№ 776
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. И.К., против Решение №
262160/03.08.2021г., постановено по гр. д. №7115/2020 г. по описа на РС- Пловдив, 12-ти
гр.с., с което е признато на установено, че „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, район Север, „Дунав“ № 5, вх. Г, ет. 1, ап. 14, не дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 3739,22 лева- главница,
представляваща начислена за заплащане електроенергия, за периода от 01.04.2019 г. до
02.05.2019 г., за обект в гр. ***, с ИТН 4016720, за която сума са издадени дебитни
известия №********** и №**********. Във въззивната жалба са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение с искане от въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Север, „Дунав“ № 5, вх. Г, ет. 1, ап. 14, чрез адвокат М.Ч., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
В мотивите на РС-Пловдив е възпроизведена фактическата обстановка, по отношение
на която спор пред въззивната инстанция не се повдига. Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение, като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
1
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба оплаквания, като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Предявен е по делото отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът „М Ди
Си“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК: *********, процесната сума от 3739,22 лева- главница, представляваща
корекция на сметката на ищеца за електрическа енергия, за периода от 01.04.2019 г. до
02.05.2019 г., за обект в гр. ***, с ИТН 4016720, за която сума са издадени дебитни
известия №********** и №**********. От фактическа страна по делото не се спори
между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.
***, с ИТН 4016720, и като такъв се намира в облигационна връзка с „ЕВН
Електроснабдяване България” ЕАД. На 02.05.2019г. служители на
електроразпределителното дружество са извършили проверка на електромера, измерващ
доставената в имота на ищцовото дружество електрическа енергия, за което е бил
съставен констативен протокол, като електромерът е бил демонтиран за експертиза.
От представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 112/05.03.2020 г., издаден от Български институт по
метрология, РО- Бургас, се установява, че електромер с фабричен номер 3368938, който
до проверката от 02.05.2019г. е измервал доставената електрическа енергия до имота
на ищцовото дружество в гр. ***, с ИТН 4016720, е с променена тарифната таблица по
часови зони, като по време на работния ден отчита на първа тарифа вместо на дневна и
върхова. Въз основа на констатациите в протокола ответното дружество е извършило
корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- за периода
01.04.2019г.- 02.05.2019г., за което е издало дебитни известия №********** и
№**********, съгласно които ищецът следва да заплати електрическа енергия на
стойност 3739,22 лв.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел от правна страна, че към
датата на проверката за ответното дружество не е съществувало основание и ред за
едностранно преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, тъй като не
е имало действащи Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Приел
е и че ответникът не може да се позове на общите си условия, за да извърши
корекцията, тъй като в тях е липсвал ред за уведомяване на клиента съгласно
изискването на чл.98а, ал.2,т.6 от Закона за енергетиката. Тези изводи на
първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно формираната трайна съдебна
практика /Решение №60198 от 04.11.2021г. на ВКС по гр.д.№867/2021г., Решение №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., и др./ дори да липсва специална
правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС,
постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила
от 23.11.2018 г. /, купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от
28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. №
4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, при неправомерно
въздействие върху СТИ потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер,
като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи. В практиката на ВКС се приема, че
при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване,
съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно
2
въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради
отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите,
като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В този смисъл са
Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., Решение № 216 от 13.01.2021 г. по
гр. д. № 989/2020 г. ВКС, ІV ГО, Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ
ГО, и др., в които се приема, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия
се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" ДР ЗЕ с
крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат
правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора
за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния
снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли
правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде
неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до
границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла
на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за
заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението
на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид
специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повторяемостта на
периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за
установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до
крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на
електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта
на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято
продажна цена купувачът дължи да заплати.
В настоящия случай по делото се установява от заключението на приетата
съдебно- техническа експертиза, че извършената манипулация върху тарифната таблица
на електромера не води до въздействие върху правилното измерване на общото
количество електрическа енергия, а върху нейното коректно разпределение по часови
тарифни зони и като последица от това- върху правилното й фактуриране като дневна,
върхова и нощна електрическа енергия. Вещото лице е посочило, че процесният
електромер разполага с товаров профил, поради което е възможно точното
разпределение на потребената електрическа енергия по часови тарифни зони, като
според изготвеното допълнително заключение общата стойност на потребената в обекта
на ищцовото дружество електрическа енергия за периода 01.04.2019г.-02.05.2019г.,
изчислена след точното й разпределение по часови тарифни зони, възлиза на 3764,08
лв. Предвид горното се налага изводът, че ищецът дължи на ответното дружество
посочената цена за реално доставената в обекта му електрическа енергия, поради
което предявеният иск за установяване на недължимостта на сумата от 3739,22 лв. по
дебитни известия №********** и №**********, с които е била извършена корекция на
сметката му за периода 01.04.2019г.-02.05.2019г., е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Изложените в исковата молба доводи за недължимост на сумата не могат да
бъдат споделени. Действително към датата на проверката в обекта- 02.05.2019г. е
липсвал нормативен ред за извършването й, тъй като Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР през 2013г., са били
отменени с решение на ВАС, а новите ПИКЕЕ от 2019г. са влезли в сила на
3
04.05.2019г. Това обаче не е пречка за установяване на действителната стойност на
потребената електрическа енергия, която ищцовото дружество като купувач дължи на
основание разпоредбата на чл.200 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ. Проверката на
средството за търговско измерване е извършена при спазване на достатъчно гаранции за
правата на ищеца, в качеството му на потребител, като допълнителна гаранция за същите
е и настоящото съдебно производство, в което потребителят има възможност да оспори
размера на задължението си, а доставчикът носи тежестта да го докаже. Едностранната
корекция на сметката на потребителя се извършва само поради обективния факт на
констатирано неточно разпределяне на количеството електрическа енергия по съответните
тарифи, без да е необходимо виновно поведение на потребителя (в този смисъл е решение
№ 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о. на ВКС). Ето защо, доводите на
жалбоподателя относно липсата на вина за това са неотносими. Съгласно приетата СТЕ
промяната на тарифната таблица на елексромера е настъпила на 17.12.2018г. в 19,55 ч. и от
този именно момент разпределянето на електрическата енергия по тарифни часови зони не
е коректно. Процесната сума е начислена за много по- кратък период- 01.04.2019г.-
02.05.2019г. Относно последиците от липсата на предвиден в общите условия на
ответното дружество ред за уведомяване на клиентите при извършването на корекция
на сметките им съгласно изискването на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, настоящият състав
споделя актуалната съдебна практика обективирана в решение № 76/08.04.2021 г. по г. д. №
2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 75/13.04.2021 г. по г. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. на
ВКС; решение № 61/16.07.2021 г. по г. д. № 2051/2020 г., ІV г. о. на ВКС и решение №
124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о. на ВКС. Според нея когато в общите
условия на крайния снабдител в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Съдебното производство по
реда на ГПК гарантира в равна степен правата на страните при спорове за грешно отчитане
на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което искът е бил
уважен, следва да се отмени, като вместо него се постанови ново решение за
отхвърлянето му.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски за двете инстанции. В първоинстанционното производство
ответникът е направил разноски в размер на 230 лв. и следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., а във въззивното производство е
направил разноски в размер на 74,78 лв. и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., поради което общо следва да му се присъди
сумата от 704,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262160/03.08.2021г., постановено по гр. д. №7115/2020 г. по
описа на РС- Пловдив, 12-ти гр.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Север, „Дунав“ № 5, вх. Г, ет. 1, ап. 14, против
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за установяване, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 3739,22 лева- главница, представляваща начислена за
заплащане електроенергия, за периода от 01.04.2019 г. до 02.05.2019 г., за обект в гр. ***, с
4
ИТН 4016720, за която сума са издадени дебитни известия №********** и
№**********.
ОСЪЖДА „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район Север, „Дунав“ № 5, вх. Г, ет. 1, ап. 14, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 704,78 лв.- разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5