Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 65 15.07.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното
заседание на петнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Веселин Якимов, като
разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 43 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Р. Ш. Ш. от с. К.,
община И., чрез адв. В. Ч., със съдебен адрес ****, офис *, с която иска
съдът да осъди Националния осигурителен институт гр. София, да ѝ заплати
пряката и непосредствена вреда от два отменени административни акта в размер на
неизплатеното ѝ обезщетение за бременност и раждане за периода от
01.11.2017 год. до 11.04.2018 год. в размер на 1480 лв. и обезщетение по чл. 53
от КСО, за отглеждане на дете до 2 год. възраст за периода от 12.04.2018 год.
до 11.05.2018 год. в размер на 460 лв., заедно с мораторна лихва върху
главницата в размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 10.02.2020 год.
Претендира да ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски. В
исковата си молба / л. 2 от адм.д. 169/2020 г. на АС - Хасково/ и в последваща
молба /л. 75/ ищцата сочи следните
фактически обстоятелства, на които основава исковата си претенция:
С Решение № 842 от 16.11.2018 год. по адм.д. № 451/2018 год. АС – Хасково е
отменил като незаконосъобразно Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 год. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърдените с него Задължителни предписания
№ ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018 год. на контролен орган към ТП на НОИ –
Хасково. Решението е влязло в сила на 05.12.2018
год.
С Решение № 859 от 16.11.2018год. по адм. д. № 520/2018год. на АС- Хасково
е отменил като незаконосъобразни
Решение № 1012 -26-92-1/ 10.05.2018 г. на Директор на ТП на НОИ Хасково и
потвърденото с него Разпореждане № РЖ - 5-26-00395633/ 30.03.2018г на
ръководител на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ Хасково издадено за
събиране на суми по РА в размер на 1260,00лева - главница и 54,70лева лихви от
изплатено обезщетение по чл. 50-51 от КСО. Решението на съда е влязло в сила на 05.12.2018 год.
Двата отменени със съдебни решения административни актове, са издадени към
осигурителя „РОНИ - 2007“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител Р. Ш. Ш. ЕГН - **********, за
получените от нея обезщетения по чл. 50 от КСО, за периода от 09.08.2017год. до
31.10.2017год. в размер на 1260 лева. При започване на ревизионното
производство по чл. 110 от КСО, считано от 01.11.2017 год. е прекратено
изплащането на обезщетение по чл. 50 от КСО на самоосигуряващото се лице
управител на търговското дружество – Р. Ш. Ш. ЕГН - **********, за периода до 11.04.2018 год.,
както и изплащането на обезщетение по чл. 53 от КСО, за периода от 12.04.2018
год. до 11.05.2018 год., на която дата
правото на обезщетение по чл. 53 от КСО е прехвърлено на бащата на детето Е. М.
Н., родено на **.**.**** год.
В молба вх. № 764 от 15.06.2020 год., процесуалният
представител на ищцата уточнява, че
поради издаването на тези отменени административни актове към ищцата, в
качеството ѝ на управител на осигурителя са претърпени вредите, посочени
в исковата молба в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице / виж л. 74,
трети абзац отдолу нагоре/. В
същата молба се сочи, че по заявление
вх. № Р14-000-00-********** от 23.05.2018 год. също не е изплатено обезщетение
по чл. 53 и чл. 54 от КСО, както и че на
ищцата не са връчвани разпореждания за отказ от изплащане на обезщетение по
ДОО.
Ответникът по делото –
Националния осигурителен институт
- гр. София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В.,
оспорва исковата молба като неоснователна. Излага доводи, че адресат на
отменени административни актове е търговското дружество „Рони 2007” ООД, а не
ищцата, поради което не е налице причинно следствена връзка между тях и
претендираните от ищцата вреди. На следващо място сочи, че ищцата не е имала
право на обезщетение по чл. 50 от КСО през периода от м. август 2017 год. до м.
май 2018 год., тъй като през този период е упражнявала трудова дейност като
управител на „Ендже текстил” ЕООД гр. Исперих. По отношение на претендираното
обезщетение за неизплатено обезщетението по чл. 53 от КСО за периода от 12.04.2018 год. до 11.05.2018
год. заявлението за изплащане е подадено на 17.05.2018 год., но на 23.05.2018
год. е подадено искане за заличаване.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита
предявения иск за неоснователен и недоказан, като излага становище, че не е
доказана причинно следствена връзка между отменените административни актове,
посочени в исковата молба и настъпилите вреди по отношения на ищцата. Наред с
това счита, че по делото се съдържат доказателства, че ищцата през процесния
период е упражнявала трудова дейност, което изключва получаването на
обезщетение по чл. 50 и чл. 53 от КСО
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Р. Ш. Ш. е самоосигуряващо се лице, съгласно
подадените от нея декларации за регистрация пред НОИ. / виж декларациите на л.
144, 145 и 146 от адм.д. № 520/2018 год. на АС – Хасково/.
С удостоверение Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от
Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване /ДВ бр. 57/2015 год./ с вх. №
Р14-26-000-00-********** от 25.09.2017 год. до ръководителя на ТП на НОИ
Хасково, ищцата е поискала като самоосигуряващо се лице – собственик на
търговско дружество, чрез „Рони 2007” ЕООД с ЕИК *********,
да ѝ бъде изплащано парично обезщетение за бременност и раждане за
остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 от КСО считано от 09.08.2017
год. за детето Е. М. Н., родено на **.**.**** год.
/ виж удостоверение на л. 155 от адм.д. № 520/2018 год. на АС Хасково и ред 1-3
от таблица на л. 78 от адм.д. № 43/2020 год.
на АС – Разград/. Съгласно представената от ищцата справка за представените
документи и изплатено обезщетение от НОИ /л. 78/ за месеците август, септември и октомври 2017
год. на същата е изплатено обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО.
С Разпореждане №
Д-26-000-00-01184826 от 06.12.2017 год. / л. 62/ Ръководителят на изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Хасково е спрял
образуваното производство по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО,
образувано по молба декларация на ищцата Ш., считано от 06.12.2017 год., тъй
като случаят е предаден за проверка на контролните органи на НОИ и е спряла
изплащането на обезщетението. От писмо
изх. № 1029-26-624 от 27.05.2020 год. на ръководителя на ТП на НОИ Хасково е
видно, че цитираното по-горе разпореждане не е обжалвано по административен и
съдебен ред. С писмо вх. № 715 от 05.06.2020 год. на ръководителя на ТП на НОИ
– Разград, по делото е представена електронна обратна разписка /л. 64/,
удостоверяваща връчването на разпореждането по електронен път на 28.12.2017
год.
Със заповед №
ЗР-5-26-00383391 от 01.03.2018 год. ръководителят на ТП на НОИ Хасково е
възложил извършване на частична ревизия по разходите на държавно обществено
осигуряване на „РОНИ 2007 „ ЕООД с ЕИК *********
за ревизирания период от 01.01.2017 год. до 28.02.2018 год. Ревизионното
производство е завършило с РА за начет
/л. 43 от адм.д. № 520/20-18 год. на АС – Хасково/ , с който са установени
неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане в размер на
1260 лв. и лихви за забава 54,70 лв.
С разпореждане №
РЖ-5-26-00395633 от 30.03.2018 год. /л.32 от адм.д. № 520/2018 год. на АС –
Хасково/ на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено осигурителят „РОНИ
2007” ЕООД гр. Хасково да внесе по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата по
ревизионния акт. Разпореждането е
обжалвано от ревизираното дружество пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково,
който с Решение № 1012 -26-92-1 от 10.05.2018 год. /л.20-23 от адм.д. №
520/2018 год. на АС Хасково/ е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.
Решението е обжалвано пред АС – Хасково, който с решение № 859 от 16.11.2018 год. по адм.д. № 520/2018 год. на АС – Хасково, влязло в сила на 05.12.2018
год., е отменил решението и потвърденото
с него разпореждане
Със задължителни предписания
№ ЗД-1-26-00390247 от 16.03.2018 год. /л. 20-21 от адм.пр. към адм.д. №
451/2018 г. на АС Хасково/ старши
инспектор по осигуряването дава на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО
задължителни предписания на „РОНИ 2007” ЕООД с ЕИК ********* да подаде в ТД на НАП
коригираща информация за Р. Ш. Ш. с ЕГН *********. Задължителните предписания са обжалвани от „РОНИ 2007” ЕООД пред ръководителя на ТП на
НОИ Хасково, който с Решение 1012-26-72-1 от 17.04.2018 год. е отхвърлил
жалбата. Решението на ръководителя на ТП на НОИ Хасково е обжалвано пред АС
Хасково, който с Решение № 67 от 16.11.2018 год. по адм.д. № 451/2018 год.,
влязло в сила на 05.12.2018 год., е отменил решението и потвърдените с него
задължителни предписания.
Междувременно с
удостоверение Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО с вх. № Р14-26-000-00-********** от
17.05.2018 год. / виж л.156 от адм.д. № 520/2018 год. на АС – Хасково/ до
директора на ТП на НОИ Хасково
ищцата е поискала като самоосигуряващо се лице – собственик на
търговско дружество „Рони 2007” ЕООД с ЕИК *********, да ѝ бъде изплащано
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО считано от
11.05.2018 год. за детето Е. М. Н. родено на **.**.**** год. В исковата молба
ищцата сочи, че правото на обезщетение по чл. 53 от КСО се ползва от бащата от 11.05.2018 год.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба е допустима. Ищцата е предявила срещу
ответника иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния
случай ищцата твърди, че са налице незаконосъобразни административни актове -
Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 год. и Решение № 1012 -26-92-1/ 10.05.2018 г., издадени от
Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, които са отменени с влезли в сила решение
на Административен съд Хасково, както и прекратено изплащане на обезщетение по
чл. 51 от КСО считано от 01.11.2017 год.
по време на ревизионно производство по
чл. 110 от КСО срещу „РОНИ 2007„ ЕООД с ЕИК *********, в резултат на което са
последвали преки и непосредствени вреди, посочени в петитума на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, ответникът –
Националния осигурителен институт, е юридическо лице, което управлява
държавното обществено осигуряване, чиято структура се определя от правилник и
чиято дейност се осъществява от администрация. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ / ДВ бр.8/2014 год./
Националният осигурителен институт се състои от централно управление и
териториални поделения.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от КСО за администрацията на
Националния осигурителен институт се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този кодекс. С
оглед разпоредбата на § 1 от ДР на Закона за администрацията е безспорно, че
дейността на органите и длъжностните лица от НОИ по отпускане, прекратяване,
спиране, възобновяване и възстановяване на обезщетения и разпореждането на тяхното изплащане и т.н. е
административна дейност. Следователно НОИ като юридическо лице е процесуално
легитимиран, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите,
причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на своите органи и длъжностни лица.
Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1.- незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния
ред; 2. - реална, пряка и непосредствена
вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. -
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението
на доказателствената тежест.
Изплащането на обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете не представлява задължение за административния орган, което произтича пряко по силата на закон или друг нормативен акт, а е обусловено от подаване на нарочно заявление от правоимащото лице, придружено от съответните документи, както и от преценка на компетентния орган относно наличието на предвидените в закона предпоставки /в съответните разпоредби от глава четвърта от КСО - "Обезщетения"/. Редът и начинът на изчисляване и изплащане на тези обезщетения е регламентиран в НАРЕДБА за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване / ДВ бр. 57/2015 год./ . В чл. 47, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че ако се установи че лицето няма право на парично обезщетение или помощ длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за отказ в срок от 10 работни дни от постъпване на данните, което съгласно ал. 4 от същия член на наредбата може да се обжалва по реда на чл. 117 КСО. Няма съмнение, че по своето правно естество отказът по чл. 47, ал. 1 от наредбата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. По аргумент за същото следва да се приеме, че отпускането /уважаването на искането на правоимащото лице за изплащане на обезщетение/ също представлява индивидуален административен акт, който се изразява с действие /изплащане на претендираното обезщетение/, доколкото в приложимите разпоредби на цитираната наредба не е предвидено издаването на нарочен административен акт за отпускане на обезщетението. Непроизнасянето на Ръководителя по изплащане на парични обезщетения и помощи в посочения в чл. 47, ал. 1 от Наредбата срок и неизплащането на поисканите обезщетения в срока по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата формират мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК за изплащане на поисканите обезщетения, който също е индивидуален административен акт , съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл. 117 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от КСО Ръководителят по изплащане на обезщетение и помощи издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете, в хипотезите посочени в точки от 1 до 3 на същата алинея. С оглед на цитираните правни норми следва изводът, че отпускането, отказът да се отпусне, определянето на размера, изплащането, спирането и прекратяването на изплащането на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дето до 2 годишна възраст се извършва с издаване на индивидуален административен акт. С оглед разпоредбата на чл. 204 от АПК вредите от тези актове могат да се претендират след тяхната отмяна, или едновременно с тяхното оспорване или искане за обявяване на нищожност.
В случая имаме два отменени административни акта - Решение № 1012-26-72-1 от 17.04.2018 год. и Решение № 1012 -26-92-1/
10.05.2018 г., издадени от Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, но от тях не могат да настъпят преки и
непосредствени вреди за ищцата, тъй като адресат на тези административни актове
е юридическото лице „РОНИ 2007„ ЕООД с ЕИК *********, а не ищцата. Без значение
в случая е обстоятелството, че тя е управител на това дружество. Отменените
административни актове могат да влияят пряко и непосредствено само върху
правната и имуществена сфера на търговското дружество, върху негови права и
законни интереси, но не и в правната сфера на управителя или на собственика на
капитала на търговското дружество. Юридическото лице „РОНИ 2007„ ЕООД и физическото лице Р. Ш. Ш. като собственик на капитала на това търговско
дружество са различни правни субекти. Дори
да се приеме, че отменените административни актове са засегнали
негативно имуществената сфера на ищцата, то това засягане не е пряко и
непосредствено, а косвено през засягане
на правата ѝ по Търговския закон като собственик на капитала на търговското дружество и негов
управител.
От събраните по делото доказателства се установява, че
изплащането на обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО на ищцата
за времето от 01.11.2017 год. до края на срока от 410 дни е спряно не с
отменените административни
актове, посочени в исковата молба, а с Разпореждане
№ Д-26-000-00-01184826 от 06.12.2017
год. / л. 62/ на Ръководителят на изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл. 40, ал. 4 от КСО. По делото няма доказателства, а и
ищцата не твърди, че това разпореждане е отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по делото представи доказателства, че това разпореждане е връчено на
ищцата по електронен път. Следва да се
има предвид, че въпросът дали това
разпореждане е връчено или не е връчено на ищцата е без значение за настоящия правен спор. От
значение е единствено фактът, че разпореждането с което е спряно изплащането на
обезщетението по чл. 50 от КСО за
процесния период не е отменен административен акт, с оглед разпоредбата на чл.
204, ал. 1 от КСО. В случая не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 2 и 3 от АПК, тъй като в настоящото производство този административен акт не е оспорен
заедно с предявяване на иска нито е поискано обявяване на неговата
нищожност.
Следва да се има предвид, че
с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от НПОПДОО,
съгласно която паричните обезщетения за период, обхващащ повече от един
календарен месец, се изплащат в срок до 5 работни дни след изтичане на месеца,
за който се отнасят, разпореждане №
Д-26-000-00-01184826 от 06.12.2017 год.
спира изплащането на обезщетението по чл. 50 от КСО на ищцата и за м. ноември 2017 год. С разпореждането е спряно изплащането на
обезщетението считано от 06.12.2017 год., когато все още не са изтекли
петте работни дни за изплащане на обезщетенията за м. ноември 2017 год., тъй като 2 и 3 декември 2017 год. са събота и
неделя.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът на ищцата
ответникът – НОИ, да ѝ заплати претърпяната пряката и
непосредствена вреда от два отменени административни акта в размер на
неизплатеното ѝ обезщетение за бременност и раждане за периода от
01.11.2017 год. до 11.04.2018 год. в размер на 1480 лв. е неоснователно и
недоказано.
По отношение на искането за заплащането на вредите,
представляващи неизплатено обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2 годишна възраст по чл. 53
от КСО за периода от 12.04.2018 год. до 11.05.2018 год., съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО,
в редакцията преди изменението
ѝ със ЗИД на Кодекса на труда /ДВ бр. 30/2018 год. в сила от 01.07.2018
год./, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през
време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката)
се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване.
Според разпоредбите
на чл. 3, ал. 1, чл. 4, т. 1 и т. 6
и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
НПОПДОО /в редакцията им преди изменението с ДВ бр. 57/2018 год. в сила от
01.07.2018 год./ паричните обезщетенията
за бременност и раждане до 135 дни се
изплащат въз основа на болничен лист и представено удостоверение обр. 9, а обезщетението за бременност и раждане за
остатъка до 410 дни по чл. 50, ал.1 от КСО и обезщетението за отглеждане на
малко дете по чл. 53 от КСО се изплащат въз основа на заявление - декларация по
съответния образец и удостоверение обр. 11 към чл. 11, ал. 2 от наредбата.
От събраните по делото доказателства / Удостоверение
пр. № 9 към чл.11, ал. 1от Наредбата на л. 152- 154 от адм.д. № 520/2018 год.
на АС – Хасково и последните 7 реда от таблицата на л. 78 - справка от партидата на ищцата в НОИ/ е видно, че ищцата е била временно нетрудоспособна поради
бременност и раждане 135 дни за периода
от 27.03.2017 год. до 08.08.2017 год. включително, за което е представила
болнични листи и е изплатено
обезщетение. От удостоверение Приложение 11 /л. 155 от адм.д. № 520/2018
год. на АС Хасково/ се установява, че ищцата е
поискала изплащане на обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до
410 дни считано от 09.08.2017 год. Този период от 275 дни е изтекъл на
10.05.2018 год. Съгласно представеното извлечение от партидата на ищцата в НОИ
/л.78 ред 1-3 от таблицата/ за този
период на ищцата е заплатено обезщетение за остатъка от м. август /17 раб.
дни/, за м. септември и октомври 2017 год. За останалия период до 10.05.2018 год. в т.ч. и за м. ноември
2017 г. обезщетението по чл. 50, ал. 1 от КСО не е изплатено, тъй като
производството по изплащане на този вид обезщетение на ищцата е спряно с Разпореждане
№ Д-26-000-00-01184826 от 06.12.2017 год. / л. 62/ на Ръководителя на изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Хасково. Това разпореждане, както беше посочено по-горе
не е обжалвано и не е отменено.
От анализа на цитираните
по-горе правни норми и посочените факти следва изводът, че за времето от 12.04.2018
г. до 11.05.2018 ищцата евентуално би имала
право на обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО – за бременност и раждане за срок от 410 дни, но не и право на обезщетение по чл. 53 от КСО –
за отглеждане на малко дете. Ищцата би могла да претендира обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от
КСО за времето от 11.05.2018 год. насетне до навършване на две години на
детето, но както тя самата сочи в
исковата си молба, от 11.05.2018 год. правото на обезщетение по чл. 53 от КСО се
е ползвало от бащата на детето.
Следователно за времето от
12.04.2018 год. до 11.05.2018 год. на
ищцата не би могло да бъде причинена вреда от неизплатено обезщетение по чл. 53
от КСО, а обезщетението ѝ по чл. 51, ал. 1 от КСО е било спряно с
разпореждане по чл. 40, ал. 4 от КСО, което не е отменено. Както беше посочено
по-горе посочените в исковата молба решения на ръководителя на ТП на НОИ
Хасково, които са отменени с решение на АС – Хасково са ирелевантни за настоящият спор и не могат да бъдат
основание за тази искова претенция. Следва да се има предвид, че формираният
мълчалив отказ по удостоверение Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от
НПОПДОО с вх. №
Р14-26-000-00-********** от 17.05.2018 год. / виж л.156 от адм.д. № 520/2018
год. на АС – Хасково/ не може да е основание за исковата претенция за периода от
12.04.2018 год. до 11.05.2018 год., тъй като в него изрично се иска изплащане
на обезщетението считано от 11.05.2018 год., т.е. след процесния период.Освен
това този мълчалив отказ не е обжалван и не е отменен, а и от тази дата правото
на обезщетение по чл. 53 от КСО се е ползвало от бащата по признание са самата
ищца.
Ето защо съдът намира, че искът на ищцата НОИ да ѝ
заплати претърпяната пряката и непосредствена вреда от два отменени
административни акта в размер на неизплатеното ѝ обезщетение за
отглеждане на малко дете до 2 години по чл. 53 от КСО за времето от 12.04.2018 год. до 11.05.2018
год. в размер на 460 лв. е неоснователен
и недоказан.
По отношение на сочените в молбата на процесуалния
представител на ищцата /л.75/ заявление вх. № Р14-000-00-********** от
23.5.2018 год., по което не било изплатено обезщетение по чл. 53 от КСО и
разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 год. на ТП на НОИ Хасково /л. 76/, съдът счита, че
същите са неотносими към настоящия правен спор.
От справка за постъпили
данни от Приложение № 9 по партидата на
ищцата в НОИ /л.37 последен ред от
таблицата/ е видно, че посоченото заявление касае обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53 от КСО считано от 11.05.2018 год. Разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020
год. на ТП на НОИ Хасково /л. 76/ пък
касае възстановяване от ищцата на
недължимо платено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от
09.08.2017 год. до 31.10.2017 год., В
петитума на исковата молба се претендират вреди за неизплатено
обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 01.11.2017 год. до 11.04.2017
год. и по чл. 53 от КСО за периода от
12.04.2018 год. до 11.05.2018 год., т.е.
цитираните заявление и разпореждане са
неотносими към исковата претенция. Ищцата
не е направила изменение на иска по предвидения в чл. 214 от ГПК
ред. Наред с това, както съдът е посочил
по-горе в исковата си молба ищцата изрично е заявила, че правото на обезщетение по чл. 53 от КСО от 11.05.2018
год. насетне се ползва от бащата на
детето и дори такова обезщетение да не е изплатено, то евентуален иск за вреди би могъл да предяви бащата
на детето, но не и ищцата. Освен това следва да се има предвид, че нито
разпореждане № РВ-3-26-00760296 от 28.05.2020 год. на ТП на НОИ Хасково, нито формирания мълчалив
отказ по заявление вх. № Р14-000-00-********** от 23.5.2018 год., са обжалвани
и отменени. Ето защо тези актове не могат да бъдат основание за
предявените от ищцата искове.
С оглед неоснователността и недоказаността на главния
иск, то и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в
размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 10.02.2020 год. е неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото
искането на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело разноски е
неоснователено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ,
предявен от Р. Ш. Ш. от с. К., община И., срещу Националния осигурителен
институт гр. София, да ѝ заплати пряката и непосредствена вреда,
причинена от два отменени административни акта - Решение № 1012-26-72-1 от
17.04.2018 год. и
Решение № 1012 -26-92-1/ 10.05.2018 г., издадени от Ръководителя на ТП на НОИ –
Хасково, в размер на неизплатеното
ѝ обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.11.2017 год. до
11.04.2018 год. в размер на 1480 лв. и обезщетение по чл. 53 от КСО, за
отглеждане на дете до 2 год. възраст за периода от 12.04.2018 год. до
11.05.2018 год. в размер на 460 лв. заедно с мораторна лихва върху главницата в
размер на 369 лв. за периода от 16.11.2018 год. до 10.02.2020 год.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд, чрез Административен съд – Разград в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/