№ 882
гр. София , 03.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Владимир Астарджиев
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 12.07.2021г. по НЧД №2156/2021г. по описа на
СГС, НО, 34 състав съдът е освободил условно предсрочно лишения от
свобода М. В. Т. от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години и десет месеца, определено му с присъда по НОХД
№169/2017г. по описа на ОС-Ямбол, НО, влязла в сила на 15.01.2019г., като е
определил изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието и
е постановил в рамките на изпитателния срок изпълнение на пробационна
мярка по чл.42а, ал.2, т.4 НК – включване в програми за обществено
въздействие за лица с алкохолна зависимост.
Срещу определението в законоустановения срок са постъпили
протест от СГП и жалба от процесуалния представител на Началника на
Затвора-гр.***, с които се иска отмяна на определението и оставяне без
уважение на искането на лишения от свобода за условно предсрочно
освобождаване. И в протеста, и в жалбата се сочи, че липсват предпоставките
на закона за условно предсрочно освобождаване и се набляга на
отрицателното становище на затворническата администрация за такова
освобождаване, както и на едностранчивия подход на първата инстанция при
1
обсъждането на предпоставките за условно предсрочно освобождаване.
Срещу протеста и жалбата на процесуалния представител на
Началника на Затвора-гр.*** е постъпило подробно възражение от адв.Т. Р. –
упълномощен защитник на осъденото лице. Във възражението се оспорват
доводите в протеста и в жалбата на процесуалния представител на Началника
на Затвора-гр.*** и се сочат редица пропуски във възпитателната работа на
затворническата администрация по отношение на осъдения Т..
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и
жалбата, възраженията на защитата и след като в съответствие с чл.345 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че
същото трябва да бъде отменено поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
Същото е мотивирано надлежно, като първата инстанция е
подложила на анализ събраните многобройни доказателствени източници,
които е осигурила чрез пълно спазване на изискванията на чл.13 НПК и на
чл.14 НПК. Първоинстанционният съдия е обосновал своето становище да
допусне предсрочното освобождаване под условие на осъдения Т. и макар и
да не е съгласен с изводите на първата инстанция, не може да отправи упрек
към формирането и мотивирането на вътрешното убеждение на градския
съдия.
Въззивният съдебен състав споделя изводите на първата инстанция и
намира, че определението следва да бъде отменено, като искането за
прилагането на чл.70 НК по отношение на лишения от свобода М. В. Т. следва
да бъде оставено без уважение.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
2
Производството по делото е образувано по искане на осъдения М. В.
Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” в размер на три години и десет месеца, определено му
с присъда по НОХД №169/2017г. по описа на ОС-Ямбол, НО, влязла в сила на
15.01.2019г., с която е ангажирана наказателната отговорност на Т. за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“ НК
вр. чл.342, ал.1 НК.
Начало на изтърпяване на наказанието е 19.04.2019г., след като е
било изтърпяно приведеното по реда на чл.68, ал.1 НК наказание по НОХД
№1816/2012г. на РС-Стара Загора от четири месеца „лишаване от свобода“ за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Към 12.07.2021г. осъденият Т. е изтърпял фактически две години и
двадесет и три дни, а от работа - шест месеца и седемнадесет дни, като
остатъкът за изтърпяване е бил една година, два месеца и двадесет дни
лишаване от свобода.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият
Т. е бил наказван многократно, като са актуални по силата на чл.109, ал.2 вр.
ал.1 ЗИНЗС три от наказанията – по Заповед №149/04.10.2019г., по Заповед
№20.12.2019г. и по Заповед №137/15.09.2020г., като независимо от първите
две наказания спрямо осъдения Т. е било постановено прекъсване на
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от два месеца
поради причини, които СГП е приела за основателни.
Освен това въпреки рецидивиращите нарушения, затворническата
администрация е осигурила на осъдения Т. възможност да продължи да
полага труд и да се ползва от разпоредбата на чл.41, ал.3 НК, като не са
предприети наложителните мерки по чл.443-чл.446 НПК и по чл.447-чл.448
НПК, което разкрива положителното отношение на затворническите власти
спрямо този осъден.
3
Поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на
определеното му наказание, наложените му дисциплинарни наказания,
повишаването на риска от рецидив, което е обективно обусловено от
поведението на осъдения Т., липсата на каквито и да било доказателства за
поправянето на осъденото лице, изключват възможността това лице да се
ползва от института на условното предсрочно освобождаване, а с оглед на
неговите предходни правонарушения, за които е осъден по съответния ред, се
разкрива и изключително високата степен на обществена опасност от
преждевременното освобождаване на осъденото лице от местата за лишаване
от свобода.
Съжденията на първата инстанция по отношение на
непоследователността и недостатъчността на прилаганите спрямо осъденото
лице възпитателни грижи и липсата на съответни курсове за преодоляване на
твърдяната от осъдения и неговата защита, но неустановена по съответен ред
алкохолна зависимост, излизат изцяло извън рамките на материалните
предпоставки на чл.70, ал.1 НК и на чл.439а НПК.
Тези съждения могат да бъдат отнесени най-вече към една от
предвидените в чл.36 НК цели – тази на превъзпитанието и на поправянето на
Т., но не вземат предвид основните функции и цели на наказанието –
общопревантивната и възмездителната.
Първата инстанция е дала необоснован превес на фактори, които
нямат отношение към прилагането института на условното предсрочно
освобождаване, като въззивният съд отчита хуманизма и задълбочеността на
тези изводи на първата инстанция, но те не могат да доведат до извод за
необходимост от условното предсрочно освобождаване на осъденото лице М.
В. Т..
Трябва да се подчертае, че местата за лишаване от свобода освен
място на предоставяне на социални услуги за осъдените, са и място, в което
се търпят заслужено наложени наказания за извършени престъпления. Всяко
наложено наказание следва да се търпи в пълнота, независимо от чувствата на
осъденото лице към това наказание и неговите желания за близост със
семейството, подкрепа за близките и за ресоциализация. Наказанието
4
„лишаване от свобода“ цели именно наказване на лицата извършили
престъпления, като затворите и затворническите общежития не са
благотворителни учреждения, а места, в които се ограничават по законен ред
основни човешки права. Осъденият М. В. Т. явно не е осъзнал тези основни
функции на наказанието, което изтърпява, като не е дал нито едно
доказателство за някакво свое поправяне и превъзпитание.
Даването на такива доказателства, извън нормалното поведение в
местата за лишаване от свобода и конформното отношение на осъденото лице
към режима в тези места, е задължение на осъдения, който иска да се ползва
от института на условното предсрочно освобождаване.
По делото има доказателства за това, че отношението на
затворническите власти към конкретния осъден е положително, към него са
правени недопустими компромиси след извършването на първите му
нарушения, като самият осъден не е взел участие в организираните от
затворническата администрация през 2021г. превъзпитателни мероприятия,
въпреки че е имал такава възможност.
Отправената от първата инстанция критика към условията на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за конкретния осъден и
твърдението, че продължаването на престоя на Т. в затвора представлява
непропорционално засягане на неговите права, доколкото затворът няма
никакви възможности да го подпомогне в справянето с дефицитната зона, са
некоректни и неоснователни. Затворът може да подпомогне справяне с
дефицитна зона, ако осъденият желае, но не и когато осъденият не желае, а
разчита единствено на фактори, стоящи изцяло извън предпоставките по
чл.439а НПК – семейно положение, помощ от близки, финансови и социални
възможности и не полага собствени усилия за справяне с проблемите си.
Осъденият Т. следва да осъзнае своята отговорност за извършеното
деяние, която е отричал през целия наказателен процес срещу него (видно от
Присъдата на ОС-Ямбол, Решението на АС-Бургас и Решението на ВКС, ІІІ
н.о.), която не е приел при постъпването си в затвора и за която и към
настоящия момент няма солидни доказателства да е възприел и да се е
покаял, като едва след това и то след като даде многобройни и искрени
5
доказателства за своето поправяне, може да разчита на някакво по-
благоприятно третиране от това, на което е подложен към настоящия момент.
Определеното с присъдата наказание по принцип следва да бъде
изтърпяно изцяло до последния ден, за да се постигнат целите на генералната
и на специалната превенция, а единствено активното поведение на осъденото
лице и представянето от това лице на достатъчно доказателства за личностова
промяна в положителен аспект, могат да позволят да бъде приложен
института на условното предсрочно освобождаване. В случая са налице
доказателства в противна насока - за липсата на такава положителна промяна
и осъденият М. В. Т. би следвало да изтърпи изцяло своето наказание, освен
ако не положи видими усилия да промени поведението си и да докаже, че
заслужава даването на шанс за по-ранна ресоциализация.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 12.07.2021г.‚ постановено по НЧД
№2156/2021г. по описа на СГС, НО, 34 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода М. В.
Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” за срок от три години и десет месеца, определено му с
присъда по НОХД №169/2017г. по описа на ОС-Ямбол, НО, влязла в сила на
15.01.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на затворническите власи, на
защитата и на осъденото лице за сведение.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7