РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202100102043 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на Г. Д. П., с постоянен адрес: **** и
СВ. АНТ. СТ., с постоянен адрес: ****, чрез адвокат Светиозар Арнаудов, със съдебен адрес:
гр. Бургас, 8000, ул. „Ген. Гурко" № 7А, ет. 1, офис 1А против Р. М. ОРЛ., с адрес: **** за
осъждане на ответника да заплати на ищците солидарно сумата от 72 365,71 лв.,
представляващи левовата равностойност на платени общо 37 000 евро, като платени без
основание по предварителен договор от 17.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от
деня на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, при условията на
евентуалност да им заплати солидарно сумата от 72365,71 лв., представляващи левовата
равностойност на платените общо 37 000 евро, като платени с оглед на неосъществено
основание, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, които преимуществено живеят и
работят във Франция, но са решили да си закупят жилище в гр. Царево, в което да прекарват
летните си отпуски, а в последствие при преустановяване на трудова се дейност във
Франция да се преместят да живеят постоянно в закупеното жилище. През 2015 г.
извършили оглед на недвижим имот с административен адрес гр. Царево, ул.„Александър
Стамболийски“ № 16, ет. 2, ап. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48619.502.108.1.5, а именно апартамент № 5, разположен на втори етаж, с
предназначение жилище, с площ от 77,77 кв.м., ведно със съответния процент ид. ч. от
общите части на сградата, равняващ се на 15,09 ид.ч., както и съответният процент ид. ч. от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, а именно
поземлен имот с идентификатор 48619.502.108, както и находящ се в сутерена на сградата
склад № 4 с площ 9,48 кв.м. Огледът бил извършен в присъствието на брокер на недвижими
имоти Н. Р. и ответника. Към момента на огледа, сградата не е била довършена и нямала
1
удостоверение за ползване, а ответникът се представил за строител, нает от собственика на
имота - Л. К. Е., по сключен договор за СМР от 2. Било им обяснено от г-н О., че по силата
на посочения договор при довършване на сградата той ще получи в собственост процесния
недвижим имот, срещу извършване на довършителни СМР на сградата. Страните
дискутирали параметрите на сделката за закупуване на имота, като ответникът заявил, че
следва да се осъществи среща със собственика Любомир Евтимов, но продажната цена
възлиза на 41 000 евро и следва да бъда заплатена на него, предвид отношенията му със
собственика на имота.
На 17.08.2015 г. била проведена среща между ищците, ответника О., брокера на
недвижими имоти Наталия Раленкова и собственика на имота - Л. Е., на която на ищците
бил предложен за подписване приложения по делото предварителен договор за закупуване
на гореописания недвижим имот. На тази среща Е. потвърдил, че се намира в договорни
отношения с ответника и имотът ще стане собственост на последния, след като извърши
довършителните СМР на сградата, при което ищците приели да сключат процесния
предварителен договор. След като постигнали съгласие за сключване на договора и неговите
параметри, собственикът на имота направил предложение, ищците, след като изтеглят
сумата от 18 000 лева, да се явят в неговия кабинет в 5 -то РУ на МВР гр. Бургас, заедно с
ответника, за да подпишат предварителния договор. На така уговорената срещата се явили
ищецът П., който носел изтеглената от него сума и ответникът, ищцата С. останал в офиса
на ответника, заедно с брокера Р. След като ищецът и ответникът отишли при Е., той
поискал да прегледа предварителния договор и ги помолил да изчакат в отсрещното кафене.
След около час се присъдил към тях, като завил, че няма възражения и пристъпили към
подписване на договора. При полагането на подписите, на ищеца му направило впечатление,
че Л. Е. разписал договора със странно движение с чупене в китката си и с лявата ръка, като
същевременно бил забелязал, че той си служи предимно с дясната. След подписването на
договора от страна на Л. Е. и ищеца, последният, заедно с ответника, се върнали в офиса на
О., където и ищцата С.С. разписала договора.
В изпълнение на задълженията си по предварителния договор ищците дали на
ответника сумата от 18 000 евро в брой, представляваща първа вноска от продажната цена
на недвижимия имот. На 25.08.2015 г. чрез банков превод от СВ. АНТ. СТ. било наредено
плащане по банков път в полза на ответника О. по посочената в предварителния договор
негова банкова сметка на сумата от 19 000 евро, с основание покупка на недвижим имот в
гр. Царево.
Ищците сочат, че в договорените срокове, продавачът Л. Е. не изпълнил
задължението си да им прехвърли правото на собственост върху имота. Те правили опити да
разговарят с него и ответника по делото, които опити за конструктивни разговори се оказали
неуспешни. Л. К. Е. им заявил, че не е подписвал предварителния договор, както и че няма
никакви договорни отношения за СМР с ответника. От своя страна ответникът О. твърдял,
че е измамен от Л. Е., в отношението между двамата във връзка довършителните СМР. За
случая, по повод подадена жалба от ищеца П., било образувано ДП № 143/2016 г. по описа
на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Бургас, което било висящо към
настоящия момент.
Ищците предявили искова претенция против Л. К. Е. с правно основание в чл. 55, ал.
1 пр. 3-то от ЗЗД, във връзка е която било образувано гр.д. № 593/2018 г. по описа на БОС. В
хода на това производство, претенцията била оспорена от Е., който твърдял, че не е
подписвал предварителния договор и не е давал съгласието си продажната цена по договора
2
да се заплаща на ответника. Отричал и наличието на договор за СМР с ответника, както и
поети задължения за прехвърляне срещу СМР на самостоятелни обекти от сградата.
Твърдял, че сключването на договор за СМР останало само намерение, защото ответникът
преустановил извършването на СМР по сградата поради некачествено извършване и
отклонение от проекта. Заявявал още, че бил поканил ответника О. да подпишат такъв
договор, но последния не се явил на посоченото в отправената му нотариална покана време
и място. Твърди се от ищците, че в хода на посоченото гражданско производство били
допуснати и изслушани две съдебно-графически експертизи, като и в двете се съдържал
извод, че подписът в предварителен договор, за който се сочи, че е изпълнен от Л. Е., не е
изпълнен от последния. По инициираното от ищците гр. д. № 593/2018 г. по описа на БОС,
било постановено решение № 206/28.05.2019 г., с което исковите им претенции били
отхвърлени и били осъдени за сторените по делото разноски
По – нататък, ищците сочат какви са последиците при хипотеза на неполагане на
подписа от една от страните по договора и че това характеризира договора като неистински.
От изложеното се прави извода, че липсва основание за извършените от тях плащания в
полза на лицето, получило в своя патримониум процесиите парични средства, поради което
за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява се, че в случая
изначално липсва правно основание, оправдаващо даването, тъй като при липса на подпис,
материализиращ съгласието на другата страна по него, практически няма двустранно
съглашение, няма договор, съгласно чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД. Излагат се доводи за
последиците от нищожността на правна сделка и наличието на пасивната процесуална
легитимация на ответника. Прави се тълкуване на фактическият състав на разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се сочи, че в случая са налице всичките му елементи.
В условията на евентуалност е поискано, съдът да разгледа иск против ответника с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - за неоснователно обогатяване с оглед на
неосъществено основание. По отношение на този иск се поддържат всички изложени по –
горе факти и обстоятелства. В допълнение се сочи, че ищците не са изпълнили
задължението си за заплащане на третата вноска от 4000 евро по чл. 2, ал. 2 от
предварителния договор, тъй като и към настоящия момент не е настъпил падежът за
плащането й, защото тя става изискуема едва след изтичането на едноседмичен срок,
считано от датата на уведомяване на ищците, че сградата е въведена в експлоатация и е
снабдена с акт 16, което обстоятелство и към настоящия момент не се е настъпило. Твърди
се, че ищците са добросъвестни, както по отношение на продавача, така и по отношение на
ответника, тъй като са изпълнили всички свои задължения по предварителния договор
изцяло, точно и в срок. Подчертава се, че поради извършеното плащане от ищците в полза
на ответника, последният се явява неоснователно обогатило се лице, а ищците
неоснователно са обеднели, поради което им се дължи връщане на даденото. Ищците правят
анализ на института на „неоснователно обогатяване“ и в тази връзка се позовават на
постановената по въпроса съдебна практика. Правят извод, че между страните не е налице
договор, тъй като подписът на продавача върху него не е положен от страната по договора,
която се твърди да го е изпълнила и се касае до нищожен договор поради липса на съгласие,
в това число и в полза на третото лице – ответник. Сочат, че формата е елемент от
фактическия състав на този вид договор, както и престираната сума е с оглед очаквано в
бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено и
няма как изначално да бъде осъществено поради горепосочената нищожност.
В заключение се сочи, че ищците са съпрузи, чийто брак е сключен във Франция и на
основание чл. 75, ал. 3 от КМЧП се признава в Република България. Твърди се, че в случая е
3
приложим чл. 18 от СК и тъй като ищците не били избрали режим на имуществени
отношения, следва да се прилага законовият режим на общност, поради което за тях правото
на вземане по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 или евентуално пр. 2 от ЗЗД съществува при
условията на активна солидарност, която възниква по силата на закона.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се излагат твърдения за нередовност на исковата молба, а по същество - предявените
претенции се оспорват като неоснователни по основание и размер.
Ответникът признава изложените от ищците факти, относно преддоговорните
отношения между тях и Любомир Евтимов. Сочи, че в тези преддоговорни отношения той
участвал лично и в качеството си на управител на „О.билд“ ООД, ЕИК *********. Твърди,
както и ищците, че Л. Е. бил подписал лично пред него и пред ищеца Г.П. въпросния
предварителен договор на датата, мястото и при обстоятелствата, описани в исковата молба.
Заявява, че бил получил по банков път сума по предварителния договор. В тази връзка
прави уточнение, че сумата била получена от него, но от името и за сметка на дружеството
„О.билд“ ООД, което по възлагане на Л. Е. преустроило и довършило сградата, в която се
намира процесният обект и която сума бил отчел на посоченото дружество.
Ответникът счита, че не той следва да понесе неблагоприятните последици от
недобросъвестното поведение на Л. Е., както и последиците от неправилното водене от
страна на ищците на гр. д. № 593/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. Заявява, че бил
съдействал на ищците в производството по горепосоченото дело, като включително се явил
в съда, за да бъда разпитан като свидетел, но не бил повикан да се явя в залата.
Твърди се в отговора на исковата молба, че през 2013 г., ответникът и Л. Е. сключили
устен договор, по силата на който Евтимов, в качеството му на възложител и собственик на
сграда с кадастрален идентификатор 48619.502.108.1, намираща се в гр. Царево ул.
„Александър Стамболийски” 16, възложил на представляваното от ответника дружество
„О.билд“ ООД да извърши преустройство и довършителни строително монтажни дейности
на посочената сграда до степен на завършеност - на тапа, като срещу поетото от „О.билд“
ООД задължение, Е. се задължил да прехвърли на „О.билд“ ООД собствеността върху два
апартамента на втори етаж и два апартамента на трети етаж от посочената сграда,
включително и процесния. Излагат се твърдения по – нататък как били възникнали и как се
били развили отношенията между ответника и Л. Е.. Ответникът твърди, че той от името и
за сметка на „О.билд“ ООД, започнал работа по сградата без писмен договор, само с устна
уговорка и представляваното от него дружество изпълнило поетите задължения по договора
- лично и чрез подизпълнители, като към месец септември 2015 г., работата била в степен на
завършеност на 99 %. Междувременно ответникът настоявал пред собственика на сградата
да подпишат писмен договор, но до подписването на такъв не се стигнало, нито била
прехвърлена на ответника собствеността върху обещаните му обекти.
Ответникът излага идентични фактически твърдения с тези на ищците, относно
извършения оглед на процесния имот, състоялите се срещи между страните, брокера на
недвижими имоти и Л. Е., подписването на процесния предварителен договор и
извършените плащания по него. Отбелязва обстоятелството, че в титулната част на
договора, той бил вписан като физическо лице, а в самия договор били предвидени негови
права и задължения, които напълно отговаряли на постигнатите договорености с
изключение на това, че като изпълнител на СМР по довършване на сградата бил посочен
той като физическо лице, а не „О.билд“ ООД. Заявява, че въпреки липса на подпис от негова
4
страна, у страните не е имало колебания относно съдържанието на постигнатите помежду
тях уговорки. Заявява, че нотариалното прехвърляне на апартамента следвало да се извърши
през м. март 2016 г., но тъй като Е. не бил готов с документите за сделката, това не се
случило. Отложили сделката за по – късен момент, но до сключването на такава не се
стигнало. Ответникът заявява, че представеният по делото предварителен договор
обективира постигнатата между подписалите го страни правна сделка и ги обвързва във
валидна облигационна връзка. Заявява, че желае да ползва от клаузите на чл. 2 от договора и
не дължи връщането на получената сума. В тази връзка сочи, че ищците неоснователно се
позовават на експертно заключение, изслушано и прието по друго дело, според което
подписът под процесния предварителен договор не бил изпълнен от Л. Е.. Заявява, че между
страните в настоящото производство не е налице спор, че подписът в договора е изпълнен от
Л. Е.. Сочи, че по образуваното досъдебно производство е била възложена и изпълнена
тройна графическа експертиза на подписа на Л. Е. под процесния предварителен договор,
която е дала заключение, че въпросният подпис е възможно да е изпълнен от Л. К. Е..
Заключава, че процесният предварителен договор не е нищожен, нито поради липса на
съгласие, нито поради липса на основание.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и при условията на евентуалност с правно основание - чл. 55, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения предварителен договор за продажба и извършване на
строително-монтажни дейности от 17.08.2015 г., като страни по него са посочени лицето Л.
К. Е. в качеството му на продавач и възложител, ищците СВ. АНТ. СТ. и Г. Д. П. – в
качеството има на купувачи и ответникът Р. М. ОРЛ. – в качеството му на изпълнител по
сключен с възложителя Е. договор за извършване на СМР от 10.10.2013г.
Съгласно чл.1 от предварителния договор продавачът Е., като преобретател на право
на строеж/ изпълнител на строителството се задължава да прехвърли на купувачите правото
на собственост върху недвижим имот с административен адрес гр. Царево, ул.„Александър
Стамболийски“ № 16, ет. 2, ап. 5, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 48619.502.108.1.5, а именно апартамент № 5, разположен на втори етаж, с
предназначение жилище, с площ от 77,77 кв.м., ведно със съответния процент ид. ч. от
общите части на сградата, равняващ се на 15,09 ид.ч., както и съответният процент ид. ч. от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, а именно
поземлен имот с идентификатор 48619.502.108, както и находящ се в сутерена на сградата
склад № 4 с площ 9,48 кв.м.
В чл. 2 от договора продажната цена за закупуването на обекта е уговорена в размер
на 41 000 евро. Страните са постигнали съгласие, че цената следва да бъде платена по
банкова сметка на Р.О. в „УниКредит Булбанк“ АД, с което се погасява частично
задължението на Л. Е. към Р.О., поето по договор за извършване на СМР от 10.10.2013 г.
Сумата е следвало да бъде платена на три вноски: 1/ първа вноска в размер на 18 000 евро,
платима в деня на подписването на договора; 2/ втора вноска от 19 000 евро, платима на
посоченото трето лице Р.О. в срок до 15.09.2015г. по описаната банкова сметка – IBAN:
**************; и трета вноска от 4 000 евро, платима отново на посочената банкова сметка
на лицето Р.О. в едноседмичен срок от датата на уведомяване, че сградата е въведена в
5
експлоатация и е снабдена с акт 16 /удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата от
18000 евро е била заплатена от ищците в брой на ответника О. в деня на подписване на
предварителния договор - 17.08.2015 г. Не се спори и се установява от представената в
превод на български език разписка за искане за паричен превод, че сумата от 19000 евро е
платена на 25.08.2015 г. по посочената в предварителния договор банкова сметка на Р.О.. В
платежния документ е посочено основание – покупка на недвижим имот. Не се спори, че
сумата от 4000 евро – трета вноска по договора – не е платена от страна на купувачите по
предварителния договор.
Съгласно чл.4 продавачът следва да прехвърли правото на собственост на купувачите
в едномесечен срок от датата на уведомяване, че сградата е въведена в експлоатация и е
снабдена с акт 16 /удостоверение за въвеждане в експлоатация, с описана в договора степен
на завършеност. Посочено е задължение за изпълнителя О. в срок до 31.12.2016г. да
довърши изцяло сградата с разрешение за ползване.
Под предварителния договор са поставени подписи за двете страни – за продавача Е.
и за двамата купувачи – ищците в настоящия процес. Ответникът по делото О., явяващ се
изпълнител по предварителния договор, не е полагал подпис под документа. Подписът на
продавача Е. е бил предмет на изследване в хода на гр.д. № 593/2019 г. на БОС, по предявен
от ищците иск срещу него за връщане на платената цена по договора. С влязло в сила
решение от 28.05.2019 г. претенцията е отхвърлена, като по делото е било установено, че
подписът не е положен от Е.
В настоящото производство е прието заключението на вещите лица И.М. и К. М., по
допусната съдебно-криминалистическа експертиза, които са изразили становище, че
изпълнител на подписа за продавача в предварителния договор е Л. Е., който е изменил
строежа на автентичния си подпис и всички елементи са изписани със забавен темп.
По делото са разпитани като свидетели В. П. В., СТ. АНТ. СТ. и Д. П. Г., от
показаният на които се установява, че ответникът О. е бил ангажиран с извършването на
СМР по сградата, в която се намира апартамента, предмет на предварителния договор.
Не са представени писмени доказателства относно сключен договор за СМР между
възложителя – Евтимов и изпълнителя О..
С оглед установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият
фактически състав изисква предаване, респ. получаване на нещо при начална липса на
основание. В тази връзка са изложени от ищците твърдения за нищожност на сключения с
продавача Е. предварителен договор, поради неавтентичност на подписа на продавача и с
оглед изхода от воденото срещу него гр.д. № 593/2019 г. на БОС. Тъй като ответникът в
настоящия процес – Р.О. – се явява трето лице в правоотношението купувач-продавач и не е
подписвал процесния договор, нито е участвал като страна в производството по гр.д. №
593/2019 г. на БОС, той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното
решение. В негова тежест обаче е да установи съществуването на основание както за
получаването, така и за задържане на платената му сума от ищците. В хипотезата на чл. 55,
6
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно
плащането на съответната парична сума. По отношение на този факт по делото е безспорно
и несъмнено установено плащането на сумата от 37 000 евро от ищците на ответника О.. В
настоящия случай не е налице формална уговорка между страните – ищците, като купувачи
по договора, и ответника – който също е договарял с третото за спора лице Е. Тъй като
предварителният договор не носи подписа на ответника, то клаузите на същия не биха
могли да му бъдат противопоставени. Всяка от страните по делото е договаряла на
самостоятелно основание с третото лице Е. Това обаче не води до възникване на
правоотношение помежду им. Действително в настоящия процес е установено, посредством
приетото заключение на вещите лица М. и М., че предварителният договор е подписан от
продавача Е., от което следва, че договорът обвързва страните по него. Ответникът обаче не
е страна в това правоотношение. Тази уговорка – за плащане на цената на трето лице - по
същността си може да бъде съпоставена с хипотезата на чл. 22 ЗЗД. Тя представлява
изключение от принципа за действие на договора между сключилите го страни. Уговорката
в полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между уговарящ и обещател
/в случая продавач и купувачи/, а правните последици в сферата на третото лице настъпват
съобразно неговата воля. Той може да приеме или да откаже уговореното в негова полза. В
случая няма изрични действия, с които да е отречено получаването на сумата, а напротив
същата е приета от ответника и не се спори по делото, че е платена от ищците. С това се е
погасило правото на уговарящия (продавач) да отмени уговорката. Не е възникнало обаче
основание за бенефициента да задържи сумата, което да е противопоставимо на платеца,
доколкото обещателят е изправна страна по договора, а уговарящия не е изпълнил своето
задължения. Това е така и защото между отговорността на купувачите за плащане на
продажната цена и вземането на ответника към продавача, не съществува
противопоставимост. Макар ответникът да черпи правата си от този договор и по делото да
е установено извършването на СМР в обекта, задължен към него остава продавачът
Евтимов, който с подписа си е признал съществуването на вземането на О. по договора за
СМР.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва облигационна връзка между ищците и
ответника, която може да бъде основание за задържане на сумата, поради което предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан. Вътрешните отношения между
О. и лицето Л. Е. не могат да обосноват обогатяването на ответника за сметка на ищците,
които са платили сумата по предварителния договор.
Недоказани останаха твърденията, че плащането е направено на Р.О. в качеството му
на управител на „О.билд“ ООД, доколкото в сключения предварителен договор няма
подобно предвиждане, обвързващо ищците да заплатят сумата на дружеството. Вътрешните
отношения по договора за СМР сключен между ответника /било то лично или в качеството
му на управител/ и продавача Е., са ирелевантни по отношение на отговорността към
обеднилите се купувачи, които са платили по указания в предварителния договор начин – в
полза на ответника О..
При изрично заявеното от ищците искане за присъждане на сумата в полза на двамата
общо, при условията на активна солидарност, съдът приема, че сумата от 37000 евро следва
да бъде върната от ответника общо на двамата съпрузи. По делото не се спори, че ищците са
сключили граждански брак в гр.Лион, на 07.05.2005г. и на основание чл.75, ал.3 КМЧП този
граждански брак се признава в Република България, както и че са извършили плащането с
общи средства, за задоволяване на нужди на семейството, по смисъла на чл. 32 вр. чл. 21
7
СК.
Предвид уважаване на предявения главен иск не следва да бъде разглеждан
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.2
ЗЗД.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Основателно се явява възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
определено в размер на 4000лв. за двамата ищци, с оглед установения минимум, съгласно
чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да определи
същото съдът съобрази правната и фактическа сложност на спора, фактът, че двамата ищци
нямат противоречиви интереси, както и че по делото са проведени повече от 3 съдебни
заседания. Затова в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от
общо лв. 7599.63лв.– разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. О., с адрес: ***** да заплати общо на Г. Д. П., с постоянен адрес:
**** и СВ. АНТ. СТ., с постоянен адрес: **** – при условията на солидарност, сумата 37
000 евро (тридесет и седем хиляди евро) в левовата им равностойност от 72 365,71 лв.
(седемдесет и две хиляди триста шестдесет и пет лева и седемдесет и една ст.), платени на
Р. М. О. без основание, във връзка със сключен предварителен договор от 17.08.2020г.
между Г. Д. П. и СВ. АНТ. СТ. – като купувачи и Л. К. Е. - продавач, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба -17.08.2020 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 7599.63 лв. (седем хиляди петстотин деветдесет и девет лева и шестдесет
и три ст.) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8