Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
14.01.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, в публично заседание на 13.12.2019 г.,
XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 4987 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 53, ал. 3 ЗЧРБ, вр. чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод
жалбата на „България Еър” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Слатина”, Аерогара София, чрез упълномощен юрисконсулт, против
Наказателно постановление (НП) № 82 от 18.10.2019 г., издадено от Началника на
ГПУ - Летище Бургас при РДГП - Аерогари, ГДГП МВР – гр. София, с което за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл. 51 ал.1 от
същия закон, вр. чл. 53 ЗАНН, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 6 000.00 лева.
В жалбата са изложени
оплаквания за липса на извършено административно нарушение, както и за
допуснати от актосъставителя и наказващия орган нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли се за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.
Наказващият орган,
редовно уведомен, също не изпраща представител.
След проверка за
процесуалната допустимост на жалбата, съдът я намери за редовна, подадена от
легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
пред материално и териториално компетентен съд.
Въз основа на
събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
безспорно, че дружеството-жалбоподател осъществява дейност като въздушен
превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България
(справка от Търговския регистър на лист №9 от делото). На 10.08.2019 г. на
летище Бургас пристигнал полет FB 660 на „България Еър” АД от гр. Москва, Руска
федерация. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен
контрол от служители на ГПУ - Летище Бургас, сред които и свидетеля Г., заемащ
длъжността „командир на отделение” при ГКПП Аерогара Бургас. При проверка на
пътника MOZOLIVSKIY VADIM, руски гражданин, роден на *** г.,
притежаващ паспорт № *********, издаден на 24.08.2012 г. годен до 24.08.2022 г.,
било установено, че същият не притежава българска валидна виза или разрешение
за пребиваване. За случая свидетелят Г. изготвил докладна записка до Началника
на ГПУ Летище Бургас (л.12 от делото).
На 11.09.2019 г. свидетелят
Г. съставил срещу авиокомпания „България Еър” АД акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 82 от същата дата, където от фактическа
страна описал, че на 10.08.2019 г., в 19:05 часа на ГКПП - Аерогара Бургас
дружеството е превозило споменатия по-горе руски гражданин до Република
България, като при граничната проверка се установило, че той не притежава
валидна виза, каквато се изисква съгласно РЕГЛАМЕНТ № 2016/399 или разрешение
за пребиваване, като и издало превозни документи и бордна карта, превозвачът не
е изпълнил задълженията си да провери документите за пътуване преди да извърши
услугата по превозване на лицето. Така описаното деяние било квалифицирано като
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Екземпляр от акта е бил връчен на представител
на жалбоподателя срещу подпис на 19.09.2019г., като последният е направил
възражения срещу така съставения АУАН.
Впоследствие, въз
основа на горепосочения акт, било издадено обжалваното понастоящем НП, където в
при пълна идентичност с текстовото описание на нарушението в акта и същата
правна квалификация на нарушението на основание чл. 51 ал.1 ЗЧРБ на превозвача
е наложена имуществена санкция в размер на 6 000.00 лева.
Така установената
фактическа обстановка съдът извлече от материалите по
административнонаказателната преписка и свидетелските показания на актосъставителя
Т.А.Г. и свидетелите Д.К. и С.К..
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното
производство, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Още при съставянето
на акта, във фактическото описание на деянието са описани съществените обективни
елементи, които са сред задължително предвидените във фактическия състав на
нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В акта е посочено, че руският гражданин
MOZOLIVSKIY VADIM не отговаря на условията за влизане в страната посочени в чл.
6 § 5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от
09.03.2016 г., а именно наличие на положена валидна виза или разрешение за пребиваване и превозвачът
не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 т.1 ЗЧРБ. Описанието в АУАН
обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви свои задължения
конкретно не е изпълнил в случая, както по какви причини превозваният от
дружеството руски гражданин не отговаря на условията за влизане в Република
България – липса на валидна виза или разрешение за пребиваване.
Действително,
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ има бланкетен характер, тъй като предвижда
чужденецът да разполага с редовен документ за задгранично пътуване или заместващ
го друг документ, както и българска виза, когато такава се изисква, но без да
са упоменати случаите, когато визата е задължителна. Тези случаи обаче, са
изрично упоменати в РЕГЛАМЕНТ № 2018/1806, 539/2001, 2016/399 за определяне на
третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават
външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се
освободени от това изискване, и в частност в Приложение І към чл. 1, § 1,
където Русия изрично е посочена сред държавите, чиито граждани трябва да
притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В
случая, цитираните норми от Регламента са директно приложими на основание чл.
8, ал. 2 ЗЧРБ, поради което при описание на нарушението, актосъставителят
законосъобразно е посочил, че превозвачът не е изпълнил задължението си преди
да извърши превозната услуга, да установи наличието на редовни документи за
пътуване, сред които и валидна виза, каквато за пътника MOZOLIVSKIY VADIM, руски гражданин, се изисква на основание чл. 8, ал. 1, във връзка с Регламент № 2018/1806, 539/2001,
2016/399, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно които лицето, посочено в
АУАН и НП, е следвало да има валидна виза.
Не може да бъде
споделено обичайното становище на жалбоподателя, че в АУАН и в НП не е посочено
дали лицето е притежавало или не валидно разрешение за престой при транзитно
преминаване. Напротив, и в двата акта изрично е записано, че освен валидна виза
лицето не притежава и разрешение за пребиваване.
Що се касае до приложението
на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, то същата е неотносима към
процесното нарушение, това действително е така – текстът на тази разпоредба
съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, и
съответно е адресиран и въвежда задължения за чужденците, които влизат или
преминават транзитно през територията на Република България, а не за
превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото
на защита на жалбоподателя – същият е бил запознат с фактите, въз основа на
които е формулирано обвинението, допуснатата неточност не може да се приеме за
съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.
Доказателства, че е
извършено нарушението е приложеното копие от международен паспорт, самолетен
билет на лист 14 от делото.
Отговорността на
юридическите лица, каквото е тази на санкционираното дружеството, е обективна,
т.е. в случая не се изисква вина от страна на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата
на чл. 51 ЗЧРБ
превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20 ЗЧРБ,
се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 10 000.00
лв. за всяко превозвано лице.
В процесното НП не са
налице мотиви защо е наложено административно наказание в размер от 6 000.00 лева, а не в
минималния от 2 000.00 лева. Редно е било наложения размер от 6 000.00 лева да се
мотивира. Според настоящия състав този размер действително не съответства на
тежестта на извършеното нарушение, поради което следва да бъде намален до
минималния предвиден от 2 000.00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
1 ЗАНН, Районен съд - Бургас, XXII наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 82 от 18.10.2019 г., издадено
от Началника на ГПУ - Летище Бургас при РДГП - Аерогари, ГДГП МВР – гр. София,
с което за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1
от Закона за чужденците в Република България, на основание чл. 51 от същия
закон, вр. чл. 53 от ЗАНН, на „България Еър” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, Аерогара София е наложена
имуществена санкция в размер на 6 000.00 лева,
като НАМАЛЯВА този размер на 2 000.00
лева.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Районен съдия:_/п/
Вярно с оригинала:
ММ