МОТИВИ към присъда №27/20.06.2016г. по НОХД №399/2016г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна
прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С.Ф.К. *** и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.234, ал.2,т.1 вр.
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 13.04.2016 г. в с.
Катуница, обл. Пловдивска, повторно, като е извършила престъплението, след като
е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, e държала
акцизни стоки без бандерол – 50 бр. кутии цигари без бандерол, марка
„Manchester nano black“ на обща стойност 375,00 лв.; 80 бр. кутии цигари без
бандерол, марка „Karelia Ome superslims“ на обща стойност 376,00 лв.; 90 бр.
кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“ на обща стойност 675,00 лв.; 100
бр. кутии цигари без бандерол, марка „Victory excxlusive bt nano silver“ на
обща стойност 500,00 лв., или общо 320 кутии цигари на обща стойност 1926,00
лв., когато такъв се изисква по закон -
чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с
акциз подлежат: тютюневите изделия“, чл.
25, ал.1 от Закон за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия се
продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол
по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без
неговото унищожаване чрез разкъсване“, чл. 28 от Закон за тютюна и тютюневите
изделия: „тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат
или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията на чл. 25; както и чл. 100 от
Закон за акцизите и данъчните складове: “…тютюневите изделия, предназначени за
местния пазар се предлагат и продават само облепени с бандерол“, в немаловажен
случай
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от
събраните по делото доказателства се е установила фактическа обстановка
идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
предвид характера на извършеното, с оглед обществената опасност на деянието, както
и личността на извършителката, включително нейните характеристични данни и
предишното й осъждане, с оглед целите визирани в чл.36 от НК, то да й се определи
наказание съобразно текста на чл.55, от НК,
което да бъде в размер на шест месеца „Лишаване от свобода”. Предлага
същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Счита, че подс. К. следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски, като по отношение на веществените доказателства
по делото следва да намери приложение текста на чл. 234, ал. 3 от НК и те се отнемат в полза
на държавата и унищожени от служители на Митница Пловдив.
Защитникът на подсъдимата,
адв. К.Н. счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. След подробен
анализ на събраните по делото доказателства и преценка на действията на полицейските
служители и разследващите извършени в хода на проведеното досъдебно
производство, навежда доводи за допуснати процесуални нарушения свързани със
събирането на веществените доказателства и такива довели до нарушаване на
закона и накърняване правото на защита
на подсъдимата. Предвид и което пледира за оправдателна присъда с която от една
страна се оневини изцяло подсъдимата, а от друга, да послужи и за назидание на
полицейските служители, допуснали цитираните от защитника нарушения по досъдебното
производство.
Подс. С.Ф.К. не се
признава за виновна по същество моли да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди
на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Ф.К. е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, вдовица, осъждана, с основно
образование, безработна, с адрес гр. Пловдив, ул. „Страхил” № 4, с ЕГН **********
Св. Р.Г.К. *** и
притежава лек автомобил марка „ВАЗ“ с ДК№РВ 7063 АН, с който извършва
таксиметрови услуги. На 13.04.2016г. около 06.45 часа, св. К. получил обаждане
по телефона, като познат мъжки глас го попитал дали може да чака в 7.30 часа на
гарата в с. Катуница. Св.К. приел курса, като за него нямало нищо необичайно ,
тъй като познавал мъжа по физиономия и не за първи път се случвало да го
посреща на указаното място, заедно с други пътници, слизащи от от международния
влак идващ от Турция. Непосредствено след разговора, св. К. ***, и около 7.30
часа, се установил с таксиметровия автомобил на ЖП гарата. За удобство на очакваните
пътници, св. К. отворил капака на
багажника и зачакал пристигането на влака.
В същото време в района
на гарата в с. Катуница се намирали св. А.Г.А. и Панайот Кисимов, работещи като
полицейски служители в РУ на МВР Асеновград, подучастък гр.Садово. Повод за
тяхното посещение и проверка на гарата, се оказал получен сигнал за поява на
съмнителни лица с обемист багаж, слизащи
от влака идващ от Турция. В сигнала се съдържали и данни за очакващия ги таксиметров
автомобил. Преди идването на влака, св. А.
се установил в стаята на Началника на гарата, от което място имал отлична
видимост към коловозите, а освен това и към мониторите, на които се предавала
картина от монтираните в района на гарата камери. Докато бил в помещението, в
7.30 часа св. А. забелязал идването на влака от Турция. Подвижния железопътен
състав се състоял от локомотив и един вагон, което дало възможност на св. А. да
види пътниците, които се готвели да слязат на гарата в с. Катуница. Св. А.
видял, че в едно от купетата група хора приготвя багаж,като явно същите се
канели да слязат на гарата. В последствие от същата група хора, от влака слезли
три жени и мъж,които носели чанти в
ръце. Те преминали през подлеза и излезли на перона до който се намирал
таксиметровия автомобил на св. К.. Св. А. забелязал, че четиримата пътници, се
насочват към таксито, което го мотивирало да пристъпи към извършване на
проверка. Св. А. се свързал със своя колега, като двамата се разбрали как ще
протече самата проверка. В резултат на това Кисимов привел в движение служебния
автомобил и го ситуирал пред таксиметровия автомобил на св. К.. В същото време
слезлите от влака пътници, се намирали до задната част на таксиметровия
автомобил, като част от чантите, вече били сложени от тях в отворения багажник. Св. А. отишъл пеша до слезлите пътници
от влака, легитимирал се и съответно пристъпил към установяване на тяхната
самоличност и извършване на проверка на багажа. При това се установило, че в
носените от тях чанти има стекове с различни марки цигари. За установеното в
хода на проверката, св. А. информирал по телефона дежурния в РУ на МВР –
Асеновград, както и дежурния прокурор в РП – Асеновград. На А. било разпредено да запази местопроизшествието
и да изчака на място идването на изпратеното подкрепление от полицейски
служители, както и на разследващ митнически инспектор от Митница Пловдив. След
тяхното идване била установена и самоличността на пътниците от влака, като едно
от лицата се указало подс. С.Ф.К.. При извършената проверка на пътниците във
влака, включително и С.К., освен личните си данни те конкретизирали и посочили
носените от тях чанти, в които се съдържали стекове с цигари. В състава на
единия от изпратените като подкрепление полицейски патрули взел участие св. Б.Д.М.,
полицейски служител в РУ на МВР – Асеновград, ПУ – Садово. С оглед приключване
на проверката, четиримата пътници от влака били отведени с различни автомобили
за по-нататъшни действия в ПУ – Садово. Подсъдимата С.К. била придружавана от
св. Б.Д.М., като по време на пътуването с полицейския автомобил, тя носила и
чантите със стековете цигари, с които е
била слязла от влака. В последствие подсъдимата К. била поканена в кабинета на
св. М., където от същата били снети писмени обяснения. При проведения разговор
със св. М. подс. К. признала, че заедно с останалите трима пътници от влака е
постила за пореден път гр. Одрин, където са продали алкохолни напитки, носени
от тях от България, като с реализираната печалба в резултат на тази търговия,
всеки един от тях е закупил различно количество кутии цигари без бандерол. В
последствие четиримата са се качили на влака от гр. Одрин за България, като
заедно с тях са носили и чантите със закупените от тях цигари без бандерол. С
цел да избегнат евентуална полицейска проверка на носения багаж на гарата в гр.
Пловдив, подс. К. и хората от нейната компания са решили да слязат на гарата в
с. Катуница, от където с наетото такси да се предвиждат до гр. Пловдив. След
снемане на писмените обяснения спрямо подс. К. бил съставен и протокол за
доброволно предаване от 13.04.2016г. /л. 4 и 5 от ДП/, с който в кабинета на
св. М. тя предала на разследващия митнически инспектор от Митница – Пловдив
носените от нея акцизни стоки без бандерол. Протокола било отразено, че тя
предава съответно -5бр. стекове по 10
кутии цигари без бандерол, марка „Manchester nano black“ или общо 50 бр. кутии
цигари, 9бр. стекове по 10 кутии цигари
без бандерол или общо 90 бр. кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“,
8бр. стекове по 10 кутии цигари без бандерол или общо 80 бр. кутии цигари без
бандерол, марка „Karelia Ome superslims“, 10бр. стекове по 10 кутии цигари без
бандерол или общо 100 бр. кутии цигари
без бандерол, марка „Victory excxlusive bt nano silver“ или общо 320 кутии
цигари. В същото време спрямо подсъдимата С.К. била съставена и заповед за
задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която, считано от 08,00ч.
до 14,30ч. на 13.04.2016г., тя е била задържана. В 14.30 часа на 13.04.2016г.
подс. К. била освободена. С оглед резултатите от проверката на основание чл.
356, ал. 2 от НПК спрямо подс. С.Ф.К. било образувано БП № 23/2016г. по описа на
Митница – Пловдив, с оглед извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Описаните
в протокола за доброволно предаване стекове, съдържащи цигари без бандерол,
били предадени на 15.04.2016г. с приемо-предавателен протокол /л. 25 от ДП/ от
разследващия митнически инспектор при Митница – Пловдив на съответния служител,
отговарящ за съхранението на иззетите веществени доказателства към отдел
„ФСДУС” към Митница – Пловдив.
От заключението на вещото
лице П.К. от назначената в хода на ДП съдебно-стокова експертиза /от л. 19 до
л. 20 от ДП/ се установява, че стойността на акцизните стоки, описани в
протокол за доброволно предаване подписан от подс. К., е съответно: цигари без
бандерол, марка „Manchester nano black“ цена за една кутия 7.50лв.,като за 50
бр. кутии цигари общата стойност е 375лв., цигари без бандерол, марка „Pine
Lignts“ цена за една кутия 7.50лв., като за 90 бр. кутии цигари общата стойност
е 675лв. , цигари без бандерол, марка „Karelia Ome superslims“ цена за една
кутия 4.70лв. , като за 80 бр. кутии цигари общата стойност е 376лв. и цигари
без бандерол, марка „Victory excxlusive bt nano silver“ цена за една кутия
5.00лв.,като за 100 бр. кутии цигари общата стойност е 500лв. В заключението
също така е посочено, че продажната цена от 7,50лв. за кутия цигари е
определена по реда на чл.71, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗАДС вр. чл.29,
ал.3 от ЗАДС. От заключението става ясно и това, че другите продажни цени /
различни от тази по 7,50лв./ за кутия цигари е определена по съответния ред
посочен в чл.29, ал.3 от ЗАДС
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по
настоящето дело, като свидетели Р.Н.К., А.Г.А. и Б.Д.М., от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и
експертното заключение на вещото лице П.К. по назначената Стоково- оценъчна
експертиза.
Съдът кредитира изцяло
показанията на Р.Н.К.,като отчете, че същия не е заинтересован от изхода на
делото. От показанията на св. К. се установява, безспорно това, че той е имал
уговорка да изчака пътниците от влака, между които е била и подс. К., като
съответно ги превози от Катуница до гр. Пловдив. От показанията му се
установява и това, че във връзка с извършвани таксиметрови услуги и по
конкретно такива от гарата от с. Катуница до гр.Пловдив, св.К. е познавал
визуално подс.К.. Обстоятелството, че тя самата не за първи път е пренасяла
стоки включително и внесени нелегално цигари от Турция в България, се
потвърждава и от самопризнанията на К. направени от нея пред св. М.. В тази
насока показанията на св. К. се допълват
от останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира, като
безспорно се установяват целта на
пътуването на подс. К. и начина на придобиване на акцизните стоки.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А.Г.А. и Б.Д.М., като отчете това, че те са
полицейски служители. Преценени спрямо останалите събрани по делото
доказателства, то изводът който следва, е че техните показания следва да се
кредитират, тъй като са логични и последователни, като липсва стремеж към
изопачаване на обективната истина. Макар и да работят като полицейски служители,
то двамата не се явяват заинтересовани от изхода на делото. От показания на А.Г.А. и Б.Д.М. се установява, какъв е бил повода за
отиването им на гарата в с.Катуница и как е протекла самата проверка там, като
се установява и последователността на техните действия при извършване на
проверката. От показанията на св. М. се установява, че през цялото време
инкриминираните вещи-представляващи акцизни стоки без бандерол са били във
владение на подс. К., като едва в кабинета на полицейския служител тя
доброволно ги е предала на митническия инспектор за което е бил и съставен и
протокол за доброволно предаване. От показанията на св.М. също се установява и
това какви самопризнания е направила пред него подс. К., включително и във
връзка с намина на придобиване на цигарите предмет на престъплението.
Действително по отношение
на придобиването на акцизните стоки намерени у подс. К. цигари, дадените от св.А. и св.М. показания не установяват факти представляващи преки
доказателства, а косвени такива. По отношение на държането на тези стоки от
страна на подс.К. и извършената проверка,
техните показания се явяват преки доказателства. Такива се явява и
показанията на св. М. пред когото е било направено самопризнанието и е бил
съставен протокола за доброволно предаване на държаните от подс. К. акцизни
стоки. Показанията на двамата полицейски служители освен това не остават
изолирани, а дори напротив те се подкрепят от показанията на св. К., от
съдържанието на съставения протокол за доброволно предаване и от самите
веществени доказателства събрани по делото.
В случаят съдът кредитира
приложения на лист 4 от ДП протокол за доброволно предаване, тъй като в същия
са удостоверени верни обстоятелства. Действително НПК не предвижда специален
ред за съставяне на протоколи за доброволно предаване. В същото време,
съдебната практика приема, че няма пречка такива да се съставят в хода на
образуваното наказателно-производство, като по отношение на тях важат общите
правила по чл. 127 – 131 от НПК. Когато
посредством съставения протокол за доброволно предаване се събират предмети от
кръга на тези по чл. 109 НПК -
веществени доказателства, то следва да намерят приложение разпоредбите на чл.
110, ал. 1 и ал. 2 НПК. Предадените вещи следва да бъдат внимателно огледани,
подробно описани и по възможност фотографирани, като се приложат към делото и
вземат мерки те да не се повредят или изменят. При преценка на намиращия се на
лист от 4 от ДП№23/2016г. на Митница Пловдив, протокол за доброволно предаване
се установява, че всички тези правила не са били спазени абсолютно точно , но
пък предадените с протокола за доброволно предаване вещи са били здраво
запечатани в найлонов чувал, по начин, за чието отваряне, дори съдът в съдебно
заседание срещна трудности. Направения пропуск от разследващия орган в хода на
досъдебно производство бе поправен, като съдът в хода на съдебното следствие
проведено в съдебно заседание,в присъствие на страните огледа подробно
предадените веществени доказателства. При огледа освен това, че същите бяха
подробно изследвани, то се констатираха известни различия в точната бройка на
кутиите цигари, за което подс. К. бе оправдана частично.
По делото безспорно, се
установи, че към момента на съставяне на протокола за доброволно предаване,
спрямо подс. К. е била реализирана мярката по чл. 72, ал.1,т.1 от ЗМВР, като
със Заповед от 13.04.2016т. същата е била задържана за срок от 24 часа. От
приложените по ДП материали се установява, че в хода на досъдебното
производство подс. К. не е имала назначен или упълномощен защитник,като
съответно и такъв не е участвал в извършените процесуално следствени действия.
От всичко това обаче, няма как да се направи извод, в подкрепа на направеното
от страна защитника възражение относно нарушаване правото на защита на подс. К..
Действително в чл. 94, ал.1,т.6 от НПК е посочено, че участието на защитник в
наказателното производство е задължително, ако лицето е задържано, но само ако
то има съответно процесуално качество. От намиращото се на лист 8 от ДП
постановление за привличане на обвиняем, се установява, че С.К. е придобила
съответно качество на обвиняемо лице на 18.04.2016г. Предвид датата на
привличане на С.К., в качество на обвиняема и дата на съставяне на протокола за
доброволно предаване, то следва и извода, че поради липса на съответно
процесуално качество, нейната защита не се явявала задължителна. Т.е.
съставения протокол и съдържанието му следва да се кредитират. Приемането на
противното и изключването на този протокол и събраните с него веществени
доказателства от доказателствената маса би означавало да се допусне една меко казано
абсурдна ситуация, при която едва ли не, във всяко действие на полицейските
служители, каквито се явяват действията по регистриране на задържани лица,
обиск на задържани, протокол за вземане на кръвна проба, както извършване на
оглед, личен обиск, претърсване и изземване, свързани с разследване на редица
престъпления по които вече има задържани лица по ЗМВР, задължително да участва
и защитник адвокат, което на практика би обезсмислило в значителна степен и
извършването на тези неотложни действия.
В този смисъл съдът намери искането на защитата на подс. К. за
неоснователно, като кредитира изцяло съставения протокол, както кредитира по
делото и приложените веществени доказателства.
В хода на съдебното
следствие бе извършен оглед на веществените доказателства, като се установи, че
в запечатания чувал в който те се съхраняваха са намират 10 стека цигари марка „Victory
exclusive bt nano silver“, 200, като 9
от тях са запечатани с целофан, а 10-ият стек е отворен, като същият съдържа
10бр. кутии цигари марка „Victory exclusive bt nano silver“200, запечатани с
целофан,без акцизен бандерол, 5 стека цигари марка „Manchester united kingdom
nano black“ 20х200, всички запечатани с
целофан, 8 стека цигари марка „Pine lights“ 200, запечатани с целофан и 1 стек
от същата марка отворен,съдържащ 8бр. кутии цигари марка „Pine lights“ 200,
запечатани с целофан, без акцизен бандерол, 7
стека цигари марка „Karelia Ome superslims“ 200 запечатани с целофан и 1
отворен стек съдържащ 9бр. кутии цигари „Karelia Ome superslims“200, запечатани
с целофан,без акцизен бандерол. В хода
на огледа, произволно бе избран по един запечатан стек от всяка марка, като
същите бяха разпечатани. Също произволно от така разпечатаните стекове се
отвори по една кутия, като във всички от тях са намериха по 20 къса цигари с
филтър и тютюн. Разликата между отразените в протокола за доброволно предаване
вещи и тези установени в хода на огледа се състои в липсващи 2бр. кутии цигари
марка „Pine Lignts“ и 1 кутия цигари марка „Karelia Ome superslims“,като поради
липса на достатъчно доказателства относно държането на трите кутии цигари от
страна на подс. К., тя бе оправдана в тази част на обвинението.
Съдът не кредитира
дадените от страна на подс. С.Ф.К. обяснения относно намерените цигари, като
отчита същите като израз на нейната защитна позиция. По отношение на
обясненията й, следва да се отбележи, че същите са твърде оскъдни и
избирателни, а освен това и нелогични. Няма как да се приеме за достоверна
версията на подс. К., че е осъществила пътуване до гр.Одрин единствено с цел да
купи памперси, като при това, е останала с празни ръце, тъй като магазините в
града са били затворени. Тези нейни твърдения освен, че противоречат на
здравата логика, не обясняват и каква е причината за слизането на подс. К. на
гарата в с. Катуница при положение, че тя самата живее в гр.Пловдив. В тази
насока логични се явяват показанията на св. А., който заявява, че пътуващите от
влака, за които имало данни, че внасят стока от Турция слизат на гарата в
Катуница с цел да избегнат евентуална проверка в гр. Пловдив. Именно носената
акцизна стока е била и причината поради която подс.К. е слязла на гарата.
Именно това е била и причината там да чака с таксиметровия си автомобил св.К..
В тази им част съдът не кредитира обясненията на подс.К..
Съдът кредитира
заключението по изготвената стоково оценителна експертиза. В случая съдът
отчете, че експерта е оценил именно отразените в протокола за доброволно
предаване количества и видове цигари.
От правна страна:
Подсъдимата С.Ф.К.
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.234,
ал.2,т.1 вр. ал.1 вр. чл.28,ал.1 от НК, а именно това, че на 13.04.2016 г. в с.
Катуница, обл. Пловдивска, повторно, като е извършила престъплението, след като
е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, e държала
акцизни стоки без бандерол – 50 бр. кутии цигари без бандерол, марка
„Manchester nano black“ на обща стойност 375,00 лв.; 79 бр. кутии цигари без
бандерол, марка „Karelia Ome superslims“ на обща стойност 371,30 лв.; 88 бр.
кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“ на обща стойност 660,00 лв.; 100
бр. кутии цигари без бандерол, марка „Victory exclusive bt nano silver“ на обща
стойност 500,00 лв., или общо 317 кутии цигари на обща стойност 1906,30лв.,
когато такъв се изисква по закон - чл.2,
т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз
подлежат: тютюневите изделия“, чл. 25,
ал.1 от Закон за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневите изделия се продават
на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин,
който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна, без неговото
унищожаване чрез разкъсване“, чл. 28 от Закон за тютюна и тютюневите изделия:
„тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл. 25; както и чл. 100 от Закон за
акцизите и данъчните складове: “…тютюневите изделия, предназначени за местния
пазар се предлагат и продават само облепени с бандерол“, като случаят е
немаловажен.
По тази правна
квалификация, съдът я призна за виновна.
По делото безспорно се
установи, че на 13.04.2016 г. в с. Катуница, обл.Пловдивска, подс. К., е
упражнявала фактическа власт върху общо 317 кутии цигари без акцизен бандерол
или както следва – 50 бр. кутии цигари без бандерол, марка „Manchester nano
black“ , 79 бр. кутии цигари без бандерол, марка „Karelia Ome superslims“ , 88
бр. кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“ и 100 бр. кутии цигари без
бандерол, марка „Victory exclusive bt nano silver“ ,като от това следва извода,
че е държала същите. Въпросните цигари са тютюневи изделия т.е. същите са
акцизни стоки съгласно ЗАДС, които са били без изискуемия за територията на
Република България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна
ценна книга, намираща се под специален законодателен режим. НК не дефинира кои
стоки са от категорията на акцизните, нито - за кои от стоките е задължително
поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал.1 НК е от
категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание следва да
бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт, определящи кои стоки
са акцизни и като такива следва да бъдат с бандерол върху потребителската
опаковка. В текста на чл. 2, т. 2 от ЗАДС
се съдържа правилото, че тютюневите изделия, каквито са цигарите,
подлежат на облагане с акциз т. е. имат
статут на акцизни стоки. Нормата на
чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в нея стоки /включително
тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху търговската им
опаковка бандерол. Ето защо, цигарите представляват акцизна стока по силата на
ЗАДС, върху която стока следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на
дължимия акциз. В обвинителния акт, правилно повдигнатото спрямо подс. К.
обвинение за престъплението по чл. 234 от НК е било запълнено и с нормите на чл. 25 ал.1 от Закона за тютюна и
тютюневите изделия и чл. 100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Предвид размера на държаните акцизни стоки без бандерол и
тяхната стойност / която възлиза на общата сума от 1906,30лв./, предходното осъждане на подс. К., както и данните, че
е осъществила няколко сходни пътувания до Турция, отново с цел покупка на
акцизни стоки –цигари без бандерол, то съдът счете, че няма как да квалифицира
същото като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Предвид това
същото бе квалифицирано,като престъпление по
чл.234 извършено в немаловажен случай.
По отношение на подс. К.
се установи, че престъплението е осъществено при наличие и на квалифициращия
признак на чл. 234, ал.2,т.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК т.е. в условията на
повторност, като тя е извършил престъплението след като е бил осъдена с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, по отношение на подс. К. е налице едно предходно
осъждане което е значение по настоящето дело. С определение №191/11.05.2011г.
по НОХД №259/2011г. по описа на РС Свиленград, тя е била призната за виновна в
това, че на 25.01.2011г. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението
по чл.234, ал.1 от НК, за което във
вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК, са й били наложени наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца и „Глоба“ в размер на 1352лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три години.
Определението е влязло в сила на 11.05.2011г. Тъй като деянието предмет на
настоящето дело е извършено преди изтичане на предвидения в чл.30, ал.1 от НК,
петгодишен срок от изтърпяване дата на изтърпяване на наказанието по предходното
осъждане, то следва и извода, че същото следва да се квалифицира като такова
извършено в условията повторност.
В резултат на извършения
в хода на съдебното следствие оглед на веществени доказателства се установи,
липсата на 2бр. кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“ и 1 кутия цигари
без бандерол, марка „Karelia Ome superslims“. Тази липса на доказателства,
съобразно текста на чл.304 от НПК, даде на съда основание да признае подс. К.
за невинна и да я оправдае частично по първоначално повдигнатото й обвинение.
Деянието е извършено от подсъдимата К. при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала обществено опасният му
характер, предвиждала е и е искала, настъпването на неговите обществено опасни
последици.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установените в страната правов
ред, условия за търговска дейност и
ниската правна култура на извършителката.
По наказанието:
При
определяне на наказанието, съдът в случая взе предвид степента на неговата обществена опасност на
престъплението, която е висока, с оглед предвиденото наказание, обществените
отношения, които засяга,
разпространеността на тези деяния в страната през годините и последиците
от същото, като отчете смекчаващите вината обстоятелства, каквито все пак са добрите
характеристични данни, пълното съдействие
от страна подс. К. в хода на досъдебното производство при разследването и
документиране на извършеното престъпление, нейната възраст и семейно
положение, като отчете и отегчаващите
вината обстоятелства, това, че при нея е налице една своеобразна системност при осъществяване на такъв вид пътувания до
Турция с цел „търговия“ на акцизни стоки. Като отчете всички по-горе посочени
обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.36 от НК, съдът счете, че по
отношение на подс.К. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и същевременно и най-лекото предвидено в закона наказание от две
години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко , поради което
определи наказание по реда на чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно лишаване от свобода
в размер на шест месеца. Намерените количества и стойността на цигарите без
бандерол са в значителен обем, като това според съда не дава основание за
налагане на минималното предвидено от закона наказание от три месеца „Лишаване
от свобода“.
При преценка за начина на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода” наложено на подс. С.К., съдът взе предвид текста на
чл.66, ал.1 от НК, който с оглед предишното й осъждане, за което тя не е реабилитирана
е неприложим и счете, че изпълнението на същото следва да бъде ефективно. В
случая, съдът взе предвид и разпоредбата на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, като постанови
изтърпяването на това наказание да стане при първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
При това бяха съобразени текстовете на чл.59, ал.1 и §3 от ЗИНЗС, като предходното
осъждане на подс. К. не я квалифицира като „рецидивист“ по смисъла на ЗИНЗС, но
пък е пък тя се явява „осъдено лице“, непопадащо в хипотезата на чл.59, ал.1 от
ЗИНС. Това е причината поради която подс.К. ще следва да изтърпи наложеното й наказание при строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
от НК от
така наложеното наказание „лишаване от свобода“, съдът приспадна времето, през което подсъдимата К. е била задържана по ЗМВР, считано от 8,00ч. до 14,10ч. на 13.04.2016г.
Макар и да не е
реабилитирана за предходната осъждане и същото да обуславя квалификацията
„повторност“, то по отношение на подсъдимата няма как да намери приложение разпоредбата
на чл.68, ал.1 от НК. Действително с цитираното определение №191/11.05.2011г.
по НОХД №259/2011г. на РС Свиленград, на К. е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца. Деянието предмет на настоящето дело макар и
умишлено и от общ характер, е извършено на 13.04.2016г., т.е. значително след
изтичане на определеният й тригодишен изпитателен срок по НОХД №259/2011г. В
този смисъл не са налице предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Не са налице и
предпоставките за приложението на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“. С цитираното
НОХД №259/2011г. на РС Свиленград, на К. освен наказание „Лишаване от свобода“
е било наложено и наказание глоба в размер на 1352лв. От събраните по делото доказателства /лист 36
от съд.дело/ се установява, че дължимата от подс.К. не е платена, като за това
й задължение, в ТД на НАП Пловдив има образувано производство по принудително
изпълнение-ИД №16110001451/2011г. Предвид това обстоятелство, макар и спрямо подс.
К. да е изтекъл определения й изпитателен срок касаещ наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ , то поради неплащане на наложената й глоба, няма как да
бъде реабилитирана по право. Осъждането на подс.К. се явява отрицателна
предпоставка за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Предвид това, че подс. К.
е безработна, то съдът е намери, че по отношение на нея няма как да се наложи
кумулативно предвиденото в чл.234, ал.2 от НК наказание „лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, т. 7“ от НК.
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подс. С.Ф.К. да заплати в полза
на държавния бюджет, по сметка на Митница - Пловдив, сумата от 96,60лв., представляваща разноски по водене
на делото, както и да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен
съд – гр. Асеновград, сумата от 30лв.,
представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, на
основание чл. 234, ал. 3 от НК, съдът отне в полза на Държавата, веществените
доказателства, приложени по делото, а именно 50 бр. кутии цигари без бандерол,
марка „Manchester nano black“.; 79бр. кутии цигари без бандерол, марка „Karelia
Ome superslims“; 88 бр. кутии цигари без бандерол, марка „Pine Lignts“; 100 бр.
кутии цигари без бандерол, марка „Victory exclusive bt nano silver“, или общо
317 кутии цигари, които на основание чл. 124, ал. 6 от ЗАДС,като постанови
същите да бъдат унищожени, след влизане
на присъдата в сила, като това стане от органите на Митница – гр. Пловдив.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: