№ 572
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000503475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.07.2022г. постановено по гр.д. № 8/21г. по описа на ОС -
Кюстендил, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, е осъдена да заплати на М. С. Г., сумата 10 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1848.50 лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, станало на 31.08.2020г., причинено от Г. Д. О., управлявал л.а. м. „Фиат“, модел
„Пунто“, per. № ********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
03.01.2021 г. до окончателно им изплащане, както и сумата 155.50 лева направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 10
000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен.
Присъдени са разноски, като ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, е осъдена да заплати на на адв. Я. Д.
сумата 1189.40 лева. адвокатско възнаграждение, а по сметка на ОС-Кюстендил сумата от
473.94 лева, представляващи дължима държавна такса.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК М. С. Г., е осъден да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС" АД, сумата от 313.98 лева, направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба ищеца от
1
по делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по
делото.
Жалбоподателят-ищец М. С. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква факта, че е претърпял фрактура на втората
фаланга на първи пръст (палеца) на лявата ръка; Пълни изкълчвания на двете
междуфалангеални стави на пети пръст на дясната ръка с разкъсвания на сухожилията на
мускулите на пръста. Разкъсно- контузни рани на двете ръце, разкъсно - контузна рана в
областта на дясна лакътна става. Счита, че съдът е изброил съществените критерии за
определяне размера на дължимото обезщетение, но неправилно е приложил принципа на
справедливост. Ищецът е в работоспособна възраст и счупванията, изкълчванията и
скъсаните сухожилия не му позволяват да бъде пълноценен в работните си задължения, тъй
като след продължително натоварване, с каквото е свързана работата му, изпитва силни
болки и дискомфорт и както свидетелят казва, до ден днешен не може да свива малкият
пръст на дясната ръка и се оплаква от болки в костите, когато става студено. Съдът приема,
че е извършена операция и пострадалият се е възстановил, но изтъква факта, че операцията
не е била единствено с цел да се извърши наместване на счупванията, а възстановяване на
сухожилията, за да се възстанови функцията на пръстите да хващат и стискат.
Възстановителният период при ищеца е продължил около 2,5- 3 месеца. Счита, че подобно
обезщетение съотвества на увреждане свързано само с настъпилите счупвания, но в случая е
налице скъсване на сухожилия, което до висока степен е можело да доведе до частична
неизползваемост на крайника при липса на правилна и своевременна намеса от страна на
медицинския екип. Твърди, че така определеното обезщетение не отговаря на принципа за
справедливост по чп.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията, както и
последиците от претърпените увреждания и извършените медицински интервенции.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „ЛЕВ ИНС" АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за разликата над 6 500 лева до 10 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли иска. Изтъква
факта, че обезщетението е завишено с оглед доказания обем вреди, тъй като съгласно
събраните по делото доказателства, ищецът се е върнал към предишните си занимания
независимо от негативните усещания в периода на възстановяване. Твърди, че не е доказано
ищецът да е променил обичайния си бит освен в периода на възстановяване, което е
нормално и поради факта на което се присъжда въобще парична сума за обезщетение. Във
всеки един конкретен случай се наблюдава по естествен начин неблагоприятно проявление
на психиката към настъпило ПТП. С оглед изложеното, намира за нормално психическото
отношение на пострадалият-ищец в настоящото дело към настъпилото събитие. Претендира
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
2
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът М. С. Г. твърди, че на 31.08.2020г. около 21:20 ч. в гр. Дупница л.а. марка „Фиат",
модел „Пунто" per.№ ********, управляван от Г. Д. О., извършвайки маневра ляв завой, е
станал причина и реализирал ПТП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство
мотор марка „Кавазаки", модел „ ЗР 750 Ж", управляван от него, че процесното ПТП е
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача нал.а., който не е
съобразил поведението си с разпоредбите на чл.5, ал.1 т.1 и чл.50 ал.1 ЗДвП. След ПТП
потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна" АД- София, където му била
поставена диагноза: „Вулнус лацеро контузум манус утри - разкъсно-контузни рани по
воларна повърхност на дясна длан и пръст, предмишница; Луксацио артиколацио PIP et DIP
дигити манус декстри - луксации на проксималната и дисталната интерфалангеални стави на
5-ти пръст; Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“.
Бил настанен в болничното заведение за провеждане на оперативно лечение по спешност-
пластични операции на сухожилие - оперативно лечение чрез тендорафия (зашиване на
сухожилие). Извършени му били открита репозиция на ПИС и ДИС на 5-ти пръст на дясна
ръка, ревизия, дебридман и тендорафия на tt.mm. DFS et FDP D5 m..dex., шев, превръзка;
поставена била гипсова имобилизация. По време на болничния престой била проведена и
медикаментозна терапия, а след отпадане необходимостта от денонощно лекарско
наблюдение, Г. бил освободен за домашно лечение с дадени указания за ХДР, прием на
медикаменти, смяна на превръзка през 3-4 дни и пълен режим на покой. Получените от ПТП
травматични увреди причинили болки и страдания със значителен интензитет първия 1-1,5
месеца след инцидента, като общият възстановителен период продължавал и към днешна
дата. Лечението е свързано с разходи за заплащане на медицински средства, консумативи и
лекарства, които поемал изцяло той с лични средства и за които му били издадени
счетоводни документи: фактури с касов бон, като общият размер на медицинските разноски,
направени от пострадалия до този момент възлиза на сумата от 1 848,50 лева, а всяка
отделно заплатена сума е пряка и непосредствена последица от получената при процесното
ПТП травма. Заявява се, че по отношение на л.а. марка „Фиат", модел „Пунто" с per.
********** е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗК „ЛЕВ ИНС"
АД, със застрахователна полица със срок на действие от 09.07.2020г. до 08.07.2021г., както и
че ги е сезирал с претенция за изплащане на обезщетение с вх. № 12560/02.10.2020г. Към
датата на завеждане на ИМ застрахователят не е взел отношение по предявената претенция,
което с оглед изтичане на законоустановения 3-месечен срок за произнасяне, обуславя
правен интерес от завеждане на осъдителна искова претенция. Претендира сумата от 30 000
лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 1 848,50
лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, станало
на 31.08.2020г., причинено от Г. Д. О., управлявал л.а. м. „Фиат“, модел „Пунто“, с per. №
3
********, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 03.01.2021 г. до
окончателно изпълнение на задълженията.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва вината на застрахования при него водачи твърди,
че е налице „случайно деяние" по смисъла на чл.15 НК. Алтернативно, че за настъпване на
ПТП е допринесло поведението на ищеца и то е причинено при висока степен на
съпричиняване в размер 80 %. Оспорва причинно- следствената връзка между настъпилото
ПТП и получените травматични увреждания, както и твърденията за настъпили
неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Намира претендираният от
ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен и несъответстващ на
принципа за справедливост (чл.52 ЗЗД). Оспорва като неоснователен искът за имуществени
вреди. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на правилата за движение -
несъобразена скорост, довела до невъзможност за своевременна реакция. Претендира
разноски.
От фактическа страна се установява, че на 31.08.2020 г. около 21.10 ч. в гр.Дупница, на
ул.„Саморанска“ срещу дом №40 на отбивка за бензиностанция „Лукойл“, управлявайки л.а.
м. „Фиат“, модел „Пунто“, с per. № ******** Г. Д. О. е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, а именно:
1. чл.25, ал.1, който задължава водача на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да завие наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него
и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение
2.чл.25 ал.2, изр.1 ЗДвП, която задължава водача на ППС при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне ППС, които
се движат по нея
3.чл.37 ал.1 ЗДвП, която задължава при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът на
завиващото нерелсово ППС да пропусне насрещно движещите се ППС,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. С. Г., изразяваща се във
фрактура на фалангата на палеца на лява ръка, състояние довело до трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник и пълни луксации на двете междуфалангеални стави на
пети пръст, довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник.
Гореизложеното се установява от Решение №117 от 18.11.2021 г., постановено по НАХД №
474/2021 г. на ДнРС, влязло в сила на 04.05.2022г. /л.180/, с което Г. Д. О. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 НК, за което и
при условията на чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание. С решение № 59/04.05.2022 г., постановено по ВНАХД
№71/2022г. ОС- Кюстендил е изменил посоченото по- горе решение като е отмененил
същото в частта, с която Г. Д. О. е признат за виновен, че е нарушил правилото за движение
по чл. 25, ал.2, изр.1 ЗДвП, като го е признал за невинен по тази част от повдигнатото срещу
4
него обвинение.
От заключението на депозираната на л.152 авто-техническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че скоростта на
мотоциклета преди удара е била 12.43 м./сек. (44.80 км./ч.), а скоростта на автомобила в
началото на удара е била 2.79 м./сек. (10.00 км./ч.), както че водачът на мотоциклета е имал
възможност да възприеме движението на лекия автомобил в момента, когато е бил на
разстояние 18.80 метра от мястото на удара. Ето защо е формиран извод, че водачът на
мотоциклета не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП,
за разлика от водачът на л.а., който е имал техническата възможност да предотврати ПТП
като изчака преминаването на мотоциклета и след това да предприеме маневра завиване
наляво.
С оглед горното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че не е
налице принос от страна на пострадалия за настъпване на ПТП т.е. възражението по чл.51
ал.2 ЗЗД остава недоказано пълно и главно. Следователно основният спорен пред въззивна
инстанция предмет на делото се концентрира около обема на причинените вреди.
От заключението на депозираната на л.127 медицинска експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат на
ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните травматични увреждания:
фрактура на втората фаланга на първи пръст /палеца/ на лява ръка. Пълни луксации
/изкълчвания/ на двете междуфалангеални стави на пети пръст на дясна ръка с
разкъсвания на сухожилия на мускули на пръста. Разкъсно- контузни рани на двете ръце.
Разкъсно- контузна рана в областта на дясна лакътна става. Охлузвания на кожата в областта
на ляво коляно.
Вещото лице е посочило, че по своята медико- биологична характеристика установените
увреждания на пръстите на ръцете водят до практическо затрудняване на основната
функция /хватателната/ на двете ръце. Според вещото лице е възможно травматичните
увреждания да са получени по времето на процесния инцидент. Обичайният срок за
възстановяване от тези увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес е
около два месеца. През целия този период ищецът е изпитвал болки и страдания- по-
интензивни в първата половина на периода и постепенно затихващи към края. Според
експерта, в конкретния случай възстановителният период е до около 2.5- 3 месеца. Вещото
лице е посочило също така, че извършените разходи по представените фактури и
декларации са били необходими за проведеното лечение на травматичните увреждания, като
закупените медицински изделия не се покриват от НЗОК и се закупуват от пациентите.
Третата фактура е за медикаменти, които са необходими за лечението в следоперативния
период и след изписването.
Досежно изясняване обема на вредите са ангажирани и гласни доказателствени средства, а
именно показанията на св.М. /приятел на пострадалия/, разпитан о.с.з. на 17.11.2021г. /л.72/,
които настоящата инстанция кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
5
В показанията си св.М. посочва, че разбрал от съпругата на М., че е настанен в Окръжна
болница в гр.София. Отишъл на място да го види, но на регистратура му казали, че Г. е на
операция. След 3-4 часа го пуснали при него. Когато го видял лично състоянието му било
зле- на дясната ръка на малкия му пръст имал забучени игли, прорезни рани по дланта на
лявата ръка, там му била правена операцията, на палеца имал контузия. Бил шит на един от
лактите. Ръцете му били почнали да посиняват. Ищецът му казал, че изпитва силни болки в
двете ръце, в корема или гръдната област. Не можел да се храни, тъй като и двете му ръце
били превързани. Заявява, че около два месеца не ходил на работа, поради което бил
притеснен да не го освободят, заради позицията която заемал. Бил притеснен за децата си и
за цялото си състояние. Въпреки, че мотоциклетът му бил поправен и досега не смеел да го
кара, изпитвал страх. Твърди, че все още на дясната ръка не може да свива малкия пръст,
оплаквал се от болка в костите, когато ставало студено. Заявява също така, че близо 7-8
месеца след случая ищецът приемал обезболяващи, както и че му е била провеждана
рехабилитация. Според свидетеля съпругата му помагала, тъй като не можел да се обслужва
сам.
Прието като доказателство по делото писмо на л.14, от съдържанието на което се
установява, че ищецът е отправил до ответника претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, което е връчено на 02.10.2020г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Съдебното решение, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание при условията на чл.78а НК, има за гражданския съд същата задължителна сила
като влязлата в сила присъда, защото се постановява, след като съдът е преценил,
извършено ли е деянието, противоправно ли е същото и виновен ли е деецът, по които
въпроси присъдата е задължителна. И в двата случая с тези съдебни актове фактическият
състав на престъплението /деликта/ е установен по съдебен ред, което е задължително за
6
гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със
съдебната практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г.,
според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си
за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д.
№ 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009
г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящата инстанция споделя напълно извода на ОС, че поведението на пострадалият
моторист не си намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, нито с обема на
причинените вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване на лявата ръка за период от около 3 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в активна
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2020г. е бил на 37 години, като е
разнасял стоки. Същият е получил следните травми - фрактура на втората фаланга на първи
пръст /палеца/ на лява ръка, пълни луксации /изкълчвания/ на двете междуфалангеални
стави на пети пръст на дясна ръка с разкъсвания на сухожилия на мускули на пръста,
разкъсно- контузни рани на двете ръце, разкъсно- контузна рана в областта на дясна лакътна
става. САС отчита факта, че уврежданията на пръстите на ръцете са довели до затрудняване
на хватателната им функция- ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно, а следвало
да се подпомага от съпругата си при хранене, тоалет и др. ежедневни дейности, че
възстановителният процес в конкретния случай е около 2.5- 3 месеца и че през целия този
период Г. е изпитвал болки и страдания, че е претърпял операция, която не е била
единствено с цел да се извърши наместване на счупванията, а за възстановяване на
сухожилията, за да се възстанови функцията на пръстите да хващат и стискат. В случая е
налице скъсване на сухожилия, което с висока степен на вероятност е можело да доведе до
частична неизползваемост на крайника при липса на правилна и своевременна намеса от
страна на медицинския екип. Това би му попречило да изпълнява трудовите си функции,
свързани с разнасяне на храна и управление на МПС. От друга страна при определяне на
размера на обезщетението се взема предвид, че проведеното лечение е приключило
благоприятно за него, както не се установяват усложнения и ексцеси в здравословното му
състояние. Не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в
бъдеще, които да са свързани с двете процесни фрактури.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 25 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020г.
7
/поканата/ Последната следва да се присъди така, както е поискана изрично в ИМ с оглед
диспозитивното начало т.е. от 03.01.2021г.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за
разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 23 500 лв., като жалбата на жалбоподателя-ищец е основателна
до 15 000 лв., а тази на застрахователя е неоснователна.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя-ищец, направените
разноски пред въззивна инстанция, но такива няма и не следва да се присъждат.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1 от 2004г., което възлиза на 2650
лв., без ДДС, тъй като няма данни за регистрация по ЗДДС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец не дължи в полза на жалбоподателя-
ответник направените разноски за въззивното производство.
Разноските, присъдени в полза на ищеца за първа инстанция следва да бъдат
преизчислени с оглед променения резултат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото – платен депозит 400 лв., от които
дължими са само 337 лв.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., което възлиза на 1280 лв. за първа
инстанция, без ДДС, съгласно редакцията на чл.7 към датата на решението.
На основание чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи в полза на съда д.т. от общо 1073.92
лв. върху уважената част от исковете, вместо посочените 473.94 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
заплати в полза на ответника разноски в общ размер 300 лв., направени разноски пред първа
инстанция разноски. От тях дължими са само 47 лв. и 250 лв. юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.07.2022г. постановено по гр.д. № 8/21г. по описа на ОС -
Кюстендил, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв.
неимуществени вреди, както и дължимата д.т. и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
8
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. С. Г., ЕГН **********, с адрес:
с.***, общ. ***, обл. ***, разликата над 10 000 лв./десет хиляди лева/ до 25 000 лв./двадесет
и пет хиляди лева/ или допълнително още 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от
ПТП станало на 31.08.2020г., причинено от Г. Д. О., управлявал л.а. м. „Фиат“, модел
„Пунто“, per. № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.01.2021 г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 337 лв./триста тридесет и седем
лева/ направени разноски пред първа инстанция с оглед уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Я. Д. Д., ЕГН ********** от
САК сумата от 2650 лв./две хиляди шестстотин и петдесет лева/ без вкл.ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., за
безплатно процесуално представителство дължимо за явяване пред въззивна инстанция,
както и сумата от общо 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/ адвокатско
възнаграждение без ДДС, определено по Наредба № 1 от 2004г., за безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от общо 1073.92
лв./хиляда и седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ дължима д.т. по реда на
чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ. ***, обл. ***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д , сумата от 297 лв./двеста деветдесет и седем лева/
направени разноски пред първа инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
В необжалваната осъдителна част до 6500 лв. за неимуществени вреди и по отношение на
сумата 1848.50 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
решението като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9