РЕШЕНИЕ
№
14.02.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1543 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.П.Ф., ЕГН **********, съд.адрес: *** против
Електронен фиш за налагане на глоба с.К, №****** на ОД на МВР гр.Пазарджик, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 400 лева.
Жалбоподателят моли електронният фиш, като
незаконосъобразен да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез
пълномощникът си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на МВР
Пазарджик, не изпраща представител. Депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва
да бъде потвърден.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
жалбоподателкат е издаден електронен фиш, затова че на 16.06.2018 г. в 12:05
часа в гр.Пазарджик, бул.“Стефан Стамболов“
в посока на движение към к-ще с ул.“Димитър Греков“ е заснета АТСС (ARH CAM S1) №****и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост да
управлява МПС – л.а. „Тойота Версо” с ДК №РА 8792 КВ, със скорост 90 км/ч при ограничение
на скоростта от 50 км/ч.
Жалбата
е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля М.Р.и
писмените доказателства приложени по делото.
Безспорно е, че с измененията на ЗДвП в чл.184, ал.4 от закона е въведен нов специален спрямо
ЗАНН начин за образуване на административнонаказателното производство за
установяване на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш за
налагане на глоба.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата
на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението./Вж. ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №1/2013 г./.
Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от задължителните
реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от
формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания.
От приложените към административнонаказателната
преписка доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че използваното в случая техническо средство е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1, за която е издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г., т.е. същото е технически изправно е и отговаря на
метрологичните изисквания за употребата му на територията на България. Освен това е извършена последваща
проверка на техническото средство, видно от Протокол за проверка №245-ИСИ/11.12.2017
г., с който е установена техническата му изправност, която проверка е със срок
на валидност от една година.
При така
установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че при издаването
на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички
необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване на пътя,
пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на нарушението,
марката и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, описание на нарушението, включително максимално
допустимата скорост, конкретно измерената скорост и стойността на превишението,
нарушените законни разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото
на доброволното й заплащане.
Фишът е издаден при
кумулативното наличие на всички предпоставки за издаването му, съгласно чл.189, ал.4,
изречение първо от ЗДвП – при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. За извършеното нарушение е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Тук следва да се
държи сметка за легалната дефиниция на понятието "електронен фиш",
съгласно §6, т.63 от
ДР на ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. В установените от закона реквизити на
електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува
изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези
специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо
поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените
данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти
съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране,
заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна
система на ОДМВР гр.Пазарджик, последвалата им обработка и окомплектоване с
данни за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания
електронен фиш.
В случая нарушението
е установено от мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 №11743bb, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
камера-лазерен датчик-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
С измененията на
ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т.65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
В настоящия случай
обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Но от събраните по
делото доказателства не се установява безспорно, до степен на несъмненост, жалбоподателката
да е осъществила състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водача при избиране
скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установена стойност на скоростта в населено място от 50 км/ч.
При установяването
на административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено императивното
изискване на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно посочената разпоредба при работа с временно разположени на участък от
пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В процесния случай
последното изискване не е спазено. Съставен е протокол за използване на АТСС
(л.11 от делото), но същият не е съпроводен със снимка на разположението на
уреда, което е видно и от представеното от с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик писмо
от 12.08.2019 г., според което липсва снимка за разположенито на АТСС
- ARH CAM S1 №****на инкриминираната дата, поради техническа неизправност
на техническото средство РСОД-таблет. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор
или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено
на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол
на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде
точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място
отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС
спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически
средства и системи. Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка
изпълнението на разпоредбата на чл.8 от Наредбата,
а именно "При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото
за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта".
В конкретния случай
автомобилът на жалбоподателката е бил заснет в гр.Пазарджик, бул.“Стефан Стамболов“ в посока на движение към к-ще с ул.“Димитър
Греков“. Това
обстоятелство е било отразено в ЕФ и в Протокола за използване на АТСС. Липсата на снимка на разположението на АТСС не
позволява в случая да се установи категорично дали наистина мобилната камера за
видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и как
е разположена спрямо посоката на движение на заснетия автомобил. Това място не
може да бъде определено и от представените и приети по делото снимки на заснетото
МПС.
При това положение
не може да се прецени дали, когато е бил засечен автомобилът на
жалбоподателката.
В този смисъл, не
може да се направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС,
както и за местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на
скоростта му.
Следва да се
отбележи и че съставения протокол за разположението на АТСС не отговаря на изискваният на чл.10,
ал.2 от чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532. В същия не са отбелязани началото и краят на контролирания участък.
Всичко това е
достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
Не на последно място
липсват категорични доказателства, че именно жалбподателката е управлявала
въпросния автомобил.
Видно от показания
та на свидетеля Р., необорени от други доказателства, въпросният автомобил е
собственост на „***“ ЕООД и се управлява от различни лиза, служители в
дружеството. Що се отнася до жалбподателката, същата притежавала СУМПС, но
лични пречини нешофирала принципно и конкретно на инкриминираната дата.
В този ред на мисли, съдът намира, че електронен фиш, е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен.
По делото е направено
искане от пълномощника на жалбподателката за присъждане в нейна полза на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3
от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е
приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото са
представени пълномощно и договор за правна помощ, спроде които на адв.Манчев за
процесуално представителство по делото е заплатен ав брой сума от 300 лв.
С оглед на това и
резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна,
поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати на
жалбоподателката направените по делото разноски за еидн адвокат в размер на 300
лева.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба с.К, №****** на ОД на МВР гр.Пазарджик, с
който В.П.Ф., ЕГН **********, съд.адрес: *** за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пазарджик за заплати на В.П.Ф. направените по
делото разноски за адвкотско възнаграждение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: