Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 887 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Д.Т.“ АД е предявил срещу ответника „А.О.“ ЕАД установителен иск за собственост
по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, и при условията на евентуалност, при оспорване
на факта на владението върху недвижимите имоти, посочени в исковата молба, иск
с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът
„Д.Т.“ АД твърди,
че е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 29 395 кв. м. по документ за собственост и 25 000 кв. м. по скица,
съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по неодобрения кадастрален
план на гр. София - 1961 г., местност "Изток-юг", с идентификатор
68134.800.470, находящ се на ул. "*******, при граници – от четири страни
улица, ведно с изградените на терена сгради, а именно: постройки с идентификатори
- 68134.800.470.1; 68134.800.470.2; 68134.800.470.5; 68134.800.470.6;
68134.800.470.7; 68134.800.470.8; 68134.800.470.9; 68134.800.470.14;
68134.800.470.17; 68134.800.470.20; 68134.800.470.21; 68134.800.470.22 и 68134.800.470.33.
Този имот ищецът придобил по силата на апорт, извършен в негова полза от "Полиграфически
изделия върху метални листа" АД ("ПИМ" АД), вписан в търговския
регистър при СГС по силата на решение №2/06.10.2004 г. постановено по
ф.д.№2293/2004 г. по описа на СГС. "ПИМ" АД бил признат за собственик
на горепосочения недвижим имот с нотариален акт №128, том 1, рег.№38104,
н.д.№786/2001 г. на нотариус Б.Я.. С нотариален акт №107, том 1, рег.№4739,
н.д.№86/2016 г. на нотариус Светлана Златарова ищецът „Д.Т.“ АД е признат за собственик на горепосочения недвижим имот.
По предявения от „Д.Т.“ АД срещу „А.О.“ ЕАД иск с правно основание чл.109 ЗС било образувано гр.д.№12108/2015 г. по
описа на СГС, като в хода на съдебното производство „А.О.“ ЕАД оспорил правото на собственост на „Д.Т.“ АД върху горепосочения поземлен имот. Ищецът сочи, че ответникът „А.О.“ ЕАД се снабдил с констативен нотариален акт №166, том 1, рег.№7876,
н.д.№154/2017 г. на нотариус П.П., по силата на който е признат за собственик
на процесния поземлен имот, ведно с всички сгради, находящи се в него. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът „А.О.“ ЕАД е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда
доводи, че ищецът „Д.Т.“ АД не е станал
собственик на процесния недвижим имот на твърдяното деривативно основание –
внесена в капитала му непарична вноска, тъй като "ПИМ" АД не е бил
собственик на внесения недвижим имот. Излага подробни твърдения, за това че не
са спазени изискванията на чл. 71 и 72 от Търговския закон, поради което
решението за вписване на
извършения апорт било нищожно. Сочи, че фактическата власт върху
посочените от ищеца сгради, с изключение на масивна двуетажна сграда с
идентификатор - 68134.800.470.1 и масивна едноетажна сграда с идентификатор -
68134.800.470.17, се осъществява от ищеца „Д.Т.“ АД, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС бил
недопустим. По изложените съображения моли
съда да отхвърли предявения иск.
Предявява насрещен иск с правно основание чл.
108 от ЗС, като навежда доводи, че е придобил правото на собствеността върху
процесния недвижим имот по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), като правоприемник на „БЪЛГАРСКО ВИДЕО“ АД, правоприемник от своя
страна на ДИП „ПОБЕДА“. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
По делото е представено разпореждане № 71
на Бюрото на Министерския съвет от 18 май 1974 г., с което е утвърден приложен
списък на промишлените производства и дейности, които ще се изнесат от
развитите градове в изоставащи в промишлено отношение селища в страната,
съгласно който списък под № 3 е предвидено производството на фабрика "Победа", произвеждаща капачки за буркани и кроненкорки,
да се изнесе в гр. Кричим в срок до 1976-1977 г.
