Решение по дело №85/2022 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 83.. от 14.02.2022г., постановено по А.Н.Д.
№ 85 по описа за 2022г. на Районен съд В.Т.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-
процесуалния кодекс (НПК).
Съдът е сезиран с мотивирано Постановление от 19.01.22г. от ВТРП за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл.78 А от НК на Б. ХР. К., роден на 01.06.1977г., в гр. И българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с адрес: в гр. В.Т, ул. „********, ЕГН **********, със средно
образование, работи, за това, че на 03.09.2020г., в гр. В.Т, потвърдил неистина в писмена
декларация с вх. № 127500-16405, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи, връзка с чл. 160 , ал. 1 от ЗДВП (Дубликат на
свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, за което
притежателят на свидетелството подава декларация) се дава пред орган на властта –
Началник на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР гр. В.Т, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б. ХР. К. е роден на 01.06.1977г., в гр. И. Същият е българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование. Живее в гр. В.Т на ул. „********.
Понастоящем е безработен и не реализира доходи.
Б. ХР. К. е правоспособен водач на МПС, който притежавал издадено на негово име
СУМПС № ********* със срок на валидност - до 23.08.2024г. за извършено от него
нарушение на правилата за движение на територията на Република Италия, същото СУМПС
му е било отнето и в последствие върнато в Р. България съобразно приложения по делото
Опис № 6 (л. 7 от ДП).
Независимо от това обстоятелство, свързано с отнемането на СУМПС, на
03.09.2020г., Б.К. отишъл в сградата на ОД на МВР в гр. В.Т, в сектор „Пътна полиция", тъй
като бил решил да му бъде издаден дубликат на отнетото свидетелство за правоуправление.
Пред служители в сектор „Пътна полиция", при Областна дирекция на МВР - В.Т, заявил
желанието си за издаване на дубликат на СУМПС, като посочил, че бил изгубил
предишното. Във връзка с това попълнил Декларация с вх. № 127500-16405, която по силата
на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, връзка с чл. 160
, ал. 1 от ЗДВП, в която декларирал, че е изгубил СУМПС № *********, въпреки че знаел,
че така заявените от него обстоятелства не отговарят на истината, тъй като свидетелството
му за управление на МПС не било загубено, а му било отнето за извършено нарушение на
територията на Република Италия. Обвиняемият попълнил датата и мястото на съставяне на
декларацията - 03.09.2020г. в гр. В.Т, и положил подпис за „декларатор".
При това, видно от съдържанието на приобщеното като доказателство по делото
заключение на графична експертиза, което не е оспорено от страните и се възприема от съда
като обективно и безпристрастно, освен посочените данни в декларацията, обвиняемият -
собственоръчно, попълнил и подписал и останалите документи, изискуеми по закон за
издаването на дубликат на СУМПС.
Така попълнената декларация, обвиняемият Б.К. подал до началника на Сектор ПП
при ОД на МВР - В. Търново, като компетентен орган да се произнесе по направеното
искане.
При това на бил съставен АУАН с бл. № 0283229 от 03.09.2020г. за допуснато
нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, който обвиняемият подписал без възражения. Въз основа
1

на АУАН, в последствие му било издадено и НП № 2020-1275-02-000154/10.09.2020г.
Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в
обстоятелствената част на внесеното от ВТРП постановление, като се обосновава и доказва
от направените самопризнания на обвиняемия и събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключения на
съдебна графическа експертиза) от досъдебното производство. Подпомагащи процеса на
доказване по делото са и приобщените като доказателства: Декларация за имотното
състояние на обвиняемия и за семейното му положение; справка за съдимост и такава за
неговата за личност, изготвена от полицейски инспектор, обслужващ района по
местоживеене на лицето. Същите по един несъмнен начин се установява извършването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на реализиране, както и авторството.
Изложеното мотивира съда да приеме, че Б. ХР. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал. 1 от НК.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на престъпление по чл.
313, ал.1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната
норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по
този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на
закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината
за определени обстоятелства в писмена декларация.
Съотнесена към настоящия казус обективната страна на деянието на обвиняемият се
съдържа в следните действия:
От обективна страна, Б. ХР. К., на 03.09.2020г., в гр. В.Т, потвърдил неистина в
писмена декларация с вх. № 127500-16405, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, връзка с чл. 160 , ал. 1 от ЗДВП (Дубликат на
свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, за което
притежателят на свидетелството подава декларация) се дава пред орган на властта –
Началник на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР гр. В.Т, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства и в частност причината за липсата на свидетелство за
управление на МПС, а именно, че е изгубил СУМПС ********* - престъпление по чл. 313,
ал. 1, пр. 1 НК.
От субективна страна, приемам за доказано, че обвиняемият е извършил деянието
виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за
да удостовери отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със СУМПС
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в размер от 100 до 300
лв.
Видно от приетите по делото доказателства, Б. ХР. К. е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер; не представлява лице с висока обществена опасност; не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на Раздел ІV на Глава осма от НК и от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл.78 А от НК за
освобождаване на Б. ХР. К. от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на
2

ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите (съдействие за разкриване на обективната истина) и отегчаващите вината
обстоятелства (съдът не констатира такива). Предвид на това и като съобрази целите на
наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по отношение на
извършителя и като съобрази неговото финансово състояние (не реализира парични доходи)
съдът намира, че за извършеното деяние, на Б. ХР. К., следва да бъде наложено наказание -
глоба в предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1000 лв.
Веществените доказателства: Заявление за издаване на документ за самоличност на Б.
ХР. К. от 03.09.2020г., разписка от 03.09.20г., разписка за издадено СУМПС и Декларация от
03.09.2020г. и Декларация по чл.17, ал. 1 от ППЗБЛД (л. 75 – 79 на ДП), след влизане в сила
на решението следва да бъдат върнати на Отдел „БДС“ при ОД на МВР - В. Търново.
С оглед признаването на Б. ХР. К. за виновен по повдигнатото му обвинение,
направените във връзка с това обвинение разноски по делото, в размер на 133,25 лв. - за
възнаграждение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
графическа експертиза, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, следва да бъдат възложени в тежест на
обвиняемия, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК и чл.78а, ал.1 НК, съдът
постанови решението си.

Съдия при Раонен съд В.Т:
3

Номер на акта:	83
Дата:	14 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия:	Пенко Цанков

Дело:	20224110200085
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 януари 2022 г.

Решение по дело №85/2022 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите