Решение по дело №509/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 177
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

177

 

05.11.2019г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав

На пети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                   МАРИЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №509 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е жалба вх.№13433/03.05.2018г. от Д.В.Д. с ЕГН:**********,***, против Решение №577 от 25.04.2018г., постановено по в.гр.дело №831/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпределение от 29.01.2018г. на постъпила сума в размер на 82365,60лв., изготвено по изп.дело №20118300400451 по описа на ЧСИ С. Т. с рег.№. и район на действие Окръжен съд-Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради незаконосъобразност на атакуваното разпределение, с което в нарушение на закона да не е разпределена сума в размер на 6748,69лв., преведена изцяло само на взискателя „А.Б.Б.“АД, както и разпределението да не е съобразено с актуалните задължения на длъжниците към НАП, предвид извършените от него към момента плащания, а включената в разпределението такса по т.26 от ТТРЗЧСИ да не съответства по вид и размер на следващите се на съдебния изпълнител суми. По тези съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпределение и връщане на делото на ЧСИ със задължителни указания.

         Ответникът по жалбата „А.Б.Б.“АД е депозирал чрез пълномощника си юрисконсулт С.К. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

         Ответниците по жалбата Х.М.П., К.М.М., В.Д.Д., Е.К.Д., Държавата чрез Т.н.Н.П. *** „Местни данъци и такси“ не са подали писмен отговор.

         Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваем съдебен акт, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

         Съдът, след преценка на събраните доказателства и доводите на жалбоподателите, намира следното:

         Видно от приложените материали по изп.дело №451/2011г. по описа на ЧСИ С.Т. с рег.№. е, че то е образувано по молба на взискателя „А.Б.Б.“АД и приложен към нея изпълнителен лист от 17.11.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2162/2011г. по описа на Районен съд-Асеновград, с която е разпоредено длъжниците Д.В.Д. и Е.К.Д. да заплатят солидарно на банката сумата от 39172,78 евро – главница по договор за ипотечен кредит жилище №18383/15.09.2006г., сумата от 1148,71 евро – лихва, сумата от 492,22 евро – просрочена лихва, 254,41 евро – неустойка, 737,63 евро – преструктурирана лихва, ведно със законната лихва от 14.11.2011г. до окончателното плащане, както и разноски от 2635,30лв. С молбата е поискано принудителното изпълнение да се насочи спрямо ипотекирания за обезпечаване на вземанията имот, за което е представен Нотариален акт №... за продажба на недвижим имот – апартамент №20 в гр.П., ул.“Д.“№1, с вписана върху му на същата дата законна ипотека в полза на банката за вземанията й по цитирания договор за кредит. По делото са присъединени като взискатели В.Д.Д. въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №1101/2013г. на ЧСИ Л. М. за парично вземане от 14200лв. само срещу длъжника Д.В.Д.; К.М.М. по присъединеното изп.дело №179/2011г. на ЧСИ С. Т. за парични вземания за обезщетения за вреди от общо 10129лв. само спрямо длъжника Д.В.Д., и Х.М.П. въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК по изп.дело №142/2011г. на ЧСИ К. Д. за главница в размер на 12000лв. със законна лихва само спрямо длъжника Д.В.Д.. Принудителното изпълнение е насочено по отношение на посочения ипотекиран недвижим имот, възбранен на 17.01.2012г., описан и оценен с протокол от 31.01.2012г. и изнесен на публична продан за времето от 26.03.2012г. до 26.04.2012г., обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения с протокол от 27.04.2012г. Насрочена е втора публична продан за времето от 19.06.2012г. до 19.07.2012г., обявена за нестанала поради неявяване на купувачи с протокол от 20.07.2012г. С Протокол от 20.07.2012г. е определена нова начална цена и е насрочена първа продан за времето от 19.08.2012г. до 19.09.2012г., обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения с протокол от 20.09.2012г. Насрочена е втора публична продан за времето от 14.11.2012г. до 14.12.2012г., обявена за нестанала с протокол от 15.12.2012г. поради невалидност вследствие невнесен задатък в пълен размер /внесен такъв от 65,60лв./ на единственото наддавателно предложение от Г. К. Ф.. Определена е нова начална цена за имота и същият е изнесен на трета първа по ред публична продан за времето от 26.06.2013г. до 26.07.2013г., като с протокол от 29.07.2013г. за купувач е обявен В.Д.Д. за предложената от него цена от 180000лв., разпределена с протокол от 09.08.2013г. Поради невнасяне от обявения за купувач на определената с разпределението сума, с протокол от 17.03.2015г. за купувач е обявен наддавача със следваща най-висока предложена цена, който отново е В.Д. за сумата от 82300лв. Междувременно, с молба вх.№2650/24.07.2013г. първоначалният взискател е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.К.Д., какъвто е наложен със запорно съобщение от 23.10.2013г. до ОУ“К. и М.“-с.М. и по него е постъпила сума от 1080,01лв. С протокол от 17.03.2015г. е изготвено разпределение на предложената за имота сума от 82300лв., на сумата по запора от 1080,01лв. и на сумата от 65,60лв., представляваща внесеният от наддавача Г. Ф.задатък за участие в публичната продан. Поради невнасяне на предложената от В.Д. сума по разпределението, с протокол от 25.03.2016г. за купувач е обявен следващият наддавач Г. П.С. за сумата от 66667лв., която е внесена. С протокол от 11.04.2016г. е извършено разпределение на внесената за имота сума от 66667лв., на постъпилата към този момент сума по запора от 2585,77лв. и на задатъка от 65,60лв. или на общата сума от 69318,37лв., от която 3209лв. са разпределени на взискателя „А.Б.Б.“АД за разноски по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, 1156,98лв. са разпределени на Община-П.по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 135,07лв., и остатъкът от 64078,91лв. е разпределен на „А.Б.Б.“АД по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 738,41лв. Това разпределение е обжалвано от длъжника Д.Д., чиято жалба е оставена без уважение с решение по гр.дело №1762/2016г. на ПОС, потвърдено с решение по в.гр.дело №677/2016г. на ПАС. С Постановление от 01.03.2017г. продадения имот е възложен на купувача от публичната продан Г. С.. С Решение №963 от 14.07.2017г. по гр.дело №1464/2017г. на Окръжен съд-Пловдив постановлението за възлагане е отменено по жалба на длъжника Д.Д. с указания за надлежно уведомяване на наддавача В.Д. за заплащане на предложената от него сума от 82300лв. и извършване на ново възлагане. След връщане на делото е изготвено с протокол от 27.07.2017г. разпределение на предложената от наддавача и присъединен взискател В.Д. сума от 82300лв. и на задатъка от 65,60лв., съобразено с постъпила и изплатена на взискателя „А.Б.Б.“АД преди това сума от 5455,10лв. по запора върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.Д., погасяваща всички такси и разноски по изпълнението от общо 3209лв. и частично разноските по изпълнителния лист, без таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. От разпределяемата сума се погасява вземането на Община-П. по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД в размер на 1156,98лв. с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 135,07лв. и вземането на „А.Б.Б.“АД по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД до размер на 79717,87лв. с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1355,68лв. Така изготвеното разпределение е отменено с Решение №27 от 09.01.2018г. по гр.дело №2530/2017г. на Окръжен съд-Пловдив и преписката е върната на ЧСИ за извършване на ново разпределение след съобразяване на актуалния размер на дължимите за имота данъци. В изпълнение на указанията са изискани данни от Т.н.Н.П. *** относно дължими публични вземания и данък върху процесния имот. В отговор е постъпило писмо вх.№126/29.01.2018г. от Община-П., според което всеки един от двамата длъжници дължи данък за имота в размер на по 463,23лв. с лихви от по 240,06лв., или общо дължими от двамата 1406,58лв. Постъпило е и писмо вх.№127/29.01.2018г. от Т.н.Н. според което длъжникът Д. има непогасени публични задължения в размер на 3530,52лв. С Протокол от 29.01.2018г. е изготвено разпределение на сумата от 82300лв. и на сумата от 65,60лв. или на общата такава 82365,60лв. В него са посочени взискателите и техните вземания по вид и размер поотделно. По отношение на първоначалния взискател „А.Б.Б.“АД е посочено, че в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.Д. за периода от м.11.2013г. до настоящия момент е постъпила общо сумата от 6748,69лв., която е преведена на този взискател и с нея се погасяват изцяло вземанията му за разноски по изпълнението в размер на 3209лв. /без таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ/ и вземанията за разноски по изпълнителния лист в размер на 2635,30лв., както и частично законната лихва до размер на 904,39лв., като тази сума не се включва в разпределението, защото Е.Д. има задължения само към „А.Б.Б.“АД, но не и към присъединените кредитори, с изключение на Община-П., която, обаче, не е възложила събирането на вземането си на ЧСИ. От разпределяемата сума за погасяване като привилегировано по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД е определено вземането на Община-П.за данъци върху имота от 1406,58лв. с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 159,04лв., както и като привилегировано по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД е определено вземането на „А.Б.Б.“АД до размер на 79519,25лв. от общо дължима сума от 129378,76лв. с такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1280,73лв. от общо дължима след приспадане на таксата за опис такава от 4354,04лв. Насрочено е предявяване на разпределението за 22.02.2018г., за което длъжника Д.Д. е уведомен с връчено му на 05.02.2018г. съобщение.

         На 09.02.2018г. е подадена директно в Окръжен съд-Пловдив от длъжника Д.Д. жалба вх.№4345, заведена в регистъра на ЧСИ Т. с вх.№262/16.02.2018г., против така изготвеното разпределение. Оплакванията в нея са по три пункта. Поддържа се в нарушение на закона събраната сума от 6748,69лв. от трудови възнаграждения на длъжника Е.Д. да не е разпределена между всички взискатели, а да е преведена изцяло на „А.Б.Б.“АД, при положение, че банката няма учреден залог върху тези суми. Твърди се разпределението да не е съобразено с актуалните задължения на длъжниците към НАП, тъй като към момента има извършени плащания от жалбоподателя, които не са отразени в разпределението. Счита се, че ЧСИ неправилно е определил таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, като те не съответстват по вид и размер на дължимите на ЧСИ суми.

         С обжалваното Решение №577 от 25.04.2018г. окръжният съд е приел правилно в разпределението да не е включена сумата от 6748,69лв., събрана от трудовото възнаграждение на длъжника Е.Д., и тя да е преведена изцяло на взискателя „А.Б.Б.“АД, тъй като останалите присъединени взискатели нямат вземания от този длъжник, а дължимите за продадения имот данъци на Община-П. да се погасяват само от постъпилата от публичната продан сума, но не и от трудовото възнаграждение на длъжника Д., доколкото общината не е възложила събирането на това си вземане на съдебния изпълнител по общия ред. Приел е актуалните задължения на длъжниците към държавата да са надлежно установени по реда на чл.191,ал.3 от ДОПК посредством постъпили удостоверения от НАП, а и с разпределението да не е отделена сума за погасяване на вземанията на държавата, поради недостатъчност на разпределяемата сума. Намерил е за бланкетни оплакванията срещу разпределението досежно таксите и разноските и за правилно начислена и изчислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. По тези решаващи съображения окръжният съд е приел жалбата за неоснователна и е оставил същата без уважение.

         Пред настоящата инстанция жалбоподателят Д.Д. поддържа същите оплаквания против разпределението.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че в разпределението не е включена събраната от трудовите възнаграждения на длъжника Е.Д. сума от 6748,69лв., а същата е преведена изцяло само на взискателя „А.Б.Б.“АД, вместо да се разпредели между всички взискатели. Обстоятелството, че някоя от подлежащите на разпределение суми не е била включена в разпределението, само по себе си не опорочава същото, а единствено обуславя необходимостта от извършване на ново последващо разпределение на въпросната сума при неудовлетвореност на взискателите. В случая посочената сума и не подлежи на разпределение, тъй като вече е изплатена изцяло на взискателя „А.Б.Б.“АД. Това е единственият взискател надлежно предявил в изпълнителното производство за събиране вземания спрямо длъжника Е.Д., от чието трудово възнаграждение е постъпила по наложения запор сумата. Останалите взискатели са присъединени за принудително удовлетворяване на техни вземания само спрямо длъжника Д.Д., но не и спрямо Е.Д..*** е удостоверила вземания спрямо нея, но те са за неплатени данъци за продаваемия се имот, които, съгласно чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД, подлежат на удовлетворяване само от постъпилата от продажбата на имота сума, а не и от друго имущество на длъжника, доколкото не е представен изпълнителен титул спрямо Д..

         Противно на възраженията на жалбоподателя, след връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение след отмяната на първоначалното, и в изпълнение на разпоредбата на чл.458 от ГПК е изпратено съобщение до НАП за удостоверяване наличието и размера на непогасени от длъжниците публични вземания. Установи се в отговор да е постъпило писмо от Т.н.Н. с което са удостоверени актуални към датата на изготвяне на атакуваното разпределение публични вземания на държавата само спрямо длъжника Д.Д. в размер на 3530,52лв. От страна на жалбоподателя, в чиято тежест е, не са представени доказателства за плащания, каквито твърди да е извършил. Освен това, дори и такива да са налице, те не рефлектират върху законосъобразността на обжалваното разпределение, тъй като с него не е отделена сума за погасяване на вземанията на Държавата като присъединен по право взискател, поради недостатъчност на разпределяемата сума.

         Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, според изричния текст на разпоредбата, е дължима за изпълнение на парично вземане, при което тя е резултативна и се дължи като възнаграждение при удовлетворяване на паричното притезание на взискателя, какъвто е и настоящият случай. Размерът на таксата се определя от събраната сума, като той е диференциран съобразно определените прагове на тази сума. След като таксата е дължима от взискателя като възнаграждение за постигнатия от съдебния изпълнител благоприятен резултат на удовлетворяване на паричното му вземане и се начислява върху същото, то при множество взискатели тя се дължи от всеки от тях поотделно за удовлетворяване на неговото вземане и се начислява върху му, а не се определя глобално върху общия сбор от вземанията им. Правилно с обжалваното разпределение такава такса е начислена и изчислена по правилото на т.26,б.В от ТТРЗЧСИ за определеното с него за пълно погасяване вземане на Община-П. за данъци върху имота. В съответствие с разпоредбата на чл.26,б.Д от ТТРЗЧСИ и забележки 1 и 5 към нея ЧСИ е определил таксата за целия дълг към взискателя „А.Б.Б.“АД, възлизащ на 129378,76лв., в размер на 4354,04лв. след приспадане на таксата за описа, и правилно е начислил такава за погасяване в размер на 1280,73лв., съответстваща на отредената за погасяване част до размер на 79519,25лв. от вземането на посочения взискател.

         Разпределението е съобразено с извършените преди изготвянето му частични погашения при определяне на размера на подлежащите на погасяване от разпределяемата сума вземания на взискателите и с реда на привилегиите по чл.136,ал.1 от ЗЗД.

         Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата на длъжника Д.Д. против разпределението, която като такава правилно е оставена без уважение с обжалваното решение на окръжния съд и същото следва да се потвърди.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №577 от 25.04.2018г., постановено по в.гр.дело №831/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д.В.Д. с ЕГН:**********,***, против Разпределение от 29.01.2018г. на постъпила сума в размер на 82365,60лв., изготвено по изп.дело №20118300400451 по описа на ЧСИ С. Т. с рег.№. и район на действие Окръжен съд-Пловдив.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: