№ 178
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500282 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на З.Г., чрез адв. М.Л., против
Определение № 46 от 10.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2115/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение, с
което е оставена без разглеждане молбата на Адвокатско съдружие “Б. и п.”
чрез адв. Л. на осн. чл. 248 ГПК, е незаконосъобразно и неправилно. Според
жалбоподателя разноски се дължали и за процесуално представителство от
адвокатско съдружие по чл. 52 ЗАдв, което било самостоятелен правен
субект. Адвокат М.Л. не бил пряко упълномощен от ищцата Г., а бил
преупълномощен от съдружието и процесуалните му права били делегирани
от него. Клиентът бил представляван безплатно в производство и съгласно
приложения към молбата-становище договор за правна помощ, който бил
сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, било възникнало право
насрещната страна да бъде осъден да заплати на съдружието адвокатско
възнаграждение. Никъде в закона не се правело разграничение между
дружество и сдружение.
Иска се да бъде изменено Решение № 1286 от 06.11.2020 г. по в.гр.д. №
2115/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас като “Е. Б. Е.“ ЕАД бъде
осъдено да заплати възнаграждение на Адвокатско съдружие “Б. и п.“ сума в
1
размер на 360 лв.; евентуално – разноски на съдружниците, участващи в
адвокатското съдружие както следва: на адв. К. Б. – сума в размер 356.40 лв. и
на адв. Н. И. – сума в размер на 3.60 лв.; евентуално – да бъдат присъдени
разноските пряко на адвоката, представлявал съдружието при подписване на
договора за правна помощ, а именно – М.Л..
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна “Е. Б. Е.“ ЕАД, надлежно
уведомена за частната жалба, не депозира отговор по нея.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба и
отговора към нея, писмените доказателства и обстоятелствата по делото
и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:
Производството по в.гр.д. № 2115/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас е било образувано по въззивна жалба от “Е. Б. Е.“ ЕАД против
Решение № 1620 от 13.07.2020 г. по гр.д.№ 10754/2019 г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което е уважен установителния иск на З.Г. за приемане на
установено, че същата не дължи на дружеството сумата 1890,20 лв. С
Решение № 1286 от 06.11.2020 г. по делото първоинстанционното решение е
било потвърдено.
С молба от 03.12.2020 г. на осн. чл. 248 ГПК Адвокатско съдружие
“Б. и п.“ чрез адв. М.Л. поискало да бъде изменено постановеното по делото
решение, като в полза на адвокатското съдружие бъдат присъдени разноски
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 360 лв.; евентуално – разноски на
съдружниците, участващи в адвокатското съдружие както следва: на адв. К. Б.
– сума в размер 356.40 лв. и на адв. Н. И. – сума в размер на 3.60 лв.;
евентуално – да бъдат присъдени разноските пряко на адвоката,
представлявал съдружието при подписване на договора за правна помощ, а
именно – М.Л..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение молбата е
оставена без разглеждане като недопустима по съображения, че е била
подадена от лице, което не е надлежно легитимирано да иска изменение на
решението. В мотивите си съдът е изтъкнал, че процесуалното
представителство по делото е било осъществено от адв. Л., но липсват
каквито и да било доказателства за съществуващи правоотношения между
2
него и Адвокатско съдружие “Б. и п.“, от които да бъде направен извод за
обединяване дейността на този адвокат в това съдружие или за евентуално
преупълномощаване. Посочено е също, че искане за присъждане на разноски
в полза на адв. Л. е отправено едва с молбата по чл. 248 ГПК като една от
трите предложени хипотези, поради което същата е несвоевременна.
Недопустима според съдът била и молбата за присъждане на разноски на
съдружниците в адвокатското съдружие, тъй като тези лица не са
осъществявали процесуално представителство по делото.
Определението е неправилно.
В първата инстанция ищцата З.Г. е била представлява по пълномощие от
адвокат Н. И. И.. Пред въззивната инстанция Окръжен съд - Бургас е бил
депозиран отговор на въззивната жалба от името на З.Г. чрез адв. М.Л..
Представено е било пълномощно, с което въззиваемата ищца З. Г. е
упълномощила Адвокатско съдружие “Б. и п.“ с ЕИК *******, чрез адв. М.
Л. Л. да окаже правни консултации, съдействие и процесуално
представителство при изготвяне и депозиране на отговор на въззивна жалба
пред Окръжен съд - Бургас. В пълномощното изрично е указано, че
упълномощеното съдружие има право да упълномощава други адвокати в
това число и такива, които не са съдружници в адвокатското съдружие с
правата си по него. Представен е и договор за правна помощ и съдействие
между въззиваемата и Адвокатско съдружие “Б. и п.“ с ЕИК *******, чрез
адв. М. Л. Л. с уговорка за представяне на безплатни услуги по делото на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Адвокатското съдружие за разлика от адвокатското дружество по чл. 57
и сл. от ЗА не е персонифицирано. По отношение на него липсва разпоредба,
аналогична на тази на чл. 71 от ЗА, която предвижда, че “за защита и
представителство пред съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и служби, физическите и юридическите лица
клиентът упълномощава дружеството”, а “управителят на дружеството
преупълномощава един или няколко съдружници”. За адвокатското съдружие
законът предвижда, че се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364
от ЗЗД. При това положение в случай на упълномощаване на адвокатско
съдружие и сключване на договор с адвокатско съдружие следва да се
3
приеме, съответно, че клиентът упълномощава всички адвокати от
съдружието и се договаря с всички адвокати от съдружието. При наличното в
настоящия случай изявление в пълномощното за възможност съдружието да
преупълномощава и адвокати, нечленуващи в съдружието, следва да се
приеме, че в конкретния случай упълномощени да представляват
въззиваемата са били адвокатите, участващи в съдружието, и адв. М.Л., както
и че договорът за правна помощ е бил сключен с адвокатите, участващи в
съдружието, и адв. М.Л..
Неправилно в обжалваното определение е прието, че безплатна правна
помощ по смисъла на чл. 38 от ЗА може да оказва само адвокат, но не и
адвокатско съдружие или адвокатско дружество. Няма законови основания да
бъдат ограничавани правата на адвокатите, избрали в съответствие с чл. 3, ал.
1 от ЗА да упражняват адвокатската професия в сдружение по реда на ЗА, за
разлика от практикуващите самостоятелно. Постоянна е практиката на ВКС в
обратния смисъл, например: Определение № 676 от 15.11.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1664/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В.; Определение № 122
от 19.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3581/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
А. Б., Определение № 203 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3437/2019 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д. и много други. По тези съображения
молбата на осн. чл. 248 ГПК не изхожда от лице, което не е надлежно
легитимирано, както е приел съдът в обжалваното определение. Адвокатското
съдружие се е ангажирало да предостави безплатна правна помощ, без
значение дали чрез своите членове или чрез нечленуващ адвокат, и има право
да търси възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ето защо молбата по чл. 248
ГПК не е недопустима, като изходяща от нелегитимирано лице, и следва да
бъде разгледана по същество от съда, постановил съдебното решение, чието
изменение се иска.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 46 от 10.03.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 2115/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за разглеждане на молбата
4
на осн. чл. 248 ГПК по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5