С решение № 201/31.12.1982 г. на Бюрото на Министерския съвет за
предаване на сгради за нуждите на Комитета за култура, е разпоредено председателят
на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз да предаде
безвъзмездно на Комитета за култура сградите от фабрика
"Победа" на бул. "*******в гр. София, освобождаващи се в изпълнение
на разпореждане № 71 на Министерския съвет от 1980 г.,с цел да се задоволят
нуждите на студията за анимационни филми „София” и ДП „Видеофилм” и да се организира база за кино и
видеообслужване на
асамблеята и движението „Знаме на мира”.
В изпълнение на горепосоченото решение № 201/31.12.1982
г. на Бюрото на Министерския съвет, със заповед №VI-1929/16.11.1984 г. на
Председателя на Комитета за култура е разпоредено
до 25.11.1984 г. Творческо-производствено и стопанско сдружение (ТПСС) "Българско видео" да настани част от своята техника в
определените помещения на административната сграда и производственото хале на
цех "Металопресов", съгласно постигната договореност с ръководството
на Националния аграрно-промишлен съюз и ДСО "Булгарплод", а до
31.12.1985 г. ТПСС "Българско видео" да усвои останалата част от
сградите, необходими за разгръщане на цялостната му дейност, като за целта да
организира и координира проектирането и преустройството на предоставения терен. Със същата заповед е
разпоредено стопанисването на
сградите на фабрика "Победа" да се
осъществява от ТПСС "Българско видео", като изпълнението на заповедта е възложено на председателя на ТПСС "Българско видео".
Видно от протокол от 22.01.1987 г.,
утвърден от зам. председателя на Министерския съвет, е проведена среща между
ръководствата на ТСО "Орфей", ТПСС "Българско видео", СО "Булгарплод" и ФМА "Победа"
за уточняване взаимоотношенията между организациите и максимално добри условия
за развитие на производствената дейност на ТПСС
"Българско
видео" и ТСО "Орфей" и определяне етапите и крайните срокове за
освобождаване на територията и сградите, предадени на ТПСС "Българско видео" съгласно решение № 201/31.12.1982
г. на Бюрото на Министерския съвет и заповед № №VI-1929/16.11.1984 г. на
председателя на Комитета за култура. Страните
са се договорили за конкретни срокове за
освобождаване на помещенията и фактическото им предаване от ФМА "Победа" на ТПСС "Българско видео". ТСО "Орфей" и ФМА "Победа" са уговори съвместна дейност с оглед цялостната
охрана на района и други
дейности, като до окончателното освобождаване на терена ФМА "Победа" се задължава да поддържа
отоплителната инсталация, водопровода и стола срещу съответно заплащане от ТСО
"Орфей", определено от
двете страни за всеки конкретен случай.
От акт за държавна собственост № 3800/19.11.1951 г. на
Ленински районен народен съвет - София се
установява, че е бил актуван като държавна собственост имот, по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия,
считано от 23.12.1947 г., а именно: две сгради-вили, застроени на 100 кв. м.,
на етаж и половина, построени през 1930 г. и свинарник, построен през 1950 г.,
застроен на 80 кв. м. и незастроено място от 11 770 кв. м., находящи се в кв. Дианабад, м . Барите,
Драгалевско землище. Имотът е отстъпен за ползване на ДИП "Победа" съгласно Закона за национализацията. От извършените отбелязвания (на гърба на АДС №
3800/19.11.1951 г.) се установява, че на 01.05.1960 г. имотът е предоставен за
стопанисване на основание чл. 15, ал. 2 ПДИ. На
27.12.1960 г. с протокол на ИК на Сталински РНС са предадени 8360 кв. м. на
Народна просвета за опитно поле. Извършени са и отбелязвания, че съгласно Решение № 201/31.12.1982 г. на Министерски
съвет и Заповед №VI-1929/16.11.1984 г. на
Комитета за култура имота по акта за държавна собственост е предоставен
безвъзмездно на ТПСС "Българско видео", както и че с Разпореждане № 17/26.06.1986 г.
на Бюрото на МС имотът се предава на
Творческо-стопански комбинат "Българско видео", създаден съгласно цитираното разпореждане
като поделение на ТСО "Орфей”.
С акт за държавна собственост №
2321/19.11.1951 г. е актуван като държавна собственост по Закона за
национализацията, считано от 23.12.1947 г. имот, находящ се в гр. София, м. "Къро",
кв. Сталин, с общо застроено и незастроено
пространство от 18 125 кв. м. при съседи: жп околовръстна линия, Дървенишко шосе, държавно място (бивша фабрика „Виларов”), със следните находящи се в него постройки
– 1. Фабрична сграда, масивна едноетажна, застроена на 345 кв. м.- строена през
1930 г., 2. Фабрична сграда, масивна едноетажна,
застроена на 528 кв. м.- строена през 1923 г. и 3. Фабрична
сграда, масивна, едноетажна.
Представен е акт за държавна собственост
№ 2578/25.09.1952 г., съгласно който са актувани по Закона за национализацията
на частните и минни предприятия,
производствена сграда на два етажа, застроена на 940 кв. м., склад от 944 кв.
м. от три отделения, фабрична масивна сграда от 300 кв. м., паянтов склад-навес
- 240 кв. м., паянтова постройка - 157 кв. м., масивно котелно помещение- 90
кв. м., масивен бензинов склад - 16 кв. м., бетонно помещение - 20 кв. м.,
паянтова портиерна - 5 кв. м., работнически стол и баня - 265 кв. м., две полумасивни
къщи - 100 кв. м., три свинарника- 80 кв. м., както и незастроена площ от 18625
кв. м. и нива от 10 770 кв. м. или общо 29 395 кв. м.
На гърба на горепосочените АДС № 2321/19.11.1951 г. и в АДС №
2578/25.09.1952 г. са описани новопостроени единадесет сгради с обща застроена
площ от 4350 кв. м.. Посочено е, че на основание чл. 71, ал. 1 НДИ, като допълнение на двата
акта за държавна собственост се вписват новоизградени сгради, както следва: 1. Мазутно-нафтово стопанство-170 кв. м.; 2. Парова централа - 253 кв. м.; 3.Склад за кислородни бутилки - 18 кв. м.; 4. Кантар 20, т. - 25 кв. м.; 5.Склад -588 кв. м.; 6.
Медицински пункт 2 ет. - 85 кв. м.; 7.Разопаковъчен
склад - 936 кв. м.; 8.Елекрокарно- 315 кв. м.;
9. Основен цех - 1675 кв. м.; 10/.Трафопост 2 ет. - 90 кв. м.; 11.Участък
"Книжни етикети" - 195 кв. м.
С акт за частна държавна собственост №
0031/11.12.1996 г. на новопостроени сгради върху държавна земя - Акт- образец
16/1993 г. е актуван терен от 18 365 кв. м., находящ се в гр. С., район "Изгрев", бул. "*******, с граници юг.- бул.
"Самоков", север - "Елемаг", изток -
"Искович и Леви",
запад - ул. „Илия
Петров”, заедно с находящите
се в него сгради: Аудиовизуален павилион - 1020 кв. м., Складово хале-756 кв.
м., Административна сграда - 360 кв. м. - 1993 г- комбинирана конструкция,
състояща се от първи етаж - лаборатория, складови помещения, канцелария и
сервизни помещения и от втори етаж- директорски кабинет, счетоводство, каса,
монтажна, склад, канцеларии, зали, фоайе и сервизни помещения, Акумулаторно и
лаборатория- 360 кв. м. и Склад - 560 кв. м. За съставени по-рано актове е
отбелязан АДС № 2578/25.09.1952 г. на Ленински РНС. Отбелязано е и, че имотът се стопанисва и управлява от
"Аудиовизия
Орфей" ЕООД съгласно Решение № 201 на Бюрото на МС/31/12.1982 г. и
Заповед №VI-1929/16.11.1984 г. на Председателя на Комитета за култура. Направена е отметка, че съгласно Заповед № РД-
57-144/14.07.1999 г. на Областния управител на Област София е отписан терена от 18360 кв. м. на бул. "С." № 60 от
акта за държавна собственост, като с нова Заповед № РД -15-051/18.02.2004 г. е
заличена от графа 17 направената "Забележка" по отписването на имота.
С решение № 3849/27.04.2005 г. на
Върховния административен съд постановено по адм. дело № 434/2005 г., влязло в сила на 18.10.2005 г., е прогласена
нищожност на заповед № РД-15-051/18.02.2004 г. на Областния управител на Област
София.
Горната фактическа обстановка се
установи от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ,
приети от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск установителен
иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК е основателен.
Ищецът „Д.Т.“ АД се легитимира като собственик на процесния имот, а
правото на собственост върху него той е придобил по силата на извършения апорт
по реда на чл.72 и сл. от ТЗ, извършен от "Полиграфически изделия върху метални листа" АД, вписан в търговския регистър при СГС по силата на решение
№2/06.10.2004 г. постановено по ф.д.№2293/2004 г. по описа на СГС. "Полиграфически
изделия върху метални листа" АД е правоприемник на "Полиграфически изделия върху метални листа" ЕООД,
съответно на ДФ "Полиграфически изделия върху метални листа", ФМА „Победа”,
„Предприятие за художествена метална литография и книжни етикети” и ДИП
„Победа” – София.
По делото не е спорно, и се установява от приетите писмени доказателства
и заключение на СТЕ, че теренът е бил одържавен по реда
на Закона за национализация на частните индустриални и минни
предприятия през
1947 г. Имотът е бил отстъпен първоначално за ползване на ДИП „Победа” –
София - ДИО "Металообработване" и
за него е съставен акт за държавна собственост № 3800/19.11.1951 г. за площ от
11 770 кв. м.,
впоследствие е отредено и разширение на площта на имота, която по акт за
държавна собственост № 2578/25.09.1952 г. е 29 395 кв. м.
Следва да се
приеме, че "Полиграфически изделия върху метални листа" АД е притежавал правото на
собственост върху процесните имоти,
доколкото, същите са били предоставени за
стопанисване и управление на Фабрика за метален амбалаж "Победа" (ДИП „Победа” – София), а по реда на преобразуването и
приватизацията и по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) са преминали в патримониума на горепосоченото
дружество
(праводател на ищеца „Д.Т.“ АД).
С
ПМС №201/25.10.1993 г. се приема, че при преобразуването на
държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, правото на собственост върху земите и
другите недвижими имоти, предоставени на предприятията, се внася в капитала на
дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго.
Предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) за придобиване на собственост от търговско дружество с
държавно имущество включват: 1. собственост на държавата по отношение на конкретно
имущество; 2. предоставяне
на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие;
3.преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е
включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуването не е
предвидено нещо друго относно това имущество. Тези предпоставки следва да са
налице кумулативно и при наличието им правото на собственост преминава в
патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства,
че "Полиграфически изделия върху метални листа" АД е правоприемник на
Фабрика за метален амбалаж "Победа" (ДИП
„Победа” – София). През 1986 г. съществуващото поделение е преобразувано в „Предприятие за художествена метална литография и книжни
етикети”
- праводател на създадената по Указ № 56 през 1991 г.
държавна фирма "Полиграфически изделия върху метални листа". "Полиграфически изделия върху метални листа" АД
е създадено чрез преобразуване на държавната фирма в еднолично дружество с
ограничена отговорност "Полиграфически изделия върху метални листа” ЕООД съгласно разпореждане № 28 на МС от 1991 г.,
съгласно което новото дружество поема активите и пасивите на държавна фирма
"Полиграфически изделия върху метални листа". Към момента на преобразуване от държавно предприятие в
търговско дружество процесният недвижим имот е бил
предоставен на предприятието за стопанисване и управление. Следва да се
приеме, че са осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), за преминаване на собствеността върху "Полиграфически изделия върху
метални листа" АД и последното е станало собственик на спорния имот.
За
пълнота следва да се посочи и, че съставянето
или несъставянето на актове за държавна или общинска собственост не води до
вещноправни последици и правото на собственост в случая не е обусловено от
изпълнение на процедурата по отписване от книгите за държавна собственост.
Възраженията
на ответника, че ищецът „Д.Т.“
АД не е станал собственик
на процесния недвижим имот на твърдяното деривативно основание се опровергаха от събраните по делото доказателства.
Възраженията на ответника са свързани с
наведени доводи до конкуренцията между предоставяне на правото на
ползване, управление и стопанисване на държавен имот, национализиран по реда на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия
(ЗНЧИМП) от 1947 г. за който са съставени актове за държавна собственост от 1951 и
1952 г. за сгради и терен, от които се установява, че описаните в тях имоти са
предоставени за ползване на ДИП „Победа” – София, с последващи отбелязвания за предаване за стопанисване, въз основа на
Решение № 201/82 г. на Бюрото на МС и заповед от 1984 г. на Комитета за култура
на ТПСС "Българско
видео", по-късно ТСК "Българско видео", чийто правоприемник е образуваната със заповед №
14/90 г. на министъра на икономиката и планирането фирма с държавно имущество "Българско видео”.
При тези данни за предоставяне право на управление и ползване на държавния
имот на различни търговски дружества, между които е и праводателят на
ищеца - "Полиграфически изделия върху метални листа" АД,
правоприемник на фабрика "Победа", същите са и носители на вещни права върху него.
Ответникът „А.О.“ ЕАД не
установява на него, или на негов праводател, да е предоставено право на
стопанисване и управление на процесния имот, по реда на Наредбата за държавните имоти от 1975 г. (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 91 от горепосочената
наредба - предоставените на държавните учреждения недвижими имоти
се ползват за техни преки нужди съобразно тяхното предназначение. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на такива нужди на Комитета за култура и
предназначението на имота.
От представените
по делото писмени доказателства не се установява предаване на държавни имоти в оперативно
управление от една държавна организация на друга, съгласно реда, предвиден в чл. 94 НДИ (отм.), а
същите представляват акт по
изпълнение на държавната политика за изнасянето на промишлените производства и
дейности, предмет на разпореждане
№ 71 на Бюрото на Министерския съвет от 18 май 1974 г., като предоставянето се обуславя от конкретни преки нужди и предназначение
на имотите, което в случая за Комитета за култура като учреждение не е доказано
в процеса.
Предявеният насрещен иск от „А.О.“ ЕАД е неоснователен, доколкото твърдяното право на оперативно
управление и стопанисване на спорния имот - сгради и терен, не е доказано в настоящето
производство, за да обоснове основателността на иска.
Относно
разноските по производството
На ищеца „Д.Т.“ АД следва да се присъдят направените разноски в размер на 32 136.00 лв., представляващи сбор от внесени държавни такси и
депозит за вещо лице. Ищецът не е претендирал адвокатско
възнаграждение, не се доказва и такова да е било заплатено.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по
установителния иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК от „Д.Т.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** – адв. Г.А., срещу „А.О.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** –
адв. И. К.-Н., че „Д.Т.“ АД
е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 29 395 кв. м. по документ за собственост и 25 000 кв. м. по скица,
съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по неодобрения кадастрален
план на гр. София - 1961 г., местност "Изток-юг", с идентификатор
68134.800.470, находящ се на ул. "*******, при граници – от четири страни
улица, ведно с изградените на терена сгради, а именно: постройки с идентификатори
- 68134.800.470.1; 68134.800.470.2; 68134.800.470.5; 68134.800.470.6;
68134.800.470.7; 68134.800.470.8; 68134.800.470.9; 68134.800.470.14;
68134.800.470.17; 68134.800.470.20; 68134.800.470.21; 68134.800.470.22 и 68134.800.470.33.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.О.“ ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** –
адв. И. К.-Н., срещу „Д.Т.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес *** –
адв. Г.А., иск с правно чл.108 от ЗС за признаване на
установено, че „А.О.“ ЕАД, ЕИК *******, е собственик на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 29 395 кв. м. по документ за
собственост и 25 000 кв. м. по скица, съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален
лист № 501 по неодобрения кадастрален план на гр. София - 1961 г., местност
"Изток-юг", с идентификатор 68134.800.470, находящ се на ул. "*******,
при граници – от четири страни улица, ведно с изградените на терена сгради, а
именно: постройки с идентификатори - 68134.800.470.1; 68134.800.470.2;
68134.800.470.5; 68134.800.470.6; 68134.800.470.7; 68134.800.470.8;
68134.800.470.9; 68134.800.470.14; 68134.800.470.17; 68134.800.470.20;
68134.800.470.21; 68134.800.470.22 и 68134.800.470.33, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „А.О.“ ЕАД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** – адв. И. К.-Н., да заплати на „Д.Т.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес *** – адв. Г.А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32 136.00 лв., представляваща разноски по
делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: