Решение по дело №1149/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			08.01.2021 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17 декември		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	АХ		1149		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Б. Борисов И., с ЕГН ***********,***  против Наказателно постановление № 20-5310-001135/03.11.2020 г. издадено от Началник ГРУПА КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“  в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Моли, чрез процесуалния си представител- адв. М. Чомакова, съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата. Излага доводи за допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материалния закон.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2020г., около 20:05 часа  била извършена проверка от С.Н. на длъжност инспектор при група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил в присъствието на свидетеля И.И., при която било констатирано следното: В гр. Бобошево, по улица „Липа“, в посока улица „Св. Иван Рилски“ жалбоподателя Б. Борисов И. управлявал автомобил „Фолксваген“ с рег. № КН 6673 ВТ, собственост на Нина Шиникова, с ЕГН**********, като проверка водачът отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство  „Dreger Drug г Тest 5000 с №“ARМS-0415”. Водачът е изпробван за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер“ 7510 , като пробата е отрицателна На водача е издаден талон за изследване № 0059002.  За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1135 с бланков № 232700/26.10.2020  г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прецизирана е правната квалификация на деянието.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е основателна, като за това взе предвид следните съображения:

От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник Група към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице, упълномощено със Заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Спазени са императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

Актосъставителят С.Н., разпитан в хода на производството, сочи че   на посочената в акта дата бил   на работа заедно със св. И.И.. Били извикани от колегите им в Полицейски участък Бобошево да извършат проба за наркотици вещества и опиати на водача Б.И.. Първо го изпробвали с дрегер за алкохол, която проба била отрицателна, но лицето отказало да го изпробват за наркотични вещества, като му бил  издаден талон за медицинско изследване, Съставен бил  АУАН за отказ да бъде изпробвано лицето за наличие и употреба на наркотични вещества. Тези показания на свидетелите С.Н. и И.И. съдът кредитира като ги намира за съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал, тъй като са еднопосочни, взаимодопълващи.

Във връзка с възраженията в жалбата за правната квалификация на деянието съдът намира, че следва да посочи следното:

Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в посочените в акта и НП дата, час и място.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че водачът се е съгласил да бъде изпробван за алкохол, като извършеното изследване не е отчело наличието на алкохол, но е отказал да бъде тестван за наркотици. Тоест, след като е бил поканен от контролния орган за извършване на изследване с техническо средство  за наличието на наркотици и упойващи вещества е отказал. На лицето е бил издаден и връчен посочения по-горе талон за медицинско изследване. За  тези обстоятелства жалбоподателят се е подписал в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение.

Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя адв.Чомакова, че е налице неяснота относно описанието на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и на доказателсвата, които го потвърждават, както и че нарушението не е описано в достатъчна и индивидуализираща степен чрез посочване на всички относими към състава му факти.

Видно от съставения АУАН жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, обстоятелство описано във фактическото описание на нарушението в НП, като е посочено, че нарушението е, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство. Следователно в наказателното постановление отказът да бъде изпробван водачът за алкохол е квалифициран от наказващия орган като нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване.                                                

В АУАН, така и в НП изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван за употреба на наркитици с техническо средство „Dreger Drug  Тest 5000“ с № “RМS-0415”. Двете хипотези на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Това деяние правилно е квалифицирано по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не пораждат никакво съмнение в какво точно нарушение е обвинен водачът. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна, не е нарушено правото на защита на нарушителя след прецизирането на правната квалификация в диспозитива на НП. Наказанието е определено правилно.

Следва да се каже, че по силата на чл. 6 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата), часът на извършване на проверката се вписва задължително в съставения АУАН.  В настоящият случай времето на извършване на нарушението съвпада с времето на спиране на водача, за да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества. Видно от издаденото предписание – талон, лицето е следвало да даде материал за лабораторно изследване до 22.20 ч., а същият му е връчен в 21.20ч, а часът на нарушението е 20.05 ч. на 26.10.2020 г. Както се посочи и по-горе изпълнителното деяние, представляващо отклонение от дължимото поведение има две форми, поради двата основни способа за проверка, а с осъществяването на която и да е от тях се извършва административно нарушение, при това само едно. НП отговаря на изискванията на чл.57 ,ал.1, т.5 от ЗАНН а словесното правно обвинение напълно съответства на фактическото – лицето е отказало изрично да бъде проверено с тест, както и да изпълни предписанието за лабораторно изследване. АНО би нарушил закона в посочения от жалбоподателя смисъл, ако бе наложил две административния наказания за деяние, което осъществява едно административно нарушение. Възможните форми на изпълнителното деяние не могат да бъдат тълкувани като избор на лицето как да бъде проверено за употреба на алкохол или наркотични вещества, нито като две нарушения. Водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на  контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление, който се наказва по административен ред с административно наказание. В разпоредбата на чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) е казано следното: При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Законодателя борави с термина „задължение“ да бъде проверен, като начина се избира от контролните органи, според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ тоест квалифицира се правно като деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Предвид различните начини за проверка на място – с техническо средство за алкохол, съответно с тест за наркотичните вещества, а когато не е възможно с други средства, законодателя е предвидил две различни форми на изпълнителното деяние в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване на която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на административно наказание. По силата на чл.3 от  Наредбата при извършване на проверка на място концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач. Издадения талон за медицинско изследване не е изпълнен, който факт потвърждава извършването на административното нарушение по чл.174, ал.3 от НК и чрез двете му форми на изпълнително деяние.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и  законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.     

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. I-во ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-5310-001135/03.11.2020 г.  издадено от Началника на група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, с което на  Б. Борисов И., с ЕГН ***********,***   са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)  месеца за нарушение по чл.174, ал.3, предл.  Второ  от ЗДвП на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДВП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК, в 14-ет дневен срок  от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.    

 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: