РЕШЕНИЕ
№
04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ гр. дело № 899 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита
срещу домашното насилие.
Образувано
е по въззивна жалба от И.Д.И. срещу решение № 3 от 28.02.2019 г., постановено
по гр.д. №525/2018 г. по описа на Районен съд – Етрополе, с което е отхвърлена
молбата му по Закона за защита от домашно насилие срещу Н.С.И..
В
жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответницата е извършила спрямо него акт на домашно насилие. Счита, че съдът не
е преценил доказателствата по делото правилно. Ето защо моли да бъде отменен
акта на първоинстанционния съд и да бъде издадена заповед за защита. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н.С.И. е получила препис от въззивната жалба на
02.12.2019 г., но не се е възползвала от възможността в срока
по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН да направи възражение на жалбата или да посочи нови
доказателства. Извън този срок е депозиран
отговор чрез процесуалния представител адв. Ч., с който се оспорва жалбата.
Счита същата за нередовна и неоснователна.
В откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът И.И., редовно призован,
не се явява, но се представлява от адв. М.. Поддържа въззивната жалба и
изложените в нея доводи. Претендира разноски в производството. В съдебното
заседание въззиваемата Н.И., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Ч., който оспорва въззивната жалба, поддържа доводите, направени в
отговора на жалбата. Претендира разноски по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира,
че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН
въззивният съд се произнася с решение по същество, с което оставя в сила,
отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава
нова заповед.
Първоинстанционното производство е
образувано по молба на И.Д.И. по
Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед
за защита против Н.С.И.. За да постанови своето решение първоинстанционният съд
е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ответницата
да е извършил акт на домашно насилие спрямо молителя, поради което е оставил
молбата му без уважение.
Защита по Закона за защита от домашно
насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на
домашното насилие е лице, с което пострадалият се намира или е бил във
фактическо съпружеско съжителство, а според т. 3 – лице, от което има дете. По
делото не се спори, а и това се установява от удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане №0075/07.04.2011 г. и удостоверение
за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №237/05.02.2018 г.,
че молителят и ответницата имат две деца. Не се спори между страните и, че те са били във фактическо съпружеско
съжителство. Поради това страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата
за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения
акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6
от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да
се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо въззивника са
били извършени конкретни действия от страна на ответницата, които биха могли да
се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От показанията на разпитания пред
първоинстанционният съд свидетел И. И., се установява, че на 03.11.2018 г.
между ответницата и молителя е възникнал скандал, при който молителят е блъснал
ответницата, а тя го е ударила с телефон по главата. Свидетелят възпроизвежда
обстоятелства, които е възприел лично /забелязаните от него белези по врата на
ответницата и челото на молителя/, а показанията му са ясни, конкретни и
вътрешно непротиворечиви. Свидетелят е брат на ответницата, но съдът не счита,
че това е основание показанията му да останат извън фактическите констатации на
съда. Ето защо настоящият съдебен състав дава вяра на негови показания.
Изложените от него обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Любомир
Лаков – полицейски служител, който по сигнал на ответницата, е посетил мястото
след инцидента. Въпреки, че този свидетел не е пряк очевидец на конфликта между
страните, то неговите показания кореспондират с изложеното от свидетеля И.. Отделно
от това свидетелят също е възприел лично последиците от инцидента – ответницата
е имала белези по скулата, устната и шията, а молителят е имал синина на
челото. Свидетелят уточнява, че ответницата е била притеснена, а молителят е
бил превъзбуден. От представените по делото медицински документи – медицинско
свидетелство и фиш за спешна медицинска помощ също се установява причиненото на
молителя повърхностно охлузване и насиняване на челото. По делото е разпитана и
свидетелката Н., която обаче не възпроизвежда обстоятелства свързани с предмета
на делото, а относно търговски отношения между дружества, в които участват
страните.
Съдът съобрази и изложеното от молителя
И. в депозираната от него декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от
една страна е годно доказателствено средство, от друга въззивникът е пряк
очевидец на случилото се. Поради изложеното доказателствената ѝ стойност
не е компрометирана. Това следва и от факта, че тя съдържа описание на времето,
мястото и вида на твърдения от молителя акт на домашно насилие, конкретната
дата и конкретния извършител. Изложеното съответства и на обстоятелствената
част от исковата молба.
Въпреки твърденията на молителя, настоящият
съдебен състав намира, че извършените от ответницата действия не представляват
физическо насилие спрямо пострадалия и не следва да бъдат квалифицирани като
акт на домашно насилие. Напротив, по делото се установи, че молителят е
осъществил насилие спрямо ответницата и тя му е отвърнала с цел защита. Не се
установи осъществяване от страна на ответницата и на твърдяното от молителя
икономическо насилие. По делото е представена и заповед за незабавна защита №
551831 от 03.12.2018 г., издадена по гр.д. № 76197/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 149-ти състав, с която молителят е задължен да не доближава
ответницата на разстояние по-малко от 100 метра, забранено му е да доближавана
на същото разстояние нейното жилище, местата за социален отдих и местоработата,
като е предупреден и за последиците от неспазването на заповедта. Това в още
по-голяма степен потвърждава изводите на съда, че не ответницата е извършила
физическо насилие спрямо молителя.
Основният довод на жалбоподателя е, че
съдът неправилно е обсъдили доказателствата по делото, както и че неправилно е
приел липсата на акт на домашно насилие. Настоящият състав счита, че тези
доводи са неоснователни. За установяването на обективната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални
усилия. Разпитани са установените по делото свидетели при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност. Съдът правилно е
установил фактите по делото.
Предвид изложеното и доколкото изводите
на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, то настоящият съдебен състав
намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без
уважение.
По
разноските пред въззивната инстанция:
При този изход на въззивното производство на въззиваемата страна се дължат разноски в пълен размер. Тя е била представлявана от адвокат и е заплатила 500 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие минималното възнаграждение е 400 лева. Настоящият състав на въззивния съд, като прецени извършените от процесуалния представител на въззивницата процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмен отговор на въззивна жалба и явяване в едно открито съдебно заседание, счита, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 28.02.2019 г., постановено по
гр.д. №525/2018 г. по описа на Районен съд – Етрополе.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 400 лева – разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.