О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 31.07.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори състав, в закрито заседание от тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №386/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.279, във вр. с чл.274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №13439/07.06.2019г. /получено по пощата, изпратена на 06.06.2019г./ от „************“ АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. **************************** чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „*************“, с управители адвС.П.. адв. ВЛ.П., съдебен адрес: гр. *************************** срещу Разпореждане от 10.05.2019г. по гр.д. №361/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по гр.д. № 361/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Въззивникът намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен, иска от Окръжен съд – Кюстендил да го отмени, с което да се продължат съдопроизводствените действия пред КРС. Сочи, че процесуалният представител на ищеца не е получил съобщение от КРС за внасяне на държавна такса в размер на 202, 55 лв. Твърди, че е посочил съдебен адрес за получаване на съдебни книжа и там не е получил съобщението. На следващо място определя, че е внесъл държавна такса, при това в по-голям от указания размер – 334, 27 лв., и това се е случило на 02.05.2019г. Счита, че е спазил срока, даден му от съда, с реализираното на 02.05.2019г. плащане по сметката на КРС, тъй като дните 26.04.2019г. до 29.04.2019г. и 01.05.2019г. са неработни, поради официални празници, т.е. по време на тях не тече срок.
С оглед разпоредбата на чл.129, ал.3, изр. второ от ГПК в случай на обжалване на акта по връщане на исковата молба, препис от въззивната частна жалба не се предоставя, респективно не се и връчва на ответника по иска пред първа инстанция.
Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото, намира за установено от следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице.
На 22.04.2019г. на адреса, посочен в титулната част на исковата молба - гр. *****************, адвокатско дружество „*************“ е получено от юрк. Л.В. съобщение, съгласно което ищецът по гр.д. №361/2019г. по описа на КРС в 1-седмичен срок да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 202,55 лв. и да представи документ, удостоверяващ плащането. Указано е, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. На 02.05.2019г. ищецът по цитираното дело е внесъл по сметка на КРС сума в размер на 334,27 лв., като в полето „причина за плащане“ стои отбелязване „ДТ УИ“, като липсва конкретизация за кое дело се отнася плащането. На 10.05.2019г. КРС е издал разпореждане по гр.д. №361/2019г., с което е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на ищеца. Аргументите на първостепенния съд са, че ищецът не е отстранил в срок указанията, които съдът му е дал – плащане на държавна такса и представяне на документ, удостоверяващ го. Поради това е приложил нормата на чл.129, ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Ищецът не е изпълнил точно и в срок дадените
му указания. На първо място, с оглед оформянето на съобщението с указания до
ищеца е видно, че същото е получено на 22.04.2019г. именно в съдебния адрес,
посочен от ищеца в титулната част на исковата молба. Извод в тази посока е
осъщественото от ищеца плащане по сметка
на КРС от 02.05.2019г. Съгласно чл.43 от ГПК съобщенията могат да се
връчват лично или чрез друго лице. В настоящия случай това „друго лице“ е юрк. Л.В..
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че е налице редовно
връчване на съобщението с указания. Не се споделя аргументът на въззивника, че
е отстранена нередовността с плащането по сметка на КРС. От една страна не се
конкретизира кое дело касае плащането, дори и да приемем, че съкращението ДТ
УИ, означава държавна такса по установителен иск. Решаващият пропуск от страна
на ищеца /в първоинстанционното производство/ е неуведомяването на КРС в
дадения му срок, че е осъществено плащането. За съда не съществува задължение
да прави справки по сметките на съда дали евентуално са постъпили плащания и по кои дела. В тежест на ищеца е да
отстрани всички посочени от съда
нередовности, като в настоящия случай това ще рече да плати държавната такса и да представи доказателства за това.
Неизпълнението на второто законосъобразно води до връщане на исковата молба и
прекратяване на делото. В тази насока – внасяне на държавна такса, но
непредставяне на документ за това по делото, е налице утвърдена съдебна
практика – Определение №706 от
21.12.2009г. по ч.г.д. №701/2009г., III г.о. на ВКС;
Определение №316 от 23.06.2010г. по ч.гр.д. №227/2010г., III г.о. на ВКС. За пълнота ще се посочи, че дори и при наличието на официални празници за
периода 26-29.04.2019г., както и на 01.05.2019г., то осъщественото плащане по
сметка на КРС, сторено на 02.05.2019г. не обуславя отстраняване на всички
нередовности, посочени в съобщението до ищеца. Изложеното сочи на извод, че към
10.05.2019г. /датата на постановяване на прекратителното разпореждане от КРС/
не е налице цялостно отстраняване на нередовностите, поради непредставяне на
документ за платена държавна такса по цитираното дело. Добросъвестният анализ
задължава настоящия съдебен състав да посочи, че въззивникът е изпратил
уведомление и приложен към него документ, удостоверяващ платената държавна
такса, до КРС, но постфактум на вече постановеното прекратяване. Уведомлението
и документът за платена такса е изпратен на 13.05.2019г. по пощата, три дни
след като е прекратено гр.д. №361/2019г.
Поради това съдът ще потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което
е прекратено производството пред него.
С аргументи от т.13 на Тълкувателно решение 4/2014г. по Тълкувателно
дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, то е следвало доколкото Районен съд - Кюстендил
прекратява производството по установителния иск, едновременно с това и да обезсили издадените от Районен съд –
Кюстендил по чгд 2152/2018г. Заповед
№1111 от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в
частта, с която на В.Т.К., ЕГН:**********, и е разпоредено да заплати на „************“
АД, ЕИК:*******, изброените в същата суми, както и да обезсили Изпълнителен лист от 30.10.2018г., издаден по чгд 2152/2018г. по описа на КРС, в частта, с
която В.Т.К., ЕГН:**********, е осъдена да плати на „************“
АД, ЕИК:*******, посочения в същия суми. Както се сочи в т.13 от тълкувателното
решение компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 или
по чл. 417 ГПК, както и изпълнителния лист по чл.418 от ГПК при прекратяване на
производството по иска по чл.415 ГПК, съответно по чл.422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В
случая, обезсилването на посочените ще бъде извършено от Окръжен съд –
Кюстендил. Обезсилването касае само В.К., доколкото тя е възразила в
заповедното производство и срещу нея е воден установителният иск.
По
обжалваемостта:
С оглед размера на претендираните суми по предявените искове, които сумарно
са по-малко от 20 000 лв. и делото по своята същност е търговско, с оглед
качеството търговец на една от страните по спора - „************“ АД, ЕИК:*******,
действащо съгласно предмета си на дейност, то настоящото определение е
необжалваемо на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.второ, във вр. с чл.274, ал.4
от ГПК.
За възззивника остава възможността да претендира вземанията си по пътя
на осъдителен иск.
С оглед гореизложеното, ОС – Кюстендил
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.05.2019г., постановено по гр.д. №361/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по същото и е върната исковата молба на „************“ АД, ЕИК:*******.
ОБЕЗСИЛВА, издадените по чгд 2152/2018г. по описа на КРС, Заповед №1111 от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в частта, с която на В.Т.К., ЕГН:**********, и е разпоредено да заплати на „************“ АД, ЕИК:*******, въз основа на договор за потребителски кредит №679-34/2008г. от 21.11.2008г. и анекс №1 от 30.09.2019г., главница в размер на 4 146,62 лв., договорна лихва за периода 30.05.2011г. -30.09.2015г. – 2163,02 лв., наказателна лихва в размер на 1399,15 лв. за периода от 30.05.2011г. до 15.10.2018г., такси в размер на 80,86 лв. за период от 30.05.2011г. до 15.10.2018г., законна лихва от подаване на заявлението 26.10.2018г. до изплащане на вземането, разноски в размер на 155,79 лв., държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 603,17 лв., както и обезсилва Изпълнителен лист от 30.10.2018г., издаден по чгд 2152/2018г. по описа на КРС, в частта, с която В.Т.К., ЕГН:**********, е осъдена да плати на „************“ АД, ЕИК:*******, посочените суми.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.