Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2571 16.10.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXI – ви
граждански състав
На четвърти
октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж. С.,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №2583 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ………………., седалище и адрес на управление в ……………………………………….,
представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против Т.В.В., ЕГН **********, с
адрес ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумата от 349,92 лева, представляваща
задължение по издадени фактури в периода 26.09.2016 г. – 25.10.2018 г.,
произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода
през отчетния период 28.07.2016 г. – 03.10.2018 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху главниците в размер от общо 35,54 лева, считано за
периода от 27.10.2016 г. до 20.12.2018 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,
за които суми има издадена Заповед №28/03.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Основанията за
дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на
„ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по
силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото
дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в …………………………………., за който има
открита и заведена партида с абонатен №………………………….. Твърди се, че съгласно показанията на
измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента,
находящ се на горепосочения адрес, ответникът дължи сумата от 349,92 лева,
представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 26.09.2016 г. –
25.10.2018 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се
претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 27.10.2016 г. –
20.12.2018 г. в размер на 35,54 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед
№28/03.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№10/2019 г. по описа на РС-Бургас.
В
подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поискано е и изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който пледира за уважаване на иска.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от
съда особен представител на ответника, в който иска се оспорва като неоснователен
и недоказан на подробно изложени в отговора аргументи.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява от назначения му от съда особен
представител.
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
приложено като доказателство ч.гр.д.№10/2019 г. по описа на
РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 03.01.2019
г. Заповед
№28
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът,
в
качеството му
на длъжник
да заплати на кредитора сумата от 349,92 лева,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги –
доставена, отведена и пречистена вода за периода 28.07.2016 г. – 03.10.2018
г. за абонатен номер 732586 и сумата от 35,54 лева за периода 27.10.2016 г. – 20.12.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 02.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №2583 по описа на
Бургаския
районен съд за 2019
г., против длъжника в
заповедното производство е подадена
в едномесечния срок от уведомяването, считано от 05.03.2019 г., съгласно чл.415
от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 22.02.2019 г., от лице,
легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово
компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство
съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.
Приета
като доказателство по делото е справка по лице от служба по вписванията Бургас
за периода 01.01.1992 г. – 16.08.2019 г., от съдържанието на която става ясно,
че в периода 27.07.2016 г. – 03.10.2018 г. ответникът се легитимира като
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“,
бл.601, вх.1, ет.5, ап.18.
По делото
е изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на
която става ясно, че водоснабдения имот представлява жилище, като
измервателното устройство е монтирано в банята. Водомерът се индивидуализира с
виртуален №…………………, абонатен №……………, карнет …………..3, страница 28, както и че за
периода 28.07.2016 г. – 03.10.2018 г., общото количество вода, преминало през
индивидуалния водомер е 142,86 куб.м. Видно от заключението, отчитането се
извършва от служител на дружеството - отчетник измервателни уреди (инкасатор), а
за регистриране на отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър,
който е със записващи функции за деня на отчитането. Данните се отчитат от
инкасатора визуално и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната
електронна страница на водомера, от където се прехвърлят автоматично и
осчетоводяват в системата на дружеството, в която за всеки клиент има заведена
партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на
подадените данни, а всеки водомер е регистриран с абонатен номер, индивидуален
баркод номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница, адрес.
В горния
смисъл са и показанията на свидетелката Г., които съдът кредитира като
достоверни и непротиворечащи на събрания по делото писмен доказателствен
материал – протоколи за отказ на потербителя да осигури достъп на длъжностното
лице до водомера, съгласно чл.35, ал.5 от Наредба №4/04.09.2004 г. на МРРБ в
частта в която свидетелката твърди, че достъп до обекта не й е бил осигуряван
редовно, което налага служебно начисляване.
По
делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която
се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него
фактури са на обща стойност 349,92 лева са
с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в …………………………………. и не са
платени.
Спорният
между
страните въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги, в което да е потребявал такива в периода 27.07.2016 г.
– 03.10.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
В
съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада
му от 18.07.2019 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема,
че
предявените
главен и
акцесорни искове са основателни.
В тази
връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно
която
потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право
на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.
От данните по делото
се
установява, че през процесния период ответникът има качеството на собственик на
водоснабдения имот, което обосновава извод, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по
силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима
за процесния период.
В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, съгласно която потребители са
всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Видно от
текста на чл.8 от цитираната
по-горе Наредба, получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение
на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на
достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за
прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът
за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от
оператора. Според
чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия
смисъл е и чл.32 от публично известните
общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе
наредба, отчетените
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се
отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по
индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на
мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел,
поради което и по аргумент
от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията
на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя
подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното
устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по
делото фактури.
Следователно, по делото е безспорно установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на
вода през процесния период,
преминала през инсталацията, което от своя страна е
основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на
потребител да заплати извършената ВиК услуга.
За процесния период ищцовото
дружество е доставило в обект, находящ се в ………………………………. вода, чието количество
възлиза общо на 142,86 куб.м., а стойността му възлиза на сумата от 349,92 лева, поради
което и предявеният
главен иск
се явява
основателен и доказан в претендирания размер.
Основателността
на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на
акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 02.01.2019 г. до окончателното плащане на
сумата.
С горните аргументи,
изцяло основателна
се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в
полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, и като
съобрази заключението на в.л. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, установи,
че претенцията се явява доказана в размера от 35,54 лева за периода 27.10.2016 г. до 20.12.2018 г.
На основание чл.78,
ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, които са в общ размер на 595,00 лева, от които 75,00 лева – държавна
такса, 200,00 лева – възнаграждение за вещи лица, 20,00 лева – възнаграждение
свидетел, 150,00 лева – възнаграждение особен представител и 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване със
задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на
ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в заповедното
производство разноски, които са в общ размер на 75,00
лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл.422 от ГПК, че Т.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК
……………………….., със
седалище и адрес на управление в …………………………….., представлявано от Г.Й.Т., сумата от 349,92
лева (триста четиридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща задължение
по издадени фактури в периода 26.09.2016 г. – 25.10.2018 г., произтичащи от
потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния
период 28.07.2016 г. – 03.10.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
върху главниците в размер от общо 35,54 лева (тридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки),
считано за периода от 27.10.2016 г. до 20.12.2018 г., ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №28/03.01.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10/2019 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Т.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК
………………………, със
седалище и адрес на управление в ………………………………., представлявано от Г.Й.Т., сума в размер
на 595,00 лева (петстотин деветдесет
и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски и сума в размер на 75,00 лева
(седемдесет и пет лева), представляваща
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.