Решение по дело №2366/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 15.02.2023 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията дело №2366/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.К.И., с която са предявени срещу МБАЛ „С.“ ЕООД, искове с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 30.10.2018 г. Ищцата претендира и законната лихва от датата на деликта.

Ищцата твърди, че на 28.10.2018 г. е посетила УМБАЛ „Александровска болница“ ЕАД за медицински преглед поради оплаквания от болки ниско долу в лявата част на корема. Изпратена била на АГ специалист в СБАЛГ „Майчин дом“ ЕАД, който констатирал, че в областта на ляв яйчник има кистоподобна формация с размери 3 см на 4 см. Ищцата решила да продължи лечението си при ответното дружество. Хоспитализирана била на 29.10.2018 г. с приемна диагноза „овариална киста“. На 30.10.2018 г. ищцата е подложена на операция за отстраняване на кистата, като твърди че не е имало необходимост от хирургическо отстраняване на кистата, доколкото същата е от типа появяващи се в хода на нормалния менструален цикъл на жената и изчезващи сами. По време на операцията опериращият д-р Г.преценил, че е налице и туморно образувание, което обхваща предна коремна стена, тънко и дебело черво и вместо да приключи операцията, тъй като няма специалност за извършване на тази операция, д-р Г.продължил оперативната дейност. Извадил яйчника и го изпратил за спешно хистологично изследване. Без да изчака резултатите, пристъпил към операция на дебело и тънко черво, като за това не е имал съгласие на пациента. В хода на операцията били премахнати ляв яйчник и яйчникова тръба към него, изрязана била голяма част от тънкото и дебело черво, прекъснат бил илиеум и ректум. На 01.11.2018 г. състоянието на ищцата се е влошило и е била приета по спешност в Пета градска болница. Още същия ден била оперирана. Лекарите установили, че при операцията, извършена от служители на ответника, вместо да бъде свързан край на дебелото черво с дебело черво и съответно, с илеум и край на тънко черво с другия край на тънко черво, хирургът погрешно свързал дебело с тънко черво, задънил е другия край на дебелото черво и тънкото черво и съответно, илеума. Ректумът бил затворен на глухо, така че чревното съдържание не можело да излезе навън. По този начин съдържанието на червата се връщало обратно, което предизвикало запушване на червата. Освен това една от анастомозите (връзките, с които е свързано червото) е изпуснала и част от съдържанието на чревния пасаж се изляло в коремната кухина, което причинило сепсис – дифузен фибронозно гнойно фекулентен перитонит – тежка форма на възпалителен процес, несъвместим с живота. Всичко това наложило ново изрязване на двете черва, нови анастомози и правилно свързване на органи, изваждане на външен изход на дебелото черво – временна колостома. Операцията била животоспасяваща, като в продължение на 14 дни болничен престой животът на ищцата бил в риск. На 14.01.2019 г. ищцата се подложила на още една операция, по време на която била ревизирана и предходната операция, проверени и подновени били дреновете и е деконструитирана и резецирана колостомата. Премахната била матката и другия яйчник поради масивни сраствания от перитонита. Ищцата счита, че служители на ответника са извършили ненужна и некачествена оперативна дейност, при която не са положили дължимата грижа и са нарушили добрите медицински практики. В резултат на това е претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, влошило се качеството й на живот, изгубила възможността да роди дете, макар да е в детеродна възраст. Поради състоянието си ищцата не е могла да присъства на погребението на брат си; получавала е паник-атаки и всеки ден й ставало лошо; организмът й не е разграждал вътрешните конци и се е налагало оперативна намеса за изваждането им. Заради отстраняването на яйчниците и матката е ускорено навлизането на ищцата в период на менопауза. Ищцата имала и хранителни затруднения – с невъзможност да се храни качествено, да задържа храна, което продължава и до днешна дата. Има и трайни белези след операцията, от които изпитва неудобство.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва описаното в исковата молба предоперативното състояние на ищцата, както и твърдението, че образувалите се кисти не се пукат и изчезват сами като част от естествения физиологичен процес. Твърди, че състоянието на ищцата е изисквало оперативно лечение поради възможни усложнения след разкъсване, при което съдържанието на кистата да попадне в коремната кухина и да причини сериозни усложнения. Поддържа, че хирургичното отстраняване на кистата било навременно и единствено правило лечение на нейното състояние. Твърди, че опериращият гинекологичен екип е извикал за консултация коремен хирург - д-р И.Б., който в качеството си на консултиращ, не е следвало да подписва оперативния протокол. При операцията било констатирано възпаление, носещо риск абсцесът да пробие в свободната коремна кухина и да доведе до дифузен перитонит, което наложило коремна операция по спешност, като гинекологичният хирург отстъпил мястото си на коремния – д-р И.Б.. Ответникът отрича да е допринесъл за детеродната неспособност на ищцата, тъй като хистеректомията била извършена в Пета градска болница при операция в „планов порядък“ и на пациент в стабилно състояние и то без наличие на необходимост от премахване на матката, особено без съгласие на пациента. Счита, че служителите му са спазили всички стандарти и медицински практики, че са положили дължимата грижа, като са спасили живота на ищцата чрез извършване на спешна операция. Твърди се, че посочените от ищцата страдания са нормални като възстановителен процес след резекция на червата.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от писмените доказателства (лист за преглед на пациент – л. 18), че на 28.10.2018 г. ищцата е прегледана от лекар - хирург при УМБАЛ АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА ЕАД поради оплаквания за болка в лявата долна част на корема от две седмици, която се е засилила последната седмица; болката била коликообразна, засилвала се веднага след прием на храна и частично се повлиявала от спазмолитици; съобщила е за чести позиви за уриниране, но с малко отделена урина, както и за диарични изхождания (л. 18). Ищцата е насочена за преглед от акушер гинеколог. На същата дата - 28.10.2018 г. е прегледана от акушер – гинеколог в СБАЛ МАЙЧИН ДОМ ЕАД, който от направеното ултразвуково изследване е установил кистозна формация на левия яйчник с размери три на четири сантиметра; ищцата е насочена за планова хоспитализация с резултати от кръвни изследвания и туморни маркер (л. 19, л. 490).

Установява се от писмените доказателства (медицинските документи, съдържащи се в История на заболяването), приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице гинеколог – д-р Р.В. и разпита на свидетеля В.Г.– лекар в болница „С.“, че на 29.10.2018 г. ищцата е прегледана от гинеколог – д-р В.Г.в МБАЛ С. ЕООД. В анамнезата на амбулаторния лист е посочено, че пациентката е със силни болки ниско в корема, неповлияващи се от спазмолитици, поставена й е диагноза доброкачествено новообразувание на яйчник (л. 108). Направени са туморни маркери СА-125 и HE4, които според вещото лице д-р Р.В. са най-често използваните туморни маркери за установяване дали една киста е доброкачествена и злокачествена. На същата дата - 29.10.2018 г. ищцата е приета по спешност в МБАЛ С. ЕООД, АГ клиника (л. 105-107). От експертизата на вещото лице д-р В. и разпита му в съдебно заседание се установява, че данните от кръвните изследвания са сочили наличие на възпалителен процес, а симптомите (болки, нарушения при микация и дефекация, белези на дразнене на коремната стена) отговарят на усложнение при овариална киста – руптура или усукване. Този вид кисти се оперират, когато настъпят усложнения или нараснат, като винаги при усложнение като разкъсване, кръвоизлив и възпаление, лечението следва да е хирургично. Вещото лице сочи, че в настоящия случай е имало данни за такова усложнение, което подлежи на хирургично лечение, като в този случай операцията се извършва от акушер-гинеколог.

На 30.10.2018 г. на ищцата е проведена операция под обща анестезия. Съгласно оперативния протокол от 30.10.2018 г. по време на операцията е установена туморна формация, изхождаща от чревен тракт интимно сраснала с предна коремна стена в областта на пикочния мехур; отстранен е левият яйчник и част от лявата маточна тръба и формация, състояща се от чревни бримки, прираснала към задната страна на пикочния мехур; левият аднекс (общо наименование на яйчниците, маточните тръби и свързаните с тях лигаменти) е изпратен за спешно хистологично изследване (л. 20-24, л. 490). В оперативния протокол от 30.10.2018 г. е посочено, че е извикан за консултация хирург – д-р Б., който е взел решение за резекция на чревната формация; извършена е резекция на дебелочревно-тънкочревната туморна формация, която е изпратена за хистологично изследване; чревният пасаж бил възстановен с „анастомози на един етаж“, извършено е саниране на коремната кухина и са извадени два тръбни дрена (л. 20-24, л. 520-521). От показанията на свидетеля д-р В.Г., който като гинеколог е извършил първата част от операцията, се установява, че при ищцата – в коремната й кухина, се установила формация, която покрива малкия таз, изхожда от низходящото дебело черво, прирасла към задната стена на пикочния мехур и към матката. Самата киста е била усукана, просмукана („имбибирана“ по думите на свидетеля) с кръв, което според свидетеля предполага руптура на жълто тяло и състояние пред пръсване, като на място е имало и визуални данни за локален перитонит. След отстраняване на кистата, свидетелят д-р Г.е потърсил хирург за консултация за откритото при операцията голямо възпаление в корема. Към момента на разположение като завеждащ хирургично отделение в болницата е бил д-р Б., който е дошъл и поел операцията, но поради липса на свободни хирурзи в този момент, д-р Г.останал да му асистира. Д-р Б. решил, че трябва да направи резекция. Свидетелят посочва още, че той е изготвил операционния протокол, включително и частта на д-р Б., според собствените си познания и без да е специалист, доколкото няма специалност по коремна хирургия.

От приетите по делото две експертизи, изготвени от вещи лица – патолози – д-р М.Г. и доц. д-р М.К. се установява, че материалите от хистологичното изследване на пробите, взети от проведената при ответника операция, показват наличие на „руптурирала лутеинова киста, съдържаща оскъден примес на кръв … около кистата има свеж кръвоизлив със слаба възпалителна инфилтрация“ (от СМЕ, изготвена от доц. К.). От изследвания участък на маточната тръба вещото лице установява „силно изразен застой, лимфоплазмоцитни възпалителни инфилтрати предимно около тъканите в мускулния слой и в периферните тъкани – сероза и мезосалпингс, където възпалението е по-добре изразено“ (от СМЕ, изготвена от доц. К.). От изложеното и от заключението на вещото лице – гинеколог д-р Р.В. и дадените от него разяснения в съдебно заседание съдът приема, че е била налице достатъчна индикация за оперативна интервенция, както и че предварителна диагноза за усукване на кистата се потвърждава впоследствие при оперативната интервенция и от патохистологичната находка, предмет на изследване в допуснатите две експертизи, изготвени от вещо лице – патолог.

От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – коремен хирург д-р А.Е., както и от разясненията на вещото лице в съдебното заседание при приемане на експертизата се установява, че съгласно оперативния протокол, хирургът, поел операцията от акушер-гинеколога, е взел решение за резециране на формацията, като в протокола не е описано кои черва са резецирани и не е описано точно между кои черва е направена анастомоза (връзка между органи от храносмилателния или отделителен тракт). Вещото лице посочва още, че от хистологичното изследване се установява, че има сериозен възпалителен процес с гнойна секреция в дебелото черво - дивертикулит с възпаление и фистулизация, от което са се образували сраствания на червата. Вещото лице сочи и че в протокола от първата операция не е описано да има промяна в конфигурацията на чревния тракт, а само се казва, че след като е отделена формацията, е възстановен физиологичният пасаж на чревното съдържимо. От приетите две експертизи, изготвени от специалисти – патолози, се установява, че в материалите от отстраненото дебело черво има дивертикулозна тъкан с възпаление – дивертикулит и възпалителен процес, обхващаш трите слоя, като в областта на дивертикулита преобладава гнойното възпаление. От материалите на тънкото черво се установяват оток и умерено изразена възпалителна инфилтрация, огнищни, на места сливащи се кръвоизливи, на места по-слабо изразен гнойно-фиброзен перитонит, а на други места от изследваната тъкан – гнойни колекции и белези на изостряна на възпалението. Диагнозата на дебелочревните патологични промени е: дивертикулоза на дебелото черво с остър супуративен дивертикулит, гноен перитонит, а диагнозата на тънкото черво – хроничен фиброзиращ гнойно-обострен перитонит. Няма данни за тумор в изследваните тъкани.

Установява се от писмените доказателства и заключението на вещото лице д-р А.Е., че едно денонощие след първата операция на ищцата започва изтичане от единия дрен на чревно съдържание, като ищцата е изпаднала в тежко състояние и с картина на дифузен перотонит (л. 26 – л. 27, л. 521-523, л. 528). На 01.11.2018 г. е постъпила по спешност в ПЕТА МБАЛ СОФИЯ ЕАД (МБАЛ КНЯГИНА КЛЕМЕНТИНА СОФИЯ ЕАД, ПЕТА ГРАДСКА БОЛНИЦА), Първо Хирургично Отделение (л. 521). От проведените й изследвания се установява наличие на течност в коремната кухина и картина на о.х.к. (остър хирургичен корем) и в същия ден е оперирана (гръб на л. 383, л. 528). При отваряне на коремната кухина е евакуиран около 1000 мл. гнойно-фекулентен екстравазат от малкия таз и коремната кухина включително и от субдиафрагмалното пространство в дясно –дифузен фибринозно гнойно-фекулентен перотонит. В епикризата на ищцата е записано, че при предходната операция, проведена на 30.10.2018 г., чревният пасаж е конструиран неправилно и нефизиологично и по начин, несъответстващ на приложения оперативен протокол от 30.10.2018 г. и създаващ условия за нарушаване на чревната проходимост; ректумът бил прекъснат и затворен неправилно при наличие на възпаление, което е създавало технически трудности при бъдещо възстановяване на чревния пасаж (направено е свързване на тънко с тънко и дебело с дебело черво, вместо на тънко с дебело черво, в резултат на което чревното съдържимо в дебелото черво се отвеждало обратно по дебелото черво до задънен тънко-чревен участък, което било застрашаващо за живота (л. 525, л. 528). По време на операцията от 01.11.2018 г. е извършена деконструкция и нова реконструкция на чревния пасаж; сигмата е изведена като анус претер; поради тежкият перитонит, коремът е затварен с лапаростома, която се отстранява след седмица; операцията била животоспасяваща и коригираща предходната (л. 528, л. 534). От разясненията, дадени от вещото лице д-р Е. в съдебно заседание се установява, че при първата операция, при задънване на ректума на глухо, задължително хирургът е следвало да направи колостома, т. е. извеждане на дебелото черво през предна коремна стена, за да се излива чревното съдържимо там, а такова не е описано. Анастомозиране на проксимален край на илиум със сигма, т.е. край с край, представлява грешка в създаване на пасаж, което нарушава изцяло пасажа и води до връщане на чревното съдържимо – както е описано при втората операция. Вещото лице посочва, че в оперативния протокол от втората операция е описано, че е открита само една анастомоза - термино-терминална анастомоза между проксимален край на илиум и сигма. Такава анастомоза (между терминален илиум и сигма) не е описана в протокола от първата операция, като вещото лице уточнява, че в протокола от първата операция липсва описание кой край на кое черво за кой край на кое черво е свързано. Д-р Е. разяснява още, че при анастомоза от проксимален част на илиум със сигма - термино-терминална анастомоза и задънен на глухо ректум, последицата е нефизиологичен пасаж на чревното съдържимо - това означава, че възстановяването на пасажа е направено неправилно.

От съдебно-медицинските експертизи, изготвени от специалисти – патолози се установява, че взетите материали при втората проведена операция, проведена в Пета МБАЛ, гр. София, сочат флегмозно възпаление в тънкочревна и дебелочревната стена с циркулаторни промени, гнойно-некротично възпаление на всички слоеве на дебелото черво. Изследвана е и стена на терминален илеум, свързан с анастомозата, сочещ фиброзно-гноен перитонит.

От писмените доказателства и приетите експертизи се установява още, че на 07.01.2019 г. ищцата е постъпила в ПЕТА МБАЛ София ЕАД за извършване на планова операция - реституция на чревния пасаж (л. 28, л. 257). На 14.01.2019 г. й е извършена операцията (трета поред), по време на която е установена пълна регресия на възпалителния процес в коремната кухина и малкия таз; деконструирана е изведената при предходната операция колостома (изкуствено създаден отвор на коремната стена, през който се извежда част от дебелото черво (колон), така че да формира стома (траен отвор), през която чревното съдържимо напуска тялото и се излива в торбичка) и е резецирана, либерализиран е проксималният отдел на ректума като е оперирана плътно срастналата към предната му стена матка; направена е хистеректомия (отстраняване на матката) с дясна аднестектомия (остраняване на десен яйчник и маточна тръба); извършена е реконструкция на чревния континуитет (л. 29). Възстановяването след операцията е било нормално (л. 216, л. 522). На 29.01.2019 г. при инфилтрационна анестезия й е извършена оперативна интервенция поради настъпило зачервяване с долния полюс на оперативната рана и в областта на коремната стена в ляво, където е била извадена колостомата, взета е микробиология, направен е лаваж и дренаж (л. 216).

Посочените факти се установяват еднозначно и безпротиворечиво от събраните писмени и гласни доказателства. Единственото противоречие се установява в данните, вписани в оперативния протокол от първата извършена операция – в частта му относно коремната операция и останалия доказателствен материал. В същото време по делото се установява, че оперативният протокол, включително в частта му, отнасяща се до коремната операция и резекция на формация, включваща части от тънкото и дебелото черво, е съставен от д-р Г.– акушер-гинеколог, макар операцията да е извършена от д-р Б. – коремен хирург. Последният по неизвестни причини не е участвал в съставянето, нито е подписал оперативния протокол. В протокола също така не е описано точно между кои черва е направена анастомоза (връзка). В свидетелските си показания пред съда д-р Г.посочва, че е изготвил протокола според собствените си познания и преценка. Вписването в протокола за възстановяване на чревният пасаж чрез „термино-терминални анастомози на един етаж“ представлява преценка на свидетеля Г., която по същество е извън професионалната му специализация, доколкото последният няма защитена специалност по хирургия. Ето защо следва да се приеме, че по въпроса доколко е възстановен физиологичният пасаж на чревното съдържимо не следва да се дава вяра на съставения оперативен протокол от г-р Г., а на останалия доказателствен материал, в това число медицинските документи от втората операция на ищцата в ПЕТА МБАЛ София ЕАД, в които е описан начинът, по който е конструиран чревният пасаж, както и данните от хистологичните изследвания, които ги потвърждават. А относно извода дали извършената анастомоза е правилни и води до физиологично възстановяване на чревния пасаж, съдът кредитира приетата експертиза, изготвена от вещо лице коремен хирург, според която при установеното състояние - анастомоза от проксимален част на илиум със сигма - термино-терминална анастомоза и задънен на глухо ректум, последицата е нефизиологичен пасаж на чревното съдържимо, т.е. неправилно възстановяване на пасажа.

Предмет на изследване в настоящото производство е деликт, извършен от служители на ответника, изразяващ се в ненужна и некачествена оперативна дейност, при която не са положили дължимата грижа и са нарушили добрите медицински практики и в резултат на който ищцата претендира да е претърпяла вреди, изразяващи се в болки и страдания, влошено качеството на живот, изгубена възможността да роди дете. Фактическият състав, от които произтича претендираното вземане за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.

Противоправно е това действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл.79, ал.1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл.80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. (в този смисъл - решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., ВКС, IV Г.О., Ш. М., „Медицинският деликт“, С., 2018 г., изд. Център за обучение на адвокати „К. Ц.“, С. С. „Лекарската грешка. Гражданска отговорност на лекаря в практиката на ВКС, Гражданска колегия“, С., 2015 г., изд. Сиела).

В настоящия случай ищцата оспорва да е било необходимо оперативното й лечение, оспорва да са налице предпоставките за спешност при предприемане на хирургичните манипулации от специалистите на ответника, оспорва да е необходимо премахване на органи – яйчник и части от тънкото и дебелото черво и твърди, че операцията е извършена некачествено и по несъвместим с живота начин, което я е поставило в животозастрашаващо състояние и е наложило последващи операции, първата от която животоспасяваща.

1.      По въпроса относно необходимостта от хоспитализация и извършване на оперативното лечение на ищцата:

От писмените доказателства и заключението на вещото лице Р.В. се установява, че направените на ищцата кръвни изследвания и туморни маркер (л. 19, л. 490) са показвали завишени стойности на ЦЕ-реактивен протеин, който е показател за инфекция, като неговите стойности са били много високи – 221 при норма до 5; увеличени са и левкоцитите и тромбоцитите, които се повишават при възпалителен процес. Единият от маркерите, които е най-често използван за доказване дали едно образувание е злокачествено или доброкачествено, при ищцата също е бил леко увеличен – 41,7 при норма 35. Коментарът на вещото лице е, че това не е доказателство за злокачественост, защото повишаването може да е от възпалителния процес. Вещото лице д-р В. посочва, че предвид данните за възпалителен процес и анамнестичните оплаквания на ищцата за коликообразни болки, за подуване на корема, затруднение в дефекацията, при ищцата се е налагала хоспитализация по спешност (л. 490, л. 492, 508). Съдът кредитира заключението на вещото лице В. в тази част като обосновано, логично и съответно на останалия доказателствен материал, и приема, че към 29.10.2018 г. при ищцата е бил наличен възпалителен процес, който е налагал да бъде хоспитализирана в болнично заведение.

Следва да се отбележи, че според заключението на вещото лице д-р А.Е. – коремен хирург ищцата е следвало да бъде хоспитализирана за допълнителни диагностични мероприятия, но в хирургично отделение (л. 492), тъй като симптоматика на ищцата преди операцията от 30.10.2018 г. е насочвала към проблеми от дебелото черво, урологични проблеми, процеси в левия яйчник (л. 530). Доколкото според обясненията на д-р В. в малкия таз, където е симптоматиката на ищцата, се срещат три вида патология – гинекологична, чревна и урологична (гръб на л. 508), то не може да бъде споделена тезата за погрешна хоспитализация или прием в неправилно болнично отделение.

2.      По въпроса спазени ли са правилата на медицинската наука при предприемането на операцията на 30.10.2018 г. и при извършване на същата:

От медицинската експертиза, изготвена от д-р Р.В. се установява, че анамнестичните данни и симптоматиката на ищцата следва, че се е налагало да бъде хоспитализирана и да бъде предприета оперативна интервенция - ищцата е била с неотложна нужда за хоспитализация и терапия, но не и от спешна операция (л. 508).

Съгласно заключението на вещото лице д-р А.Е. – коремен хирург не се е налагало спешно оперативно лечение на яйчниковата киста, като вещото лице д-р Е. счита, че на ищцата е можело да бъде препоръчано консервативно лечение с хормони, лапароскопска биопсия или лапароскопска секторална резекция на левия яйчник, заедно с кистата (частично изрязване на яйчника, заедно с кистата чрез лапароскопия (минимално инвазивна операция посредством лапароскоп) и лапароскопска овариектомия на левия яйчник (отстраняване на яйчника с лапароскоп), което не е направено (л. 538, л. 535).

Съдът кредитира заключенията на вещите лица и приема, че не се е налагало предприемането на максимално инвазивна операция на ищцата в спешен порядък, а макар и да има нужда от хирургическо лечение, дейностите са могли да бъдат извършени планово и след необходимите и достатъчни по брой и обем предшестващи изследвания. Като е предприел максимално инвазивна операция на ищцата, без да е препоръчал адекватно консервативно лечение или други алтернативни диагностични и хирургични методи, лекарят при ответното дружество е нарушил правата на ищцата за получаване на качествена здравна помощ (чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ).

3.      По въпроса спазени ли са правилата на медицинската наука при отстраняване на яйчника:

Съгласно резултатите от биопсията, изготвени на 02.11.2018 г. ищцата е имала корпус-лутеална яйчникова киста на отстранения яйчник с руптура на стената и локо регионален възпалителен процес, отстранената маточната тръба е била със съхранен хистологичен строеж; не е имала злокачествено туморно образувание (л. 488, л. 490, гръб на л. 585).

От заключението на вещото лице М.Г. се установява, че лутеалната киста на яйчника (лутеинова киста на яйчника, киста на жълтото тяло) представлява вид функционална киста, която се формира след овулация. Според вещото лице много от лутеиновите кисти изчезват спонтанно, поради което, се препоръчва само наблюдение (л. 479); необходимостта от лечение зависи от големината на кистата и от симптомите, които причинява; спешно оперативно лечение се налага при руптура (разкъсване) на кистата с кървене в коремната кухина, както и при торзия на кистата (л. 479). Вещото лице Р.В. също сочи, че тези кисти са свързани с овулацията и рядко подлежат на хирургично лечение (л. 493). Такова се налагало при усложнение – разкъсване, кръвоизлив, възпаление (л. 493).

Според вещото лице М.Г. хистологичните доказателства сочат правилно и своевременно проведена оперативна намеса за преодоляване на уврежданията от разкъсаната яйчникова киста, хронични болестни изменения в дебелото и тънкото черво, диагностицирани при гинекологичната оперативна намеса (л. 488 – л. 489). Вещото лице Р.В. също сочи, че предвид хистологичните данни за разкъсване на кистата на левия яйчник, на ищцата се налагало хирургично лечение (л. 493). От друга страна според заключението на вещото лице д-р А.Е., не се е налагало оперативно отстраняване на яйчника с кистата (л. 527, л. 530 – л. 531). Следователно, има разминаване между заключенията на вещите лица М. Г. и Р.В. и заключението на вещото лице А.Е.. В същото време заключението на д-р Р.В. и д-р М.Г. съответства на резултатите от биопсията от 02.11.2018 г., според които е налице руптура на яйчниковата киста. Поради изложеното, съдът приема, че е доказана необходимостта от предприемането на хирургична интервенция по отстраняване на кистата върху левия яйчник на ищцата, но липсват доказателства за причините, съответно необходимостта от отстраняването на целия яйчник, вместо само на формираната киста. Изводът се потвърждава и от факта, че към отстраняването на яйчника се е престъпило преди да се изчакат резултатите от хистологичното изследване, които са показали доброкачествено образование, а и освен това данните от изследванията и анамнезата на ищцата преди предприемането на операцията са сочили за доброкачествено образувание. От изложеното следва, че е отстранен здрав яйчник с доброкачествена туморно образование (киста) без да е доказано, че се е налагало отстраняването му и то – в спешен порядък.

Съдът счита, че предприемането на оперативна интервенция за отстраняване на яйчник без да се налице категорични данни за спешност, без да са разяснени на ищцата възможностите за алтернативно лечение, както и отстраняването на здрав яйчник (без злокачествено образование) при липса на необходимост от спешно отстраняване нарушава медицинските стандарти и правила, предвидени в чл. 80 ЗЗ и правото на ищцата за получаване на качествена здравна помощ (чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ).

4.      По въпроса спазени ли са правилата на медицинската наука при отстраняване на чревна формация и възстановяване на чревния пасаж по време на операцията на 30.10.2018 г.:

По делото няма спор, че операцията в тази й част е извършена от д-р И.Б., медицински специалист на служба при ответника, макар оперативният протокол от 30.10.2018 г. да не е подписан от д-р Б.. Липсата на подпис не означава, че операцията не е извършена от д-р Б.. Както беше вече обсъдено по-горе, свидетелят на ответника д-р Л.Г., който е започнал операцията относно гинекологичната находка (кистата на левия яйчник) сочи, че при интервенцията е открил формация, която е покривала малкия таз, изхождаща от колон десценденс – низходящо дебело черво, която е покривала левия аднекс (яйчника и маточната тръба). Формацията е била прирасла към задната стена на пикочния мехур и към матката; отрепарирал е формацията и отстранил яйчника и част от яйчниковата тръба и потърсил хирург за консултация относно чревната формация. Д-р Б. е бил на разположение, погледнал и казал, че той ще поеме оттук нататък. Тъй като не е имало свободни хирурзи, д-р Г.е останал да асистира. Д-р Б. извършил резекцията, макар впоследствие оперативния протокол да е попълнен само от д-р Г.. Резултатите от биопсията, изготвени на 02.11.2018 г. от дебелочревно-тънкочревната формация установяват дебелочревна дивертикулоза (хронично болестно състояние, което се характеризира с формиране на торбовидни разширения в стената на дебелото черво - л. 480) с остър дивертикулит и остър фибринозногноен /локо-регионален/ перотонит; тънко черво с реактивни – хронично обострени възпалителни промени по серозата - бридове (сраствания); няма злокачествено туморно образувание (л. 488, л. 490, гръб на л. 585).

Перотонитът е остро възпалително заболяване на обвивката на коремните органи и вътрешната част на коремната стена - л. 491, л. 528.

Според вещото лице М.Г. правилно и своевременно е проведена оперативна намеса за преодоляване хронични болестни изменения в дебелото и тънкото черво, диагностицирани при гинекологочната оперативна намеса. При правилен хирургичен подход и правилно проведена коремна интервенция, с отстраняване на перфориралия дивертикул, се е очаквало да бъде преодолян и развиващия се перитонит (л. 488-489). В същия смисъл е заключението на вещото лице д-р Р.В., според който след началото на гинекологичната операция на ищцата се установява по-сериозният проблем с червата, който е водещ, по мнение на експерта.

Според вещото лице А.Е. от анамнезата, прегледа и клиничната картина на ищцата не се установява към датата на операцията на 30.10.2018 г. да е имало данни за остър перитонит или илеус (чревна непроходимост); имало е само опасност от развитие на илеус с или без перитонит (л. 531, л. 534). Вещото лице М.К. – специалист по обща и клинична патология също счита, че ищцата е била с предпоставка за развитие на перитонит, а не с развит такъв (л. 587). Вещо лице Е. сочи още, че налице е бил локален възпалителен процес, ограничен от фибринни сраствания от останалите коремни органи, който не е налагал оперативно, спешно лечение, ако не предизвиква нарушение на чревния пасаж или при напредване на възпалителния процес, което води до отделяне на ексудат (възпалителна течност, която излиза през стените на малките кръвоносни съдове при възпалителен процес), резорбцията му, развитие на перотонит и сепсис (л. 532). Спешно оперативно лечение се налага при остър перитонит с картина на остър хирургичен корем (л. 532), за какъвто няма данни при ищцата към 30.10.2018 г. (л. 535). Според вещото лице тази операция е можело да бъде избегната като е трябвало да се проведат изследвания за дивертикулит и консервативно лечение (л. 535).

Относно необходимостта от отстранява на дебело-чревната формация съдът кредита заключението на вещо лице А.Е., доколкото този въпрос е от компетентността именно на специалист по коремна хирургия, а заключението е подробно и убедително мотивирано при приемането му в съдебно заседание. Ето защо съдът приема за доказано, че не е имало необходимост от спешна оперативна резекция на дебело-чревната формация.

От писмените доказателства и заключението на вещото лице А.Е. се установява, че оперативният протокол от 30.10.2018 г. не отразява действително направеното по време на операцията – от последващата операция, проведена на 01.11.2018 г. се установява, че при първата операция на ищцата анастомозата е направена чрез задънване на илиеума (последната част на тънките черва, достигащ до началото на дебелото черво – цекум) и ректума (последната част от дебелото черво, която завършва при аналния канал) (л. 524); чревното съдържимо се връщало обратно по дебелото черво до задънен тънкочревен участък, това довело до изпускане на чревната анастамоза и влошаване на състоянието на ищцата. Изпускането на чревната анастомоза е довело до картина на остър хирургичен корем, фекулентно гноен перитонит и сепсис (гнойна инфекция на организма, при която от местно гнойно огнище патогенни микроорганизми навлизат в кръвоносната система (сепсис без метастази, септицемия) с възможност за разпространение на инфекцията и образуване на вторични гнойни огнища (сепсис с метастази, септикопиемия) (л. 528, л. 533). Вещото лице М.К. сочи, че направената анастомоза между увредената дебелочревна стена и хълбочното черво (терминалния илеум) е едно от условията за инсуфициенция на анастомозата и развитие на тежък дифузен фекулентен гнойно некротичен перитонит (л. 587). Според вещото лице Е. наличието на фекулентен екстравазат в малкия таз и в коремната кухина е довело до тежка интоксикация вследствие на перитонита със срив на хемодинамика, нарушена клетъчна перфузия поради нарушаване на венули и артериоли. Това е довело до септичен шок, сомнолетност и понижаване на кръвното налягане, висока левкоцитоза (л. 533-534).

От писмените доказателства и заключенията на вещите лица Р.В., А.Е. и М.К. се установява, че усложненията на ищцата, довели до жовотозастрашаващо състояние, са настъпили във връзка с неправилно извършена хирургичната операция на чревното образувание – за която не е имало необходимост и която е неправилно изпълнена в частта при свързване на органите за възстановяване на чревния пасаж. Наложило се е провеждане на животоспасяваща и коригираща операция на 01.11.2018 г., която не е можело да бъде избегната (л. 523, л. 534, л. 535, л. 542, л. 587). Според вещото лице М.К. проведената оперативна интервенция в ПЕТА МБАЛ с резекция на чревните участъци от анастомозата и корекция на предишните оперативни процедури, съчетана с консервативна терапия, са довели до овладяване на острия възпалителен процес и подобряване на клиничните показатели (л. 587). От писмените доказателства се установява, че след като е отстранен възпалителния процес е предприета операцията на 14.11.2019 г., с цел реституция на противоестествения анус и възстановяване на нормалния пасаж на червата (л. 491, л. 542). При операцията на 14.01.2019 г. е направена и хистеректомия (отстраняване на матката) с дясна аднестектомия (отстраняване на десен яйчник и маточна тръба).

Следователно, предприетата операция на дебело-чревната тъканна формация, която не е била от спешен порядък и при която са отстранени вътрешни органи, не е доказано необходима и е извършена толкова некачествено, че е довела до последващи операции - животоспасяваща и коригираща в следващия месец. Ето защо съдът приема, че е налице нарушение на изискванията за качество на медицинската помощ, предвидено в чл. 80 ЗЗ и е нарушено правото на ищцата за получаване на качествена здравна помощ (чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ).

Предвид изложеното съдът приема, че е налице нарушение на правилата на медицинската наука при извършване на процесната операция и на правото на ищцата на качествена медицинска помощ, че нарушението е извършено от служители на ответника, поради което отговорността за вредите е в тежест на ответника. В полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за уврежданията, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лекарите при ответника.

От заключението на вещото лице А.Е. се установява, че след направените операции ищцата има проблеми с физиологията на червата, многобройни и неконтролируеми изхождания, поради нарушена инервацията на сфинктерите; към момента не е възстановено напълно здравословното й състояние (л. 535). От заключението на вещото лице М.К. се установява, че е нарушена чревната моторика и абсорбцията на хранителни вещества, последица от отстраняване на увредените части от дисталната част на тънкото черво и от сигмоядното дебело черво (л. 587). От заключението на вещото лице А.Е. се установява още, че от проведените операции са останали цикатрикси (белези образувани при зарастване на рана) на предната коремна стена. Пластично-възстановителни процедури за отстраняването на белезите биха били изключително опасни поради находящи се под цикатриксите сраствания с подлежащи органи, черва, пикочен мехур, ляв уретер (л. 543) – т.е. белезите в коремната област са трайни и неотстраними.

Установява се от показанията на свидетеля Н.Л., че след операцията в ПЕТА МБАЛ София ЕАД ищцата е била като „лежащ скелет с лекарства, с абокати, с торбички, нещо страшно“, не е можела да говори, нито да се храни. От показанията на свидетеля Ц.П.се установява, че след всички операции ищцата е била много отслабнала и не е имала сили за обичайните си активности, не е можела да се храни, тъй като веднага трябва да ходи до тоалетната и това състояние продължава вече три години. Заради честото ползване на тоалетната почти година ищцата не излизала от дома си. Променила е и начина си на живот – преди операциите обичала да танцува, участвала в танцова група, пеела е, а след операциите няма желание за тези активности. Показанията на свидетелите на ищцата съответстват на останалите доказателства по делото и съдът ги кредитира.

От изложеното съдът приема, че животозастрашаващото състояние, наложило втора тежка операция и дълго възстановяване, дискомфортът, свързан с невъзстановеното функциониране на червата, довел до дълга изолация и промяна в живота на ищцата, както и трайните и неотстраними белези в коремната област, са в причинна връзка с операцията, извършена от служители на ответника.

Не се установява пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на служители на ответника и загубата на детеродната способност на ищцата. Съгласно заключението на вещото лице Р.В. и А.Е. след отстраняването на левия яйчник и яйчникова тръба на 30.10.2018 г., към 01.11.2018 г. ищцата е имала цяла матка и десен яйчник и тръба, което показва, че е било възможно да настъпи забременяване (л. 493, л. 535). С отстраняването на матката и другия яйчник на 14.01.2019 г. (при третата поред операция) за ищцата е настъпила детеродна неспособност. От писмените доказателства не може да се установи причината за отстраняване на матката при операцията, проведена на 14.01.2019 г. Според заключението на вещото лице д-р А.Е. при извършената операция не е участвал специалист по акушерство и гинекология (л. 529). В откритото съдебно заседание на 30.03.2022 г. вещото лице Е. сочи, че съгласно писмените доказателства при операцията на 14.01.2019 г. е имало много масивни сраствания между задънения на глухо чукан на ректума с матката, без да има врастване между тъканите, поради което не се е налагало хистеректомия (л. 549). Вещото лице Р. Иванов също прави извод, че от документите по делото не може да установи причината за отстраняване на матката (л. 509). Поради това, съдът не приема за доказано твърдението на ищцата, че отстраняването на матката и останалия яйчник и маточна тръба на ищцата, извършени при операцията на 14.01.2019 г. в ПЕТА МБАЛ София ЕАД, от което е настъпила детеродна неспособност, са в пряка причинно-следствена връзка с операцията, извършена на 30.10.2018 г. при ответното дружество.

При определяне на размера на вземането за обезщетение за неимуществени вреди за уврежданията на здравето в причинна връзка с деликта и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обективните и доказани по делото факти – възрастта на ищцата (44 г. към датата на първата операция), обстоятелството, че преди инцидента е била в работоспособна възраст и е водила активен социален живот, начина на причиняване на увреждането - извършена е операция при условия на спешност, която не е била наложителна и в следствие на допуснати грешки при изпълнението на която ищцата е изпаднала в животозастрашаващо състояние, наложило три операции - животоспасяваща и коригиращи в рамките на около три месеца; липсата на пълно възстановяване в период от три години след увреждането и свързаните с това неудобства (нарушения във функционирането на червата), наличието на трайните белези от операцията и неудобството от тях; нарушение в ежедневието и социалния живот на ищцата и негативното влияние на уврежданията върху психиката й и личностната й самооценка. Съдът съобразява и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, както и общоприетата мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика при присъждане на обезщетения за подобни вреди като ориентир за относно размерите на обезщетенията. Съобразно изложеното съдът приема, че обезщетение в размер на 120000 лв. в пълна степен отговаря на посочените критерии и отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, без да води до обогатяване на пострадалото лице.

По изложените съображения съдът приема, че искът следва да бъде уважен до сумата от 120000 лв. и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 200000 лв.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума от 120000 лв., считано от датата на деликта – 30.10.2018 г. до окончателното плащане.

 

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски.

На процесуалния представител на ищцата – адв. Х.Н. следва да се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска (при прилагане на съотношение уважен – отхвърлен размер) – за сумата от 3318 лв.

Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото съдът е продължил за тази страна срока за представяне на доказателства за направените разноските и списък по чл.80 ГПК, същите са представени заедно с писмената защита на 12.12.2022 г. и ищецът не е имал възможност да се запознае, съответно – да вземе становище/да направи възражения. Ето защо следва да му се връчи препис и по разноските за адвокатско възнаграждение на ответника съдът ще се произнесе с допълнителен акт – след становището на ищеца. На ответника следва да се присъдят единствено разноските за експертизи, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 180 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС разноски за държавна такса в размер на 4800 лв. и разноски за заключения на вещи лица в размер на 840 лв., т.е. общо 5640 лв.

Поради което Софийският градски съд

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА МБАЛ С. ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Т.К. И.– Т., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД, сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 30.10.2018 г., заедно със законната лихва от 30.10.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

ОСЪЖДА МБАЛ С. ЕООД, ЕИК *******, да заплати на адв. Х. Г. Н., САК, на основание чл. 38 ЗА, сумата от 3318 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Т.К. И.– Т., ЕГН **********, да заплати на МБАЛ С. ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 180 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА МБАЛ С. ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв., представляваща държавна такса и сумата от 840 лв., представляваща разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: