№ 17185
гр. С, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. Ив. Ст.
при участието на секретаря Цв. ИЛ. П.
като разгледа докладваното от Б. Ив. Ст. Гражданско дело №
20221110130158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано Производството е образувано въз основа на искова молба на
С. Л. А. и Л. Л. А., чрез техния баща и законен представител Л. П. А., против
ЗАД „Е****“ АД за осъждане на ответника, за заплащане на сумата от по
5000 лв., частично от общо по 20000 лв., на всеки един от ищците като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на травматични увреждания на здравето от настъпило на
04.03.2022 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законна лихва от датата на исковата молба- 07.06.2022 г., до
окончателното плащане на сумите.
Ищците основават претенцията си на твърдения, че на 04.03.2022 г.
около 18:30 ч. в гр. С, на бул. „С****“, в посока О****, преди пресечката с ул.
„Е.Н.“, водачът на специален автомобил с марка „М.“, модел „А.“, с ДК №
**************, навлиза в лентата за движение на л.а. с марка „Х.“, модел
„С.“, с рег. № *******, като удря последния, вследствие на което го закачва
със степенката на камиона, обръща го отпред перпендикулярно на камиона и
започва да го бута, като го обръща и завлича към мантинелата, където лекият
автомобил се удря. В резултат на процесното ПТП настъпили травматични
увреждания за пътниците на задната седалка на л.а. с марка „Х.“, модел „С.“,
с рег. № *******, в лицето на ищците. Поддържа се, че очевидец на
случилото се бил близък на семейството приятел, който имал среща с тях на
кръстовището на бул. „С****“ с ул. Е.Н.“ и впоследствие е закарал
пострадалите ищци до Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П.“, тъй
1
като след позвъняване на спешния номер 112 от бащата на ищците
служителите на спешна помощ не са могли да реагират бързо и своевременно.
Навеждат се твърдения, че бил съставен Двустранен протокол за ПТП, в
който било посочено, че водачът н а МПС с марка „М.“, модел „А.“, с рег. №
**************, бил виновен за причиняване на процесното ПТП.
Поддържат, че към датата на спорното ПТП при ответника имало валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща
отговорността на водача на МПС с марка „М.“, модел „А.“, с рег. №
**************, с оглед което ищците предявили претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, но последният
постановил отказ.
Заявява се, че в резултат на процесното ПТП С. Л. А. бил получил
множество телесни увреждания, изразяващи се в травма на главата, загуба на
съзнание, виене на свят и замаяност, чести повръщания и продължително
силно главоболие, стрес, тревожност и посттравматично стресово
разстройство и други леки наранявания, като същите били установени след
извършен преглед от лекар-специалист. Твърди се, че по отношение на ищеца
С. А. поради продължаващо силно главоболие, шум, гадене, умора и
тревожност, бил извършен преглед от невролог на 11.04.2022 г., който
констатирал, че ищецът имал продължително силно главоболие, чести
повръщания, виене на свят и замаяност, лесно се уморявал, изпитвал страх,
бил раздразнителен, напрегнат и разтревожен, имал намалена концентрация и
тикове, изразяващи се в често мигане. Посочва се, че при задаване на въпрос,
свързан с процесния инцидент, ищецът ставал неспокоен, засилвала се
честотата на мигане, ставал нестабилен и залитал в неопределена посока, с
оглед което му била поставена диагноза „Цефалгичен синдром,
церебрастенен посттравматичен синдром, тикове, получени вследствие на
контузия на главата с кратка загуба на съзнание при преживяно ПТП от
04.03.2022 г.“ Поддържа се, че преди процесното ПТП ищецът С. А. бил
здраво, игриво, физическо активно дете, като след инцидента същият е лишен
от динамика, изпитвал неудобства в ежедневието си, избягвал да се натоварва
физически, имал проблеми с концентрацията, бил напрегнат, не се чувствал
добре, имал неспокоен сън, не е могло да играе футбол, изпитвал силна
уплаха и стрес да се вози в коли.
Навеждат се твърдения, че в резултат на процесното ПТП за ищеца Л.
Л. А. възникнали множество телесни увреждания, изразяващи се в травма на
главата, загуба на съзнание, виене на свят и замаяност, чести повръщания и
продължително силно главоболие, травма и съсиреци в дясното ухо, стрес,
тревожност и посттравматично стресово разстройство и други леки
наранявания, като същите били установени след извършен преглед от лекар-
специалист. Твърди се, че по отношение на ищеца Л. А. поради
продължаващо силно главоболие, шум, гадене, повръщания и замаяност, бил
извършен преглед от невролог на 11.04.2022 г., който констатирал, че ищецът
имал продължително силно главоболие, гадене, повръщане, замаяност, бил
2
напрегнат и неспокоен, изпитвал страх, имал намалена концентрация, страдал
от безсъние и от шум в ушите вследствие на процесното ПТП, като
изброените симптоми не съществували преди датата на инцидента. От
прегледа било констатирано, че ищецът Л. А. бил емоционално лабилен,
както и че последният изпитвал палпаторна болка около дясното ухо, с оглед
което му била поставена диагноза „цефалгичен синдром, церебрастенен
посттравматичен синдром, дискординационен синдром, получени вследствие
на контузия на главата с кратка загуба на съзнание при преживяно ПТП от
04.03.2022 г.“ Бил насочен за преглед при лекар специалист УНГ. Твърди се,
че вследствие на процесните увреждания ищецът Л. А. изпитвал силни болки,
неудобства и страдания, не се чувствал добре физически и емоционално.
Поддържа се, че преди процесното ПТП ищецът Л. А. бил здраво, игриво,
физическо активно дете, като след инцидента същият е лишен от динамика,
изпитвал неудобства в ежедневието си, избягвал да се натоварва физически,
имал проблеми с концентрацията, бил напрегнат, не се чувствал добре, имал
неспокоен сън, не е могло да играе футбол, изпитвал силна уплаха и стрес да
се вози в коли. За облекчаване на симптомите на болка и на двамата ищци
било изписано медикаментозно лечение. Молят за уважаване на исковете.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е допуснал увеличение
на предявените искове до пълния претендиран размер от 20 000 лева за всеки
ищец.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за т.а. марка „М.“, модел
„А.“, с рег. № **************, валидна към датата на ПТП. Възразява срещу
твърденията на ищцовата страна, че виновен за причиняване на процесното
ПТП бил водачът на т.а. марка „М.“, модел „А.“, с рег. № **************.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка
между процесните вреди и ПТП. Твърди, че процесният инцидент е настъпил
изцяло по вина на водача на л.а. с марка „Х.“, модел „С.“, с рег. № *******,
тъй като последният не е упражнявал непрекъснат контрол над управляваното
от него МПС, евентуално не се спазил необходимото отстояние с попътно
движещия се в лява лента товарен автомобил. Поддържа, че водачът на лекия
автомобил е управлявал МПС-то с превишена за участъка скорост, като бил
извършил необезопасена маневра, навлизайки в лентата за движение на
товарното МПС. Релевира възражение за съпричиняване. Заявява, че
пътниците на задната седалки не били пътували с обезопасителни детски
седалки и поставени обезопасителни колани. Оспорва настъпването на
твърдените в исковата молба травматични увреждания като претърпени в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Поддържа, че
претендираните обезщетения не съответствали на вида и тежестта на
неимуществените вреди. Оспорва началната дата, от която следва да се дължи
лихва за забава, като посочва, че лихва се дължи едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
3
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "гражданска отговорност" между този водач и застрахователя
/ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не се спори по делото, че за автомобил „М.“, модел „А.“, с рег. №
************** към датата на процесното ПТП е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.
Първият спорен въпрос е относно механизма на настъпване на ПТП и
вината на водача на застрахования автомобил.
От представените по делото писмени доказателства в това число и
двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелските показания на
свидетелите Д. С. С. и Д. И. П., които съдът кредитира като пълни, логични и
житейски обосновани, както и от заключението на допуснатите две съдебно-
автотехнически експертизи които настоящият състав кредитира като пълни
подробни, задълбочени и съответно на останалия доказателствен материал се
установява следното:
На 04.03.2022г. около 18:30 часа лек автомобил „Х. С.” ДК № *******,
управляван от Л. П. А., се движил в град С по булевард „С****“ с посока от
булевард „Г.М. Д.“ към ул. „О****“ в дясна лента. В автомобила на задна
седалка са пътували С. А. и Л. А. в детски столчета. В същото време от улица
без предимство в булевард „С****“ се включил автомобил „М.“, модел „А.“,
с рег. № ************** /бетоновоз/, управляван от Д. С. С., като заел лявата
лента за движение с посока към ул. „О****“. На 50 метра преди
кръстовището на булевард „С****“ с ул. улица „Е.Н.“, водачът на автомобил
„М.“, модел „А.“, с рег. № ************** без да възприема и пропусне
намиращия се в дясната лента лек автомобил „Х. С.” ДК № *******,
предприема маневра за преминаване в дясна пътна лента. При навлизане в
дясната пътна лента автомобил „М.“, модел „А.“, с рег. № **************
удря със странична предна дясна част лек автомобил Х. С.” ДК № *******, в
областта на предна лява врата. Вследствие на удара, лек автомобил „Х. С.”
4
ДК № ******* се завърта около вертикалната си ос, преминава пред
товарният автомобил и с предна дясна част се удря в предпазната ограда.
При това положение е налице първата предпоставка, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил автомобил „М.“, модел
„А.“, с рег. № **************, който нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДВП, съгласно
която Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Водачът на „М.“, модел „А.“, с рег. № ************** е нарушил и ал.
2 на същия член съгласно която при извършване на маневра, която е свързана
с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Д. С. С. е имал законовото задължение да предприеме маневрата само
след като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Водачът на автомобил „М.“, модел „А.“, с рег. №
************** е бил длъжен да съобрази габаритите на управлявания от
него автомобил, вследствие на което за него остава голямо петно от мъртва
зона без видимост, следвало е да съобрази, че е налице реална възможност в
мъртвата зона да е налице участник в движението. Въпреки това предприел
маневрата без да е убеден, че съседната дясна лента е празна.
Според цитираната разпоредба водачът на автомобил „М.“, модел „А.“,
с рег. № ************** е имал задължението да пропусне движещия се в
дясната пътна лента „Х. С.” ДК № *******.
Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба и твърденията
че процесното ПТП е настъпило вследствие на нарушение на правилата за
движението по пътищата от водача на „Х. С.” ДК № *******, съдът намира,
че не се установява виновно поведение на Л. П. А.. Не се установява, той да
не е спазвал отстояние или да е направил опит да навлезе в съседната пътна
лента. Не се установява от доказателствата по делото да е управлявал л.а. „Х.
С.” ДК № ******* с превишена за отсечката скорост. Твърденият от
ответника механизъм на ПТП не почива на нито едно от събраните по делото
доказателства. Не са събрани доказателства които да установяват различен
механизъм от посочения и приет по-горе. Ето защо съдът намира
оспорванията на ответника досежно вината за ПТП за неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства в това число
амбулаторни листове, електроенцефалографско изследване и заключението
по комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза се
5
установява, че вследствие на ПТП, ищците С. Л. А. и Л. Л. А., получили
черепно-мозъчна травма, със симптоми на мозъчно сътресение, придружено
със загуба на съзнание, последвано от посткомоционен синдром, състоящ се
от световъртеж, замаяност, често гадене и повръщане, силно и
продължително главоболие, стрес тревожност, нарушения на съня,
емоционални и поведенчески нарушения. В експертизата се сочи че по
отношение на ищците процесът на възстановяване е забавен предвид тежестта
на мозъчното сътресение. Посочено е също така, че контролът на симптомите
и нарушенията, които могат да се засилят при обичайната, нормална дейност
на пациентите, налага преструктуриране на живота им за да се избегнат
дейности, ситуации, хигиенно - диетичен режим, които могат да влошат
симптомите и качеството на живот. За децата това може да означава
удължаване на отсъствията от училище, прекъсване на спортни и извънкласни
дейности, ограничаване на приема на определен тип храни и напитки,
продължително медикаментозно лечение, всички те водещи до нарушаване на
нормалното социално функциониране на детето. Също така вследствие на
ПТП ищците претърпели и Травма на вътрешното ухо, централен
отоневрологичен синдром, който към момента на заключението е в стадий на
субкомпенсация, Тиннитус/Шумов/ синдром, Цефелгичен и церабрастенен
синдроми, като същите са с неблагоприятна прогноза.
В експертизата е посочено, че проценото ПТП е оставило последици и
върху психиката на пострадалите ищци като е посочено, че се отчита
отчетлива промяна в цялостното функциониране и на двете деца.
Наблюдавали се засилени прояви на повишена тревожност, безпокойство,
нарушаване в извършването на обичайните ежедневни дейности и занимания.
Поради повишената тревожност и страх, децата не са излизали без
придружител и са били ограничени от нормалното включване в игрите и
забавленията, обичайни за децата в тази възраст. Вещото лице сочи, че освен
физическа болка и главоболие, децата са преживели емоционален
дискомфорт, изразяващ се в промяна в поведението, повишена тревожност,
плачливост. На времена с прояви на повишена раздразнителност. Отчита се за
тогава известен регрес в поведението, започнали да спят на отворена врата, не
искали да остават сами, настоявали вратите да са отворени и да бъде светло.
Това са прояви на емоционални проблеми и са израз на повишена тревожност
и напрегнатост, които при децата се отчитат като промяна на поведенческо
ниво. Невъзможността свободно да общуват и играят, довело до известна
степен и на социална изолация и е затруднило нормалното общуване с деца.
Станали по-разсеяни, появили се затруднения в справянето с материала в
училище. Вещото лице психолог е посочило, че преживяването на
травматично събитие се изразява като неадаптивен отговор на стреса, с
нарушаване на социалното, училищното и общо функциониране. Описаната
промяна и последващи проблеми в поведението на децата са пряко свързани с
преживяната катастрофа. До момента на катастрофата и двете деца са имали
правилно и отговарящо на възрастта развитие и функциониране. Не се
6
съобщава за друго тежко преживяване, насилие или животозастрашаващо
събитие. Описаните по- горе нарушения не могат да бъдат свързани с друг
вид случка или преживяване от живота им.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника, че не
се установява причинна връзка между поведението на водача на
застрахования автомобил и претърпените вреди, тъй като съгласно
заключението по съдебно-медицинската и психологичната експертиза
претърпените телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си
кариера и да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди,
като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна - вида и тежестта
увреждането, /касае се за сътресение на мозъка, представляващо средна
телесна повреда предвид изпадането в безсъзнание на ищците/ възрастта на
пострадалите, които към момента на увреждането са били на по 8 години;
обстоятелството, че се касае за малолетни деца което, предвид възрастта си са
изживели по-силен стрес и страх, който предизвикал промяна в психическото
и емоционално развитие на децата и довел до регрес, обстоятелствата, при
които е настъпило увреждането; интензивността на търпените болки и
страдания от ищците /физически и психически/, както и тяхната
7
продължителност, в т.ч. продължителността на възстановителния период,
забавеното възстановяване, наличието на трайни последици за здравето и
продължителни остатъчни болестни процеси с неблагоприятна прогноза,
съдът намира, че сумата за тази травма в размер на 20 000 лв. е
законосъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите за
справедливост.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че ищците не са били седнали
в столчета или че са били без предпазни колани. Напротив установява се
точно обратното от събраните свидетелски показания.
Ето защо исковете следва да се уважат изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат ищците.
Същите обаче са освободени от внасянето на държавна такса и разноски
поради което същите следва да бъдат присъдени в полза на съда.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 800 лева държавна такса и 800 лева внесени разноски от
бюджета на съда за допуснати съдебно-медицинска и съдебно авто-
техническа експертиза.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищците – адв. М. следва да бъде присъдена сума в размер на 2 200 лева, за
оказаната безплатна правна защита и съдействие на двмата ищци. Към тази
сума следва да бъде добавена сумата от 1000 лева за явяване по 4 следващи
първото заседатние. Съдът определи сумата на базата на един ищец като взе
предвид обстоятелството, че се касае за идентичен случай, обстоятелството,
че не се събират различни доказателства за двамата ищци, и че извършените
процесуални действия не се касаят от броя на ищците в настоящия случай,
доколкото защитата им е идентична.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД Е****" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, п.к. 1592, р-н *****, бул. "Х.фор К." № 43 ДА ЗАПЛАТИ
8
на С. Л. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Л. П.
А. ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. Д., ул. “М***“ №21 на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.03.2022г., съставляващо
застрахователен риск на ответника, ведно със законната лихва от 09.05.2022г.
ОСЪЖДА "ЗД Е****" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, п.к. 1592, р-н *****, бул. "Х.фор К." № 43 ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Л. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Л. П.
А. ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. Д., ул. “М***“ №21 на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 04.03.2022г., съставляващо
застрахователен риск на ответника, ведно със законната лихва от 09.05.2022г.
ОСЪЖДА "ЗД Е****" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, п.к. 1592, р-н *****, бул. "Х.фор К." № 43 ДА ЗАПЛАТИ
на адв. В. М. Адвокатска колегия П. с ЕИК ********* и личен номер
**********, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв сумата от 3200 лева,
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА "ЗД Е****" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, п.к. 1592, р-н *****, бул. "Х.фор К." № 43 ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата
от 1600 лева, представляващи разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9