Р Е Ш Е Н И Е
Номер 235 18.12.2019г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На втори октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Е. У.
Секретар:А.Г.като разгледа докладваното от
съдия Е.У.гражданско дело № 300 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „С.6.“ ЕООД *** чрез управителя си инж. И.В.Х. с ЕГН ********** с посочено правно основание чл.422
ал.1 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК, срещу К.В.П. с адрес ***, aп. А 514.
Срещу ответника се моли да бъде
установено, че К.В.П. с адрес ***, А 514 дължи на „С.“6. ЕООД следните суми:
668,50 лв. /шестстотин и шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - частично
задължение за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. според сключения помежду ни
договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, както
и сумата 185.88 лв. /сто осемдесет и пет лева и 88 ст. /, представляваща лихва
за забава от 01.01.2016г. до 28.09.2018г.,
както и 625 лв/шестстотин двадесет и пет лева/, представляващи разноски
от които 600 /шестстотин лева - адвокатско възнаграждение и 25 /двадесет и пет
лева/ - държавна такса за заповедно производство - по което е издадена заповед
за изпълнение №521/06.11.2018г. по ч.гр.д № 956/2018г. на 4 с-в PC- Н..
Претендират се разноски .
Сочи се, че на 12.09.2014г. ищцовото
дружество „С.6.“ ЕООД, сключил договор с председателя на Етажната
собственост на комплекс находящ се в гр. Р.общ. Н., обл. Б., ул. „Р.“ № ** инж.
К.Стефанов Х.за осъществяване на управление и поддръжка на комплекса, в който
ответника в който Косения В.П. притежава aп. А 514
Дейността която осъшествявало „С.6.“
ЕООД била: ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана от лицензирана
фирма, поддръжка и хигиена на сградите в комплекса - стълбища, входове, фоайе,
асансьор, тревни площи, поддържане на външен открит басейн, организиране на
пропускателен режим на територията на комплекса, заплащане на сметки за
електричество и питейна вода на общите части на комплекса, други режийни
разходи по поддръжка на общите части.
За осъществяване на цялата тази дейност „С.6.“
ЕООД извършило разходи за заплати и други възнаграждения на обслужващи
комплекса лица - чистачи, охрана, градинари, портиери и др., за текущи поправки
и инцидентни ремонти, за застраховки на общите части на комплекса, за разноски
по контрол на техническото обслужване, за електроенергия и водоснабдяване и др.
Според подписания на 12.09.2014 г.
договор за всеки апартамент в комплекса била определена такса от по 8/осем/
евро на кв. м. без ДДС за първата година от договора, като от 01.01.2015г. до
31.12.2015г., според т. 2.3 от Договора таксите се заплащали на 6/шест/ месеца
до 5-то число на м. януари и до 5 число на м. юли. За всяка заплатена сума „С.6.“
ЕООД издавало фактура, която по съответния ред се осчетоводявала. За същият
апартамент е направено авансово плащане за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г.
в размер на 382 лева. За остатъка от дължимата сума от aп. ***, по договор за
поддръжка и управление, е издадена фактура № 75/13.09.2015г. на стойност 350
евро или левовата им равностойност към 13.09.2015г.- 668, 50 лева.
До момента К.В.П., собственик
на апартамент № 514 в бл. 2, ет.2 на ул. Р. № ** в гр. Р.не е платила изцяло за
услугата която е ползвала, притежавайки собственост в комплекса, обслужван от
фирма „С.“ 6.“ ЕООД
В месечния срок е постъпил
писмен отговор от особения предсатвител на ответника, адв.Ч.П. БАК.Излага се
становище, че иска е предявен срещу ненадлежен ответник , както и че
претенцията е на база на договор, който не е сключен от ответника и съответно
не би могъл да го обвърже със задължение за плащане. Възразява се срещу действителността на
договора, като се твърди че е нищожен, тъй като е сключен от лице без
представителна власт при липсата на съгласие от ОС на ЕС - чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД .Отделно от това се твърди и незаконосъобразност на размера на иска, тъй
като липсва яснота на каква база се определя дължима сума. Твърди се, че
липсват доказателства ответника да е собственик на самостоятелен обект в ЕС.На
осн.чл.51 ал.2 от ЗУЕС, ответника не дължи такса за поддръжка.Въвежда се и
твърдение за изтекла погасителна давност в полза на ответника.Иска се
прекратяване на делото, тъй като сразпореждане от 02.10.2018г. заповедния съд е
дал указания на молителя в 3 дневен срок да изправи нередностите по заявлението
по чл.410 ГПК.Съобщението е връчено на 26.10.2018г.Молбата-уточение е входирана
в съда на 31.10.2018г.,т.е, след изтичане на тридневния срок.На осн.чл.411
,ал.2,т.1 ГПК заповедния съд не е трябвало да издава заповед за изпълнение.
Отправя
се възражение за прекомерност на адвокатски хонорар в исковото производство.
След
цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен препис от нотариален акт, видно от който ответникът към
процесния период е собственик на самостоятелен
обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, а
именно: гр. Р., ул. Р. № **, бл.*, А ***.
За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната
ЕС, което е обвързало ответника в производството. В случая по делото не са
наведени твърдения решенията на общото събрание от 10.09.2014г. да са атакувани
по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения
следва да се приемат за стабилизирани, следователно задължителни за изпълнение.
Така по т. 5 от протокола е взето общо решение „С.6.“ ЕООД да се избере за
управляваща компания, съгласно предходно взето решение на ОС. Ето защо съдът
намира, че е постановено валидно решение на общото събрание на етажната
собственост.
В
отговора на исковата молба и по същество се поддържа, че ответникът не е
пасивно легитимиран да заплати тази сума на ищеца, тъй като той не е страна по
договора за поддръжка и управление, поради което не следва да заплаща суми,
дължими по него. Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание въз
основа на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо
или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия
на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е предвидено, че договорът за
възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече
от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се
сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока
на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на
ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС
на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да
са: 1. конкретни; 2. да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане
на общите части на сградата; 3. да са в кръга на правомощията на управителя.
В рамките на така очертаните от
решението на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице
съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – Решение № 48 от
23.05.2017г. по търг. дело № 2541 от 2016г. по описа на I търг. отделение на
ВКС.
В случая общото събрание е взело решение да се
избере конкретна управляваща компания. ОС на ЕС, обаче не е взело решение
възоснова на което К.Х.като управител на етажната собственост да сключи договор
за управление и поддръжка на общите части в комплекса. ОС на ЕС не е обсъждало
или приело, договорената между Х.и ищеца цена от 8 евро на кв. м., без ДДС,
годишно. Следователно с решението на общото събрание на управителя не са
възложени правомощия за сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решение
за определяне на такса, фактически липсва приложено по делото.Налично е
единствено такова за избор на
управляваща компания
Таксата за първи път е определена
с Договора/стр.6-9 от делото/, което обективно е липса на предпоставка за
достатъчна конкретност на решението за сключване на такъв договор.
С оглед цитираните по-горе характеристики на
договора, съдът споделя възражението, че ответникът не е задължен по него. Действително,
той е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6,
ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците в етажната собственост е длъжен да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост. Но, макар общото
събрание да е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗУЕС) за избор на управляващо дружество, същото не е взело решение по
параметри на договор, както и по упълномощаване за сключването на договор за
управление и поддръжка на общите части.Въпреки това такъв договор е сключен и то
в нарушение на реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , тъй като на събранието са
присъствали 53.52 % от собствениците на ЕС.По делото не са налични
доказателства и за това договорът за
възлагане по чл.19 ал.8 от Закона да е одобрен с решение
на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост. Нормата изисква и договора да се сключи от изрично
упълномощено от общото събрание лице.
Ето
защо това решение и действие на органите на управление на етажната собственост не са задължителни за ответника.
Настоящият
състав на съда приема, че договорът сключен от управителя е извън рамките на
правомощията, дадени му от самите собственици. Не е налична изразена волята на
общото събрание както по отношение размера на таксата, така и тя да се заплаща
именно на избраната управляваща компания.
С оглед всичко изложено до тук се налага
извод, че ответникът не дължи плащане на сумите по договор по която не е страна.
Водим от горното, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода по делото в тежест на ищеца би
могло да се присъдят сторените от ответника разноски, но по делото не са
налични доказателства такива да са сторени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска предявен по
реда на чл.422 от ГПК на „С.6.“ ЕООД, ЕИК:****със седалище *** чрез управителя
си инж. И.В.Х. с ЕГН **********за приемане за установено, че К.В.П. с адрес ***,
А 514 дължи на „С.“6. ЕООД следните суми: 668,50 лв. /шестстотин и шестдесет и
осем лева и петдесет стотинки/ - частично задължение за периода 01.01.2015г. -
31.12.2015г. според сключения помежду ни договор за поддръжка и управление на
жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата 185.88 лв. /сто осемдесет и пет
лева и 88 ст. /, представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до 28.09.2018г., както и 625 лв/шестстотин двадесет и пет
лева/, представляващи разноски от които 600 /шестстотин лева - адвокатско
възнаграждение и 25 /двадесет и пет лева/ - държавна такса за заповедно
производство - по което е издадена заповед за изпълнение №521/06.11.2018г. по
ч.гр.д № 956/2018г. на 4 с-в PC- Н., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: