№ 3570
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110105803 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 124 ГПК,
от В. Б. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К. и М.“ № ** Б срещу „В. и
К. - В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.В., ул. „П.“ № ** с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че В. Б. И., ЕГН
********** не дължи на „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 2583,42
лева, представляваща начислена от „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* сума за
водоснабдителни и канализационни услуги за период 26.05.2011 г. до
14.01.2019 г., за което са издадени фактури за периода от 28.06.2011 г. до
14.01.2019 г., както и сумата от 354,08 лева, представляваща начислена от „В.
и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* лихва за забава за заплащане на дължимата
водоснабдителни и канализационни услуги за период 26.05.2011 г. до
11.03.2024 г.
С протоколно определение от 12.12.2024 г. по гр. д. № 5803/2024 г. по
описа на Районен съд – град Варна, състав на съда е прекратил производството
по предявения иск по реда на чл. 124 от ГПК за претендираната главница от
352,15 лева за периода от 26.05.2011 до 20.01.2014 г., включително, както и за
претендиралата върху тази сума лихва в размер на 352,81 лева, на основание
чл. 130 от ГПК и е указал на страните, че пред Районен съд – град Варна,
остава за разглеждане главна искова претенция за сумата от 2231,27 лева,
дължима за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. и претендирана лихва в
размер на 1,27 лева за период от 12.01.2019 г. до 11.03.2024 г. като начина на
формиране на сумите е посочен в табличен вид, в депозираната искова молба.
С определение № 3404/17.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на
1
Окръжен съд – град Варна състав на съда е потвърдил протоколно
определение от 12.12.2024 г. по гр.д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд –
град Варна.
С оглед потвърждаване на определението, с което частично са
прекратени исковите претенции по чл. 124 от ГПК за претендираната главница
от 352,15 лева за периода от 26.05.2011 до 20.01.2014 г., включително, както и
за претендираната върху тази сума лихва в размер на 352,81 лева, на
основание чл. 130 от ГПК, исковото производство продължава за разглеждане
по главната искова претенция за сумата от 2231,27 лева, дължима за периода
от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г., като размера на претенцията е ясно
обективиран в исковата молба, чрез таблично посочване на същата, както и за
лихва в размер на 1,27 лева, за периода от 12.01.2019 г. до 13.03.2024 г., отново
посочен в табличния вариант на исковата молба.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в депозираната искова молба:
Твърди се, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги за обект на потребление, находящ се в гр. В., кв. А., ул.
“Св. К.и М.“ № ***. Позовава се, че получил известие за дължимите суми за
периода от 26.05.2011 г. до 11.03.2024 г. суми в общ размер от 3010,51 лева. На
11.04.2024 г. е подадено възражение за изтекла погасителна давност на всички
задължения по партидата до края на 2019 г. Въпреки възражението тези суми
продължават да се претендират от ответника като дължими. Твърди, че при
предходно воденото дело между страните – гр. д. № 20620/2019 г. по описа на
ВРС, е направено изявление, че всички суми до 2016 г. са отписани като
дължими, поради изтекла давност. Заявява, че е подписано споразумение като
по него е заплатил всички суми. Твърди, че за периода от 28.06.2011 г. до
14.01.2019 г. вземанията на ответника са погасени по давност, както тези за
водоснабдителни и канализационни услуги, така и тези за законна лихва върху
тях. В табличен вид в исковата молба е посочено как е формирана сумата за
дължимата главница и лихва. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран отговор от страна на
ответника. В първото по делото заседание, ответникът се е явил и е заявил, че
оспорва исковите претенции като е представил доказателства във връзка с
оспорването си и е поискал отхвърляне на исковите претенции.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява
следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото е представена справка за клиент
№ ******* относно дължимите задължения към „В. и к. – В.“ ООД, от които е
видно, че за 24.01.2014 г. са издадени два документа № ****** и № *********
на стойност 25 лева и 100 лева; на 22.08.2014 г. – документ № ******** на
стойност 75 лева; на 13.10.2014 г. – фактура № ********** на стойност 120
2
лева; на 16.06.2015 г. – документ № ********** на стойност 5 лева; на
24.07.2015 г. – документ № ********** на стойност 569,97 лева; на 27.01.2017
г. – документ № ********** на стойност 450 лева; на 07.09.2017 г. – документ
№ ************* на стойност 5 лева; на 28.09.2017 г. – документ №
************ на стойност 619 лева; на 28.09.2017 г. – документ № **********
на стойност 100 лева; на 10.10.2017 г. – документ № ******** на стойност 100
лева; на 11.01.2019 г. – документ № *********** на стойност 12,62 лева; на
14.01.2019 г. – документ № ********** на стойност 60 лева. Дължимостта на
тези суми е отразена и в известие за дължими суми на частен абонат – В. Б. И.,
с клиентски номер *******.
Прието по делото е споразумение, сключено между В. Б. И., ЕГН
********** като титуляр на партида с абонатен № ******* и „В. и к. – В.“
ООД, от което се установява, че същото е относно дължими, ползвани и
незаплатени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от
01.02.2017 г. до 06.02.2020 г. и дължими лихви в общ размер от 658,33 лева
като същото е разсрочено на четири дължими вноски с падеж 31.03.2020 г.,
30.04.2020 г., 31.05.2020 г. и 30.06.2020 г.
От справка на облога и плащанията на частен абонат, издадена от „В. и
к. – В.“ ООД е видно, че същата се отнася до абоната В. Б. И., титуляр на
партида с клиентски номер *******. В нея е отразено, че начислените суми
както следва: на 24.01.2014 г. в документ № ****** и № ********* на
стойност 25 лева и 100 лева са такси за съдебно дело; на 22.08.2014 г. в
документ № ******** на стойност 75 лева е такса съдебно дело; на 13.10.2014
г. – документ № ********** на стойност 120 лева е такса съдебно дело; на
16.06.2015 г. – документ № ********** на стойност 5 лева е такса съдебно
дело; на 24.07.2015 г. – документ № ********** на стойност 569,97 лева е
такса съдебно дело; на 27.01.2017 г. – документ № ********** на стойност
450 лева е такса съдебно дело; на 07.09.2017 г. – документ № *************
на стойност 5 лева е такса съдебно дело; на 28.09.2017 г. – документ №
************ на стойност 619 лева е такса съдебно дело; на 28.09.2017 г. –
документ № ********** на стойност 100 лева е такса съдебно дело; на
10.10.2017 г. – документ № ******** на стойност 100 лева е такса съдебно
дело; на 11.01.2019 г. – документ № *********** на стойност 12,62 лева е
водоснабдителна услуга за периода от 11.12.2018 г. до 10.01.2019 г. като е
отразено че общо дължимата сума с лихва е 15,68 лева като платената сума с
лихва е 11,26 лева и остава дължима сума от 4,42 лева; на 14.01.2019 г. –
документ № ********** на стойност 60 лева е такса съдебно дело.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на
отделен доказателствен анализ, тъй като същите са изискани и са послужили
за постановяване на прекратителното определение, постановено в открито
съдебно заседание от 12.12.2024 г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване
на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи, че не съществува едно правно отношение или едно право,
когато има интерес от това. В настоящия случай, предвид становището на
ответника, изразено в открито съдебно заседание, следва изводът, че е налице
спор относно съществуването на процесното вземане, което обуславя и
правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на настоящото производство.
Спорният въпрос се концентрира върху това дали процесните вземания
за процесните периоди са погасени по давност. Предявени са отрицателни
установителни искове като ищецът ясно е посочил защо не дължи процесните
суми, а именно защото вземанията са погасени по давност.
В първото по делото заседание са обявени за безспорни следните факти
– че В. Б. И. е потребител на водоснабдителни услуги като собственик на
водоснабден имот, находящ се в град В., ул. „К. и М.“ № ** Б. С оглед
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване
на представената справка за облога и плащанията на частен абонат, издадена
от „В. и к. – В.“ ООД, която се отнася до В. Б. И. и която не е оспорена от него,
поради което съдът следва да я цени като годно писмено доказателство, е
видно, че вземанията, начислени на 24.01.2014 г. в документ № ****** и №
*********; на 22.08.2014 г. в документ № ********; на 13.10.2014 г. в
документ № **********; на 16.06.2015 г. в документ № **********; на
24.07.2015 г. в документ № **********; на 27.01.2017 г. в документ №
**********; на 07.09.2017 г. в документ № *************; на 28.09.2017 г. в
документ № ************; на 28.09.2017 г. в документ № **********; на
10.10.2017 г. в документ № ******** и на 14.01.2019 г. в документ №
**********, възлизащи на 2226,99 лева /след приспадане на извършено
плащане от 1,98 лева за дължимата съдебна такса от 5 лева, начислена на
07.09.2017 г./ са дължими от Б. съдебни разноски, който факт се установява в
хода на съдебното производство. Същите не представляват периодично
плащане, съгласно значението на понятието, посочено в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което дължимостта на същите
се погасява с общата пет годишна давност, аргумент от чл. 110 ЗЗД. При
съобразяване датата на дължимостта на съдебните разноски, отразена в
справка за облога и плащанията на частен абонат, издадена от „В. и к. – В.“
ООД, която не е оспорена от ищеца и се представя от самия ответник, с оглед
на което се цени като признание на неизгоден факт относно датата на
дължимостта на всяка една начислена съдебна разноска и датата на
предявяване на исковите претенции – 15.05.2024 г., следва изводът, че същите
са погасени по давност /т. е погасено е правото на принудителното им
събиране/, с оглед изтичане на пет годишния период на дължимостта им.
Какъв е видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява
задължението е въпрос по същество на правния спор.
Единственото вземане, което представлява незаплатена водоснабдителна
и канализационна услуга и представлява периодично плащане, съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД е това, начислено на 11.01.2019 г. в размер на 12,62 лева. От
4
съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че същото е
частично заплатено като оставащата сума по него е в размер на 4,28 лева. За
дължимостта на това периодично вземане обаче е налице сключено
споразумение с ответника от 06.03.2020 г. Споразумението е вид новация чрез
договор по чл. 365 ЗЗД, като задълженията, посочени в него са загубили
своето самостоятелно значение и е възникнало ново задължение, с оглед
факта, че страните се споразумяват за това от какво и по какъв начин се
образува ново задължение и неговият срок на погасяване. Със споразумението
от 06.03.2020 г. В. Б. И. е признал задълженията си и страните са уговорили и
начин на погасяване на тези задължения, като по този начин с признание на
задължението давността е прекъсната, съобразно разпоредбата на чл. 116, ал.
1 от ЗЗД. Със спогодбата Б. е поел ново задължение да плати в
новоопределения срок сумите, за които е възникнало задължение преди
сключване на споразумението. В случая правното основание, от които
произтича задължението на ищеца за сумата от 4,28 лева е сключеното между
него и „Водоснадяване и канализация – Варна“ ООД споразумение, поради
което тези задължения се погасяват с изтичането на пет годишен период,
аргумент от чл. 110 ЗЗД. Изискуемостта на тези вземания от настъпване на
крайната дата на сключеното споразумение – 30.06.2020 г., поради което при
съобразяване датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2025 г., следва
изводът, че това оставащо задължение не е погасено по давност. По
отношение задължението за заплащане на сумата от 1.27 лева,
представляващо дължима лихва за забава и при съобразяване приетите по
делото писмени доказателства се установява, че същото е начислено за
дължимо вземане за незаплатени водоснабдителни услуги, начислени на
11.01.2019 г., включено в подписаното между страните споразумение от
06.03.2020 г. Предвид този факт и предвид изискуемостта на това вземане - от
настъпване на крайната дата на сключеното споразумение – 30.06.2020 г. и
обстоятелството, че се касае за периодично вземане и с оглед датата на
депозиране на исковата молба – 15.05.2025 г., следва изводът, че вземането е
погасено по давност, аргумент от чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че исковата претенция
относно дължимата главница подлежи на частично уважаване за сумата от
2226,99 лева и на частично отхвърляне за горницата над 2226,99 лева до
пълно претендирания размер от 2231,27 лева, т.е. за сумата от 4,28 лева, за
която съдът е изложил подробни мотиви защо не счита същата за погасена по
давност, а относно дължимата лихва в размер на 1,27 лева – на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в
производството като процесуалният представител на ищеца претендира
присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, а ответната страна
претендира сумата от 300 лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл.
25, ал.1 във връзка с чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ за
два обективни иска. Съдът намира, че претендираното юрисконсултско
5
възнаграждение е съответно на заложеното в Наредбата и съответства на
реализираната правна защита по предявените искови претенции, поради което
съдът намира, че следва да определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 300 лева. При предоставена
безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата,
аргумент от чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от
ЗА/. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
възнаграждение е в размер на 522.79 лева. С оглед частичното уважаване на
исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 521.69 лева, а с оглед частичното отхвърляне в тежест на ответника
се следват разноски в размер на 0.58 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Б. И., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К. и М.“ № ** Б и „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. В., ул. „П.“ № **, че В. Б. И., ЕГН ********** не
дължи на „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 2226.99 лева,
представляваща начислена от „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* сума за
периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението
по давност, като отхвърля исковата претенция за горницата над 2226,99
лева до пълно претендирания размер от 2231,27 лева
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Б. И., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „К. и М.“ № ** Б и „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. В., ул. „П.“ № **, че В. Б. И., ЕГН ********** не
дължи на „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1,27 лева,
представляваща начислена от „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК ********* лихва за
забава за заплащане на дължимата водоснабдителни и канализационни услуги
за период 12.01.2019 г. до 11.03.2024 г., поради погасяване на задължението по
давност
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „К. и М.“ № **
Б да заплати на „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. В., ул.
„П.“ № ** сумата от 0.58 лева, представляваща сторени в производството
разноски съразмерно на отхвърлените искови претенции, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК
ОСЪЖДА „В. и К. - В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. В., ул.
„П.“ № ** да заплати на адв. И. В., член на Варненска адвокатска колегия,
адрес: град В., бул. „М. Л.“ № **, ет.** сумата от 521,69 лева, представляващо
6
дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38 ЗА
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7