 г. са били одобрени кадастралната
карта и регистри за УПИ IV-6, 7, 8, 9. По
нея за четирите имота, включени в УПИ IV-6, 7, 8, 9, са били отредени следните
идентификатори: за имот 6 - 68134.303.220; за имот 7 - 68134.303.221; за имот 8
- 68134.303.222; за имот 9 – 68134.303.223 (скиците, л. 46, 36, 27, 22; стр. 1
от заключението на вещото лице П., л. 133-136). По кадастъра всеки един от тези
имоти е бил с площ от: имот 220 (бивш 6) – 240,00 кв. метра; имот 221 (бивш 7) –
252,00 кв. метра; имот 222 (бивш 8) – 289,00 кв. метра; имот 223 (бивш 9) –
241,00 кв. метра. По кадастъра общата площ на имотите е 1 022,00 кв. метра
(240,00+252,00+289,00+241,00). Във всеки един от тези имоти паркоместата в
двора са заемали съответно: от имот 220 - 54,00 кв. метра; от имот 221 – 35,60
кв. метра; от имот 222 – 43,89 кв. метра; от имот 223 – 36,77 кв. метра (стр. 3
от заключението на вещото лице П., л. 135).
[17] На 26.05.2020 г. Г.Г. е
дарил на дъщеря си Д. Ф. недвижими имоти. Те са били: поземлен имот 221 (бивш
имот 7); апартамент 23 от сградата, изградена в него; паркомясто 14 в сутерена на
сградата на бул. „********(нотариалния акт, л. 39-43).
[14] Достъпът до външните паркоместа към сградата на бул.
„********е чрез преминаване през метална щора (стр. 3 от заключението на вещото
лице П., л. 134; показанията на свидетеля Д., л. 126-127). Тя е била
постановена след постигнато съгласие на собственици на обекти в сградата, за да
се ограничи достъпа на външни лица до двора на сградата (показанията на
свидетеля Д.). Управлението на щората се извършва чрез дистанционни устройства.
Такива са получили всички собственици на обекти в сградата, защото по този
начин се осигурява и достъп до гаражите и паркоместата в сутерена на сградата
(показанията на свидетелите Д. и Д., л. 126-128). Единствено ГАМА ползва откритите
паркоместа в двора ползват, защото той ги счита за негови (показаният на
свидетелите Д. и Д., л. 126-128).
[18] Ищците са заплатили: 546,00 лева държавна такса (л.
7); 3 000,00 лева на адвокат (л. 9); 200,00 лева на вещо лице (л. 111).
ГАМА е заплатил: 200,00 лева на вещо лице (л. 108); 1 620,00 лева на
адвокат (л. 247-248).
III. ПРАВО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА;
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО; РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[19] Р.Й., Б.А., Е.А., Д. Ф., М. и С. М.ви са предявили
искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС). Искът
по чл. 108 от ЗС е частично основателен. Искът по чл. 109 от ЗС е неоснователен
и съдът го отхвърля.
1.
По иска по чл. 108 от ЗС
[20] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищците да са собственици на незастроена част от
процесното дворно място, включващо външните паркоместа;
2. ГАМА да владее тази част от УПИ-то без основание и без
да е негов собственик.
[21] Съдът установи, че към 08.09.2008 г. ищците са били
собственици съответно на:
- Р.Й. на 1/2 идеална част от имот 223 (бивш имот 9),
който е от 241,00 кв. метра;
- Б. и Е.А. общо на 1/2 идеална част от имот 222 (бивш
имот 8), който е от 289,00 кв. метра;
- Г.Г. на имот 221 (бивш имот 7),
който е от 252,00 кв. метра;
- М. и С. М.ви в режим на съпружеска имуществена общност
(СИО) на 35 % идеални части от имот 220 (бивш имот 6), който е от 240,00 кв.
метра.
[22] Съдът установи, че през 2013 г. Б.А. е продал на В.П.1,98
% идеални части от УПИ IV - 6, 7, 8, 9. Този
процент съответства на 7% от имот 222 (бивш имот 8),[1] от
който той е бил собственик на 1/4 идеална част или 25%. Следователно Б.А. е
останал собственик на 18% идеални части от имот 222 (бивш имот 8) (25%-7%). Е.А. е останала
собственик на 25% идеални части от имот 222 (бивш имот 8). Съдът установи, че
през 2020 г. Г.Г. е прехвърлил на дъщеря си Д. Ф. собствеността
на имот 221 (бивш имот 7).
[23] Паркомястото не е вещ по смисъла на ЗС. Затова то не
може да бъде обект на прехвърлителни сделки, съответно не може да съществува и
право на строеж за паркомясто (решение на ВКС 47-2021-I Г. О. по гр. д. 2 442/2020 г.).
Следователно с договора от 08.09.2008 г. за учредяване на право на строеж на
ГАМА ищците и останалите собственици на имоти 6, 7, 8 и 9 не са учредили право
на строеж на ГАМА за процесните паркоместа, a земята, върху която са били обособени
паркоместата, е останала собственост на ищците и останалите собственици.
[24] Съдът установи, че земята, върху която са изградени
паркоместата се владее от ГАМА. Налице са предпоставките за уважаването на
иска. Затова съдът осъжда ГАМА да предаде на всеки от ищците следните части OT поземлени имоти:
- на Р.Й. на 1/2 идеална част OT частта от имот 223 (бивш имот 9),
оцветена в зелено в комбинираната скица на вещото лице П., като цялата част е
от 36,77 кв. метра;
- на Б.А. 18 % идеални части от частта от имот 222 (бивш
имот 8), оцветена в зелено в комбинираната скица на вещото лице П., като цялата
част е от 43,89 кв. метра;
- на Е.А. 25 % идеални части от частта от имот 222 (бивш
имот 8), оцветена в зелено в комбинираната скица на вещото лице П., като цялата
част е от 43,89 кв. метра;
- на Д. Ф. частта от имот 221 (бивш имот 7), оцветена в
зелено в комбинираната скица на вещото лице П., която е от 35,60 кв. метра;
- на М. и С. М.ви 35 % идеални части от частта от имот
220 (бивш имот 6), която е оцветена в зелено в комбинираната скица на вещото
лице П., като цялата част е от 54,00 кв. метра.
[25] Съдът установи, че Б.А. е
собственик не на 25% идеални части от процесната незастроената част от дворното
място, а на 18%. Затова съдът отхвърля иска за разликата над 18% до 25% от незастроената
процесна част от имота.
[26] Съдът установи, че М. и С. М.ви
са собственици не на целия имот 220, а на 35% от него. Ето защо съдът отхвърля
иска им за разликата над 35% до 100% от незастроената процесна част от имота.
2.
По иска по чл. 109 от ЗС
[27] Съгласно чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищците да са собственици на незастроената част от
процесния поземлен имот;
2. ГАМА да е извършила определени неправомерни действия;
3. тези действия да са пречили на ищците да упражняват
правото си на собственост.
[28] Съдът вече установи, че ищците са били собственици
на процесния имот. Съдът обаче, не установи ГАМА да е извършила неправомерни
действия, които да са пречили на ищците да упражняват правото си на
собственост. Това е така, защото металната щора, ограничаваща достъпа до двора,
е била постановена след постигнато съгласие между собствениците на обекти в
сградата, а всички те са имали дистанционно устройство за управлението ѝ.
[29] Не са налице предпоставките за уважаването на иска.
Затова съдът го отхвърля.
3.
По разноските
[30] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 3 746,00
лева.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съгласно уважената част от иска. Съдът уважава частично иска по чл.
108 от ЗС, а отхвърля иска по чл. 109 от ЗС. Затова съдът осъжда ГАМА да
заплати на ищците 1 503,08 лева разноски по делото (3 746,00-(3 746,00/2)-(1 873,00/4-0,14х468,25)-(1 873/4х0,65)).
[32] ГАМА също търси разноски. Той е направил такива за
1 820,00 лева.
[33] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля частично иска
по чл. 108 от ЗС и изцяло иска по чл. 109 от ЗС. Затова съдът осъжда ищците да
заплатят на ГАМА 1 088,72 лева разноски по делото (1 820,00-(1 820,20/2/4/х2)-(1 820,00/2/4х0,86)-(1 820,00/2/4х0,35)).
Съдия: