№ 164
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300500987 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ИЛ. В. Д. от с. ***, ул.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Е.П.,
против Решение №260075 от 03.11.2020г., постановено по гр.д. №392/2020г.
по описа на Районен съд- Карлово, II гр.с., в частта му, с която е бил
отхвърлен предявения от него против СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН
**********, иск за заплащане на разликата над 500 лв. до 9200 лв.-
обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от унищожаване
на земеделски насаждения- домати, в поземлен имот №003034, находящ
се в землището на с. ***, община Карлово, м. „Карамуслар“, от овце и
кози, собственост на ответника и намиращи се под негов надзор, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба- 11.05.2020г. до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат
доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението в
обжалваната му част, като се иска прогласяването му за нищожно и
връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск и по цялото искане на страната или решаване на делото по
1
същество, като исковата претенция бъде изцяло уважена.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна по
нея- СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. М.Ц., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.45 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба
ищецът ИЛ. В. Д. е изложил твърдения, че по силата на договор за наем
спопанисва нива с площ от 3,056 дка, съставляваща поземлен имот
№003034, находящ се в землището на с. ***, община Карлово, м.
„Карамуслар“, част от която с площ от 2,556 дка. през 2019г. е
засадил с домати. На 24.08.2019г. ответникът СТ. П. СТ. пуснал на паша
в нивата собствените си овце и кози, които изпотъпкали и изпочупили
насажденията с домати. Впоследствие ответникът отново продължил да
пуска животните си в нивата, стопанисвана от ищеца. Въз основа на така
изложените твърдения ищецът иска постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9200 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/
от унищожаване на земеделските насаждения, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2020г. до
окончателното й заплащане.
С обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с иск за
заплащане на обезщетение за вредите, причинени на ищеца от
увреждането на земеделските насаждения от пускането на животните в
2
тях само на 24.08.2019г. Приел е, че на посочената дата животните не са
унищожили изцяло насажденията, поради което в полза на ищеца следва
да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., до
който размер искът е бил признат от ответника. По така изложените
съображения съдът е уважил частично предявения иск до размера от
500 лв., като го е отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер
от 9200 лв. В частта му, с която искът е бил уважен за сумата от 500
лв., решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно, като настоящият
състав на съда не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност на
същото. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение
№1/2012г. по т.д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС съдебните решения са
нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или
ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не
са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма,
както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при
тълкуване. В разглеждания случай такива пороци на първоинстанционното
решение не са налице, поради което и няма основание същото да бъде
прогласено за нищожно. В обжалваната му отхвърлителна част решението
не е и процесуално недопустимо. Правната теория и трайната съдебна
практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато
съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е
подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е
разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса или ненадлежно
упражняване на правото на иск- при липса на положителна процесуална
предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за
възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от
иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството,
спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от
Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./.
Съгласно задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение №1 от
3
09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС във всички хипотези
на нередовност на исковата молба, освен в случай на противоречие
между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на
правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума,
насочен срещу друго лице, продължава да е актуално разрешението в т.4 от
ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според
което когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред
въззивния съд, той я оставя без движение и дава указания на ищеца за
отстраняването им, като след поправянето им постановява решение по
съществото на спора. В настоящия случай обжалваното решение е
постановено по нередовна искова молба, доколкото от изложените в нея
твърдения не става ясно дали ищецът твърди, че унищожаването на
земеделските му насаждения от животните на ответника е настъпило на
24.08.2019г. или и на други дати, както и дали претендираното от него
обезщетение е за резултата от всички увреждащи събития. Предвид
горното исковата молба бе оставена без движение от въззивния съд, като
в изпълнение на дадените указания с писмена молба по делото ищецът
отстрани нередовностите й, като посочи, че унищожаването на реколтата
му, за което претендира обезщетение, е извършено в периода
24.08.2019г.-14.10.2019г. в резултат на неколкократно пускане в нивата на
животните на ответника. При това положение въззивният съд няма
основание да обезсили първоинстанционното решение, а следва да се
произнесе по материалноправния спор между страните.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
събраните доказателства, че на 24.08.2019г. ответникът С.С. е заспал и
не е упражнил надзор върху стадото си от овце и кози, които е извел
на паша, като същите са влезли в нивата, стопанисвана от ищеца и
засята от него с домати, и са причинили частични вреди по
насажденията. От показанията на св. Л. Д.а се установява, че на
20.09.2019г. животните на ответника отново са били заварени да пасат в
нивата с домати, като част от насажденията били смачкани и опасани.
След това имало още два такива случая на влизане в нивата на животните
на ответника, последният от които в началото на м. октомври, когато
доматите вече били напълно унищожени. Св. Д.а е очевидец на всяко
4
от отделните събития, за които разказва, и има преки и непосредствени
впечатления за състоянието на насажденията и пораженията по тях, тъй
като е полагала грижи за същите. Действително същата е майка на
ищеца, което налага съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК
показанията й да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се отчита заинтересоваността й, но в случая твърденията й
намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства, поради
което следва да бъдат кредитирани. На 24.09.2019г. на ответника е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за навлизане
на 20.09.2019г. на животните му в нивата на ищеца, който е подписан без
възражения от него, а от показанията на св. Б.Б- полицейски служител,
съставил акта, се установява, че и след съставянето му е получавал
сигнал от Л. Д.а за нов подобен случай. От заключението на приетата в
производството по чл.207 от ГПК агро- оценителна експертиза е видно,
че при извършения на 14.10.2019г. оглед на имота е констатирано, че
наличните на терена корени домати са отъпкани, с изпочупени стъбла,
ведно с плодните китки, като част от тях са изсъхнали, а растенията са
напълно унищожени. При така събраните по делото доказателства, които
кореспондират помежду си, следва да се приеме, че към 14.10.2019г.
засадените от ищеца насаждения с домати са били напълно унищожени,
както и че считано от 24.08.2019г. ответникът общо четири пъти е
допуснал животните, които пасе, да влязат в нивата на ищеца. От
показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел С.Г. се
установява, че в периода август- ноември 2019г. същият многократно
/около 20 пъти/ е виждал в процесната нива на ищеца да пасат 5-6 крави
и три коня, които е вадил от имота. При така събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че установеното към 14.10.2019г.
пълно унищожаване на насажденията с домати се дължи както на
неколкократното влизане в тях в периода 24.08.2019г.-14.10.2019г. на
животните на ответника, който не е положил необходимите грижи да
упражнява надзор върху тях, така и на влизането на други животни,
собственост и под надзора на трети лица.
Доколкото е налице не едно, а няколко отделни увреждащи
растенията събития с различен източник и различен интензитет,
5
настъпили в един продължителен период от време, всяко от които е
причинявало определени вреди по тях, то не би могло да се приеме
наличието на солидарна отговорност спрямо пострадалия на лицата,
които са собственици или упражняват надзор върху двете групи животни.
Предвид горното ответникът следва да обезщети ищеца само за
причинените му от животните, за които той отговаря, вреди. Размерът
на същите не се установява и не би могъл да бъде установен от
събраните по делото доказателства, нито от вещо лице, което налага
определянето му съгласно чл.162 от ГПК по преценка на съда. Според
настоящия състав на съда животните на ответника предвид големия им
брой /около 120 според показанията на св. С.Г./ при четирите си
влизания в имота са унищожили половината от насажденията с домати,
поради което ответникът следва да заплати на ищеца половината от
причинените му вреди в резултат от цялостното унищожаване на
доматите.
От заключението на приетата агро- оценителна експертиза се
установява, че пропуснатите ползи за ищеца от унищожаването на
насажденията му с домати възлизат на 9200 лв., представляващи
стойността на 10224 кг. домати, които при нормални условия ищецът би
могъл да добие от имота си. По така изложените съображения исковата
претенция се явява основателна и следва да се уважи за сумата от 4600
лв., поради което в частта му, с която искът е бил отхвърлен за
разликата над 500 лв. до 4600 лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови ново решение за уважаване на
посочената претенция. В частта му за отхвърляне на иска за разликата
над 4600 лв. до пълния му предявен размер от 9200 лв. решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
половината от направените по делото разноски. В производството по
чл.207 от ГПК ищецът е направил разноски в размер на 775 лв., в
първоинстанционното производство е направил разноски в размер на
1568 лв., а във въззивното производство- в размер на 184 лв., или
общо сумата от 2527 лв., от които следва да му се присъдят 1263,50
лв.
6
С оглед частичното отхвърляне на иска ответникът има право на
половината от направените по делото разноски. В първоинстанционното
производство ответникът е направил разноски в размер на 370 лв., от
които следва да му си присъдят 185 лв., поради което в частта му, с
която ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски по делото
за разликата над 185 лв. до 222,55 лв. обжалваното решение следва да
бъде отменено. Във въззивното производство ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., от които
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъдят 150
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260075 от 03.11.2020г., постановено по гр.д.
№392/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, II гр.с., в частта му, с
която е бил отхвърлен предявения от ИЛ. В. Д. от с. ***, ул. ***, ЕГН
**********, против СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН **********, иск
за заплащане на разликата над 500 лв. до 4600 лв.- обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/ от унищожаване на земеделски
насаждения- домати, в поземлен имот №003034, находящ се в землището
на с. ***, община Карлово, м. „Карамуслар“, от овце и кози, собственост
на ответника и намиращи се под негов надзор, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2020г. до
окончателното й заплащане, както и в частта му, с която ИЛ. В. Д. от с.
***, ул. ***, ЕГН **********, е осъден да заплати на СТ. П. СТ. от с.
***, ул.***, ЕГН **********, разноски по делото за разликата над 185
лв. до 222,55 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН **********, да заплати
на ИЛ. В. Д. от с. ***, ул. ***, ЕГН **********, сумата от още 4100
лв.- обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от
причиняване на вреди в периода 24.08.2019г.-14.10.2019г. на земеделски
насаждения- домати, в поземлен имот №003034, находящ се в землището
на с. ***, община Карлово, м. „Карамуслар“, от овце и кози, собственост
7
на ответника и намиращи се под негов надзор, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2020г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 1263,50 лв.- разноски по
делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260075 от 03.11.2020г., постановено по
гр.д. №392/2020г. по описа на Районен съд- Карлово, II гр.с., в частта му,
с която е бил отхвърлен предявения от ИЛ. В. Д. от с. ***, ул. ***, ЕГН
**********, против СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН **********, иск
за заплащане на разликата над 4600 лв. до 9200 лв.- обезщетение за
имуществени вреди /пропуснати ползи/ от унищожаване на земеделски
насаждения- домати, в поземлен имот №003034, находящ се в землището
на с. ***, община Карлово, м. „Карамуслар“, от овце и кози, собственост
на ответника и намиращи се под негов надзор, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 11.05.2020г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ИЛ. В. Д. от с. ***, ул. ***, ЕГН **********, да
заплати на СТ. П. СТ. от с. ***, ул.***, ЕГН **********, сумата от 150
лв.- разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8