Решение по дело №38/2018 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2018 г. (в сила от 7 март 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20182320200038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 35

 

гр.Тополовград, 14.06.2018 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на седемнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 38 по описа на 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени административно-процесуалните правила и материалния закон.  Според жалбоподателя се изисква  да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма да осъществят предвидения състав в нея на административно нарушение. Жалбоподателят твърди, че в акта и НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушение. Посочено е най-общо вида на извършеното нарушение, липсват изложени обстоятелства, относно елементите на нарушението и не е конкретизирано и индивидуализирано нарушението. Не е посочено как и по какъв начин е осъществено административното нарушение, не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя, посредством изложени конкретни фактически обстоятелства.

Жалбоподателят твърди, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочен законов текст, визиращ конкретен състав на адиминстративно нарушение. В НП е налице непосочване на законните разпоредби, нарушени виновни с извършеното нарушение и в предвид на тези обстоятелства жалбоподателят счита, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящи неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, предвиждащи изискването в НП да бъдат посочени законните разпоредби които са нарушени с извършеното административно нарушение. Предвид на тези обстоятелства жалбоподателят счита,  че са налице съществени нарушения на административно наказателното производство. В конкретния случай, както в акта, така и в НП като нарушена се сочи нормата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. Последната обаче не съдържа правило за поведение, което да може да бъде нарушено от Община Тополовград, доколкото чрез нея се уреждат правомощията на контролните органи по ЗВ. Тази законова разпоредба няма как да бъде нарушена, тъй като по своя смисъл  тя не съдържа състав на административно нарушение. В същата са регламентирани правомощията на Председателя на ДАМТН и на оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания във връзка с правомощията си по ЗВ. Според жалбоподателя очевидно е, че тази разпоредба има т.нар. „бланкетен характер”. Законовият текст не вменява никакво императивно задължение неизпълнението на което би довело до основание за ангажиране на административно наказателна отговорност. Съдържанието на тази норма не съдържа състав на административно нарушение и не инкриминира каквото и да е действие или бездействие за наказуемо. Именно поради тази причина няма как тази разпоредба да бъде нарушена. Според жалбоподателя допуснатите нарушения при съставянето на акта, НП в своята съвкупност водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност.    

Предвид на гореизложеното моли съда да отмени НП на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София като неправилно и незаконосъобразно.

В представена писмена защита по делото процесуалният представител на жалбоподателя доразвива възраженията описани в жалбата и претендира за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр.София не изпраща представител в съдебно заседание, но представя писмено становище, в което твърди, че обжалваното НП е напълно законосъобразно и обосновано, като са спазени всички законови разпоредби относно издаването и връчването му, има достатъчно данни и доказателства за извършеното административно нарушение и наложената административна санкция е правилна и законосъобразна по вид и размер. Поради което се претендира да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 30.10.2017 г. на основание чл.190, ал.4 т.2 от ЗВ е била извършена проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир ПИ 000090, находящ се в землището на село Българска поляна, общ.Тополовград, собственост на Община Тополовград за изпълнение на даденото в констативен протокол № 07-05-326 от 12.07.2017 г. предписание, а именно: да се представи анализ, доклад, протокол или друг вид документ касаещ изправността на основния изпускател, със срок за изпълнение 17.08.2017 г. За изпълнението на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН чрез регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” – Хасково.  Проверката е била извършена чрез преглед на представената документация на място и в деловодството на ДАМТН – Хасково. При нея се установило, че от 19.08.2017 г. на място и в деловодството на ДАМТН офис Хасково не е постъпвал анализ, доклад, протокол или друг вид документ, касаещ изправността на основния изпускател на язовир ПИ 000090, в землището на село Българска поляна. Горната констатация е обективирана в съставения при извършената проверка констативен протокол с № 07-05-668 от 30.10.2017 г. Същият е входиран в деловодството на Община Тополовград. По този начин проверяващите са установили, че Община Тополовград, в качеството си на собственик на язовир ПИ 000090, в землището на село Българска поляна не е изпълнила с даденото с констативен протокол № 07-05-328 от 12.07.2017 г. предписание да се представи анализ, доклад, протокол или друг вид документ, касаещ изправността на основния изпускател на язовира в срок до 18.08.2017 г.

На 19.12.2017 г. в гр.Хасково е бил съставен АУАН № 07-116 от 19.12.2017 г. за извършено нарушение от Община Тополовград по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Актът е бил съставен  от св.А. К. на длъжност инспектор в РО НЯСС ЮЦБ, в присъствието на св.М.Е.О., която е била свидетел при установяване на нарушението и в акта е записан номера на служебната й карта.  

   Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля, и по-късно подписан от упълномощен представител на Кмета на Община Тополовград и връчен срещу разписка на последния.  На 20.02.2018 г. е издадено НП № НЯСС-90 от Зам.председателя на ДАМТН оправомощен със заповед на Председателя, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200 ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция на Община Тополовград в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ. НП е връчено с обратна разписка на 27.02.2018г. и подадената жалба е входирана в ДАМТН на 06.03.2018 г., като видно от клеймо от копие от пощенски плик жалбата е подадена по пощата на 28.02.2018 г.

Процесуалния представител на жалбоподателя е приложил и съдът е приел по делото Договор за услуга № ОСИР-06/08.02.2017 г., от който е видно, че Община Тополовград е сключила договор с оператор на язовири по силата на който възлага на оператора осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях, като конкретните дейности са описани в 26 точки в самия договор.

По делото са разпитани свидетелите К. и М.О., както и св.С.С. и Д.М.Г. Първата свидетелка е актосъставител, втората свидетелка е присъствала при установяване на нарушението и е свидетел по акта.  Св.С.С. *** и свидетелства, че не е присъствала на проверката, а е подписала само констативния протокол. Св.Д.Г. свидетелства, че Община Тополовград не разполага с хидроспециалист и поради тази причина Общината има сключен договор със „Хидросис инженеринг”, които отговарят за поддръжката и експлоатацията на язовирите.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на свидетелите,  на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за нейното редовно разглеждане.

          Жалбата е основателна и следва да се уважи. Съображенията за това са следните:

          При издаване на АУАН не е спазена разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН. Тази норма изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се приведат под съответната правна норма да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В АУАН и НП не са посочени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Посочен е най-общо вида на извършеното нарушение и липсват изложени обстоятелства относно елементите на нарушението, не е конкретизирано и индивидуализирано нарушението, не е посочено как и по какъв начин е осъществено административното нарушение как и по какъв начин е установено от актосъставителя и наказващият орган административното нарушение. Не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя посредством изложени конкретни фактически обстоятелства. АНО е нарушил разпоредбата на чл.42 т.7 тъй като в АУАН съгласно този текст се изисква да бъде записано ЕГН на свидетеля. Такова липсва, записан е номер на служебна карта, което обаче не замества задължителния реквизит по чл.42 т.7 от ЗАНН. Не е спазен и едномесечния срок фиксиран в чл.52 ал.1 от ЗАНН за  издаване на НП , тъй като АУАН е съставен на 19.12.2017 г., а НП е издадено на 20.02.2018 г., два месеца след издаването на АУАН, което също е процесуално нарушение, допуснато от АНО.

          Също така не е спазена разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според нормата на ал.2 на чл.40 от ЗАНН уреждаща изключение от общото правило на ал.1 когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, акта се съставя в негово отсъствие. В процесния случай актосъставителят е съставил АУАН на 19.12.2017 г. в отсъствие на нарушителя, т.е. следва да е в хипотезата на изключението по чл.40 ал.2 от ЗАНН, но доказателствата по делото не сочи актосъставителя да е изпълнил изцяло задълженията си по този законов текст – същият не е отправил покана до лицето-нарушител до Община Тополовград, респективно до представляващия Кмет за съставяне на АУАН. Покана за съставяне на АУАН е оправена до лицето Божин Петров Божинов като адресат на поканата, без обаче това да е покана Божин Божинов да е посочен, че се кани за явяване на съставяне на АУАН в качеството му на представител на Община Тополовград, не е посочено кой се явява нарушител за това нарушение, за което ще бъде съставен АУАН, дали Божин Божинов лично, в качеството му на физическо лице – нарушител или Божин Божинов като представляващ Община Тополовград, или дали Община Тополовград като самостоятелно отговорен административно субект, или изобщо предложената покана адресирана до Божин Божинов, Община Тополовград не е била посочена така, че от някъде от текста на поканата да се извежда, че нарочения за съставяне акт ще е спрямо нарушител Община Тополовград. Също така по делото не са ангажирани доказателства от кого е била получена тази покана и дали това лице има представителна власт във връзка с административно наказателното производство. При наличие на известен нарушител и при съставяне на АУАН при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя, без обаче тези условия да са били налице, нито нарушителя Община Тополовград, респективно представляващ общината е присъствал при съставянето на АУАН, нито нарушителят Община Тополовград е търсена и да не е намерена, нито е канена за съставяне на АУАН. Това е съществено процесуално нарушение в хода на административното производство. При така съставения АУАН в нарушение на изискванията на чл.40 ал.1 и 2 от ЗАНН се ограничава правото на защита на лицето – нарушител, а нарушаването на правото на защита е съществено процесуално нарушение. Издаването на НП въз основа на порочно незаконосъобразно съставен АУАН опорочава самото НП, което налага отмяната му изцяло като незаконосъобразно.

          НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочен законов текст, визиращ конкретен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, който е бил осъществен с извършеното деяние и за което именно е било наложено административно наказание. При съставяне на атакуваното НП  са допуснати съществени процесуални нарушения изразили се в следното: съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН актът и НП следва да съдържат законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай както в акта, така и в НП като нарушена се сочи нормата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. Последната обаче не съдържа правило за поведение, което да може да бъде нарушено от Община Тополовград, доколкото чрез нея се уреждат правомощията на контролните органи по ЗВ. Съдът счита, че в случая се касае за нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Налице е неправилна правна квалификация на нарушението в актовете на административно наказателното производство, което не е квалифицирано под нормата на чл.200 ал.1 т.39, вр чл.190а, ал.12 т.3 от ЗВ – разпоредбата на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ е посочена едва при определяне на санкцията като нарушена законова разпоредба е посочено единствено разпоредбата на чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ, която обаче не въздига определено поведение в нарушение, а определя компетентността за издаване на задължителни предписания към собствениците на язовирните стени или на съоръженията към тях, както и конкретното им съдържание. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради невъзможността му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността, за да ангажира защитата си.  Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица поставен в съществено нарушение незаконен акт.  Според чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН актовете на административно наказателното производство следва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Тези реквизити в АУАН и в НП не могат да бъдат извличани по тълкувателен път или по пътя на формалната и правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените нарушения, от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административно наказание вероятно е разбрало коя е нарушената законова разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. С оглед че АНО е нарушил посочените разпоредби съдът счита, че същият е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което е абсолютно основание за отмяна на НП. В случая допуснатите процесуални нарушения са дотам съществени, че обуславят незаконосъобразността на НП и отмяната му само на процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.

С оглед на всичко гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, и  като такова следва да се отмени.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ НП № НЯСС-90 от 20.02.2018 год. на Заместник Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, с което на ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД,  със седалище и адрес на управление - гр. Тополовград, пл.“Освобождение“ № 1, ЕИК *********, представлявана от Божин Петров Божинов – Кмет на Общината е  наложена имуществена санкция на основание чл.201 ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ  в размер на 1000 лева /хиляда лева/ неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол  в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: