№ 465
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско
дело № 20215300503332 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по постъпила въззивна жалба на Р. СТ. Г.,ЕГН-**********,от гр.Пловдив
чрез пълномощника адв.К.А. против Решение № 262433/01.11.21г.,постановено по гр.д.№
14946/20г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявения от Г. против Етажна
собственост с административен адрес: гр.Пловдив,ул.*** с управител С.К. иск за отмяната
на взетото Решение по т.7 от ОС на ЕС,проведено на 12.10.2020г. в гр. Пловдив, ул.
***както и в частта за разноските.
В жалбата се твърди,че решението е неправилно и необосновано,постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон по
подробно изложени съображения и се иска отмяната му и присъждане на разноски
Претендира разноски и за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна- Етажна собственост с административен адрес: гр.Пловдив,ул.***
с управител С.К.,чрез процесуалния си представител адв.Ст.М. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния срок,внесена е
дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.40 от Р. СТ. Г.,ЕГН-
********** против Етажна собственост (ЕС) на сграда в гр.Пловдив, ул.***,представлявана
от управителя С.К..
Не се спори между страните,че на 12.10.2020г.е било проведено ОС на ЕС, на което е
било взето посоченото в исковата молба решение по т.7,чиято отмяна се иска.С него е било
взето решение за допълнение към Правилника за вътрешния ред,като към чл.28 от същия
„Не могат да се поставят вещи,строителни материали,лесно запалими опасни
вещества,отпадъци и др.предмети на стълбищните площадки,стълбите и др.места за общо
ползване“,да се прибави,че „ОС на ЕС приема и разрешава в общите части да се оставят
детски колички,детско колело,тротинетка,шкаф за обувки,вази и саксии с цветя“.
Не се спори също,че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сградата.
От представените по делото писмени доказателства се установява,че общото
събрание е инициирано по писмено искане на собственици,притежаващи най-малко 20 на
сто идеални части от общите части на сградата по реда на чл.12,ал.2 от ЗУЕС,като искането
е отправено до управителя на ЕС към онзи момент-ищцата Г.,която в изпълнение на
чл.12,ал.3 от ЗУЕС е свикала ОС,видно от представения протокол от 02.10.20г.,подписан от
Г. в качеството й на управител,покана за ОС на собствениците на ЕС от същата дата с
посочен дневен ред на събранието и съобщение до съсобствениците от 16.10.20г.
На 12.10.20г.се е провело ОС на ЕС,за което е съставен протокол,в който са записани
поименно присъстващите на събранието собственици,респ.техни представители с посочени
% ид.ч.за всеки,дневния ред и приетите решения.Към протокола е приложен списък на
присъстващите собственици(пълномощници),в който всеки от присъстващите се е
подписал.Представени са в нотариално заверени преписи и пълномощни,с които част от
собствениците на обекти в ЕС са упълномощили други лица да ги представляват на
събранието.
Районният съд е разгледал доводите на ищцата за незаконосъобразност на решението
по т.7 от ОС на ЕС,като е намерил за неоснователен иска за отмяна на взетото решение.
По отношение на твърденията за нарушения на процедурата по провеждане на ОС,че
на Общото събрание на ЕС са разгледани и гласувани въпроси,които не били обявени в
поканата за свикване на ОС,следва да се отбележи,че настоящата инстанция не констатира
разминаване в посочения дневен ред в поканата за свикване на ОС и в самия протокол за
провеждането му.Отбелязването в дневния ред по т.7-„Приемане на допълнение към
Правилника на вътрешния ред“е достатъчно уточнение,като конкретните параметри по
допълнението са били обсъждани на самото ОС.
Липса на необходим кворум от собственици също не се констатира.Посочените в
протокола проценти идеални части от общите части за всеки собственик на отделен обект в
ЕС са същите като тези,които фигурират в приложеното извлечение от справка в АГК,както
и в представената от самата ищца таблица,изготвена от лицензиран оценител.Следователно
2
не се доказва твърдението на ищцата за съществено разминаване между изписаните в
протокола от ОС от 12.10.20г.проценти на ид.части и таблицата на лицензирания оценител
и същественото им завишаване.
Неоснователен е и довода на ищцата,че с решението по т.7 е извършена по
същество промяна в предназначението на общите части.В случая става въпрос за промяна в
начина на фактическото ползване на общите части,уреден в Правилника за вътрешния ред,а
не за промяна в предназначението на общите части по см.на чл.17,ал.1 от ЗУЕС,поради
което и решението следва да се взима с мнозинство повече от 50 на сто от представените
идеални части от общите части на етажната собственост (чл.17,ал.3 от ЗУС),а не с
мнозинство сто на сто идеални части от общите части,каквото се изисква при промяна на
предназначението по чл.17,ал.2, т.1 от ЗУЕС.Видно от Протокола от 12.10.2020г.етажните
собственици,които са присъствали на събранието,са формирали 69.106% ид.части,т.е.повече
от 50 % ид.ч.Не се представят доказателства,опровергаващи процента ид.части за всеки
собственик.Не се доказват твърденията на ищцата,че в списъка на присъстващите на
събранието са вписани лица,които не присъствали реално или не били собственици на
обекти,а обстоятелството,че някои от тях били представлявани от пълномощници,не било
вписано в протокола,което представлявало нарушение на чл.14,ал.1 от ЗУЕС.В списъка на
присъстващите има отбелязване за две лица,представлявани от пълномощници-М.К. и
В.М.,представлявани съответно от С.К. и И.Ж..На събранието са присъствали и други
пълномощници вместо собствениците,без това да е отбелязано в протокола,но това не
съставлява нарушение на чл.14,ал.1 от ЗУС,тъй като съгл.тази разпоредба в протокола се
отбелязва,че собственик е представляван от пълномощник само в случаите,когато
упълномощаването е устно.По делото са представени обаче писмени пълномощни от други
собственици в ЕС и именно поради това в списъка на присъстващите фигурират техните
пълномощници.
Що се отнася до изтъкнатите във въззивната жалба съображения за неизвършена
проверка от страна на районния съд на активната процесуална легитимация и
представителна власт на ответника,тъй като липсвало решение на ОС на ЕС за процесуално
представителство пред ПдРС по делото,както и основание за представителство от адвокат,то
следва да се има предвид,че в случая собствениците в ЕС се представляват пред съда от
председателят на ЕС/ управителят или от упълномощено от тях лице съгл.разпоредбата на
чл.41 вр.с чл.23,ал.3 и 4 от ЗУЕС.Ищцата не е трето лице по см.на чл.23,ал.4,изр.посл.от
ЗУЕС,за да е необходимо упълномощаването на управителя да бъде от общото събрание.
Районният съд е стигнал до сходни изводи,които настоящата инстанция намира за
правилни и законосъобразни.Предвид изложеното атакуваното решение следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна направените от нея и претендирани разноски във въззивното
производство в размер на 600лв.за адв.възнаграждение съобразно представения ДПЗС и
3
списък на разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262433/01.11.21г.,постановено по гр.д.№ 14946/20г.по
описа на ПдРС,17-ти гр.с.
ОСЪЖДА Р. СТ. Г.,ЕГН-**********,гр.Пловдив да заплати на Етажна собственост с
административен адрес: гр.Пловдив,ул.*** с управител С.К.,сумата от 600
(шестотин)лв.разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн.чл.280,ал.3,т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4