РЕШЕНИЕ
№
град Д., 02.05.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публично съдебно заседание
на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря С.
Б., като разгледа докладваното от съдия Неделчева гражданско дело №**12 по описа на ДРС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на подадена
искова молба от „РХ К.” ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул. „Д.С.” №**, вх.**, ап.**,
представлявано от управителя Д.А.П. срещу Н.М.Б.,
ЕГН **********, регистрирана като ** с код по Булстат: **********, с адрес: ***.
Молбата е с пр. основание чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 20000 лв. - частичен
иск от цялата сума в размер на 30000 лв., която Н. Б. е получила на
опаднало основание, а именно: сключен месец май 2017г. между страните договор
за покупко-продажба на пшеница,реколта 2016г., развален впоследствие от ищеца
на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 20000
лв., считано от датата на подаване на исковата молба /17.10.2017г./ до
окончателното изплащане. Претендират се и съдебни разноски.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: Между ищеца, като купувач, и ответника, като продавач, през
месец април 2017г. са започнали търговски преговори за закупуване на пшеница,
реколта 2017г., като месец месец май 2017г. е сключен неформален договор за
покупко-продажба на произведената от ответника през 2017г. пшеница при договорена
продажна цена 280.00 лева без ДДС за тон пшеница /като не е посочено в исковата
молба количеството договорена и закупена стока/. Съгласно уговореното,
доставката е следвало да се извърши след заплащането на стоката по банков път в
срок - до края на месеца, в който е извършено плащането. На 09.06.2017г.
купувачът заплатил на ответника сумата от 30 000 лева – продажна цена на /неустановено
количество/ пшеница. До края на месец юни 2017г. Н.Б. е следвало да достави на
ищеца заплатената стока /и да издаде приемо-предавателен протокол за качеството
и количеството на готовата за продажба пшеница/, но не е сторила това и впоследствие
страните постигнали съгласие стоката да се предаде на купувача до края на месец
юли 2017г. Към датата на подаване на исковата молба ответникът все още не бил
доставил пшеницата на купувача. Поради забавата на длъжника за ищеца е отпаднал
интереса от доставката. Съобразно виновното неизпълнение на ответника ЗП Н.Б.,
ищецът „РХ К.” ЕООД като изправна страна счита процесния договор за развален на
осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД и претендира връщане на платеното при отпаднало
основание.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът заявява, че исковата молба е нередовна, тъй-като не е подписана от
управителя на ищцовото дружество Д.А.П., отделно от това исковете се оспорват по основание и размер. Твърди
се, че между страните не са били налице никога търговски отношения с произтичащите
от това правни последици. Оспорва се представеното копие за вярност на платежно
нареждане за сумата от 30000лв., настоява се да се представи в оригинал
документа. Твърди се, че фотокопието не е заверено с подписа на управителя на
ищцовото дружество, а отделно самото платежно било подписано от друго лице – С.Н.Ф.,
който бил лично солидарно задължен към ответницата. Не се оспорва получаването
на сумата от 30000лв. от ответника, но се твърди, че той не дължи връщането и
на ищеца на соченото в исковата молба правно основание. ЗП Н.Б. сочи, че
получането на горепосочената сума представлявало изпълнение на част от чуждо
задължение, а именно - на „Б.Т.” ЕООД, ЕИК **, представлявано от С.Н., като
тези 30000 лв. били част от общо задължение на гореупоменатото дружество на
стойност ****59.80лв.
Ответникът моли съдът да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани. Претендира сторените съдебни
разноски.
С отговора по исковата молба Н.Б. е направила
своевременно възражение за местна подсъдност, по което СРС с протоколно
определение от 06.06.2018г. по гр. д. №74071/2017г., 143 състав е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на ДРС. Към момента същото е
образувано под №**12/2018г. по описа на РС-Д..
Д. районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищцовото дружество
е представило преводно нареждане от 09.06.2017г., видно от което същото е
превело по банков път на ответника сумата от 30 000 лв. В документа като основание за превода е
посочено само следното: „по протокол“ /л.42/. Ответникът признава получаването
на сумата от 30 000 лв. от ищеца.
По искане на ответника е допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице Е.Й. пояснява, че от страна на ищеца не е получила необходимото
съдействие за изготвяне на експертизата – същият не й е предоставил в пълен обем
необходимата информация и първични счетоводни документи. От събраните все пак
такива, експертът е дал заключение, че плащането по платежното нареждане от
09.06.2017г. е осчетоводено при ищцовото дружество по счетоводна сметка **8 – „други
дебитори”, партида ЗП Н.Б., въз основа на преводно нареждане по дебита на
сметката в кореспонденция кредита на сметка 5031 – „разплащателна сметка”,
отразяваща възникване на вземане от
ответника, а в счетоводството на ЗП Н.Б. плащането е отразено в сметка 411 – „клиенти”,
по партида „Б.Т.” ЕООД за погасяване на фактура с №**/03.09.2016г. във връзка с
доставка на 504.42 тона пшеница, реколта 2016г., въз основа на договор от
01.09.2016г. за покупко-продажба на 500 МТ пшеница /документи на л.25-27 по гр.
д. №74071/2017г. по описа на СРС, приложено към настоящото дело/. По писмени
обяснения на ищцовото дружество /във вид на разменени писма по ел. поща между
вещото лице и счетоводителя на ищцовото дружество, приложени към експертизата/,
имало направени плащания по сметката на ищеца от „Б.Т.” ЕООД на 19.05.2017г. в
размер на 29700 лв. по фактура №** за доставка на пшеница и на 12.06.2017г. в
размер на 232292.27 лв. по фактура №** за доставка на пшеница. От ищцовото дружество
имало извършени плащания по сметки на кредиторите на „Б.Т.” ЕООД, а именно: „И.**”
ЕООД, ЗП Н.Б. и ЗП И.Б., посочени в Анекс №** от 10.01.2017г. към споразумение
от 10.01.2017г.
Експертизата не е оспорена от страните. Сам по себе си фактът на извършен
паричен превод от ищеца по сметката на ответника на сумата от 30000 лв. с
посочено основание: ”по протокол” /какъвто няма съставен/ не доказва наличие на
договорни отношения между страните. От така вписаното основание в платежното от
09.06.2017г. не може да се презюмира, че се касае за плащане на продажна цена на
пшеница. В настоящата хипотеза от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира
като компетентно и обективно, а също и неоспорено от страните, се установява
обстоятелството, че ответникът е имал договорни отношения с „Б.Т.” ЕООД, но не
и с „РХ К.” ЕООД.
В подкрепа на горното, ответната страна в
срока по чл. 131 от ГПК е представила писмени доказателства - договор за
покупко-продажба от 01.09.2016г., сключен между ЗП Н.Б. и „Б.Т.” ЕООД; приемо
– предавателен протокол от 03.09.2016г. и споразумение от 10.01.2017г.,
сключено между „И.**” ЕООД, „Б.Т.” ЕООД, „Д.Е.**” ЕООД, С.Н.Ф.и М.С.М./.
Съгласно договора за покупко-продажба от 01.09.2016г. ответникът се е задължил
да достави на „Б.Т.” ЕООД 500 МТ
царевица, реколта 2016г., при цена не
по ниска от 290 лв. на тон без ДДС. Между страните е договорено плащане срещу
издадена данъчна фактура от продавача, при срок на доставката 3 дни, считано от
подписване на договора. Приемо-предавателният протокол от 01.09.2016г.,
подписан и подпечатан и от двете страни, е за доставяне от страна на ответника на
„Б.Т.” ЕООД на общо 504.420 М тона пшеница, реколта 2016г. В протокола е
отразено, че стоката се доставя по договора за покупко-продажба от 01.09.2016г.,
съгласно фактура №**/03.09.2016г.
Съгласно
договора за покупко-продажба от 20.09.2016г. ответникът се е задължил да
достави на „Б.Т.” ЕООД 280 МТ слънчоглед, реколта 2016г., при цена не по-ниска от
670.00 лв. на тон без ДДС. Между страните е договорено плащане срещу издадена
данъчна фактура от продавача, при срок на доставката 7 работни дни, считано от
подписване на договора. Приемо-предавателният протокол от 05.10.2016г.,
подписан и подпечатан и от двете страни, е за доставяне от страна на ответника на
„Б.Т.” ЕООД на общо 276.**0 МТ слънчоглед, реколта 2016г. В протокола е
отразено, че стоката се доставя по договора за покупко-продажба от 20.09.2016г.,
съгласно фактура №**/05.10.2016г.
Съгласно
договора за покупко-продажба от 28.10.2016г. ответникът се е задължил да
достави на „Б.Т.” ЕООД 320 МТ царевица, реколта 2016г., при цена не по-ниска от
300.00 лв. на тон без ДДС. Между страните е договорено плащане срещу издадена
данъчна фактура от продавача, при срок на доставката 3 дни, считано от
подписване на договора. Приемо-предавателният протокол от 28.10.2016г.,
подписан и подпечатан и от двете страни, е за доставяне от страна на ответника на
„Б.Т.” ЕООД на общо 312.700 МТ царевица, реколта 2016г. В протокола е отразено,
че стоката се доставя по договора за покупко-продажба от 28.10.2016г., съгласно
фактура №**/28.10.2016г.
Съгласно
договора за покупко-продажба от 19.11.2016г. ответникът се е задължил да
достави на „Б.Т.” ЕООД 100 МТ пшеница, реколта 2016г., при цена не по-ниска от
295.00 лв. на тон без ДДС. Между страните е договорено плащане срещу издадена
данъчна фактура от продавача, при срок на доставката 3 работни дни, считано от
подписване на договора. Приемо-предавателният протокол от 21.11.2016г.,
подписан и подпечатан и от двете страни, е за доставяне от страна на ответника на
„Б.Т.” ЕООД на общо 99.920 МТ пшеница, реколта 2016г. В протокола е отразено,
че стоката се доставя по договора за покупко-продажба от 19.11.2016г., съгласно
фактура №**/21.11.2016г.
Приложеното от
ответника споразумение от 10.01.2017г. е сключено между ЗП Н.Б., като кредитор,
„Б.Т.” ЕООД, като длъжник и третите задължени лица - „Д.Е.**” ЕООД, С.Н.Ф.и М.С.М..
Съгласно клаузите на споразумението ЗП Н.Б. има вземане към „Б.Т.” ЕООД в общ
размер на ****59.80 лв., от което: 1**281.80 лв. по фактура №**/03.09.2016г.; 185214.80
лв. по фактура №**/05.10.2016г.; 93810.00 лв. по фактура №**/28.10.2016г., 29**6.40
лв. по фактура №**/21.11.2016г. и 20176.80 лв. по ф. №**/21.11.2016г.
В първото съдебно заседание, проведено на 20.12.2018г. ищецът не е оспорил
истинността на представените от ответника документи – договори за покупко-продажба от 01.09.2016, от 20.09.2016г.,
от 28.10.2016г. и от 19.11.2016г., сключени между ЗП Н.Б. и „Б.Т.” ЕООД;
приемо – предавателни протоколи от 03.09.2016г., от 05.10.2016г., от
28.10.2016г. и от 21.11.2016г., 4 броя фактури от 2016г., издадени от
доставчика-продавач ЗП Н.Б. с получател „Б.Т.” ЕООД, споразумение от
10.01.2017г., сключено между ЗП Н.Б., „Б.Т.” ЕООД, „Д.Е.**” ЕООД, С.Н.Ф.и М.С.М.,
а също и извлечение от счетоводна сметка „Клиенти” от хронологичните регистри
на ЗП Н.Б. и договор от 28.04.2017г. за предоставяне на кредитна линия, сключен
между „Ю.Б.” АД и „Б.Т.” ЕООД като кредитополучател и „М. Т.” ЕООД и С.Н.Ф.,
последните двама като солидарни
съдлъжници по договора. Поради това, тези документи не следва да се изключват
от доказателствения материал по делото, а напротив съдът следва да изгради
фактическите и правните си изводи, въз основа и на тях.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск на ищеца черпи правното си основание от разпоредбата по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на договора при неизпълнение, следва
ищецът, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи при условията
на пълно и главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора
за покупко – продажба от месец май 2017г. със сочения от него предмет /доставка
на непосочено количество пшеница/. Законови предпоставки на правото на
изправната страна по чл. 87 от ЗЗД са
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника /за доставяне на
стоката/, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора
/извършено на падежа плащане в уговорения размер/. При разваляне на договора по
чл. 87, ал.2 от ЗЗД кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадане
на интереса от изпълнението, настъпило в резултат на забавата на длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание, дължи неговото връщане.
Правото да се развали договор е преобразуващо.То се упражнява с
едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействието на другата страна.
Законът не съдържа нормативно определени изрази, които кредиторът е длъжен да
използва при направено волеизявление за разваляне на договора. В случая,
волеизявлението за разваляне на неформален договор за доставка на пшеница от
месец май 2017г. е направено с исковата молба на ищеца, с която се претендира
връщане на платената по договора от купувача парична сума, поради пълно
неизпълнение на договорното задължение от страна на ЗП Н.Б..
По делото не се установи сключен между ищеца „РХ К.” ЕООД, като купувач
и ответника ЗП Н.Б., като продавач, договор за покупко-продажба от месец май
2017г. със сочения в исковата молба предмет – пшеница, реколта 2017г.
Действително договорът за търговска продажба е неформален, като в закона не е
предвидена писмена или друга форма като условие за неговата действителност. Но
за да се приеме, че страните са сключили валиден договор за продажба с
твърдяно в исковата молба съдържание, трябва сключването на договора да бъде
установено пред съда, като доказателствената тежест е на ищеца. В подкрепа на
твърденията си за наличие на такъв договор, по който ответникът да е неизправна
страна, ищецът представи единствено платежно нареждане от 09.06.2017г. за
сумата от 30000 лв. с вписано основание „по протокол“. Неуспешното доказване на
твърденията на ищеца, че процесната сума е платена в изпълнение на задълженията
му по договор за покупко-продажба със соченото в исковата молба съдържание,
задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест и да реши спора при фактическо
установяване, че плащането е извършено при липса на основание.
Доколкото ищецът не доказа наличието на първата предпоставка на
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – наличие на договор със
соченото в исковата молба съдържание, предявеният иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне. Установената по делото фактическа обстановка налага извода,
че липсват договорни отношения между страните /не се доказа от ищеца
твърдението, че е налице неформален договор от месец май 2017г., още повече, че
не се установи и какъв е точно предмета му, защото не се посочи количеството
договорена пшеница/, и след като не се доказа наличие на договорни отношения,
няма как съдът да изследва въпроса за изправността на страните по несъществуващ
контракт.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски /списък по чл.80 от ГПК, приложен на
л.95/, както следва: 1750 лв. – адвокатско възнаграждение /л.51-54, л.98-99/ и
200 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ /л.69/. Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Н.Б. има право на разноски в претендирания размер,
които и се следват и трябва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Д. районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РХ К.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район С., ул. „Д.С.” №**, вх.**, ап.**, представлявано от управителя Д.А.П.
срещу Н.М.Б., ЕГН **********,
регистрирана като *** с код по Булстат: **********, с адрес: ***, иск за
заплащане на сумата от 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, предявен като частичен, целият за 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/, подлежаща на връщане на отпаднало основание по развален неформален договор
от месец май 2017г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/17.10.2017г/. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „РХ К.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район С., ул. „Д.С.” №**, вх.**, ап.**, представлявано от управителя Д.А.П., ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Б., ЕГН **********, регистрирана като ** с код по
Булстат: **********, с адрес: ***, разноски в размер на 1950.00 лв. /хиляда деветстотин и петдесет
лева/, от които: 1750 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева|/ –
адвокатско възнаграждение и 200 лв. /двеста лева/ – депозит за вещо лице по
ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :