Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, седми гр.състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело № 8924
по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.357 ал.1 от КТ.
Постъпила
е молба от З.Г.Г. против ГДИН МП София, в която се твърди, че ищцата работи като
деловодител в Затвора Плевен. Твърди, че на 06.11.2017 год. е връчена Заповед
№Л-4911/03.11.2017 год. на Главен Директор на Главна дирекция” Изпълнение на
наказанията" към МП, гр. София с която й е наложено на основание чл.188, т.1
от КТ дисциплинарно наказание „ забележка", считано от датата на връчване
на заповедта.Посочва, че мотивите за налагането на дисциплинарното наказание
са, че като деловодител в Затвора-Плевен на 26.07.2017год. не е върнала в
Окръжен съд гр. Плевен разписаните отрязъци от призовките, с които са призовани
лишени от свобода и Началника на Затвора-гр. Плевен, като страна по дела
насрочени за разглеждане на 27.07.2017год. за условно предсрочно освобождаване
, както и несвоевременно връчване на призовки на лишени от свобода. Твърди се,
че е посочено, че е нарушила задълженията си, съобразно раздел V „ Преки
задължения", т.9, т 10 и т. 11 и т.2 от раздел VII от длъжностната
характеристика за длъжността „деловодител", поради което е квалифицирал
същото като нарушение на служебната дисциплина по чл. 186 от КТ.Твърди се, че
не извършила преписваното й със заповедта нарушение на трудовата дисциплина по
чл.186 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на възложените й с длъжностната
характеристика задължения, довело до несвоевременно и некачественото им
изпълнение.
Оспорва изложеното в заповедта, че е извършила
нарушение на задълженията си, като деловодител на 26.07.2017год. и не е върнала
в Окръжен съд- гр. Плевен разписаните отрязъци от призовките, с които са
призовани лишени от свобода и началника на Затвора гр. Плевен, като страна по
дела насрочени за разглеждане на 27 07 2017год. за условно предсрочно
освобождаване , както и несвоевременно връчване на призовки на лишени от
свобода.Твърди се, че призовките изпратени в Затвора - Плевен за връчване на Началника
на Затвора Плевен са получени на 19.07.2017год.,
заедно с такива за връчване на ИСДВР. Твърди , че същите е връчила на Началника
на затвора и служителите и подписаните отрязъци от тях, ведно с придружителни
писма е предала на 25.07.2017год. на деловодител В.Н., която приема и изпраща
пощата. Посочва, че относно призовките на лишените от свобода, които е следвало
да се явят пред Окръжен съд гр. Плевен
на 27.07.2017год., във връзка с образувани пред него дела за предсрочно условно
освобождаване, счита че въобще не е допуснала нарушение на служебните си
задължения.Излага становище, че на 14.07.2017год.
и на 17.07.2017год. в затвора са получени призовки за връчване на лишените от
свобода.Заявява, че същите е връчила на лицата в деня на получаването им, като
първите са върнати в Окръжен съд Плевен на 17.07.2017год., а вторите са върнати
в съда на 18.07.2017год.Твърди, че изложила това, в поисканите й обяснения,
като съм е приложила и писмени доказателства - копия от 27бр. придружителни
писма изготвени на 24 и 25.07.2017год. , както и копия от страниците в дневника
за получаване и връщане на призовки на лишените от свобода, воден в
деловодството на Затвора – Плевен.Твърди, че не е имала задължението да връща
връчените отрязъци от призовките на Окръжен съд Плевен, тъй като съобразно
поименно разпределение на работата в деловодството в Затвора Плевен на Началника
на Затвора - Плевен от 2007год. се извършва от деловодителя В.Н., която в
момента е на длъжността заемана преди нея през 2007год. от друг деловодител,
който вече е напуснал. Посочва, че към 27.07.2017год. Н. е била на работа, като само в периода от
13.07.2017 год. до 21.07.2017год. е изпълнявала и нейните задължения. Относно
това, че не е извършвала подредба и опис на досиетата и картони на лишените от
свобода, твърди, че такова нарушение не е допуснала, а всички документи в тези досиета е прилагала и
описвала по установения ред.Заявява, че тъй като не е посочено конкретно за кое
да е от тях , счита, че не е допуснала такива нарушения считам и че в тази част
заповедта за дисциплинарно наказание е
необоснована и без мотиви, което я прави и незаконосъобразна.С оглед на
изложеното моли съда да постанови
решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №Л-4911/03.11.2017год.
на Главен Директор на Главна дирекция” Изпълнение на наказанията” към МП, гр.
София, с която ми е наложил на основание чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание
„ Забележка", считано от датата на връчване на заповедта.Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявената
претенция е неоснователна и моли да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните,
че ищцата работи при ответника на длъжност„деловодител“ в Затвора гр.Плевен,
като с лицето В.Н. имат едни и същи задължение по длъжностна характеристика. Не е спорно, че 06.11.2017год.
й е връчена Заповед №Л- 4911/03.11 2017год. , с която Главния Директор на
Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” към МП. гр. София, в качеството йна
работодател е наложил на основание чл.188, т.1 от КТ дисциплинарно наказание
„забележка”, с мотиви, че е допуснала нарушения
на трудовата дисциплина по чл.186 от КТ, изразяващи се в нарушения на
задълженията ми по т.9,10 и 11 и т.2 от раздел VII на длъжностната
характеристика и задълженията си от раздел V на същата, конкретно на
26.07.2017год. не е върнала в Окръжен съд. гр. Плевен разписаните отрязъци от
призовките, с които са призовани лишени от свобода и началника на затвора,
гр. Плевен,като страна по дела,насрочени
за разглеждане на 27.07.2017 год. за условно предсрочно освобождаване, както и
несвоевременно връчване на призовки на лишени от свобода, а също и не съм
извършвала подредба и опис на досиетата и картони на лишените от свобода.Не е
спорно, че са поискани и дадени обяснения по чл.193 от ГПК.
Спорен по делото е въпросът дали са извършени посочените в заповедта
нарушения.
В
тази връзка са събрани множество писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Дисциплинарното
наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение
е съдържанието й. Към него законът предявява определени изисквания, а именно :
заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с
обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на
наказанието и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност
е изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага
дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен
ли е срока по чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг
акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този
акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от заповедта.
Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство
фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото
на защита на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити,
липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или
служителя срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а
от друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на
заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в
тежест на работодателя-ответник.
По отношение на първото
нарушение, съдът намира, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
са посочени всички необходими реквизити съобразно чл.195 КТ. Определено е времето
на извършване на посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Заповедта е
мотивирана съобразно изискванията на закона и съобразно задължителната съдебна
практика. Посочен е нарушителя, нарушението наказанието и законовия тескт, въз
основа на който се налага наказанието.
От доказателствата по
делото се установява, че за периода 14.07.2017г.-21.07.2017г., ищцата е
изпълняла задълженията и на другия деловодител В.Н., която е била в отпуск.От
показанията на разпитаните свидетели Ц. К., Д.В. В. Т.и В. П., се установява,
че е имало вътрешни правила, утвърдени от Началника на службата и са били
подписани от служителите.Същите не бяха представени в залата, като е посочено,
че не се съхраняват и не могат да бъдат намерение. Установено е , че съгласно
същите, всеки е изпълнявал конкретни задачи от дл. характеристика, като за
изходящата и входящата поща е отговаряла В.Н., а при нейно отсъствие З. Г.- л.319 и свид. показания.Следва да се
отбележи, че с утвърждаването им от началника, предвид неговите правомощия и
връчването им на служителите, вътр. правила стават задължителни за служителите
и имат характер на заповед за тях.А и самите свидетели са посочили, че е имало
такива писмени са ги спазвали в продължение на години, както и към настоящия
момент.
От вх. и изх. Дневник е видно, че са връчени
отрязъците за лишените от свобода на 14.07.2017г. и 17.07.2017г. , както и не оспорено обстоятелството, че са предадени
за подпис с придружителните писма на Началник
Затвора. получил документи с вторите отрязъци на 26.07. 2017г. от
Началник Затвора. За две от призовките №4400 и №4409 е посочена дата, на която
са описани 26.07.2017г. в дневника. От показанията на свид. И.К., че за
заседанието на 27.07.2017г. е Свидетелят е посочил, че за част от отрязъците, е
следвало да се попълват в с.з. на 27.07.2017г.
В докладна записка л.64,
се посочват за три от лицата, като от изисканите от ПОС отрязъци и писма е
видно, че са връчени на 14.07.2018г. и 17.07.2018г. –л.279-289. От
представените към отговора доказателства, също не се установява, на кои лица не
са били връчени и че се е налагало в деня на заседанието да се връчат.Освен
това , ищцата е заявила, че на 24.07.2017г., другата деловодителка, която е
отговаряла за пощата е била на работа и е следвало тя да върне писмата и
отрязъците.Това обстоятелство , не е оборено от страна на ответника.
При това положение,
съдът намира, че не е установено да е извършено посоченото нарушение - за
невръщане на отрязъците от съобщенията и че вина за това има ищцата.
По
отношение и на второто нарушение, съдът приема аргументите на ищцата, че не е единствена,
която извършва това действие и посоченото като нарушение не е определено по време и място и за кои
картони или досиета на лишени от свобода, се отнася, или какви са действията
или бездействията и конкретно по отношение на конкретни досиета или картони,
които се определят от него като нарушение на трудовите й задължения. В този
смисъл при липсата на конкретизиране, както на извършеното от служителката действие или бездействие, както и
конкретизиране на мястото и момента на неговото извършване, съставлява
процесуално нарушение ограничаващо в първия случай правото й да се защити и
разбера за какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина й се налага
дисциплинарно наказание, а във втория случай, след като не е посочена датата,
на която е извършила нарушението на трудовата дисциплина, то не може да се
установи дали за налагане на дисциплинарното наказание не е изтекла
предвидената в КТ давност. В този смисъл и в тази част заповедта се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена изцяло.
Предвид така
установеното съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По
делото са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11.2013г, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане. Ако е по банков път
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой – вписването
на това обстоятелство в договора за правна защита и съдействие е достатъчно и има
характер на разписка. Поради това и предвид обстоятелството, че в договора за
правна защита и съдействие не е посочено по какъв начин е платена договореното
сума, нито са представени доказателства за внасянето й, то разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е и
практиката на ПлОС, застъпена в Определение № 1027/24.07.2014г по ч. гр.дело №
658/2014г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
върху иска, който е неоценяем в размер на 50,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
Заповед № Л-4911/03.11.2017г.на Главен Директор на ГДИН към МП-София, с която
на З.Г.Г., ЕГН**********, е наложено
дисциплинарно наказание „ забележка”, на
основание чл.188, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА на осн чл.78,
ал.6 от ГПК, ГДИН към МП-София, да заплати държавна такса по сметка на РС-Плевен в размер на 50лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: