№ 6981
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20251100508768 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 11588 от 17.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7500/2025 г. по описа на
Софийски районен съд, 81-и състав, са отхвърлени предявените от В. А. В. срещу „Ес Еф Ей
Ритейл 2“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № № 26/30.12.2024г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, в рамките на
уговорения в полза на работодателя срок за изпитване, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Информатор приемна“ при
„Ес Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са
изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че при
постановяване на решението си първоинстанционният съд се е концентрирал единствено
върху законосъобразността на самото издаване на уволнителната заповед, а не върху
законосъобразността на основанието за издаването й. Сочи, че в заповедта за уволнение не е
изразена воля на работодателя за неудовлетвореност от възможностите на новопостъпилия
служител в срока за изпитване, като счита, че уволнението би било основателно единствено
при неспазване от новопостъпилия служител или работник на длъжностната характеристика,
която била неразривно свързана с трудовия договор. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява съществуването на скрити мотиви за прекратяването на
трудовия договор. Сочи, че около месец и половина ищецът е работил без длъжностна
характеристика. Счита, че е задействана процедура за уволнение и прекратяване на трудовия
договор, защото новият служител е поискал длъжностна характеристика и е установил, че
прилаганите от титуляра на длъжността подходи противоречат на морала и закона. С оглед
изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият
поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно, тъй като в хипотезата на чл. 71, ал.
1
1 КТ не се изисква мотивиране на заповедта за уволнение. Счита, че дори и да не е била
връчена длъжностна характеристика, това не би довело автоматично до
незаконосъобразност на уволнението. Моли съда да потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от ищеца В. В., чрез М. А. – негова дъщеря, с надлежно учредена
представителна власт, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК въззивникът е освободен от
внасянето на държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на извършеното със Заповед №
№ 26/30.12.2024г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, в рамките на уговорения в полза на
работодателя срок за изпитване, уволнение на ищеца В. В. и за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност „Информатор приемна“ при „Ес Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД.
Пред настоящата инстанция не съществува спор между страните, а и от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързвани от валидно
трудово праовоотношение въз основа на Трудов договор № 35/30.10.2024 г., по силата на
който ищецът заемал длъжността „Информатор приемна“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 417,56 лева. В договора била уговорена клауза за изпитване,
като изпитателния срок бил до 30.04.2025 г., вкл. По силата на чл. 3, ал. 1 срокът за
изпитване бил уговорен в полза на работодателя, като до изтичане на срока за изпитване
работодателят могъл да прекрати договора без предизвестие, а срокът на предизвестие от
служителя/работника е три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Със
заповед № 26 от 30.12.2024 г., в срока за изпитване, и на основание чл. 71, ал. 1 КТ
трудовото правоотношение със служителя В. В. било прекратено.
Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, както и с цел
работникът или служителят да провери дали работата е подходяща за него. В срока за
изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява
възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на
срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. В случаи като
процесния, в които срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя, за да прекрати
действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на работодателя, да
достигне до насрещната страна – работника, без да се излагат причините, мотивирали
страната, в чиято полза е уговорен срокът, да прекрати договора (решение № 11/24.01.2012 г.
по гр. дело № 1783/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 429 от 15.03.2016 г. по к. гр.
д. № 132 / 2015 г. на Върховен касационен съд; Решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр.д. №
253/2010 г. на Върховен касационен съд). Ето защо предвид действителността на клаузата,
предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, и извършено прекратяване на
трудовия договор в изпитателния срок, то ответникът не е бил длъжен да излага подробни
мотиви за причините, поради които освобождава служителя на основание чл. 71, ал. 1, вр.
чл. 70 КТ.
В контекста на изложеното, доколкото за разлика от всички останали уволнителни
основания, това по чл. 71 КТ не изисква обосноваването и наличието на никакви конкретни
2
фактически причини и мотиви, противно на поддържаното във въззивната жалба,
ирелевантни за преценка основателността на уволнението са доводите на въззивника, че
уволнението би било законосъобразно само при констатирани нарушения на длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност.
С оглед на това, че преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира
и не подлежи на съдебен контрол, то и твърденията на ищеца за наличие на скрити мотиви
за уволнението, свързани с личните конфликти между ищеца и негови колеги, както и с
несъгласието на ищеца с практиките при работодателя, се явяват ирелевантни за
законосъобразността на прекратяването на трудовия договор при условията на чл. 71, ал. 1
КТ. Следва да се посочи и че доводът на ищеца, че е уволнен поради това, че е поискал
длъжностна характерисика, е въведен за пръв път пред въззивната инстанция, поради което
същият се явява и преклудиран и не следва да бъде обсъждан от въззивния съд.
Предвид това, че възможността по чл. 70 КТ за сключване на трудов договор с клауза
за изпитване е израз на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, то в случай че една от
страните по трудовото правоотношение не е била съгласна със съдържанието на клаузата за
изпитване, респ. с включването й в съдържанието на трудовия договор, то тя не е длъжна да
се обвързва с нея, подписвайки договора. В този смисъл твърдението на въззивника, че е
прекратил трудовото си правоотношение с предходен работодател и поради своите умения е
започнал работа при ответника, който едностранно е прекратил трудовия договор в
изпитателния срок, е ирелевантно за основателността на предявения иск, доколкото ищецът
е имал право да прецени дали да прекрати трудово правоотношение с предходен работодател
и дали да се обвърза от последващ трудов договор с клауза за изпитване.
Поради изложеното, съдът намира, че процесното уволнение е извършено при
спазване на законовите изисквания, поради което се явява законосъобразно, а искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – неоснователен. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен
извод, поради което искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
също се явява неоснователен.
При така възприетото настоящият състав намира, че крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, поради което и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски
градски съд.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК,
въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11588 от 17.06.2025 г., постановено по гр. д. №
7500/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК В. А. В., ЕГН
********** да заплати на „Ес Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4