Решение по дело №2309/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 24.11.2015 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2309  по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Постъпила е искова молба от ***, представлявано от ***, чрез адв.И.А. ***  против  Н.П.З. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и съответно на откритата за имота партида, за периода от 01.12.2012г. до 31.01.2015г. е била начислена сума за ползувана топлинна енергия в общ размер на 2 797,85 лв., както и лихва за забавено плащане на тези задължения, в размер на 451,01лв. за периода от 02.03.2012г. до 06.03.2015г. Навежда се довод, че на основание раздел VІІ от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2007г., които са влезли в сила, ответника, имащ качеството на купувач на топлинна енергия, е следвало да заплаща месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а поради закъснение на плащането е начислена и законна лихва върху главницата за периода на забава. Сочи се, че за сградата – етажна собственост на адрес ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ***, като сумите за топлоенергия за процесния имот през процесния период от време били начислявани от ищеца по изготвени отчети от посоченото дружество на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с ***

           Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 2 797,85 лв., представляваща стойност на ползвана през периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г. топлинна енергия и за сумата от 451,01лв., представляваща лихва за забавено плащане на тези задължения за периода от 02.03.2012г. до 06.03.2015г. Претендират се и направените деловодни разноски.

           Ответникът Н.З. е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че не е подписал представеното с ИМ заявление до изпълн.директор на *** и никога не е депозирал заявление за промяна на титуляра на партидата. Твърди също, че при прехвърляне на собствеността на процесния имот в негова полза с представения нот.акт, родителите му са си запазили правото на ползване на имота пожизнено. Поради тези обстоятелства счита, че няма качеството на потребител на топлинна енергия на посочения в ИМ имот. Заявява и възражение за погасяване на претенциите по давност за част от процесния период, на основание чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД.

           С определение от  17.07.2015г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***-***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           От приложеното *** по описа на *** се установява, че ищеца е депозирал на 23.03.2015г. пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Н.П.З. за сумата от 2 797,85лв., представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г. и за сумата от 451,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2012г. до 06.03.2015г. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена *** С Разпореждане на съда от 15.04.2015г. е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника Н.З.. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът го приема за допустим.

           Безспорно е между страните и това се установява от представения препис на нот.акт за дарение на ***, ***, че ответника Н.П.З. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот в ***, чрез дарение от родителите му ***, при което дарителите са си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот.

           От приложения препис на заявление от 17.03.2011г., изходящо от прехвърлителя по сочения по-горе договор – ***. е било заявено искане до *** за откриване на партида на името на приобретателя по договора – Н.З.. Безспорно е била направена промяна на вписания титуляр на партидата, т.к. това е намерило отражение в счетоводството на ищеца относно воденото като задължено лице, видно от приложените копия на фактури, издадени за процесния период и от изслушаното заключение по ССЕ.

           От представените от третото лице-помагач *** писмени доказателства – Обобщена справка за дължими суми за топлинна енергия за отопление и топла вода за процесния имот за периода от 01.01.2012г. до 31.01.2015г., Отчетни карти за етажната собственост, в която се намира имота и индивидуални месечни справки за ползвана топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2012г. до 31.01.2015г., както и от изслушаното заключение по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза се установява следното: За всеки календарен месец от процесния период, *** *** е начислявала суми за потребена топлинна енергия в процесния имот, находящ се в ***, въз основа на изготвяни отчети от търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ел.енергия в сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите. Общо за процесния период от 01.01.2012г. до 31.01.2015г. са били начислени суми в общ размер на 2 797,85лв., от които 1 333,31 лв. – отопление; 531,29лв. – ТЕ отдадена от сградна инсталация; 852лв. – битово горещо водоснабдяване – 2 броя водомери; 81,25лв. – дялово разпределение. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, *** е начислила върху дължимите главници лихва за забавеното им плащане за периода от 02.03.2012г. до 06.03.2015г. в общ размер на 451,01лв. Установява се също така от експертното заключение, че съобразявания отопляем обем на процесното жилище е бил 205 куб.м., указан в карнетите на топлинния счетоводител. Установява се също така, че всички помещения са ползвали ТЕ за отопление, като в различни месеци едно или друго помещение не е било отопляемо, което е отразено в карнетите и показанията на ИРУ. Ответникът не е внесъл депозит за изготвяне на експертизата по поставените по негово искане въпроси, но въпреки това вещото лице техник е положило усилия за отговор и на тези въпроси, като отопляемият обем на жилището не е могло да бъде измерен на място единствено поради липса на съдействие от страна на ответника и неосигуряване на  достъп  до жилището. Съдът изцяло кредитира изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно изготвено от лица, разполагащи с необходимите специални знания и кореспондиращо с приложените писмени доказателства.

       Ищецът е представил по делото копие на издадените през процесния период фактури, които съдът не съобразява, т.к. по делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, установяваща факти, съдържащи се във водената счетоводна документация, които са релевантни за решаване на спора.  Представените копия на фактури представляват частни свидетелстващи документи и като такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при заявеното от ответника оспорване на удостоверените с тях факти, съдът не е открил  проверка по реда на чл.193 от ГПК, а за проверка на тези факти е изслушано заключението по съдено-счетоводната експертиза, обсъдено по-горе. 

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

            Безспорно се установи по делото, че ответника Н.П.З. е придобил голата собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор за дарение от 12.02.1999г., обективиран в ***, ***. Правото на ползване, като ограничено вещно право, е останало в патримониума на родителите на ищеца – ***.

           Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и съответно са длъжни да заплащат цената за доставената им такава енергия. Тази законовата регламентация определя за ищеца качеството на клиент на топлинна енергия, като титуляр на вещното право на собственост за процесния имот. Ирелевантен в отношенията му с топлопреносното предприятие е факта, че носители на ограниченото вещно право на ползване са други лица. Те на самостоятелно основание могат да бъдат определени като клиенти на топлинна енергия. Ищецът може да избере дали да насочи претенцията си към собственика или към полузвателя и съдът счита, че този избор не е ограничен от това на чие име се води партидата за имота при топлопреносното предприятие.

           Според чл.57, ал.1 от Общите условия при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползувател са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление за промяна на партидата. В случая заявлението е подадено значителен период след отчуждаването на имота и то само от предишния собственик, който е едновременно с това е и  последващ ползувател, а ответника не е подавал заявление за откриване на партида на негово име. Както се посочи, обаче по-горе, ответника има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. А правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. 

           Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от време. Както се установи от заключението по ССЕ тази цена за посочения период се изчислява общо в размер на 2 797,85лв. Предвид на това, че не се установи да е била заплащана в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Както стана ясно от изслушаното експертно заключение обезщетението за забавено плащане на дължимите ежемесечно главници за периода от деня на забава в плащането на всяка главница до 31.01.2015г. се изчислява в общ размер на 451,01лв.

           Съдът обсъди и заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на задължението за консумирана топлинна енергия за м.януари 2012г. и го намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.януари 2012г. главница е настъпил на 01.03.2012г. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Ищецът е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на 23.03.2015г., към която дата е било погасено  по давност вземането за дължимата за м.януари 2012г. главница, която видно от заключението по ССЕ възлиза на сума в размер на 220,33лв. С отпадане на главното задължение отпада и акцесорното за лихва за забава. Лихвата за забавено плащане на главницата от 220,33лв. за процесния период се изчислява на сума в размер на 67,53лв., видно от експертното заключение.

        Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се признае вземането на ищеца за сумата от 2 577,52 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода от 01.02.2012г. до 31.01.2015г. и вземането му за сумата от 383,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2012г. до 06.03.2015г., представляващи част от вземането, за което е издадена *** за изпълнение на парично задължение от 24.03.2015г. по ***. Претенцията в останалата й част до пълния претендиран размер на главницата от 2 797,85лв. и на главницата от 451,01лв. следва да се отхвърли като погасена по давност.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 64,98 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв. или общо в размер на 184,98лв. В настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер на 114,97лв. и за вещо лице в размер на 160лв. или общо в размер на 274,97лв. Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150лв., но по делото не са представени доказателства за плащането им.В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. ще бъде заплатено по банков път. Както е прието в т.1 на *** ОСГТК, в случаите, при които е договорено, че заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде извършено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането и то представени до приключване на производството пред съответния съд. В случая такива доказателства не са представени, поради което не може да се приеме, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство са действително сторени. Съдът счита, че с оглед изхода на спора и частично отхвърляне на исковете, поради погасяване по давност, на ищеца следва да се присъдят 168,33лв. от разноските в заповедното производство и 250,22лв. от разноските в исковото производство.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  Н.П.З. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “***” ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** следните суми: сумата от 2 577,52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2012г. до 31.01.2015г. и сумата от 383,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2012г. до 06.03.2015г., представляващи част от вземането, за което е издадена *** за изпълнение на парично задължение от 24.03.2015г. по ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.03.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата до претендирания размер от 2 797,85лв. и за периода 01.01.2012г. до 01.02.2012г. и претенцията за обезщетение за забава за разликата до претендирания размер от 451,01лв., като погасени по давност.

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.З. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 168,33лв., представляваща разноски в заповедното производство по *** и сумата от 250,22лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.

           Решението е постановено при участието на ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, като трето лице – помагач на ищеца *** ***.

           решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

районен съдия: