О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. София, 05.01.2022г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1178 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Ю.Б.“ АД с предявен против Т.Я.Д. иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване вземането за сумата
30 000лв. по запис на заповед от
23.07.2008г., ведно със законната лихва от 05.09.2018г. до изплащането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 58723/2018г. по описа на
СРС, 126 състав.
Твърденията на ищеца са, че
на 23.07.2008г. „Медицински
център доктор П.-О.Л.“ ЕООД издал запис на заповед,
с който безусловно се задължил да
заплати сумата от 60 000лв., ведно с годишна лихва от
10.75% върху нея, считано от датата
на издаване, платими на предявяване
до 23.08.2018г. Записът на заповед бил
авалиран от ответницата при условията, при които е издаден. Твърди да е издаден
в обезпечение на договор за кредит
„Бизнес оборудване“ сключен на 22.07.2008г. между издателя и кредитополучател „Медицински център доктор П.-О.Л.“ ЕООД и банката за сумата от
60 000лв., подлежащ на
връщане с договорна лихва от 10.75%. Записът бил предявен
на издателя на 14.05.2016г. и на ответницата-авалист на 18.05.2016г.,
но плащане не било направено.
Навежда в качеството на авалист ответницата
да носи солидарна
отговорност с издателя, поради което счита,
че в негова полза съществува право на вземане
спрямо нея. Предмет на издадената
заповед за изпълнение и иска по чл.422 ГПК е част от вземането за
главница, а именно сумата от 30 000лв.
В подадения в срока по чл.367 ГПК
писмен отговор ответницата оспорва иска като
възразява, че не се е задължавала
по записа на заповед, защото била подведена да подпише
такъв документ. Твърди да е с невярно
съдържание относно датите за издаване
и крайната дата на предявяване нередовен от външна страна и не бил предявен
по предвидения в закона ред. Твърди,
че не дължи
заплащането на сумата на ищеца,
тъй като не е кредитополучател по договора за
банков кредит, както и задълженията по кредита да са
изцяло заплатени на банката.
Поради смъртта на ответницата на
04.02.2020г. с определение от 11.08.2020г. на основание чл.227 ГПК по делото са
конституирани наследниците й по закон Я.И.Д. и П.И.Д..
Въз основа предоставени от ищеца
данни и извършена служебна справка е установено, че Я.Д. е ответник по гр.д.№
15385/2016г. по описа на СГС, I-2 състав, образувано по искова
молба на „Ю.Б.“ АД с предявен установителен иск по
чл.422 ГПК за същата парична сума 30 000лв. на същото основание-запис на
заповед от 23.07.2008г., предмет на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по
гр.д.№ 58723/2018г. на СРС, 126 състав. Отговорността й по това дело се търси
като авалист по записа на заповед и солидарно
задължено лице с издателя „Медицински център доктор П.-О.Л.“ ЕООД, заедно с другият авалист
Т.Д., спрямо която производството е било прекратено. При констатацията, че по
отношение Я.Д. са налице две висящи искови производства, инициирани от един и
същ ищец, с идентичен предмет и правно основание, с определение от 13.10.2020г.
производството по настоящото дело спрямо нея е прекратено на основание чл.126,
ал.1 ГПК като заведено по-късно. Определението не е обжалвано и влязло в сила.
По отношение другият конституиран
наследник П.Д. е представено удостоверение от 08.02.2021г. на СРС за вписан
отказ под № 253/10.02.2021г. от наследството, оставено от наследодателя Т.Д..
Ищецът не е оспорил действителността на вписания отказ, съответно по делото
няма данни за предходно приемане на наследството с конклудентни
действия.
С вписване на валидно направен
по реда на
чл.52 ЗН отказ от наследство правните последици на наследственото
правоприемство се заличават-не се придобиват включените в него права и задължения. Отказалият се не само престава да бъде наследник,
но се счита,
че не е бил
такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от откриване
на наследството. Той се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита за трето
лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с наследството /ТР № 148/86г., ОСГК на ВС/.
След като отказалият се от наследството П.Д.
не е наследник на починалата ответница, няма основание
и за участието му в процеса, т.е.
той се счита за трето лице не само за материалноправното, но и процесуалното правоотношение и в този смисъл не е надлежна
страна. Процесуалната легитимация на страните
е положителна процесуална предпоставка за правото на иск от категорията на
абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата на процесуална
легитимация е липса на надлежна страна, обусляващо недопустимост
на иска с последици прекратяване на делото.
На основание чл.78, ал.4 ГПК
ищецът следва да заплати на П.Д. разноски по делото от 800лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 1178/2019г. по описа на СГС, I-1 състав.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК от
800лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от
връчване препис на страните.
СЪДИЯ